Р Е Ш
Е Н И
Е
No 134
гр.
Ботевград, 12.09.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Стоянова гражданско дело No 1785 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие.
Молителката- И.И.Й., с ЕГН **********,***/20, е сезирала съда с искане за
издаване на заповед за защита срещу А.М.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, с
когото съжителствала на семейни начала, поради извършено спрямо нея домашно
насилие на 24.06.2017 г., на 25.06.2017 г. и на 30.06.2017 г., състоящо се в
следното: на 24.06.2017 г. в съвместно обитаваното от тях жилище в с. Яна,
ответникът й нанесъл множество удари в областта на лицето, гърдите, ребрата и
бюста, отправял й обвинения в изневяра; на 25.06.2017 г. в жилището им в с.
Яна я съблякъл гола и я снимал на
кревата, легнала и разкрачена, след което изпратил снимката на неин приятел във
Фейсбук, а после я изкарал гола на улицата, за да рови в кофата за боклук;
ударил я 7-8 пъти в областта на гърба, рамената и главата с дръжката на тесла;
ударил я с юмрук в носа; на 30.06.2017 г. при завръщането им от Чехия, където
била с ответника на негов курс (същият е международен шофьор), за България,
ответникът спрял на тир-паркинг и я оставил сама и без документи на непознато
за нея място, в чуждата държава, единствено с дрехите на гърба й, включително
без пари и документи за самоличност. Сочи, че от преживения кошмар е с разбира
психика и травми, които трудно ще излекува. Моли съда да издаде заповед за
защита, с която да наложи на ответника мерките за защита, с които най-добре да
е защитен интереса й като пострадало лице.
В
приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката И.И.Й.
е посочила, че на 24.06.2017 г., на 25.06.2017 г. и на 30.06.2017 г. ответникът
е осъществил спрямо нея акт домашно насилие, изразяващо се в описаните по-горе
в молбата й действия на ответника. Декларацията е с дата 24.07.2017 г., като
същата е подписана от молителката.
В
съдебното заседание молителката, чрез пълномощника си адв. ***поддържа молбата,
като моли спрямо ответника да бъдат взети мерки по ЗЗДН за максимално определения
от закона срок.
Ответникът- А.М.А. ***
се явява в съдебно заседание и не взема становище по молбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Молбата
е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен
срок от извършване на актовете на домашно насилие. Същата е подадена от легитимирано
за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а именно от
пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е била във
фактическо съпружеско съжителство. Последното
обстоятелство се установява от събраните по делото гласни доказателства.
От
приложеното по делото заверено копие на медицинско удостоверение за през съд от
06.07.2017 г. се установява, че при преглед на молителката, извършен на
посочената дата, преглеждащият я доктор е констатирал наличие на следните контузии
на същата: кръвонасядане с лек оток по клепачите на двете очи; охлузване с лек
оток в основата на носа; кръвонасядане по гърдите отпред в ляво. При описание
на анамнеза е посочено, че лицето е съобщило за нанесен й побой на 30.06.2017
г. към 10.00 ч. от мъжа, с когото живее на семейни начала, а именно удари с
юмруци в областта на лицето и тялото, като инцидентът е станал в гр. Бърно,
Република Чехия.
От
изисканата и приложена по делото справка за съдимост на ответника А.М.А. No 13083/25.08.2017
г., издадена от Софийски районен съд, се установява, че същият е осъждан на
лишаване от свобода с влязла в сила на 21.01.2008 г. присъда по НОХД No 7395-02/2002
г. на Софийски районен съд, за извършено от същия на 04/05.10.1995 г. в гр.
София престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК, като изтърпяването
на наказанието му е отложено на основание чл. 66 от НК.
Видно
от изисканата справка за наложени мерки по ЗЗДН на ответника А.М.А., срещу него
няма данни за образувани граждански дела по реда на ЗЗДН за периода след
01.09.2009 г.
От
постъпилото Медицинско удостоверение изх. No 219/17.08.2017 г. от “Център за
психично здраве - София” ЕООД се установява, че ответникът А.М.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** се води на учет и не е лекуван в ЦПЗ.
Представена е и справка от 05-то РУ-СДВР по преписка с вх. No
229000-10716/2017 г. на описа на 05-то РУ-СДВР, съдържаща докладни записки и
протоколи за предупреждение от 25.07.2017 г. и 21.08.2017 г. по чл. 65 от ЗМВР
по отношение на ответника.
Представени са и множество други писмени доказателства във връзка с
твърденията на молителя, че спрямо нея от страна на ответника е упражнявано
системно насилие, настаняването на молителя в Кризисен център за лица и деца,
преживели насилие или трафик, към фондация “П.У.Л.С”, гр. Перник, както и
относно конкретните актове на домашно насилие, предмет на настоящото
производство
По
делото са събрани и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
изслушаните свидетели – ***Й. – съпруга на брата на молителката, и ***. От
показанията на свидетелите категорично се установява, че спрямо молителката
системно е упражнявано насилие от лицето, с което живее – ответникът по делото,
като са й нанасяни нееднократно побои от същия. Установи се, че във връзка с
извършваното насилие молителката е правила опит да напусне ответника, за което
е прибягвала и са й предоставяни социални услуги, като е настанявана в Кризисен
център в гр. Перник, където е и понастоящем. От показанията на свидетелите се
установява, че на 21.06.2017 г. молителят напуснала кризисния център и се
върнала в дома на ответника в с. Яна, където отново претърпяла насилие от
ответника – била съблечена гола, снимана гола, извеждана от къщата пак гола, била
и бита. Няколко дена по-късно в Чехия молителката отново била бита от
ответника, като била изоставена от него без лични документи, пари и телефон на
бензиностанция в Чехия, от където с помощта на множество институции и лица
успяла да се завърне в България. Установява се още, че ответникът заплашвал
молителката, с което се опитва да я контролира, което е продължило и след
завръщането й в България. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите,
като обективни, непротиворечиви, непосредствени. Същите кореспондират както по
между си, така и на събраните по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от
закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в
т. 2 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено
от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. В
случая безспорно е установено, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство, следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по
този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Предмет
на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителката
твърди да са извършено от ответника на 24.06.2017 г., на 25.06.2017 г. и на
30.06.2017 г., и изразили се в следното: на 24.06.2017 г. в съвместно
обитаваното от тях жилище в с. Яна, ответникът й нанесъл множество удари в
областта на лицето, гърдите, ребрата и бюста, отправял й обвинения в изневяра;
на 25.06.2017 г. в жилището им в с. Яна
я съблякъл гола и я снимал на кревата, легнала и разкрачена, след което
изпратил снимката на неин приятел във Фейсбук, а после я изкарал гола на
улицата, за да рови в кофата за боклук; ударил я 7-8 пъти в областта на гърба,
рамената и главата с дръжката на тесла; ударил я с юмрук в носа; на 30.06.2017
г. при завръщането им от Чехия за България, където била с ответника, същият я
оставил на тир-паркинг сама и без документи на непознато за нея място, в
чуждата държава, единствено с дрехите на гърба й, включително без пари и
документи за самоличност.
Производството
по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански правоотношения, в
което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично посочените
в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да
установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от
законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва
да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по
молбата следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в
декларацията.
В
настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителката в декларацията й
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържаща подробно и точно описание на конкретни
актове на домашно насилие, не бе оспорено от ответника в съдебното
производство, поради което счита искането за издаване на заповед за налагане на
мерки за защита по реда на този закон за основателно. Същевременно по делото се
събраха писмени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите ***Й. и ***, от които по несъмнен начин се установява извършването
от страна на ответника на описаните от молителката негови действия,
съставляващи актове на домашно насилие срещу нея, посочени в декларацията на
молителката – нанасянето на побои на същата, събличането й гола и снимането й в
този вид, извеждането й извън дома гола, както и изоставянето на молителката в
чужда държава без пари, документи за самоличност и телефон на непознато за нея
място. Посочените действия на ответника съставляват акт на физическо,
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Предвид това съдът намира молбата за издаване
на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките
по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от
домашно насилие лице, като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с
оглед естеството на извършените актове на домашно насилие и тяхната тежест. Предвид
последното, както и с оглед сериозните последици от насилието върху
емоционалната сфера и психиката на пострадалото лице, съдът намира, че мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъде наложена за максимално предвидения
в закона срок от 18 месеца.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва да се наложи глоба в
размер на 600.00 лв., чиито размер съдът определя както с оглед наличието на
няколко осъществени от ответника акта на домашно насилие, така и предвид
тяхната тежест.
Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на
РС – Ботевград държавна такса в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, както и направените разноски от
молителката по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. Посочените
от пълномощника на молителя в списъка на разноски по чл. 80 от ГПК “режийни
разноски” не следва да се присъждат, поради липса на доказателства такива
реално да са направени, както и същите да съставляват разноски по делото,
подлежащи на заплащане от насрещната страна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДНС
съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА на А.М.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за извършени от него на 24.06.2017 г., на 25.06.2017
г. и на 30.06.2017 г. актове на домашно насилие спрямо И.И.Й., с ЕГН **********,***,
изразяващи се във физическо, психическо и емоционално насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН А.М.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И.И.Й., с
ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на А.М.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да приближава И.И.Й., с ЕГН **********, както и жилището й, находящо се в гр.
Ботевград, ул. “***” No 10, ет. 2, и жилището в с. Скравена, общ. Ботевград,
ул. “***” No 4, както и всяко последващо жилище, на което молителят се установи
да живее, както и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко
от 50 метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на А.М.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ГЛОБА в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева /.
ОСЪЖДА А.М.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати И.И.Й.,
с ЕГН **********,***, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ за направените
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в
полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет
лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу А.М.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, като се посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал. 3
от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на
страните и на РУП на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото
лице.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение,
като обжалването не спира изпълнението.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :