РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Горна Оряховица , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20204120200816 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Г. Д. обжалва Наказателно постановление №
РД-И-095/09.10.2020 г., издадено от Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ – София, с което на
основание чл. 294 от ЗЛПХМ й е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 220, ал. 3, във вр. с чл.
219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
/ЗЛПХМ/, във вр. с чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008
г. за устройство, реда и организацията на работа на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ. Твърди, че НП е
незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни разпоредби и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорва констатациите относно описаните в НП обстоятелства. Счита, че при
издаване на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Оспорва извода на АНО за извършено нарушение.
1
Твърди, че не е доказано по безспорен начин извършване на деянието
отпускане на лекарствен продукт. Счита, че отпускането на лекарствен
продукт като деяние е съвкупност от правни и фактически действия, а
продажбата като сделка не е равностойна на самото отпускане на
лекарствения продукт. Излага подробни съображения. Оспорва извода на
АНО, че обществената опасност на нарушението изключва приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че в случая няма данни за предходни констатирани
нарушения от същия вид. Лекарственият продукт е отпуснат от магистър –
фармацевт, а тя е предала само неговото държане. Не са настъпили никакви
вредни последици от отпускане на продукта. Няма наличие на риск за
здравето и живота на гражданите. Нарушението, макар формално да
осъществява признаците на фактическия състав, не се характеризира с
визираната в закона обществена опасност. Посочва, че следва да се отчетат и
обстоятелствата относно спазване на необходимите отстояния в помещението
на аптеката като предприети противоепидемични мерки по време на
извънредна епидемична обстановка. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Васил Пандов от
САК поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на разноски съгласно
представен списък.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ЛЕКАРСТВАТА – СОФИЯ се представлява от главен юрисконсулт Б. А.,
която оспорва жалбата. Счита за безспорно установено от събраните по
делото доказателства, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ. Посочва,
че съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ помощник -
фармацевтите могат да извършват всички дейности по чл. 219, ал. 1 от
ЗЛПХМ в присъствието и под контрола на магистър - фармацевт, като
законодателят изчерпателно е изброил дейностите, за които е въвел
абсолютна забрана, сред тях и отпускане на лекарствени продукти по
лекарско предписание. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН за приемане на случая за маловажен, с оглед високорисковите
обществени отношения, които засяга деянието и дори и в извънредна
епидемична обстановка. Намира, че наложеното наказание е съобразено с
2
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Няма допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Поради изложеното моли съда
да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО -
ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2020 г. съгласно Заповед № ЗКС-0116/10.07.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИАЛ експерти от ИАЛ Б. Г. Ц., М. Г. С. и С. М.
М. извършили проверка в аптека на ******* с разрешение на дейността №
АП-1439/27.02.2017г., намираща се на адрес: гр. **********.
При извършена контролна покупка помощник – фармацевт Г. Г. Д. е
отпуснала /продала/ на гл. инспектор от ИАЛ С. М. М. лекарствен продукт с
режим на отпускане „по лекарско предписание” - Ciprofloxacin Actavis tabl.
500 mg x 10 таблетки с партиден № 140119, РС: 03800712933514, SN:
10015752437899, годен до 31.03.2022 г. - 1 опаковка, без да има необходимата
образователна квалификация „магистър-фармацевт“. Продажбата е извършена
с фискален бон № 0028572 от 13.07.2020 г., издаден от *********гр.
***********, ЕИК ******, аптека „****“, гр. ********. Съставен е КП за
извършена проверка от 13.07.2020 г.
За констатираното нарушение на чл. 220, ал. 3, във вр. с чл. 219, ал. 1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, във вр. с
чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройство,
реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, във вр. с чл. 294 от ЗЛПХМ и въз основа на КП за
извършена проверка от 13.07.2020 г., С. М. М. – гл. инспектор в Дирекция
„Надзор на пазара и инспекцията“ при ИАЛ, упълномощена със Заповед №
30А-1024/04.12.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАЛ съставила против
помощник – фармацевт Г. Г. Д. АУАН от 13.07.2020 г. АУАН е предявен на Д.
същия ден и подписан без възражения.
3
Въз основа на съставения от М. АУАН от 13.07.2020 г., Изпълнителният
директор на ИАЛ издал против Г. Г. Д. обжалваното Наказателно
постановление № РД-И-095/09.10.2020 г., с което на чл. 294 от ЗЛПХМ
наложил на помощник – фармацевт Г. Г. Д. административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 220, ал. 3, във вр. с чл.
219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
/ЗЛПХМ/, във вр. с чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008
г. за устройство, реда и организацията на работа на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ.
НП е връчено на пълномощник адв. Васил Пандов на 09.11.2020 г.
На 13.11.2020 г. Д. депозирала жалба срещу постановлението чрез
наказващия орган до РС – Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие свидетелите Б. Г. Ц., М. Г. С. и С. М. М.
потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. От
показанията на св. М. се установява и, че по време на проверката в аптеката са
работели две гишета, като на другото гише имало опашка и там
ръководителят на аптеката обслужвал пациенти с рецепти по НЗОК. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели като достоверни, тъй като са
обективни, непротиворечащи и взаимно допълващи се и се подкрепят и
приетите по делото писмени доказателства.
Допуснатият до разпит по искане на жалбоподателя свидетел З. М. П.
сочи, че е магистър-фармацевт и управител на аптека*********. В деня на
проверката работела на първото гише и изпълнявала рецепти по НЗОК. Г. Д.
обслужвала пациентка на другото гише. П. чула разговора им. Пациентката
поискала Ciprofloxacin, за който не била представена рецерта. Д. попитала
пациентката дали друг път го е употребявала и пациентката отговорила
утвърдително. Д. се обърнала към П. и я попитала може ли да отпусне
Ciprofloxacin и тя кимнала. П. заявява, че спазват всички заповеди на
министъра на здравеопазването, вкл. и мярката да има отстояние между
пациентите от метър и половина. Затова за да няма струпване на нейното
гише, тя разрешила отпускане от Д. на поискания от пациентката лекарствен
продукт. Счита, че са извършили нарушение, но то не е тежко, тъй като няма
опасност за здравето на пациента. Лекарственият продукт Ciprofloxacin
4
действително се отпуска по лекарско предписание, но същият представлява
химиотерапевтично средство, а не антибиотик по своята природа. Дори от
известно време отпуска лекарства без рецепта само срещу представяне на
рецептурна книжка. Сочи, че това е инцидентен случай, при който помощник-
фармацевтът е отпуснал лекарствен продукт по лекарско предписание без
рецепта. Съдът кредитира като достоверни показанията на П. , тъй като в
едната си част същите се подкрепят от показанията на св. М. , а в останалата
част не се опровергават от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на свидетелите Ц. С., М. и П. и приетите по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от длъжностно лице - гл. инспектор в Дирекция
„Надзор на пазара и инспекцията“ при ИАЛ, което съгласно чл. 295, ал.1, във
вр. с чл.267, ал. 4 от ЗЛПХМ, във вр. с чл. 37, ал. 1, б.б от ЗАНН може да
съставя АУАН за нарушения по ЗЛПХМ. Актосъставителят е надлежно
упълномощен със Заповед № 30А-1024/04.12.2019 г. на Изпълнителния
директор на ИАЛ /т.II.10./. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно
правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени
възражения.
НП е издадено от компетентен орган – Изпълнителният директор на
ИАЛ, чиито правомощия са предоставени по силата на чл. 295, ал. 3 от
ЗЛПХМ. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, вкл. тези по ал. 1, т.5 от
същата разпоредба. Описани са всички релевантни за отговорността
5
обстоятелства, касаещи съставомерността на нарушението, съобразно състава
на посочената за нарушена правна норма, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на Д. за какво нарушение е санкционирана, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото й да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Няма допуснато нарушение и разминаване при
посочване на нормите, очертаващи състава на нарушението и тези,
определящи административнонаказателната санкция.
В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП от формална
страна, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По същество, от събраните по делото доказателства се установява, че с
деянието си Г. Г. Д., като е отпуснала /продала/ на 13.07.2020 г. в аптека
********* лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско
предписание” - Ciprofloxacin Actavis tabl. 500 mg x 10 таблетки с партиден №
140119, РС: 03800712933514, SN: 10015752437899, годен до 31.03.2022 г. - 1
опаковка, без да има необходимата образователна квалификация „магистър-
фармацевт“, е нарушила разпоредбите на чл. 220, ал. 3, във вр. с чл. 219, ал. 1
от ЗЛПХМ, във вр. с чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 от
09.12.2008 год. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ, и по този начин е
осъществила бланкетния състав по чл. 294 от ЗЛПХМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ помощник-
фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под
контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен
продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани
с лекарствените продукти. Поради това в случая е ирелевантно
обстоятелството, че действията на Д. са били ръководени от присъстващата
до нея в помещението на аптеката магистър-фармацевт П., която е взела
решението за отпускане на лекарствения продукт и е дала съгласие за това. В
този смисъл са неоснователни твърденията на Д. за недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
6
вината на Д. се установяват по безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че помощник-фармацевт Г.
Г. Д. формално е осъществила състава на административното нарушение, за
което е наказана.
Въпреки горният извод обаче обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно поради маловажността на случая, която е налагала
наказващият орган да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да не налага
административно наказание на Д.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извършеното нарушение не е резултатно, а такова на просто
извършване, при което неотносими към преценката за маловажност са
настъпилите вреди от извършването му или цената на лекарствения продукт.
В случая обаче, са налице други обстоятелства, имащи характер на
смекчаващи вината такива, по аналогия с НПК, и определящи случая като
маловажен. Преценката за маловажност следва да се прави на база
фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин
на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и прочие, при съобразяване
характера и целите на административнонаказателната отговорност.
На първо място, санкционираното деяние е установено в хода на
проверка, при извършването на контролна продажба, което не гарантира, че
помощник-фармацевт Г. Г. Д. поддържа системно такова професионално
поведение в ежедневната си работа. Напротив, нито се твърди, нито се
доказва, същата да е извършвала преди нарушения по ЗЛПХМ. Освен това,
извършването на проверки като процесната, цели мониторинг, контрол и
превенция при търговията на дребно с лекарствени продукти. За
съблюдаването на тези цели, вкл. законосъобразното извършване на
дейностите по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, е било достатъчно
7
предупреждаването на нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Припомнянето на носената административнонаказателна отговорност и
размера на наказанието, в пълна степен биха допринесли за превенция и
стриктно съблюдаване на законовите изисквания от Д., тъй като
предупреждението в рамките на проверката би осуетило и предпазило от
извършването на нарушение в реални условия при продажба на лекарствени
препарати.
На следващо място, съдът намира, че продаденият лекарствен продукт е
от такъв вид, че използването му не може да застраши живота и здравето на
клиента във висока степен на опасност, тъй като се касае за широко използван
и популярен продукт, който е продаден от помощник-фармацевт /а не от лице,
без каквато и да е експертиза в съответната област/, при това надлежно
опакован, вкл. с утвърдената от ИАЛ листовка с информация за пациента,
според която при точно спазване на инструкциите за употреба на продукта не
се наблюдават рискове.
И не на последно място следва да се отчете, че нарушението е
извършено по време на извънредна епидемична обстановка, при която се
спазва изискването за задължителни отстояния в помещението на аптеката и
избягване струпване на хора като предприети противоепидемични мерки,
както и се правят множество изключения от регулярния начин на работа на
лечебните заведения, каквито са и аптеките.
Макар наложеното наказание на Д. да е в минималния предвиден
размер, същото не кореспондира с процесното деяние, което индикира по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, доколкото е извършено при инцидентна проверка, за
санкционираното лице няма данни да е извършвало други нарушения по този
закон при изпълнение на професионалните си задължения, продаденият
лекарствен продукт е предоставен на проверяващия инспектор в цялост – с
опаковка и листовка с информация за потребителя, което осигурява
информираност за продукта, нарушението е извършено по време на
извънредна епидемична обстановка, по което се правят множество
изключения от регулярния начин на работа на лечебните заведения.
8
С оглед маловажността на случая наказващият орган е следвало да не
налага на помощник-фармацевт Г. Г. Д. предвиденото в закона
административно наказание, а само да я предупреди, че ще бъде наказана при
повторно извършване на нарушение. Като не е сторил това, наказващият
орган е нарушил материалния закон и това е основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В този смисъл е налице формирана
практика на Административен съд - Велико Търново по Решение № 187 от
26.06.2017 г. по КАНД № 10162/2017 г., Решение № 165 от 22.04.2014 г. по
КАНД № 10126/2014 г., Решение № 397 от 06.10.2014 г. по КАНД №
10411/2014 г.
Предвид изложеното по - горе съдът следва да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
Изпълнителна агенция по лекарствата – София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Г. Г. Д. направените по
делото разноски в размер на 350 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и процесуално
представителство от 21.01.2021 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-И-095/09.10.2020 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата /ИАЛ/ – София, с което на Г. Г. Д., с постоянен адрес: гр.
***********, с ЕГН **********, на основание чл. 294 от ЗЛПХМ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за
извършено нарушение на чл. 220, ал. 3, във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, във вр. с чл. 22, ал.
4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройство, реда и
организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти на МЗ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ – София да
9
заплати на Г. Г. Д., с постоянен адрес: *************, с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10