№ 825
гр. Велико Търново, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101917 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът «Топлофикация София» ЕАД, гр.София, чрез пълномощник юк
К. твърди, че Й. Й. Ф. в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот
находящ се в г**** е клиент на ТЕ и че са налице облигационни отношения
, основани на договор, според задължителните за всички потребители Общи
условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във вестник
„Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че съгласно ОУ клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми по издаваните фактури в 45 -дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача,
като лихва за забава се начислява след изтичане на този срок, ако
задължението не бъде изпълнено. Сочи, че лихва за забава не се начислява за
задълженията по прогнозните стойности, а само върху неплатените
задължения по общата фактура, отразяваща изравнителните сметки. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задълженията си , поради което моли съда да
приеме за установено дължимостта на сумите посочени в исковата молба-
3388,55 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.май 2018 г.- м.април 2021 г., ведно със законна лихва от
8.03.2022 г.-подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
1
окончателното изплащане; 489,53 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019
г.- 18.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение от 25,02 лева главница
за периода от м.02. 2019 г. до 04.2019 г., ведно със законна лихва от 8.03.2022
г. до окончателното изплащане и 4,40 лева лихва за забава за периода
31.03.2019 г.- 18.02.2022 г. Претендира разноски. Излага, че длъжникът е
депозирал възражение срещу издадената за тези суми заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК , поради което предявява претенциите си по исков
ред.
Ответникът Й. Й. Ф. не е депозирала в срок отговор на исковата молба,
не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
В съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение, но доколкото не е налице една от предпоставките-
вероятна основателност на иска така, както е предявен поради депозирано
възражение от длъжника в заповедното производство , с което се релевира
погасяване на част от вземанията по давност, решението следва да се
постанови след преценка на представените по делото доказателства и
направените възражения.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че между
ищцовото дружество и Й. Ф. са налице облигационни правоотношения
относно доставката на топлинна енергия при приложени Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти на гр.София, публикувани във в. „Монитор“ за обект с адрес
гр.****.Етажната собственост ползва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, което е видно от
приложените протоколи, в които са изброени обектите с неосигурен достъп
за проверка и отчет на уредите за дялово разпределение. С нотариален
акт № 103,т.2, рег.№ 3913, дело № 287 от 8.12.2006 г. Й. Й. Ф. и Д**** са
дарили на **** процесния недвижим имот при запазено пожизнено
ограничено вещно право на ползване върху имота. Представени са съобщение
към фактура № **********/31.07.2019 г. за отчетен период 1.05.2018 г.-
30.04.2019 г.; съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г. за отчетен
период 1.05.2019 г.- 30.04.2020 г. ; съобщение към фактура №
2
**********/31.07.2021 г. за отчетен период 1.05.2020 г.- 30.04.2021 г., както и
справка за фактури и дължими суми за абонат ********** и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр.София. Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д.№1081/22 г. на ВТРС в полза на ищцовото дружество,
срещу която ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
При предявения установителен иск ищецът съобразно разпределената
от съда доказателствена тежест в процеса следваше пълно и главно да
установи наличието на облигационно правоотношение между него и
ответника по повод продажбата и доставката на топлинна енергия при
Общи условия, качеството си на изправна страна относно изпълнение на
договорните му задължения; качеството на абонат на ответника в случай, че
същият е собственик или ползвател на имот в режим на етажна собственост,
присъединена към абонатната станция; предоставяне на претендираните в
исковата молба услуги във връзка с отдадената топлоенергия за посочените
периоди и в претендирания размер. Ответникът от своя страна следваше да
установи релевираните от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения. Нормативната уредба уреждаща обществените отношения
свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ,
пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и др. се уреждат
от Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. В чл. 150,ал.1 от ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР към МС,
които общи условия се публикуват в един централен и един местен
ежедневник и влизат в сила един месец след това, като същите имат сила на
договор между топлопреносното дружество и клиентите, без да е необходимо
изричното им приемане от тяхна страна. Съобразно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в
3
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. От приложения нотариален акт за дарение се
установява, че ответницата има качество на ползвател по смисъла на
чл.153,ал.1 от ЗЕ, тъй като видно от него дарителите- ответницата и нейният
съпруг са запазили за себе си пожизнено ограниченото вещно право на
ползване на имота. Ответницата следователно е клиент на топлинна енергия
подавана от ищцовото дружество, като до 8.12.2006 г. е била такава в
качеството си на собственик на имота / партидата е открита на името на Й. Ф.
въз основа на представения от нея НА № 144,т. 24,д.№ 4608 от 1991 г./, а след
дарението му- в качеството на ползвател по силата на запазеното си вещно
право на ползване пожизнено. Не се спори от страните и въз основа на
представените доказателства съдът приема за доказано, че ищецът е
изпълнявал договорните си задължения по доставка на топлинна енергия за
посочените периоди, тоест същият се явява изправна страна по валидното
облигационно правоотношение с ответника. За да се прецени
основателността и доказаността на размера на всяка една от претенциите му
следва да се обсъдят релевираните от насрещната страна възражения.
Ответницата счита, че следва да отговаря за половината от претендираните
суми, тъй като след смъртта на нейния съпруг през 2016 г. тя е носител само
на нейната ½ ид.част от запазеното пожизнено право на ползване върху
имота, поради което за останалата ½ ид.част отговорност следва да носи
надареният- собственика на имота Драгомир Драгнев, който също се явява
ползвател. Това възражение е неоснователно. При запазено ограничено вещно
право на ползване пожизнено за двамата съпрузи, правото на починалия се
погасява със смъртта му, но при липса на уговорка за противното,
ответницата остава носител на това пожизнено право на ползване на целия
имот. В отношенията с ищцовото дружество тя се явява клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ, като ирелевантно е дали и кой друг
също обитава процесното жилище. Това би имало значение във вътрешните
отношения между тези лица, но не и спрямо топлопреносното предприятие.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията за периода от 1.05. 2018 г. до 8.03.2022 г.: Задължението на
потребителите да заплащат стойността на предоставената топлинна енергия
4
представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД,
защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо да са еднакви, тъй като
зависят от консумацията на абоната за всеки конкретен месец. Такава е
задължителната за правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена
в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно относно тези вземания приложима е кратката тригодишна
давност, с изтичането на която те се погасяват. Според чл. 114,ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
В чл. 33 от ОУ е предвидено задължение за заплащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая искът се счита предявен с подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 8.03.2022 г. и към този момент е изтекла
погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 8.03.2019 г.
Това са вземанията за м. май, м. юни, м. юли , м. август , м. септември , м.
октомври, м. ноември и м. декември 2018 година, възлизащи на стойност
922,27 лева според приложеното съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г. Те следва да се приспаднат от общото задължение
за главница , като погасени по давност. Следва да се уточни още, че
давността не започва да тече от момента, от който е издадена крайната
фактура и посоченият в нея срок за плащане, тъй като релевантен е периодът
на потребление. Ищецът претендира сума от 3388,55 лева главница, но
представените три броя фактури установяват начислени суми за плащане
съответно от 1406,72 лева по фактура № **********, в която след приспадане
на платената сума от 587,37 лева е отразена сума за плащане 819,33 лева;
сумата от 1261,91 лева по фактура № ********** , по която няма плащане и
сумата от 1202,08 лева по фактура № ********** дължима след плащане на
сумата от 44,90 лева, тоест неплатените задължения по трите общи фактури
възлизат на 3283,32 лева. След приспадане на погасените по давност
задължения в размер на 922,27 лева, иска по отношение на неплатените
задължения за главница, представляващи стойност на незаплатена топлинна
енергия се явява основателен и доказан до размер от 2361,95 лева. За
разликата от 1026,60 лева до пълния претендиран размер на главница от
5
3388,55 лева и за периода от м.май до м. декември 2018 г. иска, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Основателна е и
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 8.03.2022 г.
до окончателното изплащане.
По иска за мораторна лихва: според чл. 33,ал.4 от Общите условия при
неизпълнение на задълженията на клиентите да заплатят задълженията си по
чл. 32,ал.2 и 3 в предвидените в чл.33,ал.2 срокове / в 45-дневен срок от
периода, за който се отнася/ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до заплащането. При доказано
неизпълнение на ответника за заплащане на дължимите суми в срок иска за
присъждане на лихва за забава за периода 15.09.2019 г.- 18.02.2022 г. се явява
основателен и доказан и следва да се уважи до размера, за който е предявен-
489,53 лева.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост между клиентите се извършва по система за дялово
разпределение от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост ползва услугата
дялово разпределение, което е видно от приложените по делото протоколи.
Следователно претенцията за сумата от 25,02 лева за дялово разпределение
за периода м. февруари 2019 г.- м. април 2021 г. съобразно приложената
справка от ищеца, неоспорена от ответника също се явява основателна.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 8.03.2022 г.-
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. Тъй като и тази сума не е платена в установения
срок върху нея се дължи лихва за забава за периода 31.03.2019 г.- 18.02.2022
г. , като искането следва да се уважи до претендирания размер от 4,40 лева.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете. От общо направените разноски в исковото производство за
заплатена ДТ от 108,39 лева за ДТ и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.25,ал.1 от
6
Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът следва да заплати
сумата от 153,64 лева. С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 94,48 лева за заплатена ДТ и юк възнаграждение по ч.гр.д.№
1081/22 г. на ВТРС. Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се
дължат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
СОФИЯ" АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“ Ястребец“ № 23Б с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, чл. 86 от ЗЗД, че Й. Й. Ф. с ЕГН ********** от
гр.**** ДЪЛЖИ сумата от 2361,95 / две хиляди триста шестдесет и един
лева и 95 ст./ главница, представляваща задължения за незаплатена
топлинна енергия за периода м. януари 2019 г.- м.април 2021 г. , ведно със
законна лихва от 8.03.2022 г. до окончателното изплащане ; сумата от 489,53
/ четиристотин осемдесет и девет лева и 53 ст./ мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г.-18.02.2022 г. ; сумата от 25,02 / двадесет и пет лева и
2 ст./ представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.
февруари 2019 г. до м.април 2021 г. , ведно със законна лихва от 8.03.2022 г.
до окончателното изплащане и сумата от 4,40 / четири лева и 40 ст./ лихва
за забава за периода 31.03.2019 г.- 18.02.2022 г. , за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1081/2022 г. на ВТРС , като за
разликата от 1026,60 лева / хиляда двадесет и шест лева и 60 ст./ до
пълния претендиран размер на главница от 3388,55 / три хиляди триста
осемдесет и осем лева и 55 ст./ и за периода м. май- м. декември 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. Й. Ф. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ -СОФИЯ" АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Ястребец“ № 23Б сумата от 153,64 / сто петдесет и
7
три лева и 64 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 94,48 /
деветдесет и четири лева и 48 ст./ разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд
, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 1081/2022 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8