РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Перник, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20231700500089 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 194 от 29.12.2022 по гр.дело № 892/2022 по описа на РРС, се
отхвърлят предявените искове от О. Д. Т. обективно съединени искове по чл.344 ал.1
т.1 т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ срещу Заповед за уволнение № *** на Кмета на
Община Р. от длъжността „***“ в Общинска администрация Р. и за осъждане
последната да му заплати сумата 9000лв. обезщетение за времето без работа поради
уволнението за периода 11.08.2022-11.02.2023г.
В установения от закона срок е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от О. Д. Т. срещу
решение № 194 от 29.12.2022 по гр.дело № 892/2022 по описа на РРС, с която се иска :
ДА СЕ ОТМЕНИ решението - като недопустимо, неоснователно, неправилно
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на КТ,
ЗМСМА, ЗПКОНПИ , ЗНА и др. и да се постанови ново, с което обективно
съединените искове по чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ да бъдат уважени,
както и да се присъди исканото обезщетение, както и да бъде възстановен на заеманата
до уволнението длъжност.
Претендират и разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Обищна Р., в който се иска: ДА БЪДЕ ПОТВЪРДЕНО ИЗЦЯЛО първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и
следващите от ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба на О. Д. Т., депозирана чрез процесуалния му
представител адв. А. Ч. против решение № 194 от 29.12.2022 по гр.дело № 892/2022 по
описа на РРС.
С посоченото решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за
отмяна на заповедта за уволнението му, за възстановяване на жалбоподателя на
предишната работа на длъжност „***“ в Общинска администрация Р. - да му се заплати
сумата 9000 лв. обезщетение за времето без работа поради уволнението за периода
11.08.2022-11.02.2023г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане на
основание чл.225 ал.1 от КТ, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски за правна защита.
В жалбата са наведени доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на това решение.
Сочи се, че в същото няма изложени мотиви относно съществена разлика между
държавна и общинска администрация, а само е имало такава относно администрацията
на изпълнителната власт – централна и местна, което не било предмет на спора. Били
нарушени пазпоредби на КТ – чл.3б ал.2, ал.3 чл.3д ал.6, чл.3е ал.2 и други. Липсвали
мотиви относно разпоредбата на чл.107а от КТ /ДВ бр. № 95/28.10.2003г./. Неправилно
съдът преценил нормата на чл.195 ал.2 от КТ. Моли да се отмени това решение изцяло
и се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна – ответник Община Р. е депозирала отговор на жалбата в
законния срок. Навежда доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че
обжалваното решение не страда от визираните във въззивната жалба пороци. Счита, че
същото е валидно, допустимо, материално и процесуално правилно, законосъобразно и
обосновано. Моли да бъде потвърдено.
С жалбата и отговора не е искано събирането на нови доказателства.
Като съобрази становището на страните и анализира представените и
събрани по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът е работил на длъжност „***“ в
Общинска администрация Р..
Трудовото му правоотношение е прекратено договор е прекратен със Заповед №
*** г. на кмета на Община Р., на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ.
Причина за прекратяването е установеният от работодателя факт, че ищецът е
управител и съдружник в „ИВ – ЕЛС“ ООД и управител на „Квант Инженеринг БГ“
ЕООД.
По делото е представена и декларация от *** г. от ищеца О. Т., с която
последният е декларирал, че не заема друга длъжност и не извършва друга дейност,
която съгласно Конституцията на Република България или друг специален закон е
несъвместима с положението му на ***.
По делото е представена и декларация по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14 от Закона за
предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, с която ищецът е декларирал,
че към датата на назначаването му на длъжността *** в Община Р. не е имал участие в
търговски дружества.
От представеното по делото заверено копие на личното трудово досие на ищеца
се установява, че същият по силата на трудов договор № *** г. е работил в Община Р.
по трудово правоотношение на длъжност „***, при уговорено основно месечно
2
трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева, при 8-часов работен ден, като
трудовият договор е сключен за определено време до провеждане на конкурс.
С допълнително споразумение към трудовия договор от *** г. е променено
основното трудово възнаграждение, получавано от ищеца, на 1350,00 лева месечно.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове за :
-отмяна на Заповед за уволнение като незаконосъобразна;
-възстановяване на ищеца на длъжността, на която е работил преди уволнението
и
-заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в
резултата на това незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца, в размер на
9000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Настоящият състав на Окръжен съд Перник намира, че претенцията е
изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Основният иск - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен.
Ищецът е работил в общинската администрация по трудово правоотношение.
Работещите в администрацията на изпълнителната власт по трудово
правоотношение не могат да бъдат еднолични търговци, нито неограничено отговорни
съдружници и/или управители на търговски дружества. Тази забрана законодателят
изрично е вписал в КТ, в който са определени и посочени „Допълнителни условия” при
възникване на трудовото правоотношение.
В конкретния случай трудовото правоотношение на въззивника-ищец е
възникнало от *** г и на тази дата той е постъпил на работа. /арг. трудов договор №
*** от същата дата/.
Жалбоподателят е бил вписан като едноличен собственик на капитала и
управител на "ИВ - ЕЛС" ЕООД, ЕИК ********* с учредителен акт от *** г. с предмет
на дейност: Строително-ремонтни и довършителни работи, консултации, управление
на недвижимо имущество, информационни, програмни, импресарски и други услуги,
търговско представителство и посредничество, комисионни и лицензионни сделки,
вътрешно и външно търговска дейност, реекспорт, покупка на стоки или други вещи с
цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; търговия с
нефтопродукти; транспорт, продажба на стоки собствено производство; сделки с
интелектуална собственост; лизинг; продуцентска, издателска и печатна дейност,
хотелиерски, туристически, както и всички други дейности, разрешени от закона и
съгласно изискванията на действащото законодателство.
Преди това жалбоподателят е вписан и като едноличен собственик на капитала
и управител на "КВАНТ ИНЖЕНЕРИНГ БГ" ЕООД ЕИК *********, с учредителен акт
от *** г. с предмет на дейност: Извършване на строително-монтажни работи;
Строителство; Покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или
3
обработен вид в страната и в чужбина; Производство на стоки с цел продажба в
страната и в чужбина; Покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба; Импорт, експорт и реекспорт; Осъществяване на бартерни, компенсационни
и други специфични сделки и операции; Комисионна, спедиционна, складова и
лизингова дейност; Търговско представителство и посредничество в страната и в
чужбина: Превозна, информационна, импресарска,рекламна дейност, или предоставяне
на различини услуги; Вътрешен и международен превоз на пътници и товари:
Туристическа и хотелиерска дейност след издаване на лиценз; маркетингова дейност;
разкриване и експлоатация на заведения за обществено хранене, кафе и кафе-
аперитиви; вериги от фирмени магазини, ателиета и бутици, както и всички други
дейности разрешени от закона. Всички дейности, за които е необходимо издаване на
разрешение (лиценз), ще бъдат осъществявани след получаването му.
Твърдението на жалбоподателя, че между общинска и държавна администрация
има съществена разлика и по тази причина ищецът е можел да има еднолична
търговска фирма и да бъде управител на събирателно търговско дружество, е
несъстоятелно и не може да бъде споделено.
Изпълнителната власт е централизирана и има своите служби на териториалните
единици, на които е разделена държавата.
Не може да се приеме, че местната администрация не е част от администрацията
на изпълнителната власт, нито че не е част от държавната администрация, като най-
общо понятие. /арг. чл.8 от Конституцията на Република България и Закон за
администрацията, глава ІV/.
Разпоредбата на чл.107а от КТ определя допълнителните условия за
работещите по трудово правоотношение в „държавната” администрация, независимо
от равнището, на което се намира конкретното лице.
Когато работещите по трудово правоотношение в държавната администрация ,
„притежават едно от изчерпателно изброените в чл.107а от КТ качества, те са длъжни,
на основание чл.126, т.12 КТ да уведомят работодателя за наличие на несъвместимост
с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за тях възникне някое
от основанията за недопустимост по чл.107а, ал.1 КТ.
Това задължение за уведомяване възниква с влизане на разпоредбата на чл.107а
КТ в сила.
Жалбоподателят – ищец, чието трудово правоотношение е възникнало на ***
г., още с влизане в сила на посочената разпоредба на КТ, публикувана в ДВ бр.95 от
28.10.2003г. е бил длъжен да уведоми работодателя си за наличието на едноличната му
фирми, в който той е едноличен собственик и управител, което той не е сторил.
Не е предприел и действия, за да впише заличаване на посочените търговски
фирми по предвидения в ТЗ ред и срок, за да може да работи по трудово
правоотношение в общинската администрация.
Това той не е сторил и не може да черпи права от виновното си поведение.
Законодателят изрично е предвидил, че при наличие несъвместимост в случаите
по чл. 107а КТ, работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор на съответното
лице, без предизвестие, което задължение, със заповедта, предмет на спора,
4
работодателят е изпълнил.
Той е упражнил субективното си потестативно право да прекрати трудовото
правоотношение на жалбоподателя, след като е било установено по категоричен
начин основанието за това. / арг. и чл.328, ал.1, т.12 от КТ/.
Тази заповед е правилна и законосъобразна./арг. чл.330, ал.2, т.7 и 8, във вр. с
чл.126 т.12 КТ и Указания на МТСП №08-285 от 16.07.2004г., относно задължителното
уведомяване на работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа и
Р № 946 от 14.05.2002г., по гр.д. №128982001г. на ІІІ ГО, ВКС/.
Несъстоятелно е становището на жалбоподателя, изразено по съществото на
спора, че в конкретния случай трудовото правоотношение е на общински служител, а
не на държавен служител и по тази причина решението на съда било
незаконосъобразно.
По това възражение настоящият съдебен състав намира следното: въпреки, че
ищецът е работил в общинската, а не в държавната администрация, то забраната на чл.
107а, ал. 1, т. 2 КТ важи и за него, тъй като законодателят е използвал общото понятие
„държавна администрация“ за обозначаване както на централната, така и на
териториалната администрация на изпълнителната власт, каквато е и общинската
администрация съгласно чл. 38, ал.2, т.2 от Закона за администрацията.
Правилно районния съд е преценил, че по отношение на ищеца съществувала
предвидената в закона несъвместимост между заеманата от него длъжност в Община Р.
и качеството му на управител в търговско дружество, поради което съдът приема за
доказано от страна на работодателя наличието на законовото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, а именно
– от работодателя без предизвестие.
В мотивите на заповедта за уволнение на жалбоподателя, изрично е посочена
съществуващата нормативна забрана, работещите лица в държавната администрация
/арг.чл.38 Закона за държавната администрация/, да са еднолични търговци и да са
управители или неограничено отговорни съдружници в търговски дружества и
доказателствата, на при чието наличие е констатирано основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца.
Правилно и законосъобразно работодателят като е констатирал наличието на
тези факти, които съществуват и в момента, е приел, че е налице несъвместимост с
заеманата длъжност и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца.
Законодателят е приел, че след като претенцията в частта й за отмяна заповедта
за уволнение като незаконосъобразна, са неоснователни и исковете за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа, както и този за заплащане на
мораторна и законна лихва върху обезщетението, са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Претенцията, в посочените части, може да се уважи само при положение, че
главният иск за отмяна заповедта за уволнение и възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност е основателен, а в този случай този иск не е основателен. Този
извод се потвърждава от всички, събрани и представени по делото доказателства.
По тези съображения се приема, че обжалваното решение е обосновано и
законосъобразно, съобразено с всички материално правни разпоредби,
регламентиращи трудовото правоотношение на ищеца и работодателя, съобразено е с
5
разпоредбите на КТ и ТЗ и категорично установения факт, че той е вписан като
едноличен търговец и като управител и неограничено отговорен съдружник в негово
ТД.
Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи, отразени в
обжалваното решение.
Не се установи при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и норми,
водещи до неговата отмяна.
Твърденията на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни и необосновани.
Те не се подкрепят от доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени.
По разноските :
И двете страни по спора са претендирали разноски за тази инстанция.
При този изход на спора разноски такива се дължат на въззиваемата страна –
Община Р. са доказани в размер на сумата 1800 лв. – за правна защита. /по представен
договор №*** г./.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194 от 29.12.2022 по гр.дело № 892/2022 по описа на
Районен съд Радомир.
ОСЪЖДА О. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Р., с адрес: ***, представлявана от кмета П. С. А. сумата в размер на 1800,00 лева
(хиляда и осемстотин лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6