№ 150
гр. Стара Загора, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501616 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.269- 273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.26, ал.2, пр.1 и чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.56, ал.1 от ЗН.
Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 273812/14.07.2021г. от ответницата-
пълнолетната българска гражданка М. К. Й. от С.З. против негативната за нея
част от Решение № 260572/23.06.2021г. по гр.д.№ 4699/2020г. по описа на
РС- Ст.Загора, с което са били унищожени на осн. чл.56 от ЗН в полза на
ответника Е.И.Е. от с.С, ***, направения на 13.11.2019г. от нея отказ от
наследството на К.Т.С., б.ж. на с.С., починал на 20.06.2005г., вписан в
специалния регистър при PC- Раднево под N 42/13.11.2019г., и отказа от
наследството на М.И.С., б.ж. на с.С., починала на 01.02.2020г., вписан в
специалния регистър при PC- Раднево под № 21/13.08.2020г., и тя е била
осъдена да заплати на Е.И.Е. на правените по делото разноски в размер на
общо 1060, 00 лв. Счита, че в атакуваната му осъдителна част Решението на
РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в
нарушение на материалния закон и при недоказаност на исковите претенции.
Излага подробни фактически и правни оплаквания в тази насока. Моли
въззивния ОС да отмени изцяло в оспорената му част атакуваното
първоинстанционно Решение и да отхвърли тези процесни обективно
съединени искове, като необосновани и недоказани по основание и по размер.
1
Не е имала свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна
съдебна инстанция. Претендира за разноските си пред двете съдебни
инстанции, за което е представила и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е
и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат. В дадения й от съда
1- седмичен срок тя не е представила писмена Защита по спора.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор от ищеца- също пълнолетния български гражданин Е.И.Е. от с.С,
***, в който той заявява, че счита в.жалба за изцяло неоснователна и
недоказана, а в обжалваната му част счита атакуваното Решение на РС за
напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, като излага подробно
своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия ОС
въззивната жалбата да бъде оставена изцяло без уважение, а атакуваното
Решение- потвърдено от настоящата инстанция. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Претендира
всички свои разноски пред въззивния съд, за което представя и Списък по
чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител-
адвокат. В дадения му от съда 1- седмичен срок той не е представил писмена
Защита по спора.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в
атакуваната му част Решението на РС, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на всяка една от страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за
установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и
правна обстановка по делото :
Първоинстанционният РС- Ст.Загора напълно обосновано, правилно и
законосъобразно е изложил в мотивите си, че при така безспорно
установените факти, обстоятелства и доказателства, че към настоящия
момент, както и към датата на образуване на изп.д.№ 2143/2019г. по описа на
ЧСИ Г.И.- С.З., въззиваемият Е.И.Е. е дължал на въззивницата М. К. Й.
сумата 5 744, 94 лв., събрана от нея чрез запор на вземането й по изп.д.№
357/2018г. по описа на ЧСИ Г.И. по издадения й изпълнителен лист по
приключеното гр.д.№ 4456/2014г. по описа на РС- Ст.Загора, като
фактическото и правното основание за връщане на тази пърична сума
произтича от изпълнителния птитул/изпълнителния лист/, въз онова на който
е било образувано това изп.дело, по което е събрана сумата от 5 744, 94 лв.,
който е бил издаден въз основа на постановено въззивно Решение №
419/30.10.2015г. по в.гр.д.№ 1385/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора, което
впоследствие обаче е било отменено с постановено Решение №
144/17.06.2016г. по к. гр. д.№ 581/2016г. по описа на ВКС- София, което не е
окончателно, във връзка с което и ответницата/въззивница/ е направила
възражение за прихващане в хода на първоинстанционното дело.
2
Не се спори между страните, че с Решение № 33/03.02.2017г. по гр.д.№
82/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора въззивницата М. К. Й. е била осъдена да
заплати на въззиваемия Е.И.Е. сумата 5 509, 32 лв., представляваща разноски
по делото, като с Решение № 206/31.10.2017г. по в.гр.д.№ 301/2017г. по описа
на ПАС- Пловдив М. К. Й. е била осъдена да заплати на Е.И.Е. сумата 2 425
лв., представляваща разноски по делото. Междувременно за посочените
вземания Е.Е. се е снабдил с изп. лист по гр.д.№ 82/2015г., издаден от ОС-
Ст.Загора на 17.01.2019г. Такъв правен спор се е разглеждал и от ВКС-
София, който със свое Определение № 903/19.12.2018г., постановено по к.
гр.д.№ 1226/2018г. по описа на съда не е допуснато до касационен контрол
въззивното решение на ПАС- Пловдив, и така въззивното Решение №
206/31.10.2017г. по в.гр.д.№ 301/2017г. по описа на ПАС- Пловдив е влязло в
законна сила на 19.12.2018г., и същото по реда на чл.248 от ГПК е било
допълнено в частта му за разноските, като е било постановено Определение
№ 107/07.03.2019г. по к.гр.д.№ 1226/2018г. по описа на ВКС, с което
въззивницата- ищца М. К. Й. е била осъдена да заплати на въззиваемия-
ответник Е.И.Е. сумата 2 425 лв., представляваща разноските му по делото,
което касационно Определение вече е било окончателно и не е подлежало на
по- нататъшно обжалване. Въз основа на това за присъдената му сума Е.И.Е.
се сдобил с изпълнителен лист от 28.03.2019г., издаден му от въззивния ОС-
Ст.Загора. Впоследствие с Решение № 292/03.04.2015г. по гр.д.№ 4456/2014г.
по описа на РС- Ст.Загора Е.И.Е. е бил осъден да заплати на М. К. Й. сумата 3
000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2012г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 420 лв. разноски по делото, а М.
К. Й. е била осъдена да заплати на Е.И.Е. сумата 581 лв., представляваща
направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции. Това първоинстанционно Решение е било обжалвано пред ОС-
Ст.Загора, който със свое въззивно Решение № 486/10.12.2015г., постановено
по в.гр.д.№ 1324/2015г. е потвърдил изцяло първоинстанционното Решение
№ 292/03.04.2015г. по гр.д.№ 4456/2014г. по описа на РС- Ст.Загора, като
въззивното решение е влязло в законна сила на 18.01.2016г. На 28.03.2019 г.
РС- Ст.Загора е издал по своето приключило гр.д.№ 4456/2014г.
изпълнителен лист на Е.И.Е. за присъдената му парична сума, М. К. Й. се
сдобила с изпълнителен лист по цитираното дело на 18.03.2016г. за
присъдената й парична сума. Безспорно е по делото, че въз основа на тези 2
бр. изпълнителни листа по гр.д.№ 82/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора от
17.01.2019г. и съответно от 28.03.2019 г., както и на база на изпълнителен
лист от 28.03.2019г., издаден по гр.д.№ 4456/2014г. по описа на РС-
Ст.Загора/които са за сумата общо 10 940, 23 лв./, Е.И.Е. е подал молба за
образуване на изп.дело с вх.№ 2683/06.06.2019г. до описа на ДСИ при РС-
3
Ст.Загора, и в същия този ден е било образувано изп.д.№ 20195530403070, но
поради установеното наличие на имущество на длъжника, находящо се извън
района на действие на ДСИ при РС- Ст.Загора, делото е било прехвърлено
при ЧСИ Г.И., peг.№ 765 в КЧСИ, като на 24.07.2019г. е образувано при нея
ново изп.д.№ 2143/2019г. Във връзка с присъдената й с Решение №
292/03.04.2015г. по гр.д.№ 4456/2014г. по описа на РС- Ст.Загора сума и
издадения на 18.03.2016г. изпълнителен лист въззивницата М.Й. е образувала
пред ЧСИ Г.И. изп.д.№ 20187650400357, като по него е била събрана сумата 5
744, 94 лв. и между страните не е спорно, че тази сума 5 744,94 лв. не е била
усвоена от нея, а поради наложения запор на вземането й, във връзка с
образувано изп.д.№ 20165530403073 по описа на ДСИ при РС- Ст.Загора, тя е
преведена на въззиваемия Е.И.Е..
Издаденият във връзка с Решение № 419/30.10.2015г. по в.гр.д.№
1385/2015г. на ОС- Ст.Загора, с което е потвърдено Решение №
327/09.04.2015г. по гр.д.№ 3376/2014г. на РС- Ст.Загора Изпълнителен лист,
въз основа на който е било междувременно образувано изп.д.№
20165530403073 по описа на ДСИ при РС- Ст.Загора, М. К. Й. е била осъдена
да заплати на Е.И.Е. сумата 10 206, 61 лв., представляваща размер на
неоснователно обогатяване за извършени през 2005г. подобрения в
апартамент, собственост на ответницата- въззивница, ведно със законната
лихва върху тази сума, съгласно разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 от ГПК.
Към дадата на обявяване на това въззивно дело за решаване/02.11.2021г./ по
това гражданско дело все още няма влязло в законна сила решение. Решение
№ 419/30.10.2015г. по в.гр.д.№ 1385/2015г. на ОС- Ст.Загора е било
обжалвано пред ВКС- София, било е отменено и е било върнато с Решение №
144/17.06.2016г., постановено по к.гр.д.№ 581/2016г. на ВКС- София за ново
разглеждане от ОС- Ст.Загора. Във връзка c това е било образува в.гр.д.№
1237 2016г. в ОС- Ст.Загора, по което постанови Решение № 7/09.01.2017г.,
което също е било обжалвано касационно, като с Решение № 114/24.07.2020г.,
постановено по к.гр.д.№ 1980/2017г. на ВКС- София е било обезсилено
второто въззивно решение по в.гр.д.№ 1237/2016г. по описа на ОС- Ст.Загора,
а делото е било върнато за повторно разглеждане на ОС- Ст.Загора. След
повторното връщане е било образувано в.гр.д.№ 1482/2020г. по описа на ОС-
Ст.Загора, по което е постановено Решение № 260015/12.01.2021г., което е
обжалвано пред ВКС- София и към настоящия момент все още е висящо и не
е окончателно приключило, поради което по този гражданският спор все още
няма окончателен съдебен акт.
Обект на спора са права, произтичащи от неоснователно обогатяване,
възникнали по повод подобрения на апартамент- лична собственост на
въззивницата М. К. Й., извършени през 2005г. С осъдителното въззивно
Решение № 419/30.10.2015г. по в.гр.д.№ 1385/2015г. на ОС- Ст.Загора е било
4
потвърдено Решение № 327/09.04.2015г. по гр. д.№ 3376/2014г. на РС-
Ст.Загора, с което въззиввницата М.Й. е била осъдена да заплати на
въззиваемия Е.И.Е. сумата 10 206, 61 лв., представляващи размера на
неоснователно обогатяване за извършени през 2005г. подобрения в нейния
собствен апартамен, ведно със законната лихва върху тази сума. С Решение №
260015/12.01.2021г., постановено по в.гр.д.№ 1482/2020г. по описа на ОС-
Ст.Загора е било отменено Решение № 327/09.04.2015г. по гр.д.№ 3376/2014г.
по описа на РС- Ст.Загора и е бил отхвърлен предявения от Е.И.Е. иск по
чл.59, ал.1 от ЗЗД. Основния фактически и правен аргумент на въззивницата
е, че това последно решение на ОС- Ст.Загора, въз основа на което е бил
издаден изпълнителния лист издаден по гр.д.№ 3376/2014г. на РС- Ст.Загора
на практика бил нямал сила, защото бил отменен дисиозитива на решението,
с което е била осъдена и въз основа на което осъждане е било образувано
изп.д.№ 20165530403073 по описа на ДСИ при РС- Ст.Загора, във връзка с
което дело е била събрана от нея сумата от 5 744, 94 лв., представляваща
вземането й по изп.д.№ 20187650400357 на ЧСИ Г.И.- С.З.. Въззивницата
претендира още пред първата съдебна инстанция, че събраната сума от 5 744,
94 лв. следвало да й бъде върната, поради което тя е направила своето
възражение за прихващане в още в първоинстанционното дело, която теза
обаче не е правно обоснована, тъй като съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1
от ЗЗД, за да бъде извършено едно прихващане, вземането трябва да е
изискуемо и ликвидно, а в конкретния случай паричното вземане, за което
въззивницата/ищцеа/ М.Й. претендира да бъде направено прихващане, нито е
изискуемо, нито ликвидно, понеже соченото Решение № 260015/12.01.2021г.
по в.гр.д.№ 1482/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора още не е влязло в законна
сила, което се доказва от представени пред РС- Ст.Загора подадена
касационна жалба, изложението към нея и заплатена ДТ. Нещо повече- в о.с.з.
на 11.05.2021г. пред РС- Ст.Загора процесуалният представител- адвокат на
ответницата изрично потвърждава, че по в.гр.д.№ 1482/2020г. по описа на ОС-
Ст.Загора не е имало депозирана касационна жалба. Следователно както
тогава/11.05.2021г./, така при постановяване на атакувания
първоинстанционен акт/23.06.2021г./, така и към датата на обяваване на
въззивното дело за решаване/02.11.2021г./ по делата не може и не следва да се
извършва прихващане на претендираните насрещни парични вземания,
поради което в тази му част и атакуваното Решение на РС- Ст.Загора се явява
напълно законосъобразно, обосновано и правилно. Следователно към
настоящия момент въззиваемият Е.И. Е. има качеството на кредитор спрямо
въззивницата М. К. Й. въз основа на всички горепосочени съдебни решения.
Производството по делото е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.26. ал.2, пр.1 във вр. с чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.56, ал.1 от ЗН. По делото
са налице достатъчно доказателства, че въззиваемият Е.И.Е. има качеството
5
на кредитор спрямо въззивницата М. К. Й., като изп.листове от 17.01.2019г. и
от 28.03.2019г., издадени във връзка с гр.д.№ 82/2015г. по описа на ОС-
Ст.Загора доказват, че първото вземане на Е.Е. е възникнало на 18.01.2016г. за
разноски по гр.д.№ 4456/2014г. по описа на РС- Ст.Загора, а второто вземане е
възникнало на 19.12.2018г. за разноски по гр.дело № 82/2015г. по описа на
ОС- Ст.Загора. Съъгласно доказателствата по делото и двата отказа от
наследството на К.Т.С. и този на М.И.С. са извършени след като въззиваемия
Е.Е. е имал качеството на кредитор спрямо въззивницата М.Й.. Наред с това
по делото са налице безспорни доказателства, че Е. не може да се
удовлетвори от имуществото на длъжницата Й., тъй тя признава, че е
останала без каквито и да е средства, което е потвърдено и от свидетелските
показания на И.К. Й., като в този смисъл е и Удостоверение изх.№
62366/22.10.2020г. за размера на задължението по изп.д.№ 20197650402143 по
описа на ЧСИ Г.И., от което се установява, че към датата на издаването му по
това изп.дело няма постъпили никакви плащания, като плащания липсват и
към настоящия момент- следователно без имуществото, предмет на
наследството на К.Т.С. и М.И.С., кредиторът не би могъл да се удовлетвори.
В тази връзка РС- Ст.Загора правилно е приел, че с оглед представената
справка от Агенция по вписванията/АВ/, събраните гласни доказателства и
обстоятелството, че по изп.д.№ 20197650402143 по описа на ЧСИ Г.И. няма
постъпили плащания, ответницата- въззивница не е доказала наличието на
достатъчно имущество, за да погаси паричните си задължения към кредитора
си ищеца- въззиваем Е..
Също така с оглед особеностите на иска по реда на чл.56, ал.1 от ЗН
относно субективния елемент, знание за увреждането не се изисква и не се
доказва, и целта на увреждането също не е елемент от предмета на доказване,
поради което посочените лични мотиви на Й. относно направения отказ от
наследство се явяват ирелевантни за произнасяне по този иск. Очевидно
основните претенции на въззивницата за неправилност на обжалваното
първоинстанционно Решение се основават единствено и само на заявеното с
отговора на исковата молба по гр.д.№ 4699/2020г. по описа на РС- Ст.Загора
възражение за прихващане, като следва да се има предвид, че предявените
искове по чл.56, ал.1 от ЗН се явяват специални конститутивни искове и с тях
ищецът може да иска унищожаване на отказа от наследство на длъжника по
съдебен ред. Едно такова унищожаване винаги е относително, тъй като е само
в полза на поискалия го кредитор- ищеца/въззиваем/ Й.. Следователно
евентуалното наличие на вземане, невъзможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, качеството на наследник на
длъжника и извършените след възникване на вземането действителни откази
от наследство са предпоставки за уважаване на иска по чл.56, ал.1 от ЗН.
Самото вземане на кредитора срещу длъжника- наследник обаче не е предмет
6
на делото, образувано по предявените конститутивни искове по чл.56 от ЗН,
поради което е процесуално недопустимо в производството по иск по чл.56 от
ЗН да се предявяват и приемат за разглеждане възражения за изтекла
погасителна давност относно вземането на ищеца - кредитор, възражения за
погасяване на вземането, поради плащане, както и възражения за прихващане
на насрещно дължими парични суми, каквото е искането и оплакването на
въззивницата- ответница/длъжница/. След като ищецът- въззиваем по иска по
чл.56 ЗН е установил вземането си с влязло в сила съдебно решение, съдът
следва да признае качеството му на кредитор, поради което е напълно
основателно, законосъобразно и доказано РС в мотивите си е приел, че
направеното възражение за прихващане не следва да бъде разглеждано в това
особено исково съдебно производство.
Предвид всички гореизложени мотиви въззивният съд счита, че
атакуваното първоинстанционно Решение, с което са уважени исковете по
чл.56 от ЗН и в полза на Е.И.Е. са отменени направените от М. К. Й. на
13.11.2019г. отказ от наследството на К.Т.С. и на 13.08.2020г. отказ от
наследството на М.И.С., се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и
правилно, и като такова следва да бъде напълно потвърдено, ведно със
законните последици от това.
Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.1- 4 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, въззивницата- ответница следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия- ищец всички направени от него разноски
пред настоящата въззивна инстанция в размер на 900 лв. за заплатен хонорар
на един пълномощник- адвокат по делото, ведно със законните последици от
това.
С оглед естеството на исковите претенции и на осн. чл.280, ал.3, т.1,
пр.посл. от ГПК това въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи
на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на осн. чл.269- 273 и
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.2, пр.1 и чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.56,
ал.1 от ЗН, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение №
260572/23.06.2021г. по гр.д.№ 4699/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА М. К. Й.- ЕГН ********** от *** да заплати на Е.И.Е.- ЕГН
********** от с.С, ***, *** направените по въззивното дело разноски в
размер на 900 лв./деветстотин лева/ за възнаграждение на един пълномощник-
адвокат.
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8