№ 43655
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110134977 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от М. Д. Д., представлявана от адв. Д. М.
срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника,
че разпоредбата на чл. 5 от сключения между тях договор за потребителски кредит,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от “Ferratum Bank” в полза на ответника е нищожна и осъдителен иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от цялото му
дължимо вземане от 924 лв., изплатено от ищеца при липса на основание.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018 г. между М. Д. Д. в качеството й на
кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е
сключен договор за потребителски кредит № 674750, по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1200 лв. Кредитополучателката се
задължила да върне заетата сума в срок от 12 месеца на погасителни вноски, като е следвало
да върне сумата с лихва 23 % или 276 лв., общо – 1476 лв., като в договорът бил посочен
годишен процент на разходите в размер на 49,11%. В чл. 5 от сключения договор било
предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в
полза на дружеството ответник, но в самия договор за потребителски заем никъде не е
предвидено какъв ще е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от
свързано на кредитора дружество. След като усвоила кредита заемателката установила, че
освен заетата сума от 1200 лв. са й начислени 77 % от размера на главницата – такса за
обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“
ЕООД, в размер на 924 лв. Към датата на предявяване на иска ищцата е погасила изцяло
задълженията си към ответника по сключения договор. Според ищцата сключеният договор
за потребителски заем е недействителен, тъй като дължимите вноски за поръчителство не са
посочени в него, нито в общите условия, нито е предвидено, че гаранцията е задължително
1
условие за предоставяне на кредит. Ищцата твърди, че не е подписвала договора нито с
обикновен, нито с квалифициран подпис, не й е предоставян и екземпляр от същия. Твърди,
че сключеният договор за заем е недействителен, защото противоречи на чл. 10, ал. 1 във вр.
чл. 22 ЗПК тъй като не отговаря на законоустановените изисквания за форма, на чл. 11, ал.1,
т. 10 ЗПК, защото не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
същият, посочен е грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не е
включена в него и потребителят не може да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а действителният ГПР бил над 70 %.
Според ищеца клаузата на чл. 5 от сключения договор за потребителски кредит е нищожна и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10,
ал. 2, чл. 10 а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Поради което се иска да бъде прогласена за
нищожна и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10 лв. – частичен иск
от общо 924 лв, представляваща платена сума при изначална липсва на основание по
договор за потребителски кредит № 674750, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
изискване на документи по реда на чл. 190 ГПК, за допускане на ССчЕ, както и за издаване
на съдебни удостоверения, които да послужат пред БНБ , „Изипей“ АД, „Пейнетикс“ АД,
„Интеркапитал груп“ АД, „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД за снабдяване с
информация относно плащането на парични задължения на М. Д. Д. към „Фератум
България“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“
ЕООД, подаден чрез юрисконсулт Гардения Георгиева, в който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. Според ответника исковете следва да бъдат насочени спрямо
поръчителя Фератум Банк, юридическо лице със седалище в Малта. Сочи, че уговорката за
сключване на договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с
оглед заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит. Твърди,
че когато кредитополучателят избере Фератум Банк като поръчител интернет странциата на
кредитодателя генерира калкулатор, който изчислява каква ще е дължимата цена на
услугата. Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от
лице, различно от кредитодателя и не се включва в ГПР, тъй като не влиза в общия разход
по кредита, доколкото се касае за услуга , предоставяна от трето лице и с незадължителен
характер.
Направени са доказателствени искания са допускане на СТЕ и ССче.
Възражението за недопустимост на исковата молба на ответника е
неоснователно:
Процесуалната легитимация на ответника следва от изложените в исковата молба
твърдения, а в случая ищецът твърди нищожност на договор за кредит /а не на договор за
гаранция/, сключен с ответника и съдържащ процесната клауза, предвиждаща задължение за
предоставяне на поръчителство от трето лице, за което сочи, че е свързано с кредитора -
2
ответник.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на
нищожност на клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски
кредит № 674750 от 19.08.2018 г. за предоставяне на поръчителство, както следва при
условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т.
19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК –
поради заобикаляне на закона и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие,
съединени с частичен осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10
лв. – част от вземане в общ размер на 924 лв., представляващо платена без основание
сума по нищожна клауза.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото като признати и ненуждаещи
се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че страните са в облигационни
правоотношения, възникнали по силата на сключен договор за потребителски кредит №
674750, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата
от 1200 лв., кредитополучателката се задължила да върне заетата сума в срок от 12 месеца на
погасителни вноски, като е следвало да върне сумата с лихва 23 % или 276 лв., общо – 1476
лв., като в договорът бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49,11%., а
според чл. 5 от сключения договор кредитът бил обезпечен с поръчителство, предоставено
от “Ferratum Bank”.
В тежест на ищеца по установителния иск е да установи всички възражения в
исковата молба за неравноправност и нищожност на клаузата за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, а именно - твърдяното противоречие на закона, твърдяното
заобикаляне на закона, твърдяната липса на съгласие.
В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане,
респ. получаване на сочената парична сума като възнаграждение по договор за
поръчителство, както и че същата клауза е индивидуално уговорена.
В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил на ответника
претендираната в исковата молба сума от 10 лв., представляваща част от общо заплатеното
възнаграждение за поръчител, както и получаването й от ответника.
В тежест на ответника по осъдителния иск е да докаже наличието на правно
основание за получаване на процесната сума, за което не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна. Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е частично
основателно – относно справка от счетоводството и извадка от счетоводните книги за
3
всички извършени плащания, платежни документи за погасени вноски по договора за
кредит, погасителен план и договор за допълнителна услуга, а в останалата част подлежи на
отхвърляне, защото договорът за кредит и СЕФ са представени с исковата молба и отговора.
Следва да бъдат уважени исканията на ищеца за снабдяване със съдебни
удостоверения по т. ІV.1., т. V, т. VІ, т . VІІ и т. VIII следва да бъдат уважени, защото с тях
се цели събиране на относими писмени доказателства, а исканията на ищеца по т. ІІІ и т.
ІV.2. са свързани със събирането на неотносими доказателства и подлежат на отхвърляне.
Исканията на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза са частично
основателни – по отношение на всички задачи в исковата молба без тази, касаеща размера
на усвоената сума, и по задача № 1 и № 2 от отговора на исковата молба. Задачата в
исковата молба относно размера на усвоената сума не е необходима, защото касае безспорно
обстоятелство, а задача № 3 от отговора представлява правен въпрос.
Искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза е частично
основателно – само по отношение на задачи № 1, № 3 и № 4, които са допустими, относими
към направените от страните твърдения и възражения и необходими за изясняване на делото
от фактическа страна. По отношение на задача № 2 искането е неоснователно, защото касае
неотносими обстоятелства и отношения с лица, които не са страни по делото.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.01.2023 г. от 14:45 часа, за когато да
се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи в заверени преписи с 1 бр.
преписи за връчване на ищеца следните документи: справка от счетоводството, извадка от
счетоводните книги и платежни документи за всички погасени вноски по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 674750/19.10.2018 г. и погасителен план към него,
както и договор за допълнителна услуга във връзка с този договор за кредит, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца след таксуване поисканите в т. ІV.1., т. V, т. VІ ,т. VІІ, т.
VIII от исковата молба съдебни удостоверения.
УКАЗВА на ищеца, че следва своевременно да се снабди със съдебните
удостоверения и с документите, относно които те са издадени, така че непредставянето на
4
съответните документи да не става причина за отлагане на делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по всички задачи в исковата молба с
изключение на тази относно размера на усвоената сума и по задача № 1 и № 2 в отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 350 лв. /200 лв. – от ищеца, и 150 лв. – от
ответника/, вносим в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице СТЕЛА РУСЕВА ИВАНОВА, коqто да се призове след
внасянето на определения депозит.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза по задача № 1, № 3 и № 4 от отговора
на исковата молба при депозит в размер на 400 лв., вносим от ответника в 1-седмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ ХРАНОВ , който да се призове след внасянето на определения
депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяната липса на съгласие от
негова страна за сключване на договора.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца заедно с
препис от писмения отговор и приложенията.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5