№ 547
гр. Б., 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500508 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П. Л. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в е. Д. 2813, ул. „Ю.“ № 5, общ. С., обл. Б.,
действащ чрез Н. Т. И. - адвокат при ШАК, съдебен адрес в гр. Ш., пл. „О.“ №
1, ет. 1, против Решение № 130/ 11.04.2024 г. постановено по гр. дело №
20231230100668 по описа за 2023 г. на PC - гр. Петрич.
В жалбата се твърди, че според логиката на ПтРС е логично шофьора да
получава белгийско възнаграждение въпреки , че е извършил един единствен
курс. А ако шофьора се намира вече в К. Б. и получава текущо нови и нови
транспортни курсове, както е в процесния случай, то той следва да получава
българско такова. Подобно тълкуване няма нито правна , нито житейска
логика. Тъй като спедитор е „DHL Б.“, който текущо му осигурява множество
отделни транспортни услуги и който фигурира във всяка от товарителниците
по отделните транспортни услуги на ищеца, фигурира като спедитор във
всички товарителници на ищеца доказвало, че между последното и ответника
има сключен договор за спедиция, като е ирелевантна формата му - дали е
писмена или устна такава, както и че ищеца е бил командирован в различни
държави. Имало значение единствено е коя от всички тях ответника е в най
тясна връзка. В настоящия случай той е в най тясна връзка е К. Б., доколкото
е отговора си на ИМ изрично признава, че именно там се намират
автомобилите и служителите му, оттам именно започва фактическото
престиране на труд от ищеца и там е седалището на основният му спедитор -
„DHL Б.“. Следователно правилно съдебната експертиза е изготвена
съобразно трудовите ставки на тази държава.
В жалбата се изразява становище, че командировъчните разходи са извън
предмета на спора, вкл. и извън фактите, за които с доклада по делото е
1
разпределена доказателствената тежест. Предмет на спора са единствено
трудовите възнаграждения , платени от ответника, тези, дължими по ставките
на К. Б. и разликата между тях. Твърди, че е недопустимо е ПтРС да мотивира
решението си с факти / командировъчните суми/ , за които не е
разпределил доказателствена тежест с доклада по делото, поради което
същите са и извън предмета на доказване. ПтРС недопустимо смесва и
компенсира без изрично възражение трудови възнаграждения и
командировъчни суми, неотчитайки разликата между тях, тъй като функцията
на трудовото възнаграждение е да овъзмезди престирания труд, а на
командировъчните суми - да покрие направени разходи по командироването.
Поради гореизложеното иска от съда да отмени изцяло
първоинстанционното решение и уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски от първоинстанционното и настоящото въззивно
производства. Предявява възражение за прекомерност на претендираното от
отв. адвокатско възнаграждение във въззивното производство и иска да се
намали под минималното такова по НМРАВ.
В срока по чл.263 ГПК от адвокат П. Й., пълномощник на „С.“ ЕООД, е
подаден отговор на въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че „С.“ ЕООД е с основен предмет на дейност
международен превоз/транспорт на товари и не малка част от служителите и
автомобилите на ответника са ситуирани в Западна Европа. Превозите,
извършени от ищеца, не са били само в рамките на ЕС /Б., Франция,
Германия, Нидерландия/, такива е извършвал и до Англия и обратно. В хода
на първата инстанция ищецът не е провел каквото и да било доказване на
часовете труд, за които твърди, че следва да му се платят съгласно
минималната действаща ставка в Кралство Б.. Ищецът не провел каквото и да
било доказване и на твърдения от него факт, че ответното дружество било
най-тясно свързано с Кралство Б. и че основният му спедитор бил DHL Б..
Напротив, чрез приетото в съдебно заключение на в.л. Ю. по допуснатата
ССчЕ се установило, че търговците - спедитори, с чието участие са били
извършени транспортните курсове от ищеца през процесния период, докато
същия е работил при ответника са DHL International GmbH Germany, DHL
Freight GmbH, Germany, DHL Worldwide Network, Belgium, DHL Aviation,
United kingdom, DHL International, France и DHL International, Germany. Чрез
ССчЕ се установил факт, който опровергава оплакването на ищеца, че е
приложима практика на ВКС, цитирана от пълномощника му в писмената
защита. Търговците-клиенти на въззиваемото дружество, които са
извършвали плащания към дружеството за извършените транспортни
курсове, през процесния период 03.07.2020 г. до 31.12.2022 г., докато същия е
работил при ответника, са ДИ ЕЙЧ ЕЛ ФРЕЙГТ ГМБХ, ДИ ЕЙЧ ЕЛ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГМБХ, ВИКИ СПЕД Д.О.О, МЕГАХЕД ЕЛШАФЕЙ,
ОТП ЛИЗИНГ ЕООД, САШО ИВАНОВСКИ, ДИ ЕЙЧ ЕЛ УЪРДУЕЙД
НЕТУЪРК, СКС ШПЕД 2022, ХЕРОС ТРЪКС.
