МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 584/2018 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр.
Пловдив е повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия И.Д.Д.
за престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК за това, че на 04.10.2013 г. в
гр. Пловдив, като посредствен извършител чрез М.Д.Т. ЕГН ********** - служител
в ***, съзнателно се е ползвал пред Митница гр. Пловдив от неистински частен
документ - договор за покупко - продажба на каравана „Бюрстнер” от 13.06.2013
г., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност; и за престъпление по чл.206 ал.1 от НК за това, че на 04.10.2013
г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоил чужда движима вещ - каравана
„Бюрстнер” с рама ***на стойност 3000 /три хиляди/ лева, собственост на И.К.Т.
ЕГН ********** ***, която е владеел и пазил.
По делото е
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск от Ж.К.А. - Т. с ЕГН **********, Л.И.Т. с ЕГН **********, И.И.Т. с ЕГН **********
и М.И.Т. с ЕГН ********** - всички в качеството им на наследници на починалото
лице И.К.Т. ЕГН **********, а А. – Т. – и на
самостоятелно основание, граждански иск против подсъдимия И.Д.Д. за
сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща размер на причинени
имуществени вреди на починалия И.К.Т. от деяние, представляващо престъпление по
чл.206 ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд, в претендирани
съответно от 5/8 идеални части за Ж.К.А. - Т., 1/8 идеална част за Л.И.Т., 1/8
идеална част за И.И.Т. и 1/8 идеална
част за М.И.Т., ведно с претендирана законна лихва върху сумата и направени
разноски по делото.
По делото не е конституирано лице
в качеството на частен обвинител.
Прокурорът поддържа обвинението
спрямо подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение и за двете престъпления по
посочените им съответни правни квалификации в обвинителния акт, като счита
обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Иска се от съда да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание за всяко от
престъпленията при условията на чл.54 от НК лишаване от свобода - съответно
шест месеца за престъплението по чл.316 вр.
чл.309 ал.1 от НК и една година за престъплението по чл.206 ал.1 от НК, като
изпълнението на определеното едно общо най – тежко наказание лишаване от
свобода в размер на една година да бъде отложено с минималния предвиден
изпитателен срок от три години. Взема становище и относно предявения граждански
иск като счита същия за доказан по основание и размер и моли съда да го уважи
изцяло.
Повереникът на
гражданските ищци адв. К. не се явява в съдебното заседание при приключване на
съдебното следствие, като чрез депозирана писмена защита се иска от съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.206 ал.1 от НК и да уважи предявения граждански иск изцяло
като доказан по основание и размер.
Гражданският
ищец Ж.К.А. - Т. се явява в съдебно заседание, като заявява, че поддържа
становището на прокурора и на повереника си.
Гражданските ищци Л.И.Т., И.И.Т.
и М.И.Т. не се явяват в съдебно заседание и не изразяват лично становище
относно гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия Д. адв. Х.
счита обвинението и по двете престъпления за недоказано, поради което и се иска
от съда да постанови присъда, с която да оправдае подзащитният му изцяло,
съответно и да отхвърли предявения граждански иск като недоказан по основание.
Аргументират се доводи за това, че вещта, която се явява предмет на
престъплението по чл.206 ал.1 от НК - караваната „Бюрстнер”, е собственост на клиента му, а държавното обвинение не е
успяло да докаже, че същата каравана е била собственост на пострадалото лице И.К.Т..
Подсъдимият И.Д.Д. се явява в съдебно заседание, не се признава за
виновен по никое от обвинението за двете престъпления, дава обяснения. Твърди,
че караваната е била негова, тъй като била закупена с негови пари, дадени по –
рано на Т. и дължани му от последния, заради неосъществена покупка на
предплатен бус. Сочи се и че представения от него на свидетелката от фирмата
митнически посредник договор за покупко – продажба на караваната е бил писан и
подписан за купувач от него под диктовката на Т., без частта за подпис на
продавач. Иска от съда да бъде оправдан изцяло, като се заявява и липса на
вина.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Подсъдимият И.Д.Д.
е роден на *** ***, б., български гражданин, женен, със средно образование,
работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.Д.Д.
се занимавал с внос на употребявани автомобили от Европа, като вносът той
осъществявал или лично като физическо лице, или чрез търговското дружество ***,
на което бил управител. Във връзка с осъществяваната от него дейност
подсъдимият се запознал и със свидетеля И.К.Т. *** /починал на 22.08.2017 г./,
който свидетел Т. се занимавал също с внос на употребявани автомобили. Св. И.Т.
ползвал регистрация на интернет сайт в Швейцария – „***“, за да участва чрез
него в търг по обяви за продажба на моторни превозни средства, които след
спечелването им чрез търга на интернет сайта купувал на място от собственика.
Към края на 2012
г. и началото на 2013 г. двамата – Д. и Т., били в добри отношения, имали общи
пътувания, срещи зад граница, помагали си с транспорта, с парични средства
относно плащания. Доказателство за тези им отношения са нареден превод от
свидетелката М.К.Д. – съпруга на подсъдимия Д., на 28.03.2013 г. на сума в
рамер на 1566.40 лв. /като левова равностойност на 1000 швейцарски франка/ по
банкова сметка ***. Т. в „ЦКБ“ АД Клон Костенец, сключен на 30.04.2013 г. в гр.
Ихтиман договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /с нотариална
заверка на подписите на страните от 30.04.2013 г./, по силата на който св. И.Т.
и съпругата му Ж.К.А. – Т. като продавачи продават на ***,
представлявано от подсъдимия И.Д.Д., като купувач специален автомобил „Фиат
Дукато“ с рег. № ***, с рама № ***, както и
сключен на същата дата 30.04.2013 г. в гр. Ихтиман договор за покупко-продажба
на пътни превозни средства /с нотариална заверка на подписите на страните от
30.04.2013 г./, по силата на който св. И.Т. и съпругата му Ж.К.А. – Т.
като продавачи продават на ***, представлявано
от подсъдимия И.Д.Д., като купувач ремарке за товарен автомобил „Фитцел Рали“ с
рег. № ***, с рама № ***. За колегиалните
отношения между Д. и Т. по внос на автомобили знаели и свидетелите Д.Т.Д. и А.П.Д.
– които са били в обща компания с двамата.
На 05.04.2013 г. от интернет
сайта „***“ била спечелена на търг каравана на цена от 690 швейцарски франка –
каравана с артикулен номер по обявата на сайта ***. Регистрацията по това
участие от името на спечелилия е била на лице регистрирано с имена К.И. /k.i./ с и-мейл ***. Тази регистрация се ползвала от свидетеля Т. за участие в
търговете на сайта „***“. Достъп до регистрацията в сайта чрез парола и потребителско име имал и
подсъдимият Д. – като колега и доверен към онзи момент партньор по общи
дейности по вноса на употребявани автомобили. Тази каравана – марка „Бюрстнер“
/Bűrsttner 4852/ с рама № ***, била харесана от подсъдимия и съпругата му
за лично закупуване и ползване, като чрез достъпа до регистрацията до сайта „***“ на Т. участвали и спечелили на посочената цена този артикул
по обявата с номер ***. Между Д.и Т.
имало уговорка чрез по – рано преведени на Т. пари за друг поръчан от
подсъдимия автомобил, но не закупен от свидетеля Т., свидетелят за закупи от
Швейцария с тези пари спечелената на търг каравана „Бюрстнер“.
През м. юни
свидетелят Т. и неговият познат – свидетелят Н.С.К. ***, отишли от Швейцария до
Австрия, откъдето взели подсъдимия И.Д. и тримата се върнали до Швейцария, за
да бъде закупена караваната „Бюрстнер“. Свидетелят И.Т., като спечелил от търга
– чрез неговите регистрации и пароли за достъп до сайта „***“, разговарял
със собственика продавач, договорил отново продажбата, като намалил малко
продажната цена на караваната и закупил същата като сключил договор за
покупко-продажба на свое име като купувач. Св. Т. платил и цената на
караваната.
Изваден бил и
регистрационен талон за транзитното преминаване на караваната извън Швейцария до
България, който талон – с № ***от дата 17.06.2013 г., бил на името на купувача Т..
Последният регистриранн собственик на караваната в Швейцария – според отговор
чрез Дирекция международно оперативно сътрудничество към МВР от Интерпол Берн
бил именно И.Т., а самият автомобил, експортиран от Швейцария, бил отписан от
движение на 30.06.2013 г. /вж. уведомление на л.122 том І от досъдебно
производство № 154/2015 г./.
Автомобилът –
караваната „Бюрстнер“, била докарана от св. К. в България и оставена пред дома
на свидетеля И.Т. ***. Няколко дни след това, когато св. Т. и подсъдимият Д.
били в България, подсъдимият отишъл до дома на свидетеля Т. и получил от
последния караваната „Бюрстнер“, която закарал в дома си в с. ***.
Подсъдимият И.Д.Д.
като управител на *** упълномощил през м. април 2013 г. „ДЕИ-2007“ ЕООД гр.
Пловдив, притежаващо Разрешение за митнически агент № 497-2/2009 г., да бъде
представляван от дружеството митнически агент като представител по см. на чл.5
от МК пред митническите учреждения по Приложение 18 от Наредба Н-17/13.12.2006
г. за попълване на ЕАД, с право да оформя всички разрешени от Регламент на
Съвета № 2913/92 ЕЕС/12.10.1992 г. митнически направления и режими. Дружеството
митнически агент подсъдимият ползвал за митническото деклариране и обмитяване
по вноса на употребяваните автомобили.
На 04.10.2013 г.
подсъдимият И.Д. посетил офис на „ДЕИ-2007“ ЕООД в гр. Пловдив, където
представил на работещата тогава като … в агенцията свидетелка М.Д.Т. документи
във връзка с необходимостта от митническо обслужване на караваната „Бюрстнер“ –
оригинал на талона № ***от дата 17.06.2013 г., който бил на името на св. Т., и
договор за покупко – продажба, изготвен на немски език – носещ дата 13.06.2013
г., и със страни продавач П.Г./G.P./ и купувач ***, с
подписи на купувач и продавач – както и талонът договорът също бил представен
като оригинал /приложен на л.66 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./.
Подписът за купувач /К./ в договора бил
изпълнен от подсъдимия И.Д.. Свидетелката Т. изготвила до Началника на Митница
Пловдив Искане от името на *** чрез *** да бъде разрешено обмитяването на
караваната „Бюрстнер“ с рама № *** – регистрирано искането с вх. № в Митницата
2600-4554/04.10.2013 г. Лицето продавач по този договор за продажба от
13.06.2013 г. П.Г.никога не бил притежавал каравана Bűrsttner, никога не бил виждал този договор от 13.06.2013 г., не знаел нищо за
фирма ***и не познавал лице с имена И.Д., както и други български
граждани /вж. уведомление на л.62 том І от досъдебно производство № 154/2015
г./. Като неистински документ – с неистински данни за страна продавач, като
неотговарящ на действителна воля на вписана страна по договора за продажба, без
действителен подпис на лицето страна продавач, този договор се ползвал в случая
от подсъдимия Д. чрез представянето чрез *** св. Т. ***, за да се разреши
обмитяването на караваната „Бюрстнер 4852“ с рама № ***. Подсъдимият попълнил и
декларация, в която отразил, че лицето И.К.Т. бил само превозвач, въпреки че
превозът на същия автомобил до България бил осъществен от св. К., а рег. талон
с № ***от дата 17.06.2013 г. бил на името на купувача Т. – издаден му в
Швейцария като купувач на караваната. На 09.10.2013 г. подсъдимият Д. ***,
където заплатил митническите такси за вноса на караваната „Бюрстнер 4852“ с
рама № ***, като митническият внос бил оформен като била изготвена митническа
декларация от същата дата – 09.10.2013 г. – ЕАД за режим допускане за свободно
обръщение с цел крайно потребление № ***. Така след оформяне на митническия
внос на караваната към 09.10.2013 г. подсъдимият Д. имал възможност да
регистрира караваната на свое име /респ. на името на дружеството си ***/, което
обаче не било направено. Стойността на караваната „Бюрстнер 4852“ с рама № ***към
04.10.2013 г. била в размер на 3000 лв.
През същата 2013
г. отношенията между подсъдимия И.Д. и свидетелят И.Т. се влошили /Т. бил
продал на трето лице същ автомобил какъвто продал преди това на Д. без да е
била развалена първоначалната продажба, а Т. имал претенции за дължими му, но
незаплатени суми по внос и транспорт на автомобили/, поради което и на
07.02.2014 г. св. Т. подал в Районна прокуратура гр. Ихтиман жалба – с вх. №
221/2014 г., в която насочвал за извършени спрямо него обсебване /по отношение
на караваната/ и измами от подсъдимия Д., която жалба инициирала и последващото
образуване на наказателното производство, по което след множество преминавания
по инстанции – РП Ихтиман, РС Ихтиман, ОС София, пак РП Ихтиман, РП Пловдив,
бил изготвен и обвинителния акт, сезиращ настоящия съд и състав по делото.
Според
заключението на вещото лице по изготвената стоково-оценъчна експертиза /л.177
том І от досъдебно производство № 154/2015 г./ средно пазарната стойност на
каравана марка Bűrsttner 4852 с шаси *** е
3000 /три хиляди/ лева.
Според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-графологична експертиза
/л.71-л.73 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./ в т.1 от същото
заключение подписът за „К.“ в договор на
немски език /kaufvertrag/ от 13.06.2013 г., със страни P. G. и ***, е изпълнен от И.Д.Д..
Според заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-графологична експертиза /л.128-л.130 от
съдебното производство/ ръкописните текстове и подписите за „К.“ и „V.“ в договор на немски език /kaufvertrag/ от 13.06.2013 г., със страни P. G. и ***, най – вероятно са изпълнени с една и съща химикална
паста. Тъй като подписите за „К.“ и „V.“ в същия договор се различават по съдържание един от друг,
при сравнителното им изследване не се установили достатъчно идентификационни
признаци за оформяне на обосновано заключение и не може от вещото лице да се
отговори дали са изпълнени или не от едно и също лице.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на обвиняемия Д.,
дадени в хода на съдебното производство в разпит пред съдебния състав при
условията на усност и непосредственост, показанита на свидетелите Д., Д., К. и Д.,
дадени в хода на съдебното производство в разпит пред съдебния състав при
условията на усност и непосредственост, от показанията на свидетелката Т. – както
дадените в хода на съдебното следствие пред съдебния състав при условията на
усност и непосредственост, така и дадени в хода на досъдебното производство в
разпит пред разследващ орган и приобщени чрез прочитането им на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, частично от показанията на свидетеля И.Т.,
дадени в хода на съдебното производство – по НОХД № 627/2014 г. по описа на РС
Ихтиман – като дадени в разпит пред съд, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК /заради смъртта на свидетеля/, от заключенията
на вещите лица по стоково-оценъчна експертиза /л.177 том І от досъдебно
производство № 154/2015 г./, съдебно-графологична експертиза /л.71-л.73 том І
от досъдебно производство № 154/2015 г./ и по съдебно-графологична експертиза
/л.128-л.130 от съдебното производство/, от множеството писмени доказателства –
уведомления, писма отговори от Дирекция международно оперативно сътрудничество,
оригинал на договор от 13.06.2013 г. /инкириминираният по делото документ –
л.66 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./, справки за лица –
български граждани, установени извършители на престъпления, справки за
регистрация на моторни превозни средства, докладни записки, телеграми за
обявяване на ОДИ, справки за лице – АИС „БДС“, протокол за доброволно
предаване, договор за продажба на немски език /л.83 том І от досъдебно
производство № 154/2015 г./, протокол за оглед на веществени доказателства,
фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за отговорно пазене,
копия на: на жалба, на договори за покупко-продажба на моторни превозни
средства, на свидетелства за регистрация на МПС – част І и част ІІ, на контролен
талон, извлечение от интернет страница, на договори за продажба от немски език
/с преводи и на български език/, на регистрационно свидетелство – част ІІ, на
технически характеристики на автомобил, извлечения за актуално сътояние, на
разпореждане, на уведомителни писма, на митнически манифест, на искане до
Началник Митница Пловдив, на декларации, на пълномощно, на митнически
декларации, на вносни бележки, на декларация за елементите на митническа
стойност, на заявления за промяна на регистрация, на регистрационни талони, на
молба, характеристична справка, характеристика, справки за съдимост, препис
извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници.
При необходимия и следващ се доказателствен анализ на
многотомните материали по настоящото дело съдебният състав прие да ползва
голяма част от доказателствата – гласни и писмени, само като налични такива,
които не спомагат за изясняване на факти и обстоятелства от правно значение
според съда относно процесните инкриминирани деяния – например доказателствата
относно сделките между Т.и Д., касаещи други моторни превозни средства –
автомобил „Мерцедес“, специализирани автомобили, ремаркета, относно
последващите действия на същите заинтересовани лица Т. и Д. след първоначалното
сигнализиране на прокуратурата от св. Т., доколкото и по делото са налични
постановления за частично прекратяване на наказателното производство по другите
извън процесни правоотношения между Д. и Т.. Акцентът от съдебния състав се
постави върху тези доказателства, въз основа на които се прие за установена
като безспорна горната фактическа обстановка, които се прецениха, че са от
значение за правилната правна оценка относно обвиненията в престъпленията, за
които е предаден на съд подсъдимият И.Д..
Съдът, отчитайки двуякото значение на обясненията на
подсъдимото лице по делото, дадени при разпита му пред настоящата инстанция –
веднъж като средство за установяване на обективната истина по делото и втори
път като средство за защита, прие да ползва почти изцяло обясненията на
подсъдимия И.Д.Д. с изключение на твърденията, че караваната „Бюрстнер 4852“ с
рама № ***е била закупена в Швейцария с купувач неговата фирма, на която е
управител - ***, както и че договорът от 13.06.2013 г. – в оригинал от немски
език, приложен на л.66 том І от досъдебно производство № 154/2015 г., е бил
писан под диктовката на св. И.Т. и съответно по – късно му е бил предаден от Т.
с подпис от лицето продавач. В останалата им част – относно това с какво се
занимава, какви са били първоначалните му отношения със св. Т. и последващото
им влошаване, за общите им пътувания, ходенето до Швейцария за караваната с Т.
и К., провежданите разговори с продавача от Т., докарването на караваната от К.,
вземането на същата каравана от Т. и доказрването й в ***, относно отношенията
му с дружеството митнически агент „ДЕИ-2007“ ЕООД, даването на оригинала на
договора от 13.06.2013 г. и регистрационния талон за караваната на св. Т., за
представянето чрез св. Т. ***, за това, че той после до издаването на
митническата декларация по освобождаване на караваната е заплатил дължимите
мита и такси, дори и относно това, че той със съпругата му са играли на търга
по спечелването на караваната чрез профил и пароли на св. Т. в интернет сайт,
съдът прие да кредитира обясненията, доколкото същите намират опора в останалия
доказателствен материал, включително и от показанията на почти всички разпитани
свидетели /с изкл. на част от показания на св. Т., които пък дискредитирани
показания на този свидетел съдът ще посочи по – долу защо не ги приема за
достоверни/. Специално за участието на търга по спечелването на караваната
обясненията се потвърждават от показанията на неговата съпруга – св. Д., от св.
К. – който е бил с двамата и Д., и Т. при пътуването първо до Австрия, за да
вземат от там със св. Т. подсъдимия, а след това и до Швейцария за караваната
/според св. К. „И.Д. я спечели на търг, нещо нямаше средства и я закупи И.Т.…“/,
косвено и от показанията на свидетелите Д. и Д. – не присъствали на конкретните
договорки между Д. и Т., но разбрали за караваната чрез разговорите с тях от
съвместните им пътувания.
Относно заявеното в обясненията от подсъдимия в частта, че
караваната „Бюрстнер 4852“ с рама № ***е била закупена в Швейцария с купувач
неговата фирма, на която е управител - *** – част, която не се прие за правдива
и достоверна в казаното от разпитания подсъдим, съдът се позова в своята си
преценка за неверността на казаното, заради налични по делото доказателства,
опровергаващи това твърдение. Както се посочи и по – горе при излагане на
приетата фактология по делото при договарянето на покупко-продажбата на
караваната на място с продавача в Швейцария е участвал в преговорите само и
единствено свидетелят И.Т.. Подсъдимият Д., който е бил там, сам заявява, че
преговорите са били водени от по – добре владеещият немски език Т., а другият
присъствал там на място – свидетелят К., заяви, че И.Т. е участвал в разговора,
дори е свалил и цената, закупил я е той – Т., караваната, платил я е и я е
регистрирал на негово име с транзитни номера. За покупката на караваната лично
от свое име заявява и св. И.Т. в приобщените му /на основание чл.281 ал.1 т.4
от НПК – заради смъртта му/ показания, дори конкретизира и на каква цена е бил
намалил покупката. Действително по делото, въпреки многото писмени
доказателства и многото процесуално – следствени действия в период от години
назад по досъдебните поризводства, няма приобщен договор за покупко-продажба на
караваната „Бюрстнер 4852“ с рама № ***/извън разбира се инкриминирания такъв/,
- между продавачът от Швейцария и купувач св. И.Т., но тази липса не може да се
преодолее и при съдебното разглеждане на делото – доколкото св. Т. е починал на
22.08.2017 г. /преди образуването на съдебното производство по настоящото
НОХД/. Съдът прие да ползва показанията на св. Т. в тази им част, че той лично
е закупил на негово име караваната, и на св. К. – също в тази насока, а не да
се довери на казаното от подсъдимия Д., че купувач на караваната в Швейцария е
било неговото дружество - ***, като в подкрепа на тази си преценка съдът се
позовава и на налични по делото писмени доказателства – в частност писмо от
кореспонденция чрез Дирекция
международно оперативно сътрудничество към МВР с Бюро Интерпол Берн – че
последният регистриран собственик в Швейцария е бил именно И.Т., а самият
автомобил, експортиран от Швейцария, бил отписан от движение на 30.06.2013 г.
/вж. уведомление на л.122 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./.
Следва да се допълни с оглед на липсата на други преки доказателсва за това,
върху кого е прехвърлена собствеността на караваната първоначално при покупката
й от Швейцария, че по показания на св. Д. – съпругата на подсъдимия, и тя
самата не е виждала договорът за продажба. За това и твърдението в обяснението
на подсъдимия в горната му част се счете само като опит за излагане на неверни
обстоятелства, като опит за лична защита, насочена към създаване на убеждение,
че вещта караваната „Бюрстнер 4852“ е собствена на подсъдимия, респ. на
неговото дружество, т. е. че не е чужда, и съответно се прави да се затвърди
искането, направено и в пледоариите от защитника за липса на състав на
обсебване – няма обсебване спрямо собствена вещ.
Относно
заявеното в обясненията от подсъдимия в частта, че договорът от 13.06.2013 г. –
в оригинал от немски език, приложен на л.66 том І от досъдебно производство №
154/2015 г., е бил писан под диктовката на св. И.Т. и съответно по – късно му е
бил предаден от Т. с подпис от лицето продавач, съдът също не прие за
достоверно, а само като израз на заеманата защитна позиция по делото с оглед на
повдигнатите му обвинения, вкл. и за документно престъпление за този договор.
Подсъдимият Д. не отрича да е писал договора и да се е подписал срещу купувач
/„К.“/, като за авторството в подписването на договора за
купувач се потвърждава и от заключението на експерта по съдебно-графологична
експертиза /л.71-л.73 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./ - подписът
за „К.“ в договор на немски език /kaufvertrag/ от 13.06.2013 г., със страни P. G. и ***, е изпълнен от И.Д.Д.. Свидетелят И.Т. в показанията
си /приобщените такива чрез прочитането им/ заявява, че е сключил договор и е
купил лично той караваната – нещо, което се потвърди от наличните по делото
доказателства и дискредитира казаното от подсъдимия в насока, че купувач е ***.
При положение, че този св. Т. е имал договор, в който фигурира като купувач, то
и няма логика в такова му поведение, което го уличава подсъдимия чрез
обясненията в частта им, че да казва на Д. да съставят нов договор и да му
диктува имена на чуждестранно лице продавач за същата каравана, който пък
договор впоследствие да се носи на продавача да го подписва и да се предава пак
на Д.. Самият подсъдим също не бе и последователен в хронологичността на
времето на това кога точно е докарана караваната, кога я е взел, след колко
време са съставяли според него договора и пак му е бил предаден подписан.
Според заключението на експерта по съдебно-графологичната експертиза
/л.128-л.130 от съдебното производство/ ръкописните текстове и подписите за „К.“ и „VerК.“ в договор на немски език /kaufvertrag/ от 13.06.2013 г., със страни P.G. и ***, най – вероятно са изпълнени с една и съща химикална паста. Това
заключение насочва съда да приеме, че изпълването на тесктова част и подписи в
този инкриминиран договор изобщо не е ставало на два пъти, както навежда на
това подсъдимия. С оглед на това и съдът не прие за достоверно казаното от
подсъдимия в тази му част как е съставен и се е снабдил с изцяло подписан
договор от дата 13.06.2013 г., който впоследствие е представил на св. Т. във
връзка с необходимостта от митническотто обслужване по вноса на караваната. При
това положение за съдебния състав остава недоказано как и кога подсъдимият Д.
се е снабдил с този договор от 13.06.2013 г., но тази недоказаност не
рефлектира върху извода, че подсъдимият Д. е разполагал с този договор, в който
данните за лице продавач не отговарят на вписаните, нито подписът за продавач е
положен от лицето посочено като такова - П.Г./според уведомление на л.62 том І
от досъдебно производство № 154/2015 г. лицето продавач по този договор за
продажба от 13.06.2013 г. П.Г.никога не бил притежавал каравана Bűrsttner, никога не бил виждал този договор от 13.06.2013 г., не
знаел нищо за фирма ***и не познавал лице с имена И.Д., както и други български
граждани/, и се е ползвал от него като го е предоставил на св. Т. на 04.10.2013
г. за представянето му пред Митница Пловдив.
Показанията на
св. И.Т., дадени в хода на съдебното производство – по НОХД № 627/2014 г. по
описа на РС Ихтиман – като дадени в разпит пред съд, приобщени чрез прочитането
им на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК /заради смъртта на свидетеля/ - в частта
им отнасяща се до възпроизведени релевантни с оглед на обвиненията факти и
обстоятелства се приеха от съда почти изцяло като правдиви, логични, съответстващи
на останалите ползвани като годни доказателства – и писмени, и гласни, с
изключение на частта от показанията, в които свидетелят заявява че той лично е
участвал в търга по интернет за закупуването на автомобила караваната „Бюрстнер
4852“ и я е спечелил. С жалбата си от 07.02.2014 г. до Районна прокуратура
Ихтиман – жалба с вх. № 221/2014 г., св. Т. е представил извлечение от интернет
страница „***“, в което извлечение се сочи, че е същото, отнасящо се до
спечелването чрез участието в търга на покупката на караваната. Видно е обаче
от това извлечение, че в него регистрацията по това участие от името на
спечелилия е била на лице регистрирано с имена К.И. /k.i./ с и-мейл ***, а не с лични данни на свидетеля Т.. Тези данни – лице с имена К.И. /k.i./ с и-мейл *** не насочват и към обвързване с подсъдимия Д. или неговата съпруга.
Предвид смъртта на Т. е невъзможно ползването на друг процесуален способ за
събиране на гласни доказателства от починалото лице. Казаното от този свидетел
в тази му част – че той лично е участвал в търга по интернет за закупуването на
автомобила караваната „Бюрстнер 4852“ и я е спечелил, не се подкрепя от никои
от останалите доказателста по делото /в досъдебната фаза не са били събирани
доказателства за трафични данни по обслужване и регистрация на този профил на
лицето Т. или на лицето k.i. с и-мейл ***/, остават
твърденията му изолирани в тази им част, а дори и опровергани чрез други
основно гласни доказателства – в обратната насока /че караваната е спечелена от
подсъдимия на търг/ твърдения излагат и подсъдимият Д., и съпругата на
последния св. Д., и общите познати на Т. и Д. – Д. и Д., и най – вече познатият
от по – рано на св. Т. свидетел К.. По тази и причина съдът счете показанията в
тази им част за неправдиви, като прие, че в търга по закупуването на караваната
от профила на св. Т. са участвали Д.. В показанията на св. Т. съществено
значение имат дадените такива относно покупката от негово име на тази каравана,
а както се посочи по – горе при оценката на обясненията на подсъдимия Д. в
обратната им насоченост, това /че именно св. Т. е закупил от собственика в
Швейцария караваната „Бюрстнер 4852“/ се потвърждава от останалите кредитирани
доказателства.
Съдът прие да
кредитира изцяло показанията на свидетелите Д., Д., К. и Д., дадени в хода на
съдебното производство в разпит пред съдебния състав при условията на усност и
непосредственост, като във възпроизведените обстоятелства от тези свидетели не
се констатираха противоречия и то съществени такива, които да ги дискредитират
и да налагат отхвърлянето им като неистински. Свидетелите Д. и Д. са познавали
и подсъдимия Д., и свидетеля Т., знаели са, че са се познавали и са имали
първоначално добри, а впоследствие влошени отношения, пътували са заедно с тях
зад граница за осъществяване на дейностите по внос на автомобили, знаели са и
за караваната, че я е спечелил Д. и била за Д., но не са присъствали нито на
конкретните договорки между Д. и Т., нито са присъствали в момента на покупката
на караваната от Швейцария. Според казаното от св. Д. караваната била платена
от Т., но парите били дадени от Д., а по надолу в обясненията си заявява „на
лично име да се закупува … за това е записана на негово име…“, визирайки
купувача И.Т..
Свидетелят К. е
познат от по – рано на св. Т., като познанството му с Д. е станало чрез Т., той
е бил с двамата, когато са отишли от Австрия до продавача в Швейцария, бил е на
покупката на караваната и лично е докарал същата до дома на св. Т. ***.
Неговите показания, като дадени от лице, незаинтересовано от изхода на делото,
лице, което пряко е възприело действията на лицата подсъдим и пострадал по
делото, имат съществено значение за съда при оценката за достоверността на
останалите гласни доказателства. Същият свидетел заяви, че Т. е платил
караваната, регистрирал я е на негово име, че нито той, нито подс. Д. са
участвали в договорките по сваляне на цената на караваната и закупуването й, но
и че Д. я е спечелил на търг, нещо нямал средства и я е закупил И.Т..
Показанията на този свидетел се кредитират изцяло от съда.
Съдебният състав
прие да ползва и показанията на св. Д. – също като логични, кореспондиращи си с
останалите ценени като годни доказателства. Макар и свидетелката Д. да е съпруга
на подсъдимия, в нейните показания съдът не прие, че има твърдения, които да са
насочени изцяло към излагане на неверни, неистински обстоятелства, обслужващи
само и единствено заеманата защитна позиция на мъжа й по делото. Следва да се
отсее от показанията й това, че тя заяви, че не е виждала документи, касаещи
собствеността на караваната, че заявява, че Т. я е платил, макар и с пари
дадени му по – рано от нея и мъжът й, както и за това, че за караваната е
регистрирана в Митницата и се е платило мито /последното е от значение за
правния извод на съда по – долу относно инкриминираното деяние обсебване/.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелката М.Т. – както дадените в хода на съдебното
следствие пред съдебния състав при условията на усност и непосредственост, така
и дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК.
Показанията на свидетелката са последователни, логични, съответстващи на
останалите гласни и писмени доказателства и допълващи ги, дадени са и от лице
незаинтересовано от изхода на делото. Св. Т. не се е усъмнила в истинността на
представения от подсъдимия Д. договор за покупко-продажба /в оригинал на немски
език/ на караваната от 13.06.2013 г., като по делото няма никакви доказателства
нейни лични действия да касаят съдържанието и формата на инкриминирания
документ. Действията на свидетелката *** по този договор се заключават от
приемането им от клиента на митническия агент „ДЕИ-2007“ ЕООД Д. до
представянето му на 04.10.2013 г., ведно с окомплектованите останали документи,
в Митница Пловдив за нуждите по оформяне митническия внос на караваната.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по приложената
стоково-оценъчна експертиза /л.177 том І от досъдебно производство № 154/2015
г./, като компетентно, изготвено с нужните знания и опит в съответната област,
неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира и заключенията на вещото
лице по двете графологични експертизи – съдебно-графологична експертиза
/л.71-л.73 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./ и
съдебно-графологична експертиза /л.128-л.130 от съдебното производство/, също
като компетентни, изготвени с нужните знания и опит в съответната област, и също неоспорени от страните по делото.
Следва да се посочи и че самият подсъдим при разпита си, вкл. и след изрично по
инициатива на съда предявяване на инкриминирания договор от 13.06.2013 г.,
заяви, че подписът за купувач е негов, заяви дори и че ръкописният текст е
писан от него – в съответствие със заключенията на вещото лице по СГЕ-зи.
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият И.Д.Д. ***
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, тъй като на 04.10.2013 г. в гр. Пловдив, като
посредствен извършител чрез М.Д.Т. с ЕГН ********** – служител в *** гр.
Пловдив, съзнателно се е ползвал пред Митница гр. Пловдив от неистински частен
документ – договор за покупко – продажба на каравана „Бюрстнер“ от 13.06.2013
г., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
От обективна страна подсъдимият И.Д.
е предоставил на 04.10.2013 г. на св. М.Д.Т. договор за
покупко – продажба, изготвен на немски език – носещ дата 13.06.2013 г., и със
страни продавач П.Г./G.P./ и купувач ***, с
подписи на купувач и продавач, по отношение на моторното превозно средство
караваната „Бюрстнер“ с рама № *** се цена по този договор за караваната от 200
швейцарски франка. Този договор, наред с оригинал на талон № ***от дата
17.06.2013 г., който бил на името на св. И.Т., свидетелката Т. представила пак
на 04.10.2013 г. Митница Пловдив гр. Пловдив с Искане от името на *** чрез ***
до Началника на Митница Пловдив, за да бъде разрешено обмитяването на
караваната „Бюрстнер“ с рама № *** – регистрирано искането с вх. № в Митницата
2600-4554/04.10.2013 г. Представения договор за покупко – продажба на
караваната „Бюрстнер“ с рама № *** от 13.06.2013 г. не бил истински – бил е
такъв, на който е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице /по см. на чл.93 т.6 от НК/, доколкото и лицето продавач по този
договор за продажба от 13.06.2013 г. П.Г.никога не бил притежавал каравана Bűrsttner, никога не бил виждал този договор от 13.06.2013 г., не
знаел нищо за фирма ***и не познавал лице с имена И.Д., както и други български
граждани. Представеният договор за покупко – продажба на караваната „Бюрстнер“
с рама № *** от 13.06.2013 г., освен че е неистински документ, представлява и
частен документ – доколкото не е издаден по установен ред и форма от длъжностно
лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на
възложената му функция – доколкото не е официален документ по см. на чл.93 т.5
от НК. Чрез представянето на неистинския частен документ договор за покупко –
продажба на караваната „Бюрстнер“ с рама № *** от 13.06.2013 г. със страни
продавач П.Г./G.P./ и купувач ***, с подписи на купувач и продавач и с подпис
за купувач положен от подсъдимия И.Д., е осъществена формата на изпълнителното
деяние – ползване.
В случая особеното от обективната страна, е че е налице
усложнена престъпна дейност и откъм субекти на извършване на престъплението.
Престъплението е осъществено от подсъдимия И.Д.Д. при условията на посредствено
извършителство – чрез свидетелката М.Д.Т.,
за която не е било налице нито съзнание за неистинността на инкриминирания
документ относно авторството, нито воля за осъществяване на действия с
документа като такъв – неистински частен документ.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият Д. е съзнавал обществено – опасния характер на деянието,
съзнавал е и е желал и участието на св. Т., чрез която да се представи
неистинския документ, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Налице е и елементът от субективната страна на състава на
престъплението – деянието да е извършено съзнателно. За наличието му съдът
счита от знанието на подсъдимия, че този представен на св. Т. инкриминиран
договор от дата 13.06.2013 г. не е същият договор, който е бил първоначално
сключен в Швейцария. Първоначалния договор доказателствата по делото дадоха
насока на съда да приеме, че е бил сключен от името на купувач И.К.Т., и не със
страна продавач П.Г./G.P./. Съдът воден от налични по делото доказателства, анализирани в съвкупността
им, изключи като достоверни обясненията на подсъдимия Д. в частта им, че е
писал договорът и се е подписал за купувач в същия под диктовката на св. И.Т.,
но това не означава, че този договор не е бил сключен впоследствие на
осъществения внос на караваната – вече в страната ни – според самите обяснения
на подсъдимия – при приемането й в гр. Ихтиман от пострадалото според
обвинението лице Т..
При така изложената по – горе откъм фактология обстановка
настоящата съдебна инстанция прие, че подсъдимият И.Д.Д. с действията си от
обективна и субективна страна не е осъществил елементите от престъплението
обсебване по чл.206 ал.1 от НК, за което е обвинен пред съда – на 04.10.2013 г.
в гр. Пловдив противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – каравана „Бюрстнер“
с рама ***на стойност 3000 /три хиляди лева/, собственост на И.К. Т. ЕГН **********
***, която да е владеел и пазил.
Изпълнителното деяние на класическото обсебване се
осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с
чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Разпореждането с предмета може да
бъде юридическо – когато субектът осъществява някаква противозаконна сделка, а
деецът се разпорежда фактически с предмета на престъплението, когато го
използва като свой по предназначение. Разпореждането се осъществява най – често
чрез действие, но в практиката се приема, че то може да стане и чрез
бездействие, например отказ да се върне чуждата вещ, също така да не се отчете
поверено имущество, с намерение да се задържи като своя/-е.
Според повдигнатото спрямо подс. Д. обвинение за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК изпълнителното деяние на престъплението
следва да е сторено с предавенето на документите – на неистинския частен документ
– договор за покупко – продажба, изготвен на немски език – носещ дата
13.06.2013 г., и със страни продавач П.Г./G.P./ и купувач ***, с подписи на купувач и продавач, по отношение на моторното
превозно средство караваната „Бюрстнер“ с рама № *** се цена по този договор за
караваната от 200 швейцарски франка, наред с оригинал на талон № ***от дата
17.06.2013 г., който бил на името на св. И. Т., на св. Т., която свидетелка
изготвила и Искане от името на *** чрез *** до Началника на Митница Пловдив, за
да бъде разрешено обмитяването на караваната „Бюрстнер“ с рама № *** –
регистрирано искането с вх. № в Митницата 2600-4554/04.10.2013 г. Личните
действия на подсъдимия към тази дата 04.10.2013 г. се заключават до представяне
на тези документи за процесната движима вещ караваната „Бюрстнер“ с рама № ***,
оценена по заключение на вещо лице по СОЕ на 3000 лв. Представянето на
инкриминирания документ и на талона към 04.10.2013 г. на лице, работещо като
митнически брокер, не съставлява според съда нито акт на противозаконно
юридическо, нито акт на противозаконно фактическо разпореждане с чуждото
имущество в свой или в чужд интерес. И ако за юридическото разпореждане е ясно,
че няма такова, то за съда е ясно и че няма и фактическо разпореждане към тази
дата 04.10.2013 г. да използва предмета на престъплението като свой по предназначението
му. Няма как съставомерността на престъплението да изключи било то елемент от
обективната му страна, било то субективната му страна. В настоящия случай св. Т.
е ползвана, заради работата й като *** в търговско дружество, което осъществявя
посредническа дейност – дейност като митнически агент, имащо за клиент от по –
рано търговското дружество ***, представлявано от подсъдимия Д.,
но нейните действия – на св. Т., опосредяват контактът на подсъдимия, действащ
като представител на ***, с Митница Пловдив с цел митническото обмитяване на
вноса на караваната „Бюрстнер“ – за режим допускане за свободно обръщение с цел
крайно потребление. Намерението за ползване на тази вещ караваната „Бюрстнер“ –
като предмет на обсебването, подсъдимият заявява пред Митница Пловдив, чрез
която именно Митница Пловдив ще легализира вносът й на името на неговото
търговско дружество и така ще има възможност да осъществи впоследствие и акт на
регистрация в съответната служба на МВР. Ако обсебващите действия на подсъдимия
се заключаваха само към датата 04.10.2013 г. – когато инкриминирания документ
/заради ползването на който тези евентуални престъпни действия биха били
противозаконни/ и талонът са били представени на св. Т. за оформяне на искане и
представянето им пред Началника на Митница Пловдив, то и евентуалното
обсебване, както и по – горе се каза за документното престъпление по чл.316 вр.
чл.309 ал.1 от НК, би се осъществило при условията на посредствено
извършителство – чрез свидетелката М.Д.Т.. При едни и същи факти и изложени
лични действия от страна на подсъдимия – по представянето на инкриминирания
частен документ договор за покупко – продажба от 13.06.2013 г. на св. Т. и представянето
му чрез нея пред Митница Пловдив – по едно и също време и на едно и също място,
неправилно обвинението очертава извършени при условията на идеална съвкупност
две престъпления от подсъдимия Д. – документно по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК
и по чл.206 ал.1 от НК /неправилно според правната оценка на съда относно
обвинението за второто престъпление – обсебването по чл.206 ал.1 от НК/, едното
от които да е сторено при условията на посредствено извършителство – чрез св. Т.,
а другото – еднолично от подсъдимия. Ако би се приело, че с тези действия на
подсъдимия Д. е извършено престъпление обсебване – то пак следваше да бъде
според съда извършено при условията на посредствено извършителство – чрез св. Т..
Така формулирано обвинение обаче няма, а се обвинява подсъдимия И.Д., че към
датата 04.10.2013 г. лично е обсебил чуждата – на св. Т., движима вещ –
караваната „Бюрстнер“.
Това обвинение не е правно издържано и доколкото личните
действия на подсъдимия Д. по евентуалното фактическо разпореждане – да се
обективират действия, че го използва като свой /на фирмата му/ по
предназначение, не се изчерпват само с действията му по предоставяне на
инкриминирания документ, талона и искането към 04.10.2013 г., а се допълват в
последователността на времето и от изготвяне пак от подсъдимия Д. на декларации
– за осъществения превоз, и най – вече от внасяне на дължимите митни сборове –
данъци и такси – за нуждите по митническия внос. На 09.10.2013 г. подсъдимият Д.
***, където заплатил митническите такси за вноса на караваната „Бюрстнер 4852“
с рама № ***, като митническият внос бил оформен като била изготвена митническа
декларация от същата дата – 09.10.2013 г. – ЕАД за режим допускане за свободно
обръщение с цел крайно потребление № ***. Така след оформяне на митническия
внос на караваната към 09.10.2013 г. подсъдимият Д. вече имал и фактическата и
правната възможност да регистрира каравната на свое име /респ. на името на
дружеството си ***/. Тази цялата последователност от лични действия на
подсъдимия Д. – по представяне на договор и талон на св. Т., по изготвяне на
допълнително 2 бр. декларации, и по внасяне на дължимите данъци и такси, е
приключила на 09.10.2013 г. и именно тогава би се реализирал според съда състав
на евентуалното престъпление по чл.206 ал.1 от НК от страна на подсъдимия И.Д.Д.
по отношение на същия предмет караваната „Бюрстнер 4852“ с рама № ***,
собственост на св. И.К.Т. и струваща 3000 лв.
Самият прокурор актосъставител при излагане на
обстоятелствата на престъплениепо по чл.206 ал.1 от НК излага в описателната
част на обвинителния акт, че „Въз основа на представените документи
инкриминирната вещ – употребявана каравана за къмпинг, марка „Бюрстнер“, модел
„4852“, с рама № ***, била обмитена, като собственик бил представен дружеството
на обв. Д. ***, дължимото мито било заплатено от обв. Д. и на същия му била
издадена митническа декларация, с която обвиняемият вече можел да регистрира
караваната в Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на името на собственото си
дружество. По този начин обв. Д. противозаконно присвоил чужда движима вещ,
собственост на св. Т..“. Дължимото мито, което е заплатил подсъдимият Д., въз
основа на което последно действие на подсъдимито лице прокурорът формира извод
за осъществен състав на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, е извършено според
наличните доказателства на 09.10.2013 г. /вж. налична по делото вносна
бележка/, а не на предхождаща дата – на 04.10.2013 г. Няма и как
престъплението, за което фактически и правно се обвиняма подсъдимия да е
извършено във време преди да е сторен последният от поредицата актове – в
случая последен акт на изпълнително деяние като акт на фактическо разпореждане
– по внасяне на дължимите мито, ДДС и такси.
По тези съображения съдът прие, че с личните си действия
към 04.10.2013 г. в гр. Пловдив подсъдимият И.Д.Д. не е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, поради
което и го призна за невиновен в това на 04.10.2013 г. в гр. Пловдив
противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – каравана „Бюрстнер“ с рама ***на
стойност 3000 /три хиляди лева/, собственост на И.К. Т. ЕГН ********** ***,
която да е владеел и пазил. Признаването на подсъдимия Д. за невиновен по обвинението
му за престъплението по чл.206 ал.1 от НК мотивира и настоящата инстанция с
Присъдата си да оправдае лицето изцяло на основание чл.304 от НПК по
повдигнатото му обвинение за това престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
С оглед на този правен извод на съда и изход на
наказателното производство в тази му част – оправдаване на подсъдимия И.Д.Д. по
обвинението му за престъплението по чл.206 ал.1 от НК, съдът прие да отхвърли
като недоказан и неоснователен предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от гражданските ищци Ж.К.А. – Т. с ЕГН **********, Л.И.Т. с ЕГН **********,
И.И.Т. с ЕГН ********** и М.И.Т. с ЕГН ********** против подсъдимия И.Д.Д. за сумата от 3000 /три хиляди/
лева, представляваща размер на причинени имуществени вреди на
починалия И.К.Т. от деяние, което да представлява престъпление по чл.206 ал.1
от НК, в претендирани съответно от 5/8 идеални части за Ж.К.А. – Т., 1/8
идеална част за Л.И.Т., 1/8 идеална част
за И.И.Т. и 1/8 идеална част за М.И.Т., ведно с претендираната законна лихва върху тази сума, и направени
разноски по делото.
С оглед на посочената правна квалификация на приетото от
съда за извършено от подсъдимия И.Д.Д. деяние – по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, настоящата инстанция счете, подсъдимият трябва да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78А ал.1 от НК и да му бъде наложено
административно наказание глоба, тъй като в случая са налице всички комулативно
предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. И.Д. е
пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от НК, за осъщественото от него престъпление, което е умишлено, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години, от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
трудова ангажираност, изминал не малък период от време от извършване на
престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК до постановяване на настоящата
присъда, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
като съобрази обществената опасност на престъплението и на дееца, прие, че най
– справедливият размер за административното наказание глоба в конкретния случай
е глоба в размер на минимално предвидения, който е 1000 лв. Този размер се
преценя като съответен на стореното и на личността на извършителя, а и като
целесъобразен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И.Д.Д.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от общо 100
лв., представляваща направени по делото разноски, от които за вещо лице по
изготвена съдебно-графологична експертиза
/л.71-л.73 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./ - 90 лв., и за
преводач – 10 лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И.Д.Д.
се осъди с настоящата Присъда и да заплати по сметка на РС Пловдив в
полза на Висш Съдебен Съвет сумата от 150 лв., представляваща направени по
делото разноски за вещо лице по изготвена съдебно-графологична
експертиза /л.128-л.130 от съдебното производство/.
Направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената стоково-оценъчна
експертиза /л.177 том І от досъдебно производство № 154/2015 г./ в общ размер
на 90 лв., от които 70 лв. в досъдебната фаза и 20 лв. в съдебната фаза на
производството, съдът с Присъдата си на основание чл.189 ал.4 от НПК прие, че
следва да останат за сметка на Държавата – предвид оправдаването за
престъплението по чл.206 ал.1 от НК и необходимостта и ползването на тази
експертиза само за обвинението за това престъпление.
По делото няма приобщени веществени доказателства, за
които съдът да дължи произнасяне с Присъдата си.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! ДТ