№ 757
гр. Кюстендил, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500571 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. чл.121 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адвокат М.Е.Г., АК-
Кюстендил, действаща като пълномощник на П. А. П. с ЕГН: **********, адрес: ул.
„Цар Освободител“ №35, вх.Б, ет.3, ап.9 срещу Определение № 997 от 28.09.2022г.,
постановено по частно гражданско дело № 20221520101763 по описа на Районен съд –
Кюстендил за 2022 година, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено на Районен съд – София.
Частният жалбоподател обжалва прекратителното определение с доводи за
неговата неправилност. Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 411,
ал.1 от ГПК, касаеща местната подсъдност на длъжника, тъй като в случая същият
няма качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Поддържа искане за
отмяна на обжалваното определение.
С оглед предмета на обжалване, препис от частната жалба не подлежи на
връчване.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото,
доводите в частната жалба и като съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.
274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
основателна, по следните съображения:
Производството по частно гражданско дело № 20221520101763 е образувано по
заявление с вх. № 8433/27.09.2022г., подадено от П. А. П. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.Б.Ш.. В заявлението се сочи, че
паричното вземане в размер на 2 350 лв. е породено от неизпълнен Договор за
покупко- продажба на дървесина от 21.06.2021 г., сключен между заявителя П. П. в
качеството на продавач и длъжника А.Ш. в качеството й на купувач.
Районен съд по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е извършил справка за
постоянния и настоящ адрес на длъжника Ш. и е установил, че постоянният й адрес е
1
гр. Кюстендил, с. Шипочано, а настоящият й адрес: СГ Столична гр. София, ул. 747-ма
(Овча купел) №5. При тези данни съдът е приел, че местно компетентен да се
произнесе по заявлението е РС- гр. София, тъй като настоящият адрес на длъжника е в
това населено място, поради което е прекратил производството по делото и го е
изпратил по компетентност на РС- София.
Настоящият състав на окръжен съд намира, че обжалваното определение на
районен съд е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съображения:
Уредбата на местната подсъдност в заповедното производство е императивна и
не е обусловена от волята на заявителя. Касае се за специална, установена от закона
подсъдност, която не може да бъде дерогирана от страните и съда. За спазването й
съдът следи служебно – чл.411, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба
заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника, а когато се
подава срещу потребител- до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес. По
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. За
тълкуване на понятието „стока“, използвано в това определение, т.6 от § 13 на
допълнителните разпоредби на ЗЗП препраща към § 6, т.18 от Допълнителните
разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки (в сила от 1.01.2022г.), съгласно която „стока“ е: всяка движима
материална вещ, стоки са и вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за
продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество.
В настоящия случай, съдът констатира, че между страните е сключен договор за
продажба на маркирана дървесина на корен в горски имот №082007 отдел 51 П в
землището на с. Драгоил, общ. Драгоман. Съгласно т.1 от договора, прогнозните
количества се определят с позволителното за сеч, което е неразделна част от договора.
Добитата дървесина се следи чрез издадените превозни билети и при приключване на
сечта се съставя протокол между страните, като в него се описват добитите и извозени
количества по вид и сортименти, както и окончателната сума по договора. От
посоченото следва, че обектът на прехвърлителната сделка – маркирана дървесина
представлява движима материална вещ и може да бъде квалифициран като стока.
За да се прецени наличието на качеството „потребител“ за физическото лице
длъжник по договора не е достатъчно то да придобива движима материална вещ, която
не е предназначена за професионални или търговски цели. При тълкуване на Закона за
защита на потребителите е видно, че неговите разпоредби съдържат уредба на
обособена част от облигационните отношения, а не на всички правоотношения, които
възникват при постигане на взаимно съгласие между равнопоставени страни.
За да бъде едно лице „потребител“ по смисъла на ЗЗП то трябва да бъде страна
по „договор по този закон“, тоест договор за продажба, договор за услуга или
допълнителен договор, дефинирани в § 13 т.34-т.36 от ДР на ЗЗП.
В разглеждания казус договорът за продажба на дървесина, сключен между
страните не може да бъде квалифициран като договор за продажба по смисъла на ЗЗП,
според който „договор за продажба“ е всеки договор, по силата на който търговецът
прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя,
включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. Видно от
тази разпоредба, насрещната страна по договора с потребителя трябва да притежава
търговско качество. Законът урежда отношенията между търговци и потребителите на
предлаганите от тях стоки и услуги, а не широкия кръг отношения възникващи между
частноправни субекти по придобиване на стоки и услуги изобщо.
В този смисъл, за да намери приложение нормата, съдържаща се в чл.411, ал.1,
2
изр. второ от ГПК, е необходимо сключеният между страните договор да бъде
квалифициран като потребителски. В настоящия случай това не е така, доколкото
продавачът по договора и заявител в първоначалното производство не притежава
търговско качество и не отговаря на определението за „търговец“ по смисъла на т.2 §13
от ДР на ЗЗП, а именно всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Продажбата на стоката обект на договора между страните – маркирана дървесина, не е
част от търговската или професионална дейност на продавача П. А. П..
При така изяснени фактическа и правна страна, съдът счита че местната
компетентост по заявлението за издаване на изпълнителен лист следва да се определи
по чл.411, ал.1, изреч. първо от ГПК, а именно по постоянния адрес на длъжника.
Според извършената справка постоянният адрес на длъжника е в с. Шипочано, община
Кюстендил и на това основание местно компетентен да разгледа делото е Районен съд
– Кюстендил.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 997 от 28.09.2022г. по частно гражданско дело №
20221520101763 по описа за 2022 г. на Районен съд – Кюстендил, с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд -
София.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на
процесуалните действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3