№ 102
гр. Велико Търново , *.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Секретар:АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101729 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск за делба във фазата на допускането.
Ищцата твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 4363/2013г. на ВТРС
брака й с ответника е прекратен с развод. Сочи, че по време на брака страните са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ жилище,
представляващо мезонет с площ от 177, 38 кв., разположен на 3-ти и 4-ти етаж, северно
крило, находящо се на адрес в гр. В.Т., ул. „***” № ***, ведно с избено помещение №
17, както и гараж № 2, в северното крило, с площ от 21, 37 кв.м., заедно с 56, 99/665
идеални части от правото на собственост върху парцел I-2727, 2729, върху който са
построени тези обекти. Ищцата твърди, че общо имущество на страните в режим на
СИО са и дворно място в с. Р., общ. З., местността „***”/„***”, с площ от 664 кв.м.,
представляващо имот № 3 в кадастрална единица № 258 по плана за земеразделяне,
ведно с построените в него масивна жилищна сграда, стопанска постройка и навес,
както и двуетажна вила със застроена площ от 35, 7 кв.м., съставляваща сграда с
идентификатор 6*30.300.2.1. по КК на с. Р., построена върху имот, собственост на
община З.. Ищцата допълва, че страните притежават в режим на СИО и още един имот,
представляващ 3/4 ид. части от дворно място, находящо се в гр. В.Т., ул. „Н.Г.” № *,
цялото с площ от 288 кв.м., за което е отреден парцел IV-2884 по регулационния план
1
на гр. В.Т., ведно с реално обособения на сутеренния /партерния/ етаж на построената
в имота сграда – търговки обект /закрита и открита част/, с предназначение „кафе –
аператив”, заедно с павилион за търговска дейност, разположен до входа към ул.
„Н.Г.”. Ищцата изтъква, че с ответника са съсобственици при равни права на описаните
имоти, на основание прекратена СИО и че не могат да се поделят доброволно. В тази
връзка иска от съда да допусне съдебна делба на същите, при права на съделителите от
по 1/2 ид. част за всеки.
С отговора на исковата молба ответникът посочва, че към момента описания от
ищцата мезонет фактически не съществува, а са обособени два самостоятелни обекта
на правото на собственост с идентификатори 10447.504.252.1.29 и 10447.504.252.1.30.
Не оспорва, че последните, както и построения в поземления имот гараж са
съсобствени между страните. Ответникът не оспорва, че страните общо са носители на
правото на собственост и върху двамата описани в исковата молба имоти в с. Р., общ.
З.. Възразява обаче имота, находящ се на адрес в гр. В.Т., ул. „Н.Г.” № * да
представлява СИО. В тази връзка сочи, че през *96г. 2/4 ид. части от дворното място са
закупени не е ответника, а от търговското дружество „П.” ООД, като останалата 1/4 ид.
част от него и от сградите построени в него са предмет на апорт от двама от
съдружниците в това дружество. Впоследствие последните са продали на ответника
дружествените си дялове от „П.” ООД, което е заличено с ликвидация с решение от
10.05.2000г. на ВТОС. С оглед на това ответникът изтъква, че имота е служел за
упражняването на дейността на търговеца, бил е включен в търговското му
предприятие и след заличаването му е негова индивидуална собственост, на основание
чл. 271 ТЗ. По тези съображения се моли иска за делба да бъде отхвърлен по
отношение на горепосочения имот.
С влязло в сила протоколно определение от 21.12.2020г. производството за делба
е прекратено по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.504.252.1.29 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.504.252.1.30, преобразувани чрез преустройство на съществуващ мезонет на две
нива, представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.252.1.9,
както и гараж № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.504.252.1.21, заедно с 56, 99/665 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10447.504.252., поради липса на предмет, тъй като съделителите са се
разпоредили с тези имоти в хода на процеса.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Липсва спор по делото, че съделителите са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 24.11.*85г., който е прекратен с развод, с влязло в сила на
2
07.10.2014г. решение № 371/15.04.2014г. /удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 590/24.11.*85г. и съдебно
удостоверение по гр.д. № 4363/2013г. на ВТРС/.
Между страните не е спорно, а и от представения към исковата молба заверен
препис от нотариален акт за покупко- продажба № 72, том I, рег.№ 1704 , н.д. №
871/*99 г. на нотариус Й*** се установява, че по време на брака им ответникът е
закупил в с. Р., общ. З. дворно място, представляващо земя за земеделско ползване,
застроено и незастроено, с площ от 664 кв.м., съставляващо имот № 3 в кадастрална
единица № 258 по плана за земеразделяне на с. Р., местността „***/***”, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда, стопанска постройка и навес. От
представената скица на поземлен имот № 15-643883/20.07.2020г. е видно, че по КККР
на с. Р. дворното място представлява поземлен имот с идентификатор 6*30.300.3, а
построените в него сгради – самостоятелни обекти с идентификатори съответно
6*30.300.3.1 /вилна сграда/, 6*30.300.3.2 /селскостопанска постройка/ и 6*30.300.3.3 /
селскостопанска постройка/.
Страните не спорят, че по време на брака си са придобили на основание
давностно владение собствеността и върху друг недвижим имот, находящ се в с. Р.,
общ. З., който представлява двуетажна жилищна сграда /вила/ със застроена площ от
35, 7 кв.м., съставляваща по КККР на селото сграда с идентификатор 6*30.300.2.1,
построена в поземлен имот с идентификатор 6*30.300.2 – собственост на общ. З.
/нотариален акт № *8, том III, рег. № 2229, дело № 541/2009г. на нотариус Й*** и
скица на сграда № 15-642340/20.07.2020г./.
От нотариален акт за собственост № 232, том 2, рег. № 11368, дело 762/2000г. е
видно, че ответникът по реда на чл. 483 ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм./ на основание покупко –
продажба, апорт и правоприемство чрез прекратяване на „П.” ЕООД и вписване на
заличаването му е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В.Т., ул.
„Н.Г.” № *, представляващ 3/4 ид. части от дворно място, застроено и незастроено,
цялото с площ от 288 кв.м., представляващо дворище пл. № 2884, за което е отреден
парцел IV – 2884 в кв. 122 по регулационния план на гр. В.Т., заедно с реално обособен
в сутеренния етаж на построената в имота сграда – търговски обект /закрита и открита
част/ с предназначение „кафе – аператив” и павилион за търговска дейност,
разположен до входа от към ул. „Н.Г.”.
От изисканите и приложените материали по ф.д. № 90/*95г. на ВТОС се
установява, че заличеното търговско дружество първоначално е регистрирано с
правноорганизационната форма на дружество с ограничена отговорност /ООД/, като
ответникът е бил един от съдружниците. Капиталът на дружеството е формиран от
парична и непарична вноска, като последната представлява 1/4 ид. част от
3
гореописаното дворно място, ведно с обособеното кафе – аператив и магазина –
павилион. От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 52, том 5,
дело 2355/*96г. на нотариус Т. *** е видно, че „П.” ООД е закупило още 1/2 ид. част от
същото дворното място. Впоследствие ответникът е придобил дружествените дялове
на останалите съдружници и търговското дружество е преобразувано в еднолично
дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, като тези промени са вписани по
партидата му в търговския регистър с влязло в сила решение № 08.07.*96г. по ф.д. №
90/*95г. на ВТОС. С решение от 05.02.*99г. на ВТОС е вписано прекратяване на
дейността на посоченото търговско дружество и обявяване на ликвидацията му, като
след приключването й същото е заличено, което обстоятелство е вписано в търговския
регистър с решение на ВТОС от 10.05.2000г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по
допускане на делбата следва да се установи налице ли е съсобственост между страните
по делото върху делбните имоти, всички те ли са участници в съсобствеността и каква
е частта на всеки от тях в нея.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака със съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. По аргумент от § 4 ал. 1 от ПРЗ на СК
това правило урежда имуществените отношения между съпрузите за имущества,
придобити от тях по заварени бракове т.е. такива, които не са били прекратени до
влизане в сила на СК от 2009г., както е в случая, доколкото гражданския брак между
съделителите е прекратен през 2014г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че описания в нот.
акт № 72, том I, рег.№ 1704 , н.д. № 871/*99 г. делбен имот – дворно място с площ от
664 кв.м., находящо се в с. Р., общ. З., ведно с построените в него масивна жилищна
сграда, стопанска постройка и навес е придобит по време на брака на страните
посредством възмездна правна сделка /покупко – продажба/, поради което им
принадлежи общо на основание чл. 21 ал. 1 СК в режим на съпружеска имуществена
общност, независимо, че страна по придобивната сделка е само ответника. Общ за
двамата съпрузи е и другия делбен имот в с. Р., общ. З. - двуетажна жилищна сграда
/вила/ със застроена площ от 35, 7 кв.м., съставляваща по КККР на селото сграда с
идентификатор 6*30.300.2.1, макар титула за собственост да сочи единствено
4
ответника като собственик на имота на основание давностно владение. По делото не е
спорно, че десетгодишният срок на придобивната давност е изтекъл по време на брака
на страните /към 2009г./, поради което имота е придобит от тях в режим на СИО.
Обстоятелство, което не е спорно между съделителите и се поддържа в хода на
процеса. Снабдяването с констативен нотариален акт не е част от обсъждания
придобивен способ, за който е достатъчно елементите от състава му - фактическата
власт върху имота и намерението за своене да са се осъществили през времетраене на
брака. Щом е така придобиването на имота в режим на СИО настъпва като последица
по право, който правнозначим факт не може да бъде заличен от обстоятелството, че
констативния нотариален акт е издаден само в полза на ответника.
Съществуващата между страните СИО по отношение на тези делбени имоти е
прекратена с прекратяване на гражданския им брак с развод, което от своя страна е
довело до възникване на обикновена съсобственост между тях при равни права /арг. чл.
27 и чл. 28 СК/. Въведена с последната разпоредба оборима презумпция за равенство
на дяловете не е оборена нито по исков ред – чл. 21 ал. 4, чл. 23, чл. 29 СК, нито с
допустими от закона средства на установяване на противното по договорен път – чл. *
ал. 4, чл. 37 ал. 3 вр. чл. 38 ал. 1 т. 2 и ал. 2 СК. Следователно съделителите са
сътитуляри на правото на собственост върху процесните имоти в с. Р. при равни права.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява делбения имот в
гр. В.Т., ул. „Никола Габровски” № * да е придобит от страните в режим на СИО.
Ищцата твърди да е налице съсобственост по отношение на този имот, доколкото е
придобит по време на брака с ответника и в титула за собственост като придобивен
способ е посочена покупко – продажба. В случая обаче по отношение на този имот е
издаден констативен нотариален акт, който не поражда и не учредява права, а
констатира такива. Посочената в него възмездна сделка, видно от установените по
делото факти, касае придобиване на част от делбения имот от търговското дружество
„П.” ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е бил ответника
/нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 52, том 5, дело
2355/*96г./. Последният не е страна по договора и не е закупил имота в лично
качество, за да е обхванат от режима на СИО, с оглед действието на презумпцията по
чл. 21 ал. 3 вр. ал. 1 СК. Придобитите от тази сделка права, както и от апорта, са
възникнали за търговеца, а не за неговия законен представител. Следователно
основанието, на което ищцата поддържа да съществува съсобственост между страните
по отношение на този имот, не е налице, а съдът е задължен да се произнесе по
допускането на делбата само въз основа на предявеното основание /Решение №
628/05.10.2010г. по гр.д. № 1684/2009г./. Ищцата не е поддържала в процеса наличието
на друг придобивен способ, от който да възникне съсобственост между съделителите, а
съдът няма служебно задължение да издирва и установява съществуването на други
5
възможни основания, водещи до възникване на обща вещ.
Отделно от това е безспорно, че делбеният имот е бил част от актива на
търговското дружество „П.”, а дяловото участие на съпруг като съдружник с
неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена
общност. Правата по дялово участие са лични, а не общи за съпрузите, дори да са
възникнали и придобити по време на брака /т. 3 от ТР № 2/27.12.2001г. по тълк. дело №
2/2001г. на ОСГК, ВКС/. В тази връзка при прекратяване на горепосоченото дружество
с ликвидация останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество на
търговеца принадлежи лично на едноличния собственик на капитала /арг. чл. 271 ТЗ/.
Аргумент, че принадлежалите на прекратения търговец вещните права имат личния
характер за съпруга – съдружник следва и от уреденото в разпоредбата на чл. 22 ал. 3
СК правило. По тези съображения съдът намира, че делбния имот в гр. В.Т., ул. „Н.Г.”
№ * не принадлежи общо на двамата съпрузи и не е придобит от тях в режим на СИО,
както смята ищцата.
Що се касае до възраженията на ответника, че е налице вписване на
несъществуващо обстоятелство относно заличаването на търговското дружество „П.”
на основание чл. 273 ал. 1 ТЗ следва да се има предвид, че делбеният съд не може да се
занимава и произнася инцидентно по този въпрос. Последният е предмет на нарочен
иск /чл. 29 ЗТР/, който е подсъден на окръжен съд като първа инстанция и не е от
споровете, които могат да се разглеждат в делбеното производство /арг. чл. 343 ГПК/.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че заявеното от ищцата субективно
преобразуващото право на делба по чл. 34 ал. 1 ЗС следва да бъде уважено само по
отношение на имотите в с. Разхоса, общ. З., като възникналата между съделителите
съсобственост бъде прекратена при права на страните – по 1/2 ид. част за всеки от тях.
Искът за делба следва да се отхвърли по отношение на имота в гр. В.Т., ул. „Н.Г.” № *,
тъй като не е съсобствен между страните, доколкото не е придобит от тях в режим на
СИО, на заявеното от ищцата основание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. Я. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: с. П., общ. П.Т., ул. *** и Б. Л. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.Т., ул. „***”
№ * на следните съсобствени недвижими имоти:
1. ДВОРНО МЯСТО, представляващо земя за земеделско ползване, застроено
и незастроено, с площ от 664 кв.м., находящо се в с. Р., общ. З., съставляващо
6
имот № 3 в кадастрална единица № 258 по плана за земеразделяне на с. Р., в
местността „***/***”, при граници: път, Христо Тодоров Караджов, Филип
Асенов Маринов, река и П. Хр. Марков, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда, стопанска постройка и навес, който имот по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Р., съгласно скица на поземлен имот № 15-
643883/20.07.2020г., представлява поземлен имот с идентификатор 6*30.300.3 с
площ от 664 кв.м., в местността „***”, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на
земята: 9, при съседи: 6*30.300.4, 6*30.300.2, 6*30.300.1, 6*30.300.6, ведно с
построените в него обекти – сграда 6*30.300.3.1, застроена площ от 36 кв.м., брой
етажи 2, предназначение: Вилна сграда – еднофамилна; сграда 6*30.300.3.2,
застроена площ от 65 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска
сграда и сграда 6*30.300.3.3, застроена площ от 38 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Селскостопанска сграда.
2. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /вила/, със застроена площ от 35, 7
кв.м., намираща се в с. Р., общ. З., която по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Р. съставлява сграда с идентификатор 6*30.300.2.1 с площ от 36
кв.м., етажи 2, с предназначение – Вилна сграда – еднофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор 6*30.300.2 – собственост на общ. З., целия с
площ от 300 кв.м., при граници: имот № 6*30.300.3 – селскостопански фонд,
други територии заети от селскостопанство на Силвия Генчева и Бончо Генчев,
имот № 6*30.300.4 - селскостопански фонд, други територии заети от
селскостопанство на Христо Тодоров Караджов, имот № 6*30.300.6 – полски път
на Община З., ПРИ РАВНИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ – 1/2 идеална част за С. Я. Г.
и 1/2 идеална част за Б. Л. Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Я. Г., с ЕГН: ********** и адрес: с. П., общ. П.Т.,
ул. *** против Б. Л. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.Т., ул. „***” № * иск за
съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. В.Т., ул. „Н.Г.” № *, представляващ
3/4 ид. части от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 288 кв.м.,
представляващо дворище пл. № 2884, за което е отреден парцел IV – 2884 в кв. 122 по
регулационния план на гр. В.Т., при граници на имота: от двете страни улици, парцел V
– 2883 и парцел III – 2882А, заедно с реално обособен в сутеренния етаж на
построената в имота сграда – търговски обект /закрита и открита част/, с
предназначение „кафе – аператив”, състоящ се от: кухненско помещение, търговско
помещение – малка и голяма зала и санитарен възел, заедно с открита търговска площ,
оформена на две нива с оградни тухлени зидове, заедно с павилион за търговска
дейност, разположен до входа от към ул. „Н.Г.”, заедно с подобренията в имота, КАТО
неоснователен и недоказан.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8