Решение по дело №1655/2017 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№722

гр. Перник, 21.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 01655 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника Е.Д.Т., че последната дължи на ищцовото дружество сума в размер на 455,78 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 83,07 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е.Д.Т. е депозирала отговор на исковата молба. Ответникът е направил възражение за нередовност на исковата молба и е поискал производството по делото да бъде оставено без движение като на дружеството бъдат дадени указания да посочи подробно сумите за посочените доставки за имота и за процесния период – главници и лихви помесечно. Освен това се иска прекратяване на производството, тъй като страните по делото не се намират в облигационна връзка. В случай, че това не бъде възприето, е направено възражение, че ответникът не е собственик на процесния имот, описан в исковата молба. Тъй като ответникът не е собственик на имота, то не е налице облигационна връзка между страните по делото. Оспорва да е ползвател на процесния имот. Ответникът е оспорил предявеният иск по основание и размер, както и всички документи, приложени към исковата молба. Оспорил е наличието на валиден договор за доставяне и потребление на топлинна енергия. Оспорено е реалното ползване на топлоенергия и топла вода, тъй като не е ползвател на имота. Оспорено е наличието на облигационна връзка между дружеството и ответника, тъй като не е налице писмен договор между страните. Твърди се, че ищцовото дружество не е заявило с убедителни писмени доказателства вземането си, които да обосноват извода за дължимост на сумите и точния им размер. Оспорват се редовността на вписванията в счетоводните книги, включително представеното извлечение от сметка, като документи с частен характер, които не са подписани. Не са представени от ищцовото дружество изравнителни сметки за процесния период и отчетни формуляри за топло разпределителите и водомерите, въз основа на които се формират сметките, съгласно които са начислени определените от закона компоненти – енергия за сградна инсталация, енергия за отопление на имоти енергия БГВ. На следващо място се навеждат доводи, че доставената топлинна енергия не е точно определена по количество и качество. Не са представени отчети на показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован разход на топлинна енергия, който се приспада от показанията на топломера, нито доказателства за показания на техническите уреди, с които е подавана топлинна енергия към съответната етажна собственост. Оспорва обстоятелството за целия период да е имало ФДР, която да е разпределяла топлоенергията. Твърди се, че отчитането на топлоенергията е извършено с неизправни измервателни уреди. Освен това е направено възражение за изтекла погасителна давност за част от претенциите, както и за недължимост на посочени суми, за които се твърди, че следва да бъдат възстановени на ответника. Претендира направените разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От фактическа страна се установява следното:

„Топлофикация Перник” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.Д.Т. за сумата в размер на 455,78 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 83,07 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Районният съд е издал заповед № 558 от 10.02.2017 г. по ч. гр. д. № 00717 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от Е.Д.Т..

Съгласно представената от “Топлофикация Перник” АД извлечение от сметка, в регистрите на дружеството, за адреса - гр. *** е регистриран абоната Е.Д.Т. с абонатен номер **********.

С отговора на исковата молба Е.Д.Т. изрично е оспорила качеството си на потребител на топлинната енергия, като заявява, че не e нито собственик, нито притежава вещното право на ползване върху процесния имот.

Ищцовото дружество не е представило в настоящото производство доказателства, които да установяват, че ответницата притежава правото на собственост върху топлофицирания имот, находящ се в гр. ***. Нещо повече от представения от ищеца нотариален акт се установява, че ответницата е отчуждила процесния имот още през 2004 година.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.

За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.

“Топлофикация Перник” АД гр. Перник освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т. 44 от ДР към ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия.

 Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.

За да докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответникът е собственик или ползвател на топлофицирания имот, описан в исковата молба. По делото не са представени никакви доказателства относно собствеността или друго вещно право, от които да е видно, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, а от там да се ангажира неговата отговорност за претендираните от дружеството суми. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и Е.Д.Т. за процесния обект и за процесния период. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

В заповедното производство ответникът не е направил разноски поради което такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” искове  за признаване за установено по отношение на Е.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, че последната дължи на ищцовото дружество сума в размер на 455,78 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 83,07 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” да заплати на Е.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.