2
В отговорът се изразява становище, че въззивникът е бил командирован
за три месеца в Кралство Б. и оттам, без да се връща в Република България, до
други държави в различни страни от ЕС. Ответното дружество е извършвало
транспортни курсове по договори е различни клиенти, ситуирани в различни
държави, включително и в държава, която е извън ЕС - Великобритания.
Твърди се, че работодателят е упражнявал добросъвестното, съобразно
изискванията на законите, всички права и задължения по трудовото
правоотношение между него и ищеца /чл.8, ал.1 от КТ/. В хода на делото е
установено чрез приобщената ССчЕ, че ответникът е платил на ищеца
командировъчни разходи, които надхвърлят разликата между изплатеното
трудово възнаграждение и дължимото такова, по минималните ставки на
Кралство Б.. В решението е посочено, че „В този случай не става въпрос за
прихващане на насрещни вземания, за което да е нужно възражение по чл.
103, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4, предл. 2 от ГПК. Допълнил е, че при
командироване по чл. 121а КТ командированият има право единствено на
пътни пари и то при реално извършени от негова страна пътни разходи (чл.
215, ал. 2 КТ във вр. с чл. 4, ал. 5 от Наредбата за условията и реда на
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги). Не било вярно твърдението, че ответника не е
сторил възражение за прихващане. Такова е направено с писмения отговор.
Излага, че в.л. е изчислило, че съгласно чл. 31 от Наредбата за
служебни командировки и специализации в чужбина на ищеца се полагат 37
070,80 лева за периода от 03.07.2020 г. до 31.12.2022 г., а са му изплатени 90
510,10 лева, т.е. изплатени са доста повече-53 439.30 лева, т.е. така
изчислените му суми по минималните ставки на Кралство Б. в размер на 53
867,48 (и то за според дните, за които е осигуряван, а не за реално
отработените от него часове) са му изплатени. Командировъчните
възнаграждения, начислени и платени от С." ЕООД на ищеца, за периода на
действие на процесното трудово правоотношение в размер на 90 510,10 лв. са
командировъчни пари, съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина и Приложение №3 към нея. На
лицето не са изплащани пътни, дневни и квартирни пари, съгласно Раздел III
Пари за пътни, дневни, квартирни и други разходи към Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. От събраните по
делото доказателства се установило, че работодателят е заплащал всички
разходи за пътни такси, квартири, храна, телефони. Предвид гореизложеното
и на основание чл. 3 параграф 7 от Директива 96/71/ЕО специфичните
добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната
заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които
фактически са били направени във връзка с командироването, като например
пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Видно е, че
изплатените командировъчни разходи на ищеца по делото не съставляват
нито пътни разходи, нито такива за храна или пък квартирни разходи. Тоест
изплатените на ищеца командировъчни разходи са такива, свързани с
3
командироването и са част от минималната заплата, тъй като не са от
предвидените по-горе случаи. Описаните в командировъчните заповеди суми
са описани като "допълнително възнаграждение за работа в чужбина" пари
според Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина и като такива са осчетоводени в счетоводството на
дружеството- ответник. Безспорно е, че изплатените командировъчни
възнаграждения за процесния период са командировъчни пари съгласно чл.
31, ал. 1 от НСКСЧ и Приложение № 3 към нея.
Претендира разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр.
с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена
в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това.
Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи
произнасяне по същество. Спазени са правилата на процесуалния закон и с
оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към
жалбата. Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 121а,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, б “б“ КТ и чл. 59 ЗЗД, като първоинстанционният съд
правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел, че предявените
искове са допустими, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са
направени оплаквания относно правните изводи на РС - относно приложимия
материален закон и неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се
произнесе по същество, поради което не намира за нужно да дава указания на
страните по въпросите, визирани в чл. 312 ГПК.
В отговора по въззивната жалба се прави възражение по
доказателствено искане, което не е направено в жалбата, поради което съдът
не дължи произнасяне по него.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която
дата да се призоват редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 20.06.2024 г. от 09.00
4
часа, за която дата да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5