Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53/15.01.2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана,, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административнонаказателно дело № 788 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Предмет на касационното административнонаказателно
производство е Решение № 295 от 06.11.2023 г. постановено по АНД № 20231630200751
по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0996-000180
от 21.02.2023 г. на Началник
сектор „ПП“ при ОДМВР – гр. Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***,
за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател Н.Г.Н., чрез пълномощник адв. К.У.,
обжалва решението на районния съд, като счита, че е издадено в нарушение на
закона и при съществено нарушение на материалните норми и процесуалните правила.
Твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи, че въззивият съд въз е извел погрешни правни изводи, като е кредитирал
показанията на полицейските служители, касаещи изявления на жалбоподателя
дадени пред тях, които той не е правил. Счита, че незаконосъобразно се
кредитира липсата на възражения по АУАН, като му се придава значение на
самопризнание за вина за извършено нарушение, с което едва ли не се дерогира правото му на обжалване. Твърди, че е погрешен
изводът на съда, че административното нарушение се установят по несъмнен начин,
както от писмените доказателства, така и от гласните такива. Излага
съображения, че е налице само едно предположение, но не несъмнено установяване
на обстоятелството, през кой пътен възел е преминал жалбоподателят, от коя
посока и кой е знакът, който е нарушил. Твърди, че при издаването на НП
наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Сочи още, че съдът неправилно приема в
мотивите си, че изпълнителното деяние се изразява в движение по път, по който е
въведена забрана, тъй като дължимото правило на поведение, въведено с ПЗ е да
не се навлиза, а не да не се движи. Твърди, че е необходимо да се посочи къде и
кога е извършено това навлизане, след кой пътен знак, а не движението постфактум по пътя, по който е въведена забраната. Моли
касационната инстанция да отмени изцяло Решение № 295 от 06.11.2023 г.
постановено по АНД № 20231630200751 по описа на Районен съд – Монтана и отмени Наказателно
постановление № 23-0996-000180 от 21.02.2023 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Монтана. В с.з., редовно призован, касаторът
се представлява от адв. К. У. ***, който в писмено
становище поддържа жалбата и излага доводи по съществото на делото.
Ответникът Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Монтана не взима становище по касационната жалба. В съдебно заседание,
редовно призован се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт
Катя Димитрова, която оспорва жалбата, навежда доводи за правилност и
законосъобразност на постановеното въззивно решение,
като моли същото да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното
деяние е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното
решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК от страна във въззивното производство, за
която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е
допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение
на материалния закон и процесуалните правила.
За
да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна,
че на административнонаказаното лице е съставен акт №
GA915601/04.02.2023 г. затова, че на същата дата, около 22:20 часа, в с. Д-р
Йосифово, община Монтана, ул. „Д-р Йосиф Иванов“, с посока на движение към гр.
Монтана, управлява състав от ППС Влекач Скания с рег.
№ СВ8419ТС с прикачено полуремарке с рег. № СВ3981ЕА,
като при наличие на въведена временна забрана за движение на МПС с маса с товар
над 12 тона със заповед № РД-11-584 от 05.07.2022 г. на Председателя на АПИ и
сигнализирана с пътен знак В4, водачът навлиза след знака и продължава
движението си посока гр. Монтана, което съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на издадения АУАН последствие било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което му била наложена санкция по чл. 183, ал. 7
от ЗДвП.
За установяване на извършеното
административно нарушение въззивния съд е събрал относими гласни доказателства чрез устно и непосредствено
изслушване на свидетели по установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Събрал
е съобразно принципа за разкриване на обективната истина писмени доказателства
от АПИ, а именно заповедта с която е въведена временната забрана за пътния
участък, от която е видно, че същата е публикувана на официалната интернет страницата
на АПИ и е публично известна. Така също и Протокол за въвеждане на временна
организация на движението на осн. чл. 84, ал. 2 от
Наредба № 3/16.08.2010 г. в изпълнение на Заповед № РД-11-584/05.07.2022 г. на
АПИ и Проект за временна организация и безопасност на движението за
ограничаване на движението на тежкотоварни МПС над 12 тона по път III-112
(Арчар – Лом) Добри Дол – Дреновец – Дъбова Махала – Брусарци – Смирненски – Славотин
– о.п Монтана от км. 10+500 до км. 47+650, ведно със схеми за временна
организация на движението.
От правна страна въззивния
съд е приел, че водачът е осъществил състава на нарушението, за което е
административно наказан като е нарушил забраната за движение след поставения
знак В4, забраняващ движение на МПС над 12 тона, поставен на всички пътни възли
и кръстовища по Републикански път III-112, а именно Граница ОПУ Видин – Дъбова
махала – Брусарци – Смирненски – Славотин – Обходен път Монтана на територията
на Област Монтана, по който се е движил нарушителят и е спрян за проверка
именно в този пътен участък, за който участък от пътя е налице и влязла в сила
Заповед № РД-11-584 от 05.07.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. Съдът е
приел, че лицето е възприело поставения забранителен знак и указателна табела,
че има забрана за движение на МПС над 12 тона и въпреки това е продължил
движението си по забранения пътен участък. С това действие е осъществил виновно
състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не съобразил при
управлението на посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му да се
движи по този пътен участък. Според районния съд деянието е осъществено както
от обективна, така и от субективна страна. При извършения анализ районният съд
е констатирал, че АУАН съдържа изискващите се, съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи
и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателят,
запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и
кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. Също така е счел, че и издаденото наказателно
постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон, не страда от
пороци, които да го правят незаконосъобразно. Издадено е от компетентен орган,
съответно началник сектор ПП, съобразно правомощията му по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и издадената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР. Относно
приложението на института на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, въззивният съд е възприел, че същият е неприложим, с оглед
изложените мотиви в издадената заповед на АПИ от 05.07.2022 г., а именно
разрушения по имуществото на живущите в населените места, през които преминава
път III-112, случилите се от началото на 2022 г. 12 броя тежки ПТП със 7 броя
ранени лица и 3 броя смъртни случая, извежда извод за висока степен на обществена
опасност на деянието.
Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите
изложение в въззивното решение.
Касационният състав намира, че от
представените по делото доказателства безспорно се установява наличието на
въведена временна организация на движението на основание приложената Заповед №
РД-11-584/05.07.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ забраняваща
движение на МПС, предназначени за превоз на товари, с технически допустима
максимална маса над 12 тона, вкл. състав с ремаркета и полуремаркета
по републикански път III-112 „Добри Дол –
Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана“ в участъка от км 0+000 до
км. 47-650. Също така съгласно описаната фактическа обстановка в АУАН и НП,
безспорно е обстоятелството, че Н.Г.Н. ***, е установен от служители на Сектор
„ПП“ при ОДМВР – Монтана на 04.02.2023 г., в 22:20 ч., в с. Д-р Йосифово на ул.
„Д-р Иван Йосифов“ като водач на товарен автомобил Влекач Скания
с рег. № СВ8419ТЦ и прикачено към него полуремарке с
рег. № СВ3981ЕА, при наличието на поставени, съгласно цитираната заповед за
въвеждане на забраната, пътни значи за организация на движението.
По делото няма спор относно наличието въведена
забрана за движение на МПС над 12 тона, както и наличието на пътен знак „В4” –
„Забранено е влизането на товарни автомобили“ в описания пътен участък. Също така
и административнонаказаното лице не отрича факта на
извършеното нарушение, а именно, че се намирал на мястото на извършената
проверка с управлявания тежкотоварен автомобил.
С оглед установеното, безспорно е налице нарушение
на въведеното в чл. 6, т. 1
от ЗДвП правило за поведение – водачът да съобразява своето
поведение с поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както в
акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото
на защита на лицето. Безспорно е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като този извод се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства на свидетелите при съставяне на АУАН. В тази връзка следва
да се посочи, че при съставяне на акта Н. е запознат със съдържанието му, за
което саморъчно се е подписал без да сочи възражения, нито е направил
възражение в определение 7-дневен срок от връчване на АУАН. Касационната
инстанция не споделя мотивите на жалбоподателя, че от страна на съда е дерогирано правото на обжалване на административнонаказаното
лице с оглед липсата на възражения по АУАН, както и, че жалбата му срещу НП не
е обективно разгледана по същество. В проведеното съдебно производство пред въззивната инстанция са събрани относими
към спора писмени и гласни доказателства, като лицето е имало възможност да
сочи и иска събирането на такива. Събраните доказателства съдът е обсъдил и
преценил в цялост, като е направил правилни и законосъобразни изводи.
АУАН е съставен редовно и съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното, а годни доказателства в обратната насока не са ангажирани от административнонаказаното лице, още повече, че заповедта с
която е въведена временната забрана е била публично известна на сайта на АПИ,
което писмено доказателство не е опровергано от касатора,
поради което касационната инстанция приема за безспорно установено нарушението
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителя. Изложените от него твърдения за липса на виновно
поведение не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по
административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение
трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазливо, като законодателят
е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона
случай.
В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
законодателят е регламентирал задължението на участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
За нарушение на това задължение е предвидена административнонаказателна отговорност в нормата на чл.
183, ал. 7 от ЗДвП – „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 1 /един/ месец и с „глоба“ от 300 лв., за всеки водач, който навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение. При тази законова регламентация, както
от обективна, така и от субективна страна административнонаказаното
лице е нарушило забраната предвидена в чл. 6, т. 1 във връзка с чл. 183, ал. 7
от ЗДвП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Касационната инстанция намира, че при
съставяне на АУАН в пълнота е направено описание на нарушението, с всички
негови съставомерни признаци, вкл. и посредством
нарушената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава. Не се
констатираха противоречия. По идентичен начин е описано и констатираното
нарушение и в самото НП.
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на отговорността на касатора, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството. При съставянето им не
са нарушени административнопроизводствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид
разпоредбата на чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП,
в която точно е фиксиран размерът на същото и административнонаказващият
орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му.
Не се споделят доводите на касатора, че е налице предположение, но не несъмнено
установяване на обстоятелството през кой пътен възел е преминал, в коя посока и
кой е знакът, който е нарушил. За да се установи конкретното нарушение е
напълно достатъчен фактът, че нарушителят в качеството си на водач на ППС с
маса на товара над 12 тона е констатиран от органите на сектор ПП при ОД на МВР
– Монтана в участък с надлежно въведена временна организация на движението,
което обстоятелство е безспорно доказано в настоящото производство. Ирелевантно в случая е от къде точно е преминал и кой точно
забранителен пътен знак е нарушен с оглед факта, че е установен в забранен
участък. Поради изложеното касационната инстанция приема за неоснователно и
твърдението в касационната жалба, че предписанието на знак В4 забранява
влизането на товарни автомобили, т.е. дължимото поведение е да не навлиза, а не
да не се движи след сочения пътен знак, поради което следвало да се установи
къде е извършено навлизането.
В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на
поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на
Районен съд – Монтана, както и други такива при извършената служебна проверка
по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила
като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон
По изложените съображения на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 295
от 06.11.2023 г. постановено по АНД № 20231630200751 по описа на Районен съд –
Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0996-000180 от 21.02.2023
г. на Началник
сектор „ПП“ при ОДМВР – гр. Монтана, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: