№ 22826
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110114607 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца ЗАД „.............“ АД, в срок до първото съдебно заседание да
уточни на коя дата твърди, че е погасил задължението си по образуваната щета № ..............
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. ....6 ГПК, от сектор ОПП при СДВР образуваната
административно-наказателна преписка по повод ПТП, станало на 12.08.2016 г., по която е
издаден АУАН и НП 16-4332-0....687/17.10.2016 г. на М. П. П. с ЕГН, посочено в исковата
молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК третото не участващо по делото лице
ЗАД „............“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. .............., да
представи намиращите се у него документи във връзка с полица № ............. по КАСКО на
К.В.Я. в срок до първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на третото неучастващо в делото лице, че при непредставяне на
документите в срок, на основни чл. 192, ал. 3 от ГПК на отговорното длъжностно лице може
да бъде наложена глоба и отговоря за причинените вреди.
1
ПО ИСКАНЕТО за допускане на съдебно-техническа и съдебно счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание.
ИСКАНЕТО на ищеца за допускане на свидетел при режим на призоваване съдът
счита за неоснователно, тъй като събирането на това доказателство не е необходимо.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.07.2024 г. в
09,00 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Да се изготви нова справка НБД „Население“ и справка за работодател на
ответницата.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за осъждане
на ответника М. П. П., ЕГН **********, с адрес в ............, да заплати на ищеца
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „.............“ АД, ЕИК ........... , със
седалище и адрес на управление в .............., сумата в общ размер на 911,82 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с включени 15,00 лева ликвидационни разноски във връзка с щета № ...........,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 21.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 12.08.2016 г.,
около 15,30 часа в ..........“, ответницата като водач на л.а. марка „.....“, модел „....“, с рег. №
............, поради неупражнен контрол върху управляваното от нея МПС реализирала ПТП с
паркирания отляво на улицата пред № ...., МПС марка „........“, модел ....., с рег. № ........,
собственост на К.В.Я. и застрахован по имуществена застраховка КАСКО на МПС при ЗАД
„............“ АД, след което напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР.
Твърди, че в резултат на ПТП са причинени щети на л.а. „........“, които са заплатени от
застрахователя по имуществената застраховка. Сочи, че щетите са на стойност 911,82 лева
ведно с ликвидационни разноски, като поддържа, че с едностранно прихващане между
застрахователите, задължението е погасено, с което е изпълнил задължението си за
заплащане на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил на
посочената стойност. Излага, че има право да получи платеното застрахователно
обезщетение, доколкото твърди, ПТП да е настъпило по вина на ответника, който е
напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. Сочи и че до ответника е
2
изпращана регресна покана, но не е постъпило плащане. Прави искане съдът да осъди
ответника да плати описаното вземане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника чрез назначения му особен представител адв. Д. П., в който оспорва предявения
иск. Сочи, че не се установява без съмнение, че ищецът е имал качеството на
застраховател по ГО към датата на ПТП с оглед момента на сключване на
застрахователната полица. Възразява за изтекла погасителна давност за вземането.
Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е да установи
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
обстоятелства: валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с деликвента, в срока на
застрахователното покритие на което е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; причинната връзка на деликта с вредите, както и че е изпълнил задължението си
за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахователя по имуществената
застраховка на увредения автомобил в размер на действителните вреди; наличието на
специалните предпоставки по чл. 500, т. 3 от КЗ – че водачът е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението, както и възражението си, че ПТП е настъпило извън
посочения срок на покритие на ГО.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4