Р Е Ш Е Н И Е
№ 756
19.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия:
Хайгухи Бодикян
при секретаря Ивелина Въжарска,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело №613 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.С.Ч. ***, с посочен съдебен
адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №Ц1012-26-199-1 от 30.06.2020г.
на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен
институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу
Задължителни предписания №ЗД-1-26-00759229/27.05.2020г. на контролен орган при
ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
немотивирано и незаконосъобразно. Правилно административният орган бил установил
периодите, през които оспорващата била валидно регистрирана като
самоосигуряващо се лице, но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не
удостоверявали правнозначими факти относно реалното съществуване на дейност, за
която се дължали осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица. Счита се, че
кредитираните задължителни предписания за заличаване на данни били недопустими,
понеже данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като
земеделски производител на лицето, а не правопораждащ или правопроменящ
юридически факт. Заличаването на данните по декларация образец №1 - „данни за
осигурено лице“, относно самоосигуряващото се лице Д.Ч. за периода 23.03.2020г.
– 31.05.2020г., но без заличаване на удостоверения приложение №9 към болничен
лист и декларация ОКД 5 било недопустимо и незаконосъобразно, като по своята
същност това означавало заличаване на изпълнено законово задължение за внасяне
на осигурителни вноски без заличаване на юридически факти, удостоверяващи
настъпването на осигурителен риск. Кредитираните предписания надвишавали
пределите на компетентност на длъжностните лица и били противоконституционни. Сочи
се, че разпоредбите на Наредба №3/29.01.1999г. на Министъра на земеделието и
храните кореспондирали единствено с НООСЛБГРЧМЛ и не кореспондирали с никой от
другите цитирани законови и подзаконови нормативни актове. В Инструкция
№1/03.04.2015г. на управителя на НОИ било регламентирано кои били нормативните
документи по обществено осигуряване, т.е. решението било потвърдило нищожни
задължителни предписания, издадени от некомпетентен орган. С него било
кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред.
По изложените съображения се моли обжалваното решение
да бъде отменено. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се допълва от процесуалния
представител на жалбоподателката, който счита, че оспореният акт трябва да бъде
отменен на първо място като нищожен и на второ, като незаконосъобразен. Твърдението
за нищожност се обосновава като се сочи, че в чл.37 от Инструкция на
контролно-ревизионната дейност на контролните органи на ТП на НОИ – Хасково, било
посочено, че контролните органи имали правомощия да издават задължителни
предписания по спазване на осигурителното законодателство. Разпоредбите на
Закона за животновъдството и Закона за ветеринарномедицинската дейност не били
част от осигурителното законодателство, поради което потвърдените с обжалваното
решение задължителни предписания, били издадени при превишаване на
компетентността и сферата на възможност на контролните органи. Изтъква се, че
жалбоподателката отговаряла на всички изисквания, за да бъде самоосигуряващо се
лице. Допълнителните изисквания, които прилагал административният орган били
неотносими и нищожни. Счита се, че в случая е налице престъпление, като в тази
връзка се сочи наличие на принуда на физическо лице да подаде против волята си
декларация за неизгодни за себе си факти и обстоятелства, като това било деяние
по чл.143 от НК. Нямало регламентиран законов вариант тези данни да били
служебно заличени по административен път. Нямало как с административно
разпореждане да били заличени всички данни по чл. 5, ал. 4 за качеството и
периода на осигуряване на жалбоподателката. Твърдяната незаконосъобразност на
обжалвания акт се обосновават с това, че административният орган не направил
диференциация, относно вида на реализиране на доходи от дейността на оспорващата.
Законът, на който се позовавал органът, въвеждал забрана с цел превантивни
мерки и опазване живота и здравето, да се предлагала непреработена животинска
продукция на пазара, но нямало ограничение тази животинска продукция да се
продавала от дома - мястото където се извършвало отглеждането, тъй като това не
било пазар. Доходът по размер не указвал влияние и не било необходимо на
основание чл. 4 от Наредба №H-8 за тези продажби да били издавани касови
бележки и да имало касов апарат, тъй като наредбата изключвала тези продажби.
Посочва се, че жалбоподателката имала регистриран животновъден обект, тоест
животновъдният обект бил за отчет на наличните и декларирани животни, които
отглеждала, а изискването да се регистрира ферма за този брой животни било
незаконосъобразно и недопустимо, тъй като фермата изисквала много по-голям брой
регистрирани животни и отстояние, много по-голяма площ, което не можело да се
извършва с личен труд. Незаконосъобразността се изразявала и в това, че била
налице дискриминация между вида на регистрираните земеделски стопани. Нямало и
извършена проверка дали действително оспорващата полагала труд на място и тези
животни, които били декларирани, дали били налични. Смята се, че от направения
извод, че щом нямала регистрирана ферма тя не извършвала дейност, не била
налице причинно-следствена връзка, за да се позовавал органът на разпоредбата
на чл. 10 от КСО – за това, че нямало дейност и следвало да се заличи стажът. Налице
била нищожност и в задължителните предписания в частта, в която се давало
предписание за заличаване на подадени заявления – Приложение №9 и №11 за
изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и
раждане, като в тази част, ако се считало, че правата били загубени, то се
постановявал отказ. Никъде в Наредбата за изплащане на обезщетения и помощи от
ДОО нямало изискване и задължение да били заличавани по един или друг ред по дадени
искания за изплащане. Всеки можел да подаде искане, да му се платят суми от
ДОО, а органът преценявал доколко това искане било законосъобразно и допустимо.
По така изложените съображения се иска отмяна на
оспореното решение. Смята се и, че не се дължи държавна такса за настоящото
производство.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – гр.Хасково, се
представлява от пълномощник, който моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Счита, че било доказано, че жалбоподателката нямала
регистриран животновъден обект тип „ферма“, съгласно чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, с оглед на което, не попадала в обхвата на §1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като нямала право да предлага на пазара
произведената от нея животинска продукция, предвид разпоредбата на чл.13, ал.4
от Закона за животновъдството. Затова, същата не подлежала на осигуряване. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Болнични листове за временна
неработоспособност №Е20198753715 от 26.03.2020г. и №Е20198753748 от 22.04.2020г.,
жалбоподателката Д.С.Ч. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност,
съответно както следва: от 26.03.2020г. до 08.04.2020г. – 14 дни, поради общо
заболяване и от 22.04.2020г. до 05.06.2020г. – 45 дни, поради бременност.
На 29.04.2020г. в ТП на НОИ – Хасково е заведен Сигнал
№Ц-1043-26-80 от Началник на сектор „КП“ до Началник на отдел „КПК“ при ТП на
НОИ, в който е посочено, че в ТП на НОИ – Хасково, за лицето Д.С.Ч., в
качеството ѝ на самоосигуряващо се лице - земеделски производител, били
представени приложения №9 към болнични листове за периода от 26.03.2020г. до 05.06.2020г.,
като от направена справка №22А – „Данни от регистъра на осигурителите за
самоосигуряващите се лица“ се установило, че Ч. обявила започване на дейност в
качеството си на земеделски производител, считано от 23.03.2020г. От направена
справка в програма „Лакорда“ се установило също, че същата била регистрирана
като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. Предвид изложеното, в
сигнала е обективирана молба за извършване на проверка на самоосигуряващото се
лице и установяване дали същото упражнявало трудова дейност в качеството си на
земеделски производител и дали отговаряло на условията на чл.10, чл.40 и чл.48а
от КСО, за да имало право на парично обезщетение.
Във връзка с определяне на правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО, на 18.05.2020г.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково, в писмо изх.№Ц9101-26-551, адресирано до
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково,
посочил, че след извършена проверка се установило, че Д.С.Ч. била регистрирана
като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици в с.К., като помолил да бъде
предоставена информация от базата данни от Системата за идентификация и
регистрация на животни на БАБХ, от които да било видно дали животновъдният
обект, в който се отглеждали животни бил с цел добив на суровини и храни за
лична консумация - тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара - тип
ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската
дейност.
В писмо изх.№
I - 289/22.05.2020г., в отговор
на запитването на Директора на ТП на НОИ – Хасково, Директорът на ОДБХ –
Хасково посочил, че лицето Д.С.Ч. нямало вписан/регистриран животновъден обект.
Предвид установените факти и обстоятелства, на 27.05.2020г., на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на Д.С.Ч.
е било дадено Задължително предписание (ЗД) №ЗД-1-26-00759229/27.05.2020г. от
контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, съгласно което „осигурителят Д.С.Ч., с
ЕИК **********, т.1.1. да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация
образец №1 - „данни за осигуреното лице“ за самоусигуряващото се лице Д.С.Ч.,
съдържащи заличаващи данни за периода от 23.03.2020г. до 31.05.2020г., като посочи
в т.12 – вид осигурен, -13“.
В Мотивите на задължителното предписание е посочено,
че от направен справка в регистър „Лакорда“ било установено, че съгласно Закона
за регистър Булстат Д.С.Ч. била вписана с правна форма „самоосигуряващо се
лице“ с постоянен адрес и настоящ адрес:*** и с място на извършване на
дейността с.К., с КИД 2008: – отглеждане на
домашни птици, с управляващ Д.С.Ч., ЕГН **********. От Справка в „Регистър
земеделски стопани“ се установило, че Ч. имала регистрация като земеделски
стопанин, съгласно Наредба №3/21.01.1999г. за създаване и поддържане на
регистъра за земеделски стопани - на 26.02.2020г. Отбелязано е, че в писмо
изх.№Ц9101-26-551-1/26.05.2020г. Директорът на ОДБХ – Хасково посочил, че
лицето нямало вписан/регистриран животновъден обект, установено след извършена
на 21.05.2020г. справка в Интегрираната информационна система. След като
цитирал разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.5, ал.2, чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 и чл.6,
чл.8 от КСО и §1, ал.1, т.3, т.5 от ДР на КСО, контролиращият орган стигнал до
извода, че за да била Д.С.Ч. осигурено лице за риска „общо заболяване и
майчинство“ било необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия: да
произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и
да била регистрирана по съответния ред; да била подала декларация по чл.1, ал.3
от НООСЛБГРЧЛМ; да била започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО
от датата, на която била декларирала, че щяла да се осигурява за риска „общо
заболяване и майчинство“ и да била внесла дължимите осигурителни вноски. В
случая, от приложените доказателства било видно, че Д.С.Ч. нямала
вписан/регистриран животновъден обект, което пък от своя страна доказвало, че
не попадала в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не подлежала
на осигуряване. От получения отговор от БАБХ било видно, че не произвеждала
животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което не отговаряла на
визираната в § 1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин
по КСО. Тоест за да отговаряла на дефиницията трябвало да била изпълнила
кумулативно две условия: да произвеждала растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба и да била регистрирана по съответния ред. Предвид
изложеното Д.С.Ч., нямала основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 и
направената регистрация по реда на Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лице (НООСЛБГРЧМЛ), както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни, като
самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, били неоснователни и
не пораждали права по КСО за лицето. В ЗП е посочено още, че Д.С.Ч. към датата
на настъпване на риска „общо заболяване“ – 26.03.2020г., и риска „бременност“ –
22.04.2020г., не била осигурено лице по КСО, тъй като не отговаряла на
визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин.
На основание гореизложеното, подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за
лицето Д.С.Ч., за периода 26.03.2020г. до 31.05.2020г. следвало да бъдат
заличени, като срокът за това е определен на 14 дни от получаването на
предписанието.
Задължително предписание №ЗД-1-26-00759229/27.05.2020г.
е връчено на адресата си на 01.06.2020г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300
013C2G O.
На 04.06.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково от Д.С.Ч. е
подадена жалба против ЗД, в която същата изложила доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт.
С Решение №Ц1012-26-167-1/05.06.2020г. Директорът на
ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на Д.С.Ч. против ЗД №ЗД-1-26-00759229/27.05.2020г.
на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В решението, след анализ фактическата обстановка по
случая и на приложимата според административния орган нормативна уредба, е
направен извод, че Д.С.Ч. имала регистрация като земеделски стопанин по смисъла
и реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на
земеделските стопани, на дата 26.02.2020г., но за да била осигурено лице за
риска „общо заболяване и майчинство“, било необходимо да бъдат изпълнени и
следните условия: да произвеждала растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, регистрирана по съответния ред; да била подала
декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ;
да била започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от
която да била декларирала, че щяла да се осигурява за риска „общо заболяване и
майчинство“; да била внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по
преписката доказателства било видно, че Д.Ч. не произвеждала животинска
продукция, предназначена за продажба, нямала вписан/регистриран животновъден
обект съгласно, чел.8, ал.2 от Наредба №3 от 29.01.1999г., което от своя страна
доказвало, че последната не попадала в обхвата на § 1, т.5 от ДР на КСО, тъй
като нямала право да предлага на пазара произведените суровини и храни по
аргумент на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, поради което не
подлежала на осигуряване.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Жалбата, разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е
издаден от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в
изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроцесуалните
правила. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО,
контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от
контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните,
съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая издадените
административни актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са
подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по
чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.
Основният спорен въпрос в настоящото съдебно производство е дали дадените от органа
предписания, потвърдени с оспореното решение, са законосъобразни. Съдебната
инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания
административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания
за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява дали те действително
са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на
правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл. 35 от АПК, административният
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В
процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на
оспореното решение са обсъдени правнорелевантните факти. Конкретна и ясна е
мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените
данни, която е съобразена с материалния закон.
Безспорно е установено по делото, че
жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин,
съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските производители. По смисъла на КСО обаче, наличието
само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Легална дефиниция за понятието
"осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, че е произвеждало
земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството
осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция за продажба.
В случая няма спор за регистрацията на
жалбоподателката на основание чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и
морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както няма
спор и за периодите, през които е била регистрирана. Не се спори и относно
регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ. Не е спорна и
извършваната от жалбоподателката дейност – произвеждана животинска продукция.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО
"регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Към
Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър
на земеделските стопани – чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в
Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция
"Земеделие" по постоянния адрес на физическото лице или едноличния
търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от
земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на
територията на областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката
дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите
на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по отношение на
животновъдния обект – чл. 13, ал. 4 и 5. Животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се
определят като ферми. В Закона за животновъдство – § 1, т. 46 и 47 се дава
легално определение на понятието "ферма" - животновъден обект, в
който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на
пазара, както и на "лично стопанство" - животновъден обект, в който
се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.
Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция
преди изменение и допълнение от ДВ бр. 13/2020 г., собствениците или
ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за
регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В този смисъл следва да
се приеме, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин в
ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на
чл. 137 от ЗВМД. Тоест стопанисваният от нея обект не представлява ферма и не
може да се приеме, че е налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5
от ДР на КСО – да се произвежда растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба.
По
силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор
те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Предвид цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително
осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо
място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и
да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се
счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски
стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е
регистрирал този обект по реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично
стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, е "регистриран
земеделски стопанин" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В случая
е неотносимо обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в
действителност е била продавана, доколкото законът поставя изискване
продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест продукцията да се
произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира
възможност да бъде предлагана на пазара.
Поради
изложеното съдът счита, че както към датата на регистрация по чл. 1, ал. 1 от
НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката
не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО лица. Подадените от нея данни с Декларация Обр. ОКД-5
като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и
следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания. В
този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този извод относно спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ – 100 лева.
Доколкото
не са налице предпоставките на чл. 4б от Закона за държавните такси във връзка
с чл. 20, ал. 2 от КСО, искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за връщане на недължимо платена държавна такса се явява
неоснователно.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Ч. ***, с посочен съдебен
адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №Ц1012-26-199-1 от 30.06.2020г.
на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен
институт (НОИ) - Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания
№ЗД-1-26-00759229/27.05.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Д.С.Ч. с ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ - Хасково направените по делото разноски -сумата от
100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: