№ 386
гр. Стара Загора, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500154 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „М.к.“ ЕООД - гр.С.,
чрез адв. Д.П. против разпореждане № 70 от 03.02.2022г., постановено по
ч.гр.д.№ 42/2022 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК за сумата 316.41 лв., ведно със законната
лихва върху същата от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащането, както и разноските по делото, въз основа на представена запис
на заповед, издадена на 23.07.2021г. в гр.Р. срещу Б.П.Д..
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва в срока. Намира го за неправилно.
Излага подробни съображения. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
дължимите суми.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство. Съобщението за връчване на обжалваното
разпореждане неправилно е поставено по делото на ОС – л.8, вместо по
делото на РС.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението
на „М.к.“ ЕООД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК за сумата 316.41лв. и законна лихва върху
същата от датата на подаване на заявлението до изплащането и, както и
разноските по делото, въз основа на представена запис на заповед, издадена
1
на 23.07.2021г. в гр.Р. срещу Б.П.Д..
Частно гражданско дело № 42/2022 г. по описа на Районен съд –
Гълъбово е образувано по заявление на „М.к.“ ЕООД - гр.С. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за
316.41 лева, произтичащо от запис на заповед, заедно със законната лихва и
разноските по делото.
За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че
съгласно чл. 34, ал.1 ЗПК издадената от длъжника запис на заповед,
гарантираща вземанията на заявителя по договор за потребителски заем е
нищожна. Счел е, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на
молбата за издаване на изпълнителен лист. Според императивната норма на
чл. 34, ал. 1 ЗПК , кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Поради това, като противоречаща на тази императивна норма на чл. 34, ал. 1
ЗПК, издадената от длъжника запис на заповед, гарантираща/обезпечаваща
вземанията на заявителя по договора им за заем, представляващ такъв за
потребителски кредит, е нищожна - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че
ЗЗ не представлява годен документ по чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа на който
да може да се издаде изпълнителен лист. Поради което записа на заповед не
само не удостоверява „подлежащо на изпълнение вземане”, но въобще не
удостоверява в полза на заявителя да е възниквало такова вземане срещу
издалият го длъжник. Поради това, въз основа на тази нищожна запис на
заповед, не може да се издаде и искания от заявителя изпълнителен лист (чл.
418, ал. 2, изр. 1 ГПК). Ето защо съдът е намерил молбата за издаването му за
неоснователна, поради което я е отхвърлил, ведно с акцесорните претенции в
нея за присъждане на законни лихви и разноски.
Въззивната инстанция не споделя съображенията на районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗПК, кредиторът не може да задължава
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на
заповед или менителница. В случая към заявлението по чл. 417, т.10 ГПК,
заявителят е представил освен запис на заповед и договор за заем от
23.07.2021г., сключен между заявителя и длъжника. От съдържанието на
договора и приложенията не се установява, че длъжникът е бил задължен да
гарантира потребителския кредит чрез издаване на процесната запис на
заповед. Дали кредиторът е задължил длъжникът да гарантира кредита с
подписване на запис на заповед, може да бъде установено единствено в
исково производство, с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е основателна. Обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено, а делото следва да се върне на РС за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т.10 ГПК и за издаване на изп. лист по чл. 41 ГПК.
Тъй като производството се развива като едностранно пред съда,
разноски не се присъждат.
2
Ето защо въззивният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 70 от 03.02.2022г., постановено по ч.гр.д.№
42/2022 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК по заявлението на „М.к.“ ЕООД - гр.С.
срещу длъжника Б.П.Д. за сумата 316.41 лв., ведно със законната лихва върху
същата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащането и, както и
разноските по делото, въз основа на представена запис на заповед, издадена
на 23.07.2021г. в гр.Р..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3