Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 21.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от
съдия гр.д. №5213/ 2019 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 22 524.71 евро, която съгласно курса на БНБ е
сумата от 44 274.19 лева, от които: главница 15 829.63 евро, непогасени вземания
за възнаградителни и наказателни лихви съгласно чл.4 и чл.5 от Договора за
кредит в размер на 4 246.19 евро за периода от 01.11.2012г. до 25.03.2016г.,
изчислена законна лихва в размер на 2 049.13 лева за периода от 26.03.2016г. до
03.08.2017г., разноски за обслужването на кредита в размер на 781.86 евро,
заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до
изплащане на вземането, както и сумата от 1 920.97 лева, от които - 1 770.97
лева заплатена държавна такса в исковото производство и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ИЩЕЦЪТ- „М.Б.” ЕАД, ЕИК*********, твърди,
че на 03.08.2017г. „Ю.Б.” АД (с предишно наименование „Б.П.Б.“АД, действаща
като Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права по договор за кредит №*****/30.09.2008г.,
сключен с кредитополучателя „ЛВБТ.”ЕООД, с ЕИК: *******, заедно с привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на
Цесионера - „М.Б.” ЕАД, ЕИК*********, съгласно договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 21.06.2017г. Вземанията, произтичащи от договора за кредит,
фигурират под сделка №967346, отразена в приложението към договора за
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г. По договора за кредит №*****/30.09.2008г.
В.Г.Н., ЕГН:**********, се е задължил в качеството си на съдлъжник за
задълженията на „ЛВБТ.”ЕООД, ЕИК: *******,
съгласно посочения договор за кредит. Излага, че В.Г.Н., ЕГН:**********, се приема
за уведомен за случилото се прехвърляне на вземане след залепване на
уведомление на настоящия му адрес на 14.01.2019г. чрез ЧСИ С.П., рег.№921 към
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. В рамките на двуседмичния срок
по чл.47 от ГПК В.Г.Н. не се е явил да получи документите. С оглед на
изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК
уведомлението за цесия се счита връчено. Навежда, че считано от 03.08.2017г.,
цедентът - „Ю.Б.” АД вече не е законен носител на вземането и от тази дата към
настоящия момент всички права по договора за кредит се упражняват от цесионера
- „М.Б.” ЕАД. Ищецът сочи, че между „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, в качеството си
на кредитор и „ЛВБТ.”ЕООД, с ЕИК: *******, в качеството си на кредитополучател
е сключен договор за банков кредит (продукт „Б.Р.ЛИНИЯ“) №***** на
30.09.2008г., по силата на който Банката е предоставила и
кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 20 000
евро (двадесет хиляди евро) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. На
основание чл.4 от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит
включва сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за евро,
обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 2.95/две цяло и
деветдесет и пет стотни/ пункта. Към датата на подписване на Договора за кредит
обявеният от Банката БЛПМФ е в размер на 9.9 /девет цяло и девет десети/
процента. Съгласно чл.5 от Договора за кредит при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва по чл.4, ал.1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10
пункта. Въпреки поетите с Договора за кредит задължения, кредитополучателят не
обслужва кредита в сроковете и по начините, уговорени в Договора за кредит,
като напълно усвоеният от кредитополучателя банков кредит, считано от
05.11.2012 г., е в просрочие към 03.08.2017г. включително. Главницата по
предоставения кредит е падежирала на 01.10.2018г. С оглед гореизложеното за „М.Б.“
ЕАД се поражда правен интерес да пристъпи към принудително събиране на
вземането си от кредитополучателя. Ищецът твърди, че към датата на входиране на
исковата молба общият размер на претендиралото в настоящата искова молба
вземане по Договор за кредит № 1685/08.08.2006г. е в размер на левовата
равностойност на сумата от 22 524.71 евро, която съгласно курса на БНБ е сумата
от 44 274.19 лева, от които: главница 15 829.63 евро, непогасени вземания за
възнаградителни и наказателни лихви съгласно чл.4 и чл.5 от Договора за кредит
в размер на 4 246.19 евро за периода от 01.11.2012г. до 25.03.2016г., изчислена
законна лихва в размер на 2 049.13 лева за периода от 26.03.2016г. до
03.08.2017г., разноски за обслужването на кредита в размер на 781.86 евро,
заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до
изплащане на вземането.
ОТВЕТНИКЪТ- В.Г.Н., ЕГН **********, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вземането да е прехвърлено в полза на ищеца,
евентуално твърди, че доколкото по
делото не са представени доказателства, че в полза на кредитодателя е изплатена
цената по договора за цесия, то последният не е влязъл в сила. Оспорва
наличието на валидно уведомяване за извършената цесия. Евентуално твърди, че по делото не са
представени доказателства, че сумата от 20 000 евро е била усвоена от кредитополучателя.
Твърди, че не е редовно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения с исковата молба договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 21.06.2017 между „Ю.Б.”
АД (с предишно наименование „Б.П.Б.“АД),
действаща като цедент,и „М.Б.”
ЕАД, ЕИК*********, „Ю.Б.” АД е прехвърлила всички свои вземания и права по договор
за кредит №*****/30.09.2008г., сключен с кредитополучателя „ЛВБТ.”ЕООД, с ЕИК: *******,
заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им
принадлежности в полза на цесионера) . Съгласно чл. 3 от Договора и в
съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедираното вземане преминават с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, в патримониума на ответника- цесионер
от момента на влизане в сила на този договор. Разпоредбата на чл. 7. постановява,
че цедентът е длъжен в срок от 4 месеца да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне.
Представен е и договор за кредит № 1685/08.08.2006г
(копие), копие на приложения към Договора за кредит, сключен между „Ю.И Е.Д.България"
АД, ЕИК
********, в качеството й на кредитор, и "ЛВБТ." ЕООД, БУЛСТАТ *******, представлявано от
В.Г.Н., ЕГН **********, в качеството му на управител, кредитополучател,
и В.Г.Н., ЕГН **********, притежаващ
л.к. № *********, изд. на 17/12/2004 г. от МВР - гр. СОФИЯ, с постоянен адрес ***,
съдлъжник,
от друга страна. Съгласно чл.1.(1)
БАНКАТА предоставя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ кредит във формата на револвираща
кредитна линия в размер на EUR 20 000 (двадесет хиляди евро) за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава да го ползва и върне заедно с
дължимите лихви при условията на настоящия договор. Видно от чл.29. (1) Банката
и Кредитополучателят/ите (респ. Поръчителят/ите) се съгласяват, че във всеки
един момент от действието на настоящия договор за кредит, Банката има право
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия
договор, на дружества или институции от групата на E.EFG G.(И Е.Д.Ю.), вкл.
на "Б.Р.С." АД, гр. София ("БРС"), или на други финансови
или нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност
включва секюритизация. Кредитополучателят/ите (респ. Поръчителят/ите) дава/т
съгласието си и оправомощава/т Банката, в случай на прехвърляне на вземанията
по настоящия договор за кредит, Банката да прехвърли и предостави на новия
кредитор и всяка информация, свързана с кредита, представляваща банкова тайна
или лични данни. Банката се задължава в случай на прехвърляне да уведоми кедитополучателя/ите
за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя/ите
при уведомяването му/им от страна на Банката. А ал.2 гласи, че кредитополучателят/ите
дава/т съгласието си и се задължава/т, в случай на прехвърляне на вземанията по
настоящия договор за кредит на БРС и при постигане на договореност между
Банката и БРС, за която Кредитополучателят/ите ще бъде/ат уведомен/и, да
продължи/ат да осигурява/т средства нд падеж за погасяване на дължимите месечни
вноски по кредита по сметка с IB AN № w? b^l^jQJj. yljelttQA при Банката, а Банката да превежда на падеж дължимите
погасителни вноски по сметка на БРС, открита при нея, като дължимите такси за
превода не са за сметка на кредитополучателя/ите. Според чл. 30 всички
уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана
поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото
на договора (респ. в частта за поръчителите). В случай, че някоя от страните
промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми
писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова
уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за
получени.
С уведомление от 11.12.2018г. за предсрочна
изискуемост и уведомление с придружавощ писмо за цесия до длъжника се установява, че е спазено изискването от договора за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
От
представения с исковата молба констативен протокол и уведомлението се установява,
че ответникът В.Г.Н., ЕГН:**********,
е уведомен за случилото се прехвърляне на вземане след залепване на уведомление
на настоящия му адрес на 14.01.2019г. чрез ЧСИ С.П., рег.№921 към КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд следизвършена е справка ГРАО за актуален
настоящ адрес на длъжника.
От извлечение
от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД относно Договор за банков кредит №
1685/08.08.2006г. се установява размерът на
дълга към 03.08.2017г. включително (датата на настъпване на прехвърлителния
ефект на цесията).
Представено е с ИМ пълномощно, с което „Ю.Б." АД
упълномощава „М.Б." ЕАД да извършва всички действия по процесното вземане
от нейно име.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда изцяло
като обективно, пълно и компетентно. От него съдът приема за установено, че общият
размер на усвоената сума по Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.линия" ***** от 30.09.2008 г., е 19 410,00
евро. Извършените плащания за погасяване на главница по Договор за банков
кредит Продукт „Б.Р.линия" *****/30.09.2008 г., е в общ размер на 3 580,37 евро. Размерът
на дължимата главница по Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.линия"
*****/30.09.2008r. е
15 829,63 евро, представляващ разлика между усвоената сума от 19 410,00
евро и извършените погашения от 3 580,37 евро. Начислените лихви редовна
главница за периода от 21.11.2008 г. до 12.08.2014 г., са в размер на 9
543,03 евро. Сумите на погасените лихви редовна главница са в размер на
5 353,99 лева. Дължимата възнаградителна лихва за редовна главница
за периода от 21.11.2008 г. до 12.08.2014 г. е в размер на 4189,04 евро.
Същата представлява разлика между сумата на начислените лихви от 9 543,03 евро
и погасенитс 5 353,99 евро. Начислените лихви по просрочие за
периода от 27.11.2008 г. до 12.08.2014 г., са в размер на 63,84 евро. Общо
начислените и непогасеи лихви за просрочие за периода от 27.11.2008 г.
до 12.08.2014 г. са в размер на 57,15 евро, представляващи разлика между
начислените 63,84 евро и погасените суми от 6,69 евро. За периода от 25.03.2016
г. до 03.08.2017 г. Банката е начислила законна
лихва в общ размер 2 049,13 евро, както следва : върху непогасената
главница от 13 185,85 евро, за периода от 25.03.2016 до 26.09.2016 г.; върху
сумата 15 829,63 евро, за периода от 27.09.2016 г. до 03.08.2017 г.
Други относими доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД е основателен.
Между
страните не се спори относно съществуването на валидно договорно отношение
между тях със съдържанието, обективирано в представения към исковата молба договор
за прехвърляне на вземане (цесия) .
Спорът между страните се концентрира относно осъществено
ли е уведомяване
за прехвърлено вземане и Договорът за
прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 г породил ли е правно
действие.
По отношение на оспорването от ответникът
на факта на уведомяването му по чл.99, ал.З от ЗЗД и за изискуемостта му същото
според съдебната практика може да стане и с връчване на препис от исковата
молба. Видно от доказателствата „М.Б." ЕАД е надлежно упълномощен от
цедента-„Ю.Б." АД с нотариално заверено пълномощно per. № № 4239 от
04.12.2018г., на нотариус В.К.-Т.с per. № 444 с район на действие Софийски районен
съд. Възможността длъжникът да бъде уведомен от цесионера по цедирано вземане е
закрепена и в трайната съдебна практика, например в Решение №123/24.06.2009 г.
по т.д.12/2009 г на ВКС, II т.о., съдът счита за редовно уведомяването по
чл.99, ал.З от ЗЗД на длъжника за настъпилата цесия чрез връчване преписа от
исковата молба; ,Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск не може да бъде
игнорирано.. ". „М.Б." ЕАД съгласно представеното пълномощно и потвърждение от „Ю.Б."
ЕАД е надлежно упълномощено да уведоми длъжниците от името и за сметка на „Ю.Б."
ЕАД. С представеното с искова молбата пълномощно се установява, че „Ю.Б."
АД упълномощава „М.Б." ЕАД да извършва всички действия по процесното
вземане от нейно име. В договора за цесия заедно с приложенията към него
фигурира сделката. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване
е уведомяването да е извършено от предишния кредитор, но това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията
и това уведомяване да е надлежно (в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 г.
на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.).
В. В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, an. 26, е уведомен за случилото се прехвърляне
на вземане чрез ЧСИ С.П., рег.№921 към КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, след залепване на уведомление на настоящия му адрес на
02.01.2019г. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 ал. 2 от ГПК ответникъг Г.
не се е явил да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл.47,
ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал. 1 от ГПК уведомлението за цесия се счита
връчено.
Компетентността на частните съдебни
изпълнители да връчват извънпроцесуална документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ (в редакцията обн. ДВ бр.86 от 27.10.2017г., действала към момента на
връчване на уведомлението до ответника). Съгласно цитираната разпоредба
частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда -
съобщения и призовки по граждански дела. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че
връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото препращане, за да се
приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК, следва да
бъдат предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл.
47, ал.1 до ал.З ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./, които в настоящия случай са
спазени.
Законодателят не предписва конкретен
способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. Той може да бъде изрично уговорен, а ако не, е в пряка
зависимост от избрания от кредитора начин за уведомяване на длъжника. При липса
на уговорка в договора относно доставянето на кореспонденция, връчен редовно от
външна страна и съответно достигнал до длъжника, е документ, който му е
предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
нотариус (чл. 50 ЗННД), или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При
връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.
47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
Но дори и да се приеме, че
цесията не е била надлежно съобщена на длъжника с върнатото известие за
доставяне, препоръчана пратка, както и чрез частен съдебен изпълнител, то с
връчването на исковата молба на назначения на длъжника особен представител, и
съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за цесията, следва, че
цесията е била надлежно съобщена на ответната страна. В Решение №
198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. I т.о. на ВКС, е
постановено, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор
за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец,
че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването
на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
В мотивите на своето решение ВКС е приел, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС,
I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, IT г. о. и др.) се застъпва становище, че,
ако не е уговорено друго, кредиторът може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно
изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на
уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, мотивите на това решение на ВКС се отнасят в
пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин.
Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде
охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да
злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния
случай кредиторът е направил опит да изпрати уведомление за сключения договор
за цесия лично до длъжника и чрез ЧСИ.
Ако кредиторът беше решил да уведоми
ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на
адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът
приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 ГПК
уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без
реално да е достигнало до знанието на длъжника. В съдебното производство е
осъществена именно горната процедура - призоваването е по реда на чл.47 от ГПК,
но е направено нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този
случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че
му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните
пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че
особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно оттегляне
или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване.
Няма пречка обаче той да приема материално правни изявления, свързани със
съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и
ищеца, т.е. между страните в процеса. Това становище е застъпено и в цитираното
по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за
валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е
достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на
законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.
1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански
процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника
под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления
от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число
и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. Съдебната
практика е последователна, че уведомление, изходящо от предишния кредитор или
чрез пълномощно, представено от новия кредитор, но приложено към исковата молба
или съдържащо се в нея е достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал 3. ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в
този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II
т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и
др.).
Защитата, която се осъществява от
назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на
страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34,
ал.5 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици /по този въпрос изрично е постановено и Решение
№198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на ВКС/.
По тези съображения съдът приема, че уведомлението, представено с исковата
молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.
47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането
поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария
кредитор.
С оглед заключението на ССчЕ, което е
неоспорено, неоснователно е възражението на особения представител, че не са
представени доказателства, че сумата от 20 000 евро е била усвоена от
кредитополучателя.
При тези данни съдът намира, че банката е
изпълнила договорното си задължение и е предоставила на ответника заемната
сума, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното
си задължение по договора да върне предоставената му сума, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Съобразно
изложеното исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в предявените
размери. Върху същата се дължи законна лихва от датата на предяване на исковата молба- 15.04.2019г.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК-4 720.97лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.Н., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител
адвокат С.В.П.
от САК, със съдебен адрес: ***, офис 332 , да заплати на „М.Б.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В.,
представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез пълномощника юриск. С.Д. на основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 22 524.71 евро, която съгласно курса на
БНБ е сумата от 44 274.19 лева, от които: главница 15 829.63 евро, непогасени
вземания за възнаградителни и наказателни лихви съгласно чл.4 и чл.5 от
Договора за кредит в размер на 4 246.19 евро за периода от 01.11.2012г. до
25.03.2016г., изчислена законна лихва в размер на 2 049.13 лева за периода от
26.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за обслужването на кредита в размер на
781.86 евро, заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата
молба-15.04.2019г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Г.Н., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител
адвокат С.В.П.
от САК, със съдебен адрес: ***, офис 332 , да заплати на „М.Б.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В.,
представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез пълномощника юриск. С.Д. на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 4 720.97лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: