Решение по дело №336/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.197 ал.2 от ДОПК и е образувано по жалба от „Ш.С.“ ЕООД – с.Баново, обл.Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Й.П.М. чрез пълномощника й адв.К.К. ***, против Решение №10/20.01.2023г. на директора на ТД на НАП- Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С220003-022-0091891/14.12.2022 г. на старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Варна по изп.д.№*********/2022 г.

Излага се, че изп. дело № *********/2022г. е образувано за неплатени от дружеството публични вземания по Решение изх.№01-2600/4388/02.10.2017г. на ДФ „Земеделие“, установени с Решение №03/311/00437/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, чието съдебно оспорване е приключило с решение №866/22.01.2019г по адм.д. №2990/2018г на ВАС – София, ІV отд., за редуциране размера на финансовата корекция – от 19 558лв. на 15 646.40лв. Твърди се, че така определената финансова корекция, ведно с начислената лихва, е изплатена изцяло от „Ш.С.“ ЕООД по изп. дело № *********/2019г. на ТД на НАП-Варна, след което производството по него е прекратено. Сочи се, че според мотивите на обжалваното Решение от 20.01.2023г, изп. дело №*********/2022г. е образувано по повод неплатени публични вземания (финансова корекция), установени с Решение №03/311/00437/3/01/04/02 на ДФ „Земеделие“, за чието съществуване дружеството никога не е било уведомявано и такова не му е било връчвано от посочения издател. Сочи се също, че с писмо изх. №01-2600/4388 от 26.07.2017г са уведомени, че ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на финансова корекция на осн.чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ, което е приключило с Решение №03/311/00437/3/01/04/01 за финансова корекция. Съдебното оспорване на същото по адм.д. №2324/2017г на АС – Варна е приключило с прекратително определение, оставено в сила с определение №3295/01.12.2017г по адм.д. №993/2018г на ВАС, VІІІ отд., с аргумент, че по-рано образуваното адм.д. №2324/2017г на АС – Варна е между същите страни, по оспорване на един и същ административен акт – Решение №03/311/00437/3/01/04/01 н ИЗп.директор на ДФ „Земеделие“. Поради изложените съображения поддържат, че дружеството е изплатило определената финансова корекция в размер на 15 646.40лв., ведно с начислената лихва по изп. дело №*********/2019г, поради което това дело е прекратено, съответно твърдят, че изп. дело №**********/2022г има за предмет вече изплатени задължения. Настоява са зе отмяна на оспореното решение на директора на ТД на НАП-Варна, след което и на осн.чл.225 ал.1 т.5 от ДОПК изп. д.№*********/2022 г. да бъде прекратено. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез адв.К.К. поддържа изцяло жалбата, като в допълнение с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства посочва, че индивидуализацията на ИАА е неговият номер, а не изходящият такъв, и твърди, че по същество решението за налагане на финансова корекция обхваща един и същи период, едно и също по размер нарушение, поради което на практика за едно и също нарушение дружеството получава две административни санкции.

Ответникът – директорът на ТД на НАП- Варна, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. П.Н. оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че второто решение на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция не е било предмет на съдебно обжалване, поради което за него е било образувано изпълнителното дело от 2022г, като са приложени доказателства по реда на чл.220 от ДОПК. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, съответно пледира за оставянето му в сила, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №03/311/00437/3/01/04/01 (Уникален номер 03/311/00437/3/01/04/01, изх. №01-2600/3170 от 27.06.2017г) на Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л.6-8 по адм. преписка) на „Ш.С.“ ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 19 558 лв. за неизпълнение на т.4.12 от Договор №03/311/00437 от 02.07.2012 г., чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008 г. на Министерство на земеделието, храните и горите, и чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция е наложена за установено неизпълнение на одобрения бизнес план за една пълна финансова година (2015 г.), конкретно – при заложени в бизнес-плана приходи от нощувки – апартамент, нощувки – стаи за гости и дегустация в общ размер от 92 520 лв. на място са установени действителни приходи за 2015 г. в размер на 18 739.52 лв., или изпълнение от 20.25 %. Видно от мотивите на решението, „Ш.С.“ ЕООД са участвали активно в производството по издаването му с възражения и представяне на доказателства, които са обсъдени от решаващия административен орган. Решението за налагане на финансова корекция е надлежно връчено на представляващия дружеството (л.5 по адм. преписка), а оспорването му по съдебен ред е приключило с решение №866/22.01.2019г по адм.д. №2990/2018г на ВАС, ІV отд., с което е отменено решението по адм.д. №2324/2017г на АС – Варна и вместо него решението на ДФ „Земеделие“ е изменено чрез редуциране размера на финансовата корекция от 19 558лв. на 15 646.40лв. (л.31-37 по делото). За така установеното по основание и размер публично задължение е образувано изп.дело №*********/2019 г. по описа на ТД на НАП – Варна, прекратено с Разпореждане изх. № С22003-035-0006675/20.01.2022г поради погасяване на задължението чрез заплащането му; с Решение изх.№03-РД/2111/21.07.2020 г. на Изп. директор на ДФ „Земеