РЕШЕНИЕ
№ 1959
гр.
Пловдив, 01.11. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в
открито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно-наказателно дело № 2027 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател М.К.К. с ЕГН ********** ***,
обжалва съдебното решение, постановено по АНД № 957/2020 г. с № 933 от
17.06.2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-90/28.11.2019
г. на Началник Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив при
ИАРА, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от
100 лева за нарушение по чл.22, ал.1 от ЗРА.
С
касационната жалба се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно
решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи
относно липса на посочване в решението на установеното от постановилия го съд
фактическо положение, както и за необсъждане от съда на доводите по жалбата
срещу наказателното постановление, а така също и за допуснато нарушение във
връзка с несъбиране на относими доказателства, касаещи проверка достоверността
на събраните свидетелски показания. Прави се искане при отмяна на съдебното
решение съдът да отмени и потвърденото с него наказателно постановление. В
съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се е явил и не е изпратил
представител.
Ответникът Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури е депозирал отговор по касационната жалба чрез свой процесуален
представител, в който оспорва направените оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение и моли същото да
се остави в сила, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се представлява.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова прави искане обжалваното решение на
Районен съд - Пловдив да бъде оставено в
сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Видно
от материалите по АНД № 957/2020 г. районният съд е провел едно съдебно
заседание по делото на 12.06.2020 г., в което, след провеждане на съдебно дирене,
е дал ход на делото по същество. Обжалваното съдебно решение съдът е постановил
обаче с дата 17.06.2019 г., като същевременно е посочил да е разгледал делото
на датата 20.06.2020 г. От изложеното е видно, че на практика съдът се е
произнесъл със своя съдебен акт преди да е разгледал делото и следователно в
нарушение на чл.63, вр. с чл.61 от ЗАНН. Посоченото съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, като се има предвид, че датата на решението
съставлява задължителен елемент от съдържанието му по арг. от чл.305 НПК, във
вр. с чл.84 от ЗАНН.
Освен
гореизложеното, в обжалваното съдебно решение не е налице, както правилно е
отбелязал и жалбоподателят, изложение на конкретните установени от съда въз
основа на събраните доказателства обстоятелства, като от мотивите към съдебното
решение не може да се направи извод какво конкретно поведение на нарушителя е
установил съдът, за да заключи, че същото очертава именно признаците на
нарушение по чл.22, ал.1 от ЗРА. В тази насока съдът, постановил обжалваното
решение, единствено е посочил, че констатациите по акта и наказателното
постановление, които очевидно приема за установени, не са били опровергани от
страна на жалбоподателя. Следва да се има предвид обаче, че в акта и наказателното
постановление е констатирано, че жалбоподателят М.К. на 14.10.2019 г. в 12,00
часа, на язовир „Веригово“, лови риба с 1 бр. въдица, поставена в работно
положение във водите на язовира, със закачена стръв на кукичката, като при
поискан билет за любителски риболов, К.
не представя такъв. Нито в акта, нито в наказателното постановление се съдържат
констатации, касателно обстоятелството дали К. притежава, или не, валиден билет
за любителски риболов. Поради това и като се има предвид, че съгласно сочената
като нарушена разпоредба на чл.22, ал.1 от ЗРА любителски риболов извършват
физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов, то налице
е соченото и от страна на касационния жалбоподател несъответствие между
описаното текстово негово поведение и дадената му правна квалификация, защото
на жалбоподателя не е вменено изобщо да не е притежавал валиден билет за
любителски риболов. Напротив, в акта и в наказателното постановление се сочи
друго негово поведение, свързано с непредставяне на такъв билет при поискването
му, което е също задължение на лицата, упражняващи любителски риболов, но
съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.4 от ЗРА, сочеща, че те следва да носят
по време на риболовен излет билетите за любителски риболов и да ги представят на контролните органи при поискване. Впрочем,
именно такова непредставяне при поискване е описано в акта и в наказателното
постановление да е било осъществено като поведение, поради което и действително
се констатира неправилно квалифициране на извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение, вместо като такова по чл.24, ал.1, т.4 от ЗРА - като
такова по чл.22, ал.1 от ЗРА, без по отношение на последното да са налице
каквито и да било фактически констатации в наказателното постановление.
Възраженията на жалбоподателя, направени с жалбата пред първоинстанционния съд
относно неправилната правна квалификация на нарушението са останали необсъдени
от съда, постановил обжалваното решение. Действително, в разпита си пред този съд
свидетелят -актосъставител е заявил обстоятелства, които иначе биха обусловили
действително приложението на разпоредбите на чл.22, ал.1 и съотв. чл.64, ал.1
от ЗРА, но тези обстоятелства са наведени за първи път едва в съдебното
заседание и изобщо не са намерили отражение в акта и наказателното
постановление. Описаното съдържание на наказателното постановление е това,
което именно очертава предмета на доказване в административно-наказателното
производство и съдържащите се в него факти са тези, по които санкционираното
лице се защитава, като е недопустимо същите да се допълват в хода на
провежданото съдебно производство по обжалване на наказателното постановление.
Поради това и предвид липсата на съответствие между описанието на фактическите
констатации, касаещи конкретното поведение на нарушителя и дадената му правна
квалификация по ЗРА и като се има предвид и фактът, че законът предвижда в
нормите на чл.64, ал.1 и чл.65 от ЗРА и отделни санкции за нарушенията по
чл.22, ал.1 и по чл.24, ал.1 от ЗРА, то така съставеното наказателно
постановление е било незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като жалбоподателят е наказан за нарушение, различно от това,
което е било констатирано да е извършил, а това пък съществено засяга адекватното
упражняване правото му на защита. Като не е съобразил това и е потвърдил
наказателното постановление първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразно решение. Поради това и същото ще следва да се отмени, като вместо
него бъде постановено друго такова по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
При
този изход на спора неоснователно е искането на ответника по касационната жалба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 933 от 17.06.2019 г., постановено по АНД № 957/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-90/28.11.2019
г. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив при ГД „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“, с което на М.К.К. с ЕГН **********
***, е наложено административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.64,
ал.1 от ЗРА за нарушение по чл.22, ал.1 от ЗРА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.