№ 195
гр. Троян, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря М. Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20244340100215 по описа за 2024 година
за да се произнесе - съобрази:
Настоящето дело е образувано по предявена искова молба от
„Топлофикация - София” АД, ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Красно село, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от А.С.А. и И.И.Е. – Изпълнителни директори, против Г. И. Л.
от с. О., общ. Троян и М. А. П. от гр. Троян, за сумата 828,02 лева, от които
647,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. май 2020 г. до м. декември 2021 г., ведно със
законната лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, 155,00 лева -
мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 26.10.2023 г., както и суми за
дялово разпределение: 20,18 лева - главница за периода от 01.03.2021 г. до
31.12.2021г., ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 5,31 лева – лихва за периода от 01.03.2021 г. до
26.10.2023 г., както и направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, в условията на разделена отговорност при
равни права за двете ответници, а именно по ½ ид. част, като всяка една от тях
дължи следните суми: 414,01 лева, от които 323,76 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
процесния период, ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на
вземането, 77,50 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до
26.10.2023 г. както и суми за дялово разпределение: 10,09 лева - главница за
периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от
08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,66 лева - лихва за
периода от 01.03.2021 г. до 26.10.2023 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, след получаване на исковата молба, са представили две
разписки за платени суми, с което са счели, че са изпълнили задължението си.
1
Съдът е уведомил ищеца за извършеното плащане. С молба от
28.05.2024 г., „Топлофикация София“ ЕАД е потвърдило постъпилото
плащане в размер на 828,02 лева, но претендира заплащането и на законовата
лихва за забава, както и на сторените разноски.
На 14.10.2024 г. Л. и П. са внесли още 205 лева, молят съда да не
присъжда разноски, тъй като не са станали причина за завеждане на делото.
Като трето лице в процеса е конституирано „Нелбо“ АД, което е
представило доказателства по делото.
Не е спорно, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „М.", бл. 91,
ет. 8, ап. 114 за процесния период – месец май 2020 г. до месец декември 2021
г., както и услугата „дялово разпределение“ за процесния период от м. март
2021 г. до месец декември 2021 г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация
София" ЕАД и се одобряват от КЕВР. С общите условия се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите и дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Оответната страна не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел IX от
ОУ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за потребление. С ОУ от 2016 г. е
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
потребена топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г.
„Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Не се оспорва, че Л. и П. видно от приложеното извлечение от сметки, са
използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не са погасили задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 138 б от
ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Нелбо" АД. За имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки, по които сумите за топлинна енергия за процесния
имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя
към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения като се започне от найстарото. Съдът е
уведомил ищцовото дружество за извършените плащания от страна на
ответниците. С молба от 27.05.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е
потвърдило извършените плащания, но е изложило, че така преведената сума
2
не е покрила изцяло натрупаните задължения от ответниците, предвид реда на
погасяване на същите, като към момента е останала дължима част от
главницата в размер на 192,57 лева, или по 96,28 лева за всяка една от
ответниците.
Приложено е и ч. гр. д. № 65/2024 г. на ТРС, образувано по
постъпило на 29.01.2024 г. заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена
Заповед на 31.01.2024 г. на ТРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в полза на заявителя, за посочените горе суми.
След издаването на посочената заповед е депозирано възражение
от Л. и П., по повод на което е инициирано и настоящото
производство.
Видно от приложеното към отговора на ответниците платежно
нареждане, се установява, че същите са заплатили изцяло задължението си
към ищеца в настоящето производство и този факт не се оспорва от страните.
По делото е постъпила молба от 05.06.2023 г. от „Топлофикация-
Перник” АД, чрез юрисконсулт Анна Софрониева, в която се признава
плащането на задължението за главница и лихва, но се твърди, че остават не
погасени сторените от ищцовото дружество разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство. Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК се обуславя от посочените в
заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти. Съгласно
трайната съдебна практика, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От приетите по делото и неоспорени доказателства се установява, че
между страните по делото са съществували валидни договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за посочения период, за топлофициран
имот, находящ се в гр. София, съгласно сключен Договор между страните, по
силата на публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.
София.
Извършеното в хода на производството плащане от страна на
ответниците, ценено при условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК и в съответствие с
указанията дадени в т. 9 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ГК, обосновава извод, че
установителният иск за процесните суми, за които суми в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 65/2024 г. на ТРС, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
Спорът в настоящето производство е за дължимостта на съдебно -
делодовните раноски. Отговорността на страните за разноски по чл. 78 от
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора, поради което в
разпоредбата на чл. 81 от ГПК е предвидено, че с оглед изхода на спора съдът
се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
Решението в този смисъл обаче е предпоставено от изхода на делото.
Обусловено е и от кумулативното наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2
3
от ГПК- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото
и да е признал иска, (каквото безспорно е извършеното плащане в случая),
като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право
на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В случая
определящ е факта, че ответниците са заплатили своето задължение след
завеждане на исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.
От приложеното заповедно производство се установява, че Л. и П.
са получили заповедта за изпълнение, съответно на 02.02.2024 г. и на
08.02.2024 г. лично и от този момент за тях е започнал да тече месечния срок
по чл. 412, т. 8 от ГПК, да изпълнят доброволно, в случай, че не оспорват
дължимостта.
В срока за доброволно изпълнение длъжниците са упражнили правото
да възразят срещу дължимостта на сумите по заповедта – подали са
възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК.
С оглед на излженото следва да се приеме, че ответниците са оспорили
иска и с това са станали причина за завеждане на делото.
Л. и П. не са погасили дълга си преди процеса и по тази причина са
станали повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 от
ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Първата част от дължимата сума е заплатена
на 22 и 25.04.2024 г.
По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на ответниците по делото, тъй като с
поведението си са предизвикали завеждане на производството от ищеца - арг.
от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесат отговорност за
направените от ищеца разноски.
Със заплащането на сумата от 828,02 лева, ответниците са погасили
изцяло задължението си към ищцовото дружество. Останали са дължими
разноските по двете производства. По заповедното разноските са в размер на
125 лева, включващи ДТ – 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение – 100
лева. По исковото производство, ищеца е внесъл ДТ в същия размер от 25,00
лева и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правна помощ, съда намира, че предвид сложността на делото, както и
представянето в производството единствено на писмени молби от страна на
ищеца, следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
С последващо плащане, ответниците са превели сумата от 210 лева.
Сумарно разноските в двете производства са в размер на 250 лева. Ще следва
П. и Л. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца остатъка от дължимите се
разноски в размер на 40,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез заплащане предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК от „Топлофикация - София” АД, ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Красно
4
село, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е. –
Изпълнителни директори, против Г. И. Л., ЕГН ********** , с постоянен и
настоящ адрес: с. О., област Ловешка, ул. „В.Л.“ № 46, и посочен в
заявлението адрес: гр. София, община С., ж. к. „М.“ бл. 91, ет. 8, ап. 114 и М.
А. П., ЕГН ********** с постоянен е настоящ адрес: гр. Троян, област
Ловешка, ул. „Д.И.-Д.“ № 28 и посочен в заявлението адрес: гр. София,
община С., ж. к. „М.“ бл. 91, ет. 8, ап. 114 за признаване на установено в
отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца против
ответниците за сумата 828,02 лева, от които 647,53 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. май 2020 г. до м. декември 2021 г., ведно със законната лихва от 08.11.2023
г. до изплащане на вземането, 155,00 лева - мораторна лихва за забава от
15.08.2021 г. до 26.10.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 20,18
лева - главница за периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021г., ведно със законната
лихва от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 5,31 лева –
лихва за периода от 01.03.2021 г. до 26.10.2023 г., както и направените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в условията на
разделена отговорност при равни права за двете ответници, а именно по ½ ид.
част, като всяка една от тях дължи следните суми: 414,01 лева, от които 323,76
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния период, ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до
изплащане на вземането, 77,50 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021
г. до 26.10.2023 г. както и суми за дялово разпределение: 10,09 лева - главница
за периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от
08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,66 лева - лихва за
периода от 01.03.2021 г. до 26.10.2023 г.
ОСЪЖДА Г. И. Л., ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес: с. О.,
област Ловешка, ул. „В.Л.“ № 46, и посочен в заявлението адрес: гр. София,
община С., ж. к. „М.“ бл. 91, ет. 8, ап. 114 и М. А. П., ЕГН ********** с
постоянен е настоящ адрес: гр. Троян, област Ловешка, ул. „Д.И.-Д.“ № 28 и
посочен в заявлението адрес: гр. София, община С., ж. к. „М.“ бл. 91, ет. 8, ап.
114 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация - София” АД, ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, община Красно село, ул.
„Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е. – Изпълнителни
директори, остатъка от дължимите деловодни разноски в размер на 40,00 –
четиридесет лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5