Р Е
Ш Е Н
И Е № 260534
гр. Пловдив, 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІІ граждански
състав, в публичното заседание на 24.03.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев в. гр. д. №376 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Делото
е образувано по въззивни жалби на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
и Н. П. Ш. ***, ЕГН **********,
против Решение №261679 от 14.12.2020г. на РС-
Пловдив, ХІХ гр. състав, по гр. д. №7644/2019г.
С жалбата на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД решението се
обжалва в частта му, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Н. П. Ш. ***, ЕГН **********,
не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, сумите, както
следва: 799,27 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2010
г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; 147,90 лв.- обезщетение
за забава за периода 01.07.2010г.-10.07.2012г.; 120
лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10755/2012г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
решението в посочената
част. Иска се отмяната му и
постановяване на друго за отхвърляне
на исковите претенции. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение и
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна по посочената въззивна жалба Н.
П. Ш. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв.Д. Б., в
писмен отговор изразява становище за
правилност на решението в посочената
му част и иска да
бъде потвърдено.
С
въззивната жалба на Н. П. Ш. решението се
обжалва в частта му, с
която е
бил отхвърлен предявения
от него против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД иск
за признаване
за установено, че не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“ № 37, сумите, както следва:
сумата над 799,27
лв. до 1083,38
лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2011г.
до 30.09.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; сумата над 120
лв. до 125
лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10755/2012г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
решението в посочената му
част. Иска се отмяната му и
постановяване на друго за уважаване
на исковите претенции. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
по посочената въззивна жалба „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, чрез пълномощника
си по делото
юрк. И. Д., в
писмен отговор изразява становище за
правилност на решението в посочената
му част и иска да
бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с
правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с
чл.439 от ГПК, предявен
от Н.
П.Ш., за установяване на недължимост поради изтекла
погасителна давност на
вземания на ответното дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за доставена
топлинна енергия, за събирането
на които е било образувано изпълнително
дело- 1083,38
лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2010
г. до 30.09.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; 147,90 лв.- обезщетение
за забава за периода
01.07.2010г.-10.07.2012г.;
125 лв.- разноски,
за които суми е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10755/2012г.. С обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел, че по
образуваните за събиране на оспорените
вземания изпълнителни дела ответното дружество
е правило искания за извършване
на изпълнителни действия, а длъжникът
е извършвал доброволни
плащания, с които давността
е била прекъсвана, поради което
твърденията на ищеца за недължимост на сумите
поради изтекла давност
са неоснователни. Приел е въз
основа на заключение
на съдебно- счетоводна експертиза, че с
извършените от длъжника плащания по изпълнителното дело
са били погасени част
от задължението му за
главница в размер на 799,27 лв.,
задължението му за обезщетение
за забава в размер на 147,90
лв. и част от задължението за разноски
в размер на 120
лв., поради което е
уважил предявения иск за
установяване на недължимост на така
заплатените суми. За разликата
над посочените суми до
пълните размери на претенциите за
главница и разноски
съдът е отхвърлил предявените
искове.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата, като съгласно
задължителните указания, дадени
в ТР № 1/2013 на ОСГТК въззивният
съд следва да приложи
императивни материалноправни норми
и без да има
изрично направено оплакване в тази насока.
Обжалваното
решение е валидно, но в частта му, с която
исковете са били уважени,
е процесуално недопустимо. С
исковата молба първоинстанционният съд
е бил сезиран с
отрицателен установителен иск
за недължимост на
вземания- предмет на изпълнително
производство, поради изтекла след
образуването му погасителна
давност. С постановеното по
делото решение съдът
е уважил частично
исковите претенции на
друго, непредявено от ищеца,
основание- поради погасяването
им чрез плащания
по изпълнителното дело.
По този начин съдът е нарушил
разпоредбата на чл.6, ал.2
от ГПК, съгласно
която предметът на
делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се
определят от страните, и се е
произнесъл по непредявен иск.
При това положение в
частта му за уважаване на исковите
претенции обжалваното решение
е процесуално недопустимо
и следва да бъде
обезсилено. В случая не
са налице основанията
за връщане на делото
на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск,
а производството по претенциите
да се признае за
установено, че ищецът
не дължи на
ответното дружество сумите, както следва:
799,27 лв.- главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2010 г. до 31.03.2011г., ведно
със законната лихва върху нея
от 11.07.2012г. до
окончателното й заплащане; 147,90 лв.-
обезщетение за забава за
периода 01.07.2010г.-10.07.2012г.; 120
лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10755/2012г., следва да
бъде прекратено. По делото е
безспорно, а и се установява
от заключението на приетата
съдебно- счетоводна
експертиза, че до датата на
предявяване на иска по образуваното срещу ищеца за
събиране на оспорените
вземания изпълнително дело
са били извършени частични
плащания, с които са
били погасени следните
задължения по изпълнителния лист: 799,27 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2010
г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; 147,90 лв.- обезщетение
за забава за периода
01.07.2010г.-10.07.2012г.;
120 лв.- разноски,
като няма спор,
че изпълнителното дело е
висящо
за събиране на останалата част от
сумите по
изпълнителния лист. При
това положение съдът
намира, че за
ищеца- длъжник по
изпълнителното дело липсва правен
интерес да иска
установяване на недължимост
на суми, които поради заплащането
им към датата на предявяване на
иск вече не
са претендирани от
него в изпълнителното производство.
Ето защо следва
да се приеме,
че по отношение на посочените суми, за
които вече не се
провежда принудително изпълнение,
исковата претенция е
недопустима. В случай, че
ищецът счита посочените
суми за недължимо
заплатени, то на
негово разположение остава
възможността да претендира
връщането им на това
основание с осъдителен иск,
каквато претенция обаче
по настоящото дело не
е била заявена.
Предвид горното в частта
му, с която
искът е бил
уважен за сумите, както следва: 799,27
лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2010
г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; 147,90 лв.- обезщетение
за забава за периода
01.07.2010г.-10.07.2012г.;
120 лв.- разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10755/2012г., обжалваното решение следва
да се обезсили,
а производството по
делото в посочената част да
се прекрати на основание
чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.
При това положение
въззивният съд следва да
провери правилността на първоинстанционното решение
и да се произнесе
по иска за
установяване на недължимост поради изтекла погасителна
давност на сумите,
за които е висящо
изпълнителното дело: сумата над
799,27 лв. до
1083,38 лв.- главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2011г. до 30.09.2011г., ведно
със законната лихва върху нея
от 11.07.2012г. до
окончателното й заплащане; и сумата
над 120 лв.
до 125 лв.-
разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10755/2012г.
По отношение на
възприетата от районния съд фактическа обстановка по посочената
претенция следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, относно които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Предмет на
делото са вземания
за доставена топлинна енергия,
които съгласно задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС,
са такива за периодични
плащания по смисъла
на чл.111,б.В от
ЗЗД, поради което се погасяват
с изтичане на тригодишна
давност. От фактическа страна
по делото се установява от
приложеното заверено копие от
изпълнителното дело, че същото
е образувано първоначално под
№199/2013г. по описа на ЧСИ Величко
Апостолов на 07.03.2013г.,
като от
страна на длъжника на датите 20.03.2013г.,
22.04.2013г., 17.06.2013г.,
16.07.2013г., 16.08.2013г., 12.09.2013г.,
25.10.2013г., 03.12.2013г.,
17.12.2013г., 20.01.2014г.,
28.02.2014г., 24.03.2014г., 12.05.2014г., 19.06.2014г., 18.07.2014г., 01.09.2014г.,
17.10.2014г., 19.11.2014г., 08.01.2015г., 17.03.2015г.
са били извършени частични
плащания в брой по
изпълнителното дело с приходни
касови ордери /л.121-140 от първоинстанционното дело/. С посочените плащания е
извършено признание на вземането
от длъжника, поради което погасителната давност
е прекъсната на основание чл.116,
б.А от
ЗЗД. Отделно от
това до 26.06.2015г.
е било в сила
Постановление на
Пленума на Върховния
съд №3/1980г., съгласно което давност
не тече по
време на изпълнителното производство
/Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС, с
т.10 от
което постановлението е
обявено за изгубило
сила, поражда действие
от датата на постановяването му и
не се прилага по отношение на
юридически факти, настъпили преди това
/в този смисъл- Решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС
по гр.д.№2382/2017г., ІV
г.о.//, поради което и
погасителна давност за процесните
вземания би могла
да започне да тече от
26.06.2015г. Впоследствие процесното
изпълнително дело е
било преобразувано под
№6634/2017г. по описа на ЧСИ Константин
Павлов, по което на
30.03.2018г. е била вписана
възбрана върху притежаваната от длъжника
1/2 идеална част
от апартамент, а на 15.01.2019г. и 17.05.2019г. са
били наложени запори върху вземания на длъжника, с които действия
давността е била прекъсната на основание
чл.116, б.В от ЗЗД. Съгласно
чл.117, ал.1 от ЗЗД от
прекъсването е започнала
да тече нова давност, която не е изтекла
до датата на
подаване на исковата молба, поради
което предявеният иск за
установяване на недължимост
на сумата над 799,27
лв. до 1083,38
лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2011г.
до 30.09.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; и сумата над
120 лв. до
125 лв.- разноски,
е неоснователен и
следва да се
отхвърли. До същия краен извод
е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което
в посочената част
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото в
полза на ответното дружество следва
да бъдат присъдени направените
по делото разноски двете
инстанции, както следва-
180 лв.- депозит за експертиза и
100 лв.- юрисконсултско възнаграждзение за първата инстанция и
50 лв.- държавна
такса и 100
лв.- юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. С първоинстанционното решение
в полза на ответника са присъдени
70,34 лв., поради което
за първата инстанция следва да
му бъдат присъдени
още 209,66 лв. В
частта му, с която
в полза на ищеца
са били присъдени
разноски в размер на
416,24 лв., обжалваното
решение следва да бъде
отменено.
По тези
съображения ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№261679 от 14.12.2020г.,
постановено по гр. д.
№7644/2019г. на РС- Пловдив, ХІХ гр. състав, в частта му, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Н. П. Ш. ***, ЕГН **********,
не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, сумите, както
следва: 799,27 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2010
г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; 147,90 лв.- обезщетение
за забава за периода 01.07.2010г.-10.07.2012г.; 120
лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10755/2012г. , по който е образувано
изпълнително дело №6634/2017г.
по описа на ЧСИ
Константин Павлов, рег.
№824., и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№261679 от 14.12.2020г.,
постановено по гр. д.
№7644/2019г. на РС- Пловдив, ХІХ гр. състав, в частта му, с която е бил отхвърлен
предявения от Н. П. Ш. ***, ЕГН **********, иск
за признаване за установено, че не дължи
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, сумите, както следва: сумата
над 799,27 лв.
до 1083,38 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2011г.
до 30.09.2011г., ведно със законната лихва върху нея от
11.07.2012г. до окончателното
й заплащане; сумата над 120
лв. до 125
лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10755/2012г., по който е образувано
изпълнително дело №6634/2017г.
по описа на ЧСИ
Константин Павлов, рег.
№824.
ОСЪЖДА Н. П. Ш. ***, ЕГН **********, да заплати
на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37, сумата от още 209,66
лв.- разноски и юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция и сумата от
150 лв.- разноски
за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Решение №261679 от 14.12.2020г., постановено
по гр. д. №7644/2019г. на РС- Пловдив, ХІХ
гр. състав, в частта му, с
която „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, е било
осъдено да заплати
на Н. П. Ш. ***, ЕГН **********, сумата
от 416,24 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.