Р Е Ш Е Н И Е
№ 261032
30.07.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на пети юли през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Радостина Тавитян,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 376 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от В.П.М. ЕГН **********,***, против Д.Т.Т. ЕГН **********,***, за осъждане на ответната страна да плати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение да неимуществени вреди, причинени в резултат на злоупотреба с право, изразяващо се в подаване на съобщение на горещ телефон за това, че ищецът полага труд в извънработно време, което му е нормативно забранено с оглед това, че работи като военнослужещ, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на фактически твърдения за това, че гражданският брак, сключен между ищеца и ответната страна е прекратен с решение от 09.12.2020 година, постановено по гражданско дело № 1323 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година. Ищецът излага, че работи на длъжност „радиотелеграфист и радиометрист на кораб" от състава на в.ф.34590. Посочва, че Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /чл.188/ е установил забрана военнослужещите да упражнява търговска дейност, както и да работи по граждански догори, когато дейността не е преподавателска. В резултата на подаден сигнал от ищцата на горещ телефон на 29.04.2020 година за това, че той полагал труд - изработка на гипс картон и мазилка, била образувана преписка на Военноокръжна прокуратура - С. В хода й са предприети съответните действия и впоследствие е отказано образуване на досъдебно производство. Ищецът твърди, че оказвал приятелска помощ на близък, а с подаване на сигнала ответната страна му причинила неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение и като цяло негативни емоции. Порадиизложеното ищецът предявява си. В исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна Д.Т.Т. е дала писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва като неоснователен и недоказан. Посочва, че отношенията между страните били обтегнати в посочения период и тя е подала сигнала. Твърди, че факта, че ответника е полагал труд неправомерно е верен, случвало се е многократно и той е получавал възнаграждение за това. Освен това счита, че той не е претърпял посочените в исковата молба вреди. На следващо място посочва, че той многократно предявявал искове срещу нея и нейната майка. Поради изложеното счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адвокат М.. Чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. В заседание по същество на спора счита, че следва да бъде постановено решение за присъждане на посоченото обезщетение.
В съдебно заседание ответната страна се явява лично и се представлява от адвокат Т.. Чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и сочи доказателства. Счита, че следва да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения иск.
По материално правната квалификация на претенцията:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно и причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид становището на страните по фактите, се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че гражданският брак между страните, сключен на 15.10.2010 година, е прекратен с посоченото решение от 09.12.2020 година, постановено по гражданско дело № 1323 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, по вина на съпругата. Упражняването на родителските права по отношение на роденото през време на брака на страните дете П. В. М., роден на *** година, е предоставена на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения. Постановеното по делото решение е влязло в сила. Видно от приложените доказателства ответната страна е родила второто си дете на 07.04.2021 година.
От представения по делото Договор за военна служба от 25.05.2010 година се установява, че ищецът В.П.М. заема длъжността „Радиометрист“, изискващо военно звание „Старши матрос“, на което, също видно от договора, е назначен на 01.08.2009 година със заповед на Командир на поделение.
Ответната страна заявява в писмения отговор, че е подала на 29.04.2020 година сигнал – съобщение на горещ телефон за неправомерно полагане от него на труд в извънработно време с лице с малко име Т.и още няколко човека, като полагат гипс картон и мазилки, в който смисъл е твърдението от исковата молба. Като писмено доказателство е прието Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 12.08.2020 година на полковник, административен ръководител Военно окръжен прокурор – С, постановено по повод подадения от Д.Т. Мундрева сигнал, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, извършено от ст. матрос М.. В мотивите на постановлението е посочено, че в периода страните са били в развод и подаването на сигнал е обусловено от възникналите помежду им спорове с оглед предмета на делото най- общо, както и са обсъдени събраните доказателства.
От събраните в хода на настоящото дело гласни доказателства се установява следното:
По делото като свидетел е разпитан Т.Б. Г, който познава ищеца от десет години, както и ответната страна. Излага, че с него не са работили гипсокартон, шпакловка и боя. Впечатленията на свидетеля са, че той не умее да полага гипсокартон. Дори към момента свидетелят правел ремонт в дома на ответника на гипсокартон, шпакловка, боя. Свидетелят излага, че когато правел ремонт в собствения си дом ищецът идвал да му помага в общата работа. Освен това свидетелят помолил ищеца да направи реклама на неговата обява и да остави телефона си за контакт, тъй като бил много ангажиран и не разбира от реклама, а ищецът имал много свободно време. Той установява още, че към настоящия момент ищецът работи като автоинструктор в свободното си време.
От показанията на свидетеля З. Д. К, чиито разпит също е допуснат по искане на ищеца и с когото служат заедно в едно поделение и на един кораб се установява, че той преживял подадения срещу него сигнал, като не може да спи, както и му споделил, че е притеснен от проверката. Той също установява, че ищецът В.М. работи като автоинструктор.
По доказателствено искане на ответната страна са разпитани свидетелките С. М. Д. и Н. Х. С.
Свидетелката С. М. Д, познава страните и е била кума на тяхната сватба. Често общували помежду си, а считано от 03.2020 година почти не се виждат. Тя излага, че знае лично от ищеца, че той полага гипсокартон. Това й е известно от преди три години, както и знае, че той щял да пуска обяви, за да намира клиенти. Известно й е, че е правил ремонт на неин познат на име В.
По искане на ищцата до разпит е допусната свидетелката Н. Х. С, която заявява, че не познава страните. Срещнала се с ищеца и съпругата му повод обява за ремонт, на която тя попаднала. Обадила се на ищеца, той извършил оглед на апартамента, а впоследствие и ремонт като направил лека шпакловка, боядисване и окачен таван в банята пред август и началото на септември 2019 година. За свършената работа тя му платила сумата 820 лева.
В изявленията си в съдебно заседание ищцата излага, че за първи път вижда свидетеля на ищеца Т. Б. Г, а ответникът – че не познава свидетелката Н.Х. С, и не е ходил на посочения от нея адрес.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да е основателен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Действието по подаване на жалба, или както е в случая сигнал, не е противоправно само по себе си. Действието по подаване на жалба е противоправно, когато може да бъде квалифицирано като злоупотреба с право. Поради липса на законова дефиниция за понятието злоупотреба с право следва да бъде взет предвид смисъла, който влага съдебната практика за да бъде прието, че е налице противоправно поведение в този смисъл. В решение № 53/04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2017 г., III г.о., с което е допуснато касационно обжалване за отговор на въпрос относно злоупотребата с право, е прието, че „подаването на тъжба съставлява по принцип правомерно поведение. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Частният тъжител е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право-т.е. противоправно поведение-е налице, когато тъжбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато тъжителят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна. П. се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право - като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия – ищец в първоинстанционното производство /чл.154 ГПК/.“
В случая от събраните по делото доказателства не се установява, че ответната страна е знаела, в смисъл да е възприела лично, че изложените от нея факти са истина или не са, предвид и безспорния факт на влошените им лични отношения и факта, че са били във фактическа раздяла. Твърдението й от отговора е, че тези факти са верни и тя цели да ги докаже със събраните по нейно искане доказателства. Поради изложеното настоящият състав приема, че не е доказан при условията на пълно и главно доказване този обективен факт на знание, за да се приеме, че сигнала е подаден само и единствено с цел да навреди на ищеца. Поради липса на първия елемент на делкта – противоправност на поведението и необходимостта предпоставките да бъдат установени при условията на кумулативност на ответната страна предявеният иск е неоснователен и следва да бъде постановено решение, с което да е отхвърлен.
В допълнение, с оглед събраните по делото доказателства относно това дали фактите, за които ищцата е подала сигнал – за това дали ищецът е полагал труд в нарушение на чл.188 от ЗОВСРБ следва да бъде посочено, че събраните по делото доказателства са противоречиви до степен взаимно да се изключват – от показанията на свидетеля Т.Г. Б, се установява, че ищецът не умее да полага гипскартон и той рши ремонта в неговия апартамент, включително като прави шпакловка и боядисва, а от показанията на свидетелката Н. Х. С, която се обадила да оставения телефон за ремонт, се установява, че ищецът направил лека шпакловка, боядисване и окачен таван в неин апартамент.
Въпреки, че по делото тези правнорелевантни факти не са установени при условията на пълно и главно доказване по посочените по – горе съображения за липса на доказване на един от елементите от състава на иска претенцията следва да бъде отхвърлена. В допълнение следва да бъде посочено, че от показанията на свидетеля З. Д. К, колега на ищеца, се установява, че той е бил притеснен по повод извършване на проверката, което е и обичайно житейски и факта на настъпване на неимуществени вреди също може да бъде приет за установен.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и по правилото на чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото, които са в размер от 320 лева и представляват платен хонорар по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.П.М. ЕГН **********,***, против Д.Т.Т. ЕГН **********,***, за осъждане на ответната страна да плати на ищеца сумата от 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на злоупотреба с право, изразяващо се в подаване от нея на съобщение на горещ телефон за това, че ищецът полага труд в извънработно време, което е нормативно забранено с оглед това, че работи като военнослужещ, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА В.П.М. ЕГН **********,***, да плати на Д.Т.Т. ЕГН **********,***, сумата 320 лева /триста и двадесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.