Присъда по дело №580/2021 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ
към Присъда № 4 от 11.03.2022 г. на Районен съд – Харманли,
постановена по н.о.х.д. № 580 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли е внесла срещу
подсъдимият М. ХР. М. , роден на ****. в гр.Харманли, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи като доставчик във
фирма „Старт 27“, живущ в гр.Варна, ж.к. “*****, осъждан, с ЕГН:
**********, обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от
Наказателния кодекс. Твърди се в акта на обвинението, че с оглед
установената по досъдебното производство фактическа обстановка от
обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил състава на
визираното престъпление в периода от месец март 2018г. до месец юни
2020г.; месец юли 2021 г. и м. август 2021г (включително) в гр.Харманли,
след като е осъден с Решение № 171/25.09.2014г. по гр.д. № 1051/203 г. по
описа на Районен съд - гр.Харманли, влязло в сила на 09.10.2014г., да
издържа свой низходящ - Хр.М.Хр. (син), роден на 03.02.2008г., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно - 30 месечни вноски по 120,00 лв. на обща стойност 3 600,00 лв., като
деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 28 ал. 1 от НК, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд подсъдимия М. ХР. М., с ЕГН: ********** е
изпълнил задължението си, и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, поради което и на основание чл. 183, ал.3, вр. ал. 1 от НК не му
налага наказание
В съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят
на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин.
Предлага съдът да признае подсъдимият за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, като
предлага на основание чл.183, ал.3 от НК да не я наказва и да се възползва от
привилегията на закона, с оглед на обстоятелството, че сумата предмет на
обвинителния акт е изплатена на низходящия му - Хр.М.Хр. (син).
Защитникът на подсъдимия - адв. Н.Л. от АК-гр. София счита, че от
събраните по делото доказателства, направените от подсъдимата признания,
по категоричен начин се установявало, че внесеното от РП – Харманли
обвинение е доказано. Пледира за прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.3
от НК.
Подсъдимият М. ХР. М. заявява в хода на съдебното следствие, че
1

разбира обвинението и се признава за виновен по него. В хода на съдебните
прения се възползва от правото си на лична защита, като заявява, че
поддържа изцяло изложените аргументи на защитника си. Сочи, че е заплатил
цялата сума в общ размер на 3 600,00 лв. на низходящия му - Хр.М.Хр. (син).
В даденото му право на последна дума заявява, че иска съдът да не го
наказва.
Настоящото производство е проведено при условията на чл. 371, 2 от
НПК.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М. ХР. М., роден на ****. в гр.Харманли, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като
доставчик в „Старт 27“, живущ в гр.Варна, ж.к. *****, осъждан, с ЕГН:
**********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №784 от
12.08.2021г., издадена от Районен съд – Харманли, същият е вече осъждан по
НОХД №441/2015г. за престъпление по чл.183 НК, с присъда
№15/17.05.2016г., влязла в сила на 01.06.2016г. за извършено деяние в
периода от м.октомври 2014г. до м.август 2015г. (включително), и на
основание чл.183, ал.1, вр. чл. 54 от НК – подс. М. ХР. М. е осъден на
наказание „Пробация”, което е изтърпяно на 22.12.2016г.; и по НОХД №
209/2018г. на РС - гр.Харманли, с Присъда №35/01.11.2018г., влязла в сила на
12.02.2019г., за извършено деяние в периода от м.септември 2015г. до
м.ноември 2017г. (включително), и на основание чл.183 ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК – подсъдимият М. ХР. М. е осъден на
наказания „Пробация“ и „Обществено порицание“, които са изтърпени, както
следва на 27.01.2021г. и на 11.03.2019г.
Подсъдимият М. ХР. М. и свид. Цв.Д.Н. живели на семейни начала в
периода от 2006 г. до 2011 г., без да сключват брак. От фактическото им
съжителство на 03.02.2008 г. се родило детето им - Хр.М.Хр., ЕГН
**********. Поради неразбирателство помежду им М. ХР. М. и свид. Цв.Д.,
се разделили окончателно през 2011 г. След раздялата им грижите за детето
били поети изцяло от свид. Цв.Н.. Местоживеенето на детето било на адреса
на майката, в гр. Харманли, бул. „*****“ ****. Подсъдимият не участвал в
отглеждането на детето и не подпомагал финансово отглеждането му.

С Решение № 171/25.09.2014г. по гр.д. № 1051/2013г. по описа на
Районен съд - гр.Харманли, влязло в сила на 09.10.2014г., подс. М. ХР. М. е
бил осъден да издържа своя низходящ - Хр.М.Хр. (син), роден на 03.02.2008г.,
чрез майката и законен представител — свид. Цв.Н. в гр.Харманли, като
2

месечната издръжка е била определена в размер на 120,00лева.
Според свид. Цв.Н., приложените банкови изложения и писмо от
ЧСИ - Кавакова с район на действие ОС- Хасково по изпълнително дело
съгласно изпълнителен лист от 22.10.2014г. на РС-Харманли, подсъдимия М.
ХР. М. не е плащал месечната издръжка за периода от месец март 2018г. до
месец юни 2020г.; месец юли 2021 г. и м. август 2021 г (включително), а
именно 30 месечни вноски по 120,00 лв. на обща стойност 3600,00лева. Подс.
М. ХР. М. работел като доставчик във фирма“ „Старт 27“ и въпреки това не е
издържал своя син.
В инкриминирания период свид. Цв.Н. е получила 4 превода общо за
400 евро от Гърция, видно от справка на ФК“Кеш Експрес Сървис“ЕООД от
свид. Т.П. - майка на подсъдимия, но парите не са били за издръжката на
детето, а лично от нея.
В хода на разследването е установено, че в периода от в периода от
месец март 2018г. до месец юни 2020г.; месец юли 2021г. и м.август 2021 г.
(включително) в гр.Харманли, след като е осъден с Решение № 171
/25.09.2014г. по гр.д. № 1051/2013г. по описа на Районен съд - гр.Харманли,
влязло в сила на 09.10.2014г., да издържа свой низходящ - Хр.М.Хр. (син),
роден на 03.02.2008г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 30 месечни вноски по 120,00 лв. на
обща стойност 3600,00 лв., като деянието е извършено повторно.
Подсъдимият е извършил деянието при условията на „повторност“ по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК след като е бил осъждан за друго такова
престъпление с влязла в сила присъда, видно от справката му за съдимост №
784/12.08.2021 г. на БСРС-Харманли - по НОХД № 441/2015г. на РС-
гр.Харманли, с Присъда № 15/17.05.2016г., влязла в сила на 01.06.2016г., за
извършено деяние в периода от м.октомври 2014г. до м.август 2015г.
(включително), и на основание чл.183, ал.1, вр. чл.54 от НК – М. ХР. М. е
осъден на наказание „Пробация”, което е изтърпяно на 22.12.2016г.; и по
НОХД № 209/2013г. на РС-гр.Харманли, с Присъда № 35/01.11.2018г., влязла
в сила на 12.02.2019г., за извършено деяние в периода от м.септември 2015г.
до м.ноември 2017г. (включително), и на основание чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на наказания „Пробация“ и
„Обществено порицание“, които са изтърпени, както следва на 27.01.2021г. и
на 11.03.2019г. Настоящото деяние подсъдимият е извършил в 5-годишния
срок по смисъла на чл.30, ал.1 от НК от осъжданията му.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд протече по реда
на Глава XXVII от НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се
събират доказателства относно тях. Съдът констатира, че така заявеното от
подсъдимата самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани в
досъдебната фаза на производството, процесуалната последица на което е
постановеното определение по чл.372 ал.4 от НПК, с което съдът обяви на
3

страните, че самопризнанието ще бъде ползвано от съда при постановяване на
присъдата, без да бъдат събирани посочените от прокурора доказателства,
подкрепящи изложеното в обвинителния акт. Тези изводи на съда се
подкрепят от изложената по – горе фактическа обстановка, от която се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по –
горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл.
281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: обяснение на подсъдимия, свидетелски показания на св.
Цв.Д.Н. и Т.П. от гр. Харманли, справка за съдимост, характеристична
справка, удостоверение за раждане на Хр.М.Хр., родена на 03.02.2008 г.,
както и от писмените доказателства - приобщени и съдържащи се в 239 листа
по опис в ДП № 42/2020г. на РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимата по реда на 371, т. 2 НПК
и подкрепящи направеното от нея в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признанията на подсъдимия, поради което и по аргумент
за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна страна:
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се
свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо
от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата
да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице.
Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите,
посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
4

образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 183 НК - подсъдимият е осъден с влязло в сила
решение да изплаща издръжка на своя син, като за периода след влизане в
сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни вноски.
В конкретния случай, в съответствие с ал.3 на чл.183 НК,
подсъдимият е изпълнил задължението си да плати цялата дължима сума за
издръжката на своя син, като от приложените и приети по делото писмени
доказателства е видно, че деецът го е сторил преди постановяване на
присъдата. От неплащането на дължимите вноски по издръжката не са
настъпили други вредни последици за пострадалата св. Цв.Д.Н..
Следователно, изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.183, ал.3
НК е осъществен изцяло.
Според трайната съдебна практика на ВКС плащането на издръжка
до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си." В този смисъл в настоящия
случай не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 690/2017 год. на ВКС, Решение №
182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 416/2017 г., Решение № 126 от 06.04.2015 г.
по н. д. № 205 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение №
111/04.07. 2016 година, трето наказателно отделение, н. дело № 434/2016
година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на
ВКС, Решение №138/27 октомври 2017 г., трето наказателно отделение,
наказателно дело № 612/2017 г. на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н.
д. № 828 /2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две
условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка; да не са налице обективно съществуващи
непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е
приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на
подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица,
5

която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото
по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Изрично
следва да се отбележи, че според цитираната по-горе практика простата
липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се
издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе
си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му
състояние позволява да работи. Още по-малко може липсата на работа да
бъде извинителна причина, ако лицето не е изпълнило задължението си да се
регистрира в бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на
минималните възможни и необходими усилия, които лицето би могло да
положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си
задължение да издържа своите низходящи.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
№784/12.08.2021г. на БСРС-Харманли, подс. М. ХР. М. е извършил деянието
при условията на „повторност“ по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, след като е
бил осъждан за друго такова престъпление с влязла в сила присъда.
Повторност на престъплението по чл.28 НК има само когато виновният
извърши престъпление, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление. Под осъждане, следва да се разбира присъда, с която е
наложено наказание. За да се постанови осъдителна присъда, необходимо е не
само да се установи, че извършеното от виновния деяние съставлява
престъпление, но и че е наказумо. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№19/27.03.1974г. по н.д.№12/1974г., ОСНК на ВС, в което се застъпва
становището, че щом виновният е изпълнил задължението си във връзка с
издръжката до предаването на съд и не се ползувал от привилегията, дадена в
чл.183, ал.3 НК, следва да бъде предаден на съд. Присъдата в този случай
следва да бъде осъдителна, а не оправдателна, като деецът се признае за
виновен и да бъде освободен от наказание. По гореизложените съображения,
съдът намира същите за приложими, като приема, че повторност на
престъплението по чл.183, ал.4 вр. с чл.28 НК има само когато деецът не
изпълни задължението си по издръжката в определения срок, след като е бил
осъждан за такова деяние. Присъдата по чл.183, ал.3 НК не е осъдителна и
затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан. По
аргумент на противното, ако деецът, след като е признат за виновен и
съгласно чл.183, ал.3 НК е освободен от наказание, наново не изпълни
задължението по издръжката в определения срок, престъплението не следва
да се квалифицира по чл.183, ал.4 вр. с чл.28 НК, а по ал.1 или 2 на чл.183
НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано наличие
на някоя от непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна
невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за издръжка-
нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др. Напротив - прави
се извод, че подс. М. ХР. М. е в работоспособна възраст, като няма данни да
6

страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му
да упражнява общественополезен труд, и следва да се приеме, че отсъстват
обективни причини препятстващи заплащането на дължимата издръжка, т. е.
обективно е бил в състояние да изпълни задълженията си, видно и от
обстоятелството, че работи, както и твърди.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства безспорно
се установи обективната страна на деянието, че в периода от месец март
2018г. до месец юни 2020г.; месец юли 2021 г. и м. август 2021г.
(включително) в гр.Харманли, след като е осъден с Решение №
171/25.09.2014г. по гр.д. № 1051/203 г. по описа на Районен съд -
гр.Харманли, влязло в сила на 09.10.2014г., да издържа свой низходящ -
Хр.М.Хр. (син), роден на 03.02.2008г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 30
месечни вноски по 120,00 лв. на обща стойност 3 600,00 лв.
Подсъдимият М. ХР. М. не е изпълнил доброволно своето
задължение. Срещу него е образувано изпълнително производство при ЧСИ –
Н.К., с район на действие ХОС, съгласно изпълнителен лист от 22.10.2014г.
на РС-Харманли, за принудителното събиране на дължимата издръжка, но от
гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал.
1 НК, същото не представлява съставомерен елемент от обективната му
страна. Налице е съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през
инкриминирания период от време, поради което подс. М. ХР. М. следва да
понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично
постановява, че наказателноотговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща
издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер
на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за
сумата общо в размер на тридесет месечни вноски по 30,00 лева, или сума в
общ размер на 3600,00 лева за детето Хр.М.Хр., роден на 03.02.2008 г.
Подсъдимият М. ХР. М. е извършил деянието при условията на пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е желал тяхното настъпване, въпреки че
вече е бил осъждан за такова престъпление. Извод, който не се променя от
заявеното от подсъдимия пред съда, че е разполагал с достатъчно средства да
изпълни задълженията си, поради това, че работил като доставчик във фирма
„ Старт 27“.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било
изпълнено задължението на подсъдимия за даване на издръжка за повече от
два месеца, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От друга страна е налице последващо негово поведение, в резултат
на което фактически същият е изпълнил задължението си до постановяване
на присъдата от първата инстанция. От представените писмени доказателства,
а именно: разписка No0700014573937921 от 21.12.2021г. за получена сума в
7

размер на 2000лв, както и разписка No0700014588587166 от 22.12.2021г. за
получена сума в размер на 1600лв, двете с наредител подсъдимия Хр.М.Хр. и
получател Цв.Д.Н. с правно основание издръжка за детето Хр.М.Хр.,
настоящият състав намира, че са налице предпоставките да се приложи
привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.
Като взе предвид факта, който се доказа по делото, а именно че
подсъдимият М. ХР. М. е изплатил процесните суми по издръжката на детето
си до приключването на съдебното следствие и постановяването на
настоящата присъда, съдът приложи чл. 183, ал. 3 от НК, и не му наложи
наказание.
Така съдът счете, че ще съдействат за поправянето на подсъдимия и
за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение
на подсъдимия М.М., така и по отношение на останалите членове на
обществото – чл. 36, ал. 1 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:

8

Номер на акта:	4
Дата:	11 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20215630200580
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 декември 2021 г.

Присъда по дело №580/2021 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите