РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 10.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 12946 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 341257 от 16.02.2018 г., постановено по гр. дело № 45031/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.П.Б. и С.Д.  Б. пасивно субективно при условията на разделност и кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричните задължения, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.05.2015 г., издадена по гр. дело № 24574/2015 г. по описа на СРС, 54 състав, че всеки един от С.П.Б. и С.Д.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от по 693,75 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012г. - м.04.2014г. за топлоснабден имот в гр.София, общ. „Слатина“, ж.к. „*******, аб. № 248457, сумата от по 22,44 лв., представляваща такси за дялово разпределение за процесния период от м.04.2012г. - м.04.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед - 07.05.2015г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от по 128,14 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 31.05.2012г. до 21.04.2015г., като са отхвърлени по отношение и на двамата ответници предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване вземане цена на топлинна енергия за разликата над 693,76лв. до сумата от 702,76 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,95 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от 31.05.2012г. до 21.04.2015г. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК и сумата от сумата от 82.96 лв., представляващи разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както и сумата от  515.17 лв., представляващи разноски за заповедното производство.

Решението в частта, с която предявените пасивно субективно при условията на разделност и кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били частично отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния предявен размер не е било обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците С.П.Б. и С.Д.  Б.  с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъкват, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установят, че С.Б. е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска, сочейки че счетоводните документи са издавани единствено на вещния ползвател С.Б.. Поддържат, че били нарушени разпоредбите на чл. 62 от ЗЗП и чл. 147а ЗЗП, които по силата на § 1 от ЗЗП имали предимство пред разпоредбите на ЗЕ. Изтъкват, че не било установено по несъмнен начин, че ищецът е доставил твърдяното количество топлоенергия до процесния имот през релевантния период, а събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество. Сочат още, че в конкретния случай СТИ в абонатната станция не е минало съответна метрологична проверка, както и че неоснователно било извършено прихващане с суми за възстановяване по изравнителните сметки. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба, не се явява техен процесуален представител в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция намира за основателно наведеното във въззивната жалба на ответниците оплакване за необоснованост на извода на СРС относно съществуването на действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия между ищеца и  С.П.Б.. В тази връзка следва да се отбележи, че този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действаща през част релевантния период, съответно на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай ответникът Б., своевременно - с отговора на исковата молба, е оспорил твърдението на ищеца,  че  между него и ищеца съществува облигационно правоотношение, като първоинстанционният съд, разпределяйки правилно доказателствената тежест с доклада по делото, обективиран в Определение от 13.10.2017 г., е дал на ищеца указания в тази насока. Наличието на изрично възражение в отговора на исковата молба води до извод до извод, че това обстоятелства подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. За принадлежността на правото на собственост на ответника Б. върху процесния недвижим имот е представено единствено писмо, подписано от кмета на СО, район Слатина от 11.02.2015 г., но същото няма характер на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото посоченото в същото, че процесното жилище е продадено на 1511.1990 г. на С.П.Б. и С.Д.  Б. е удостоверително изявления извън кръга на службата на кмета на район, тъй като тези факти се установяват с писмен договор за покупко-продажба, какъвто не е представен по делото, поради което също не доказва при условията на пълно доказване, че ответникът е собственик на процесния имот. Ето защо и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предявения главен иск необосновано е бил уважен по отношение на Б., като с оглед изхода на делото по главния иск неоснователен е и предявения акцесорен иск, поради което решението в частта, с която са уважени предявените срещу С.П.Б. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отменено.

Следва да се отбележи, че във въззивната жалба е направено признание, че другият ответник С.Д.  Б.  е вещен ползвател, поради което и същата е пасивно материално легитимирана - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) да отговаря по предявените искове.  

По отношение на наведеното във възивната жалба на С.Д.  Б.  оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период от от м.04.2012г. - м.04.2014г. за топлоснабден имот в гр.София, общ. „Слатина“, ж.к. „*******, аб. № 248457 е на стойност 1387,15 лв., представляваща разликата между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за приспадане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва се изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.с.“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съотвествие с действащата нормативна уредба методология. Противно на оплакването във въззивната жалба от кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушана СТЕ се установява, че макар и поревраката на топломера в абонатната станция да е преминал през метрологични проверки 8 месеца след законовия срок, същия е технически изправен, отговаря на изискванията на БДС и е тихнически годно СТИ. Ето защо са голословни оплакванията във въззивната жалба в тази насока, респективно, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не на обективно отразеното от измервателните уреди.

Следователно, стойността на реално доставената до процесния имот през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата 1387,15 лв., и доколкото от ответника С.Д.  Б.  се претендира ½ от стойността на доставената топлинна енергия,   то обоснован и законосъобразен е извода на СРС, че предявеният срещу Б. главен иск е основателен и доказан за сумата от 693,75 лв.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че в конкретния случай приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 62 ЗЗП и чл. 147а ЗЗП, тъй като разпоредбите на ЗЕ са специални по отношение отношенията в енергетиката. Извод в тази насока може да се извлече от събраженията застъпени в РЕШЕНИЕ № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и относно размера на уважения акцесорен иск, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част  и същото следва да се потвърди в частта, с която са уважени предявените срещу С.Д.  Б.  установителни искове, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД  над сумата от 41,48 лв. за заповедното производство и над сумата от 257,59 лв. за първоинстанционното производството пред СРС.

При този изход на спора на въззиваемият макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като същият не е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната инстанция.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 341257 от 16.02.2018 г., постановено по гр. дело № 45031/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, в частта, с която е признато за установено, че С.П.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 693,75 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012г. - м.04.2014г. за топлоснабден имот в гр.София, общ. „Слатина“, ж.к. „*******, аб. № 248457, сумата от 22,44 лв., представляваща такси за дялово разпределение за процесния период от м.04.2012г. - м.04.2014 г. ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед - 07.05.2015г. до окончателното изплащане на вземанията, както и за сумата от 128,14 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 31.05.2012г. до 21.04.2015 г., като и в частта, с която в полза на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК са присъдени разноски над сумата от 41,48 лв. за заповедното производство и над сумата от 257,59 лв. за първоинстанционното производството пред СРС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу С.П.Б., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С.П.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 693,75 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012г. - м.04.2014г. за топлоснабден имот в гр.София, общ. „Слатина“, ж.к. „*******, аб. № 248457, сумата от 22,44 лв., представляваща такси за дялово разпределение за процесния период от м.04.2012г. - м.04.2014 г. ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед - 07.05.2015г. до окончателното изплащане на вземанията, както и за сумата от 128,14 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 31.05.2012г. до 21.04.2015 г

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341257 от 16.02.2018 г., постановено по гр. дело № 45031/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, в останалата обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО в частта, която не е било обжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „ Т.с.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: