Решение по дело №38/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 21
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Йордан Дамаскинов
Дело: 20214501000038
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Русе , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов

Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000038 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.
Делото в окръжния съд е образувано по въззивна жалба на „А.“ ЕАД
ЕИК **** гр. С., чрез юрисконсулт Георги Георгиев, срещу Решение №
260417/13.11.2020г., постановено по гр. д. № 5664/2020г. по описа на районен
съд гр. Русе, в частта, с която частично са отхвърлени предявените
установителни искове от „А.“ ЕАД срещу И. И. С.. Жалбоподателят счита
решението на районния съд в обжалваната част за неправилно и излага
подробни съображения. Искането към окръжния съд е да отмени решението в
обжалваната част и вместо това да постанови ново решение, с което да уважи
изцяло установителните искове и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След
указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
1
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен
отговор от И. И. С. ЕГН-********** чрез особен представител адвокат С.Д.,
с искане окръжният съд да потвърди решението на районния съд като
правилно и законосъобразно.
Русенският окръжен съд прецени правилността на решението в
обжалваната част и доводите на страните и прие следното:
Русенският районен съд е издал заповед № 1840 от 5.06.2019г. по ч. гр.
д. № 3611 по описа за 2019г., с която разпоредил на длъжника И. И. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес - гр. Р., да заплати на кредитора „А.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д., офис - сграда
„Л., със законен представител Н.Т.С. и М.Д.Д. - изпълнителни директори,
чрез юрисконсулт А.Н.Б., с адрес за съобщения - гр. С., бул. „Д., офис - сграда
Л., ***, сумите: 1369,34 лева - главница по договор за заем, ведно със
законната лихва от 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
192,58 лева - договорна лихва по договор за заем за периода от 21.05.2018 г.
до 31.12.2018г.; 288,00 лева - допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.05.2018 г. до 31.12.2018 г.; 792,00 лева
- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
21.05.2018 г. до 31.12.2018 г.; 65,09 лева - лихва за забава по договор за наем
за периода от 22.05.2018 г. до 03.06.2019 г.; 45,00 лева - лихва за забава по
договор за допълнителни услуги от 22.05.2018 г. до 03.06.2019 г.; 55,04 лева
- държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е,
че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение но договор за
заем CrediHome+ № 1181-10179506 и Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome+ № 1181-10179506, сключени между„М.” АД и Илиян Исаев
С. на 17.04.2018 г., като впоследствие вземанията по двата договора са
прехвърлени от страна на „М.” АД в полза на „А.” ООД /правоприемник, на
който е „А.“ АД – понастоящем „А.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от
10.09.2018г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от
16.01.2015г.
2
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК кредиторът е
предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Договор за заем CreditHome № 1181-10179506 от 17.04.2018г. „М.“
АД ЕИК **** предоставил на И. И. С. ЕГН ********** кредит в размер 1500
лв., а последният се задължил да го върне на 36 седмични вноски по 47,97 лв.,
тоест за 9 месеца. Последната вноска по погасителния план е предвидена за
31.12.2018г. Лихвеният процент е фиксиран 40,68%, годишният процент на
разходите 50,00%.
Страните са сключили и договор за допълнителни услуги към договора
за заем, наречени пакет „Преференциално обслужване“, за което се дължи по
9 лева на седмица.
По застраховка защита пакет „Премиум злополука“ се дължи седмична
вноска 24,75 лв. Застрахователната полица е издадена от „Уника Живот“ АД
при застрахователна премия 891 лв., заплатена на застрахователното
дружество от „М.“АД, а после върната като комисионна на „М.“ АД сумата
267,30 лв.
На 16.01.2015г. е сключен договор за цесия между „М.“ АД и „А.“ ООД
ЕИК ****. Вземането от И.С. по договора за кредит от 17.04.2018г. е
включено в приложение към договора за цесия от 10.09.2018г.
Ответникът е направил едно плащане по договора – 300 лв. на
18.04.2018г., с което кредиторът е погасил главница 130,66 лв., договорна
лихва 34,34 лв., застрахователна премия 99 лв., допълнителен пакет 36 лв.
Погасени са вноски от 1 до 3 с падеж 14.05.2018г. изцяло и част от вноска 4 с
падеж 21.05.2018г. в размер на 54,84 лв., от които 21.09лв. главница и 24,75
лв. лихва. След датата на цесията 10.09.2018г. ответникът не е плащал.
Окръжният съд потвърждава правилността на изводите на районния съд
за противоречия на договора за потребителски кредит с норми на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, които правят
договора недействителен.
3
В годишния процент на разходите 50% не е посочено какво се включва
освен фиксирания лихвен процент – нарушение на чл. 11, ал. 1, т .10 от ЗПК.
Реалният годишен процент на разходите е в по-висок размер, защото със
сигурност в посочения процент не са включени възнаграждението по пакета
допълнителни услуги и задължението за възстановяване на платената
застрахователна премия. Годишният процент на разходите, посочен в
договора, е максимално допустимият по закон, и ако се включат горните
разходи, ще надмине законния лимит.
Пакетът допълнителни услуги като посещение вкъщи, безплатно внасяне
на вноските, право на участие в специални промоции, преференциално
обслужване в офиса, преференциално одобрение са действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може да събира
такси и комисиони чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.
Задължението за възстановяване на кредитора платената от него
застраховка срещу злополука на кредитополучателя нарушава изискването за
добросъвестност и води до значително равновесието между правата и
задълженията на страните - 143 ал.1 от ЗЗП, тъй като застрахователната
премия е значително по-висока от средната на пазара. Кредиторът получава
от застрахователя обратно сума като комисионно възнаграждение, и отделно
изисква от кредитополучателя възстановяване на платената премия.
Окръжният съд маркира основанията за недействителност на договорите
и препраща към мотивите на районния съд, където тези положения са развити
подробно и задълбочено. Правилен е изводът за недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК и
съществуването само на задължение за връщане на чистата стойност на
кредита без лихва или други разходи по кредита – чл.23 ЗПК. От чистата
стойност на кредита 1500 лв. е погасена сумата 300 лв. Дължимият остатък е
1200 лв.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
4
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за
неоснователността на част от предявените искове, който извод се споделя и
от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260417 от 13.11.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гражданско дело № 5664 по описа за 2020г., в
ЧАСТТА, с която районният съд отхвърля иска за съществуване вземането на
"А." АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л. офис
сграда „Л.", етаж 2, офис 4, срещу И. И. С., ЕГН ********** с адрес гр. Р., за
сумата НАД 1200 лева ДО предявения размер от 1369,34 лева главница със
законната лихва за периода от 03.06.2019г. до окончателното изплащане,
както и за сумите 192,58 лева договорна лихва за периода 21.05.2018г. до
31.12.2018г; 288 лева възнаграждение по договор за допълнителни услуги за
периода 21.05.2018г. до 31.12.2018г; 792 лева застрахователна премия за
периода 21.05.2018г. до 31.12.2018г; 65,09 лева лихва за забава по договор за
заем за периода от 22.05.2018г. до 03.06.2019г; 45 лева лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 22.05.2018г. до 03.06.2019г,
които вземания произтичат от договор за заем № 1181-10179506 от
17.04.2018г. сключен между И. И. С. и „М." АД, и са били прехвърлени на
10.09.2018г. по договор за цесия на "А." АД и за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 3611/2019г. на РРС.
Решението на районния съд в останалата част не е обжалвано и е влязло
в сила.
Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6