Решение по дело №1388/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1011
Дата: 22 юли 2020 г.
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20207050701388
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                2020г., гр.Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА                                           ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА

                                        ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Светослав С, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1388 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна срещу решение № 31 от 19.03.2020 г. на ПРС, постановено по НАХД № 406/2019 г., по описа на ПРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000634/25.11.2019г. на Началника на Областен отдел ”АА”-Варна, с което на „Вес Транс“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Т.П.С. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за оставяне в сила решението на Провадийски районен съд, като правилно и законосъобразно, тъй като съдът, правилно е отчел, че приложената от административнонаказващият орган правна норма е санкционна такава и в себе си не съдържа състав на нарушение. С оглед на горното е налице неправилно приложение на материалния закон, което води и до незаконосъобразност на НП.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че не са налице основания за отмяна решението на въззивната инстанция.

 Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.   

Производството пред ПРС е образувано по жалба на „Вес Транс“ ЕООД против Наказателно постановление № 23-0000634/25.11.2019г. на Началника на Областен отдел ”АА”-Варна, с което на „Вес Транс“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Т.П.С. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

От фактическа страна ПРС е установил, че на 21.08.2019г. служители на ОО „АА“-Варна, извършили проверка на „Вес Транс“ ЕООД, притежаващо лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р.България  №***. От представените документи, а именно  тахографски лист от дата 07.11.2018г., пътен лист с № 0020754/07.11.2018г. и товарителница № 0000612/07.11.2018г било установено, че на 07.11.2018г.дружеството е допуснало водача К.Т.Д.с ЕГН **********, до управление на товарен автомобил марка „И.”, кат. №*, с рег.№ **** без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, видно от справка в регистър на психологическите изследвания. За периода от 03.10.2018г. до 24.02.2019г. Д. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, като нарушението не е изолиран случай.

Предвид горното бил съставен против дружеството АУАН, за това че на 07.11.2018 г. в обл.Варна, общ.В., с.Я. дружеството, притежаващо лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България № ***, е допуснало водача К.Т.Д.с ЕГН: **********, до управление на товарен автомобил марка "И.”, кат. №*, с рег.№ ****, с който е извършен обществен превоз на товари, видно от тахографски лист от дата 07.11.2018г., пътен лист с № 0020754/07.11.2018г. и товарителница № 0000612/07.11.2018г., без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП, видно от справка в регистър на психологическите изследвания.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.96 „г” ал.1 пр.2  от ЗАвП. При предявяването на акта било посочено, че има възражения, които не били посочени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал процесното НП при възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация като на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2  от ЗАвП, била наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000лв. 

В хода на съдебното производство бил  разпитан св.Г. -свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитирал като дадени безпристрастно и обективно.  От показанията му се установява,  че нарушението се състои в това, че превозвача е осъществил обществен превоз на   товари с водач, който не отговаря на съответните изисквания, тъй като не е притежавал валидно удостоверение за психическа годност.

С обжалваното решение Районен съд – Провадия е отменил процесното НП като е приел, че разпоредбата на чл.7 б.„а“ ал.2  от ЗАвП е тази, която сочи, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари  само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени в  наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, а нормата на чл.96 „г“ ал.1 пр.2 от ЗАвП е санкционна.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за основателна.

Не се спори, че ответникът по касация е субект на административно нарушение и поведението му е преценено като неправомерно съгласно вмененото противоправно деяние.

Настоящият състав на съда констатира  липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Налице е компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. АУАН и НП имат реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно органите - издатели, описанието на нарушението като дата и място и обстоятелствата по неговото извършване, персонализацията на дееца, нарушената правна норма, вида и размера на наказанието по съответния санкционен състав. Описанието на нарушението е свързано с посочения в АУАН и НП словесно и цифрово текст на чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвП. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството ответник по касация, се установява по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал. Безспорно е по делото, че водачът, който е извършил превоз на товари за превозвача, не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност. От приложената по преписката справка се установява, че последното валидно удостоверение за психологическа годност е било за периода от 02.10.2015г. до 02.10.2018г., преди осъществяването на превоза в периода от 03.10.2018г. до 24.02.2019г. Нормативно установеното изискване е за наличие на валидно удостоверение за психологическа годност към датата на извършване на превоза. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение на изискването, установено в чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАП, водачите, чрез които превозвачите осъществяват превози на пътници и товари, да отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, като горепосочените текстове и описание на нарушението са вписани както в АУАН така и в НП. За извършването му законосъобразно е ангажирана отговорността на ответника по касация, притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността, на основание чл.96г, ал.1, от ЗАвП, която предвижда административно наказание глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

С оглед изложеното, съдът приема, че нарушението, констатирано от АНО е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. При издаването на наказателното постановление са спазени всички процесуални правила и норми. Актът и НП са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените факти и обстоятелства са описани надлежно в акта и наказателното постановление, безспорно са установени в хода на съдебното следствие, че същите отговарят на обективната истина. Правилно са определени вида и размера на наложеното наказание в рамките на определения в закона фиксиран размер.

С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК – противоречие с материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление.

Водим от горното, Административен съд-Варна, Трети касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 31 от 19.03.2020 г. на ПРС, постановено по НАХД № 406  по описа на ПРС за 2019г.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000634/25.11.2019г. на Началника на Областен отдел ”АА”-Варна, с което на „Вес Транс“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Т.П.С. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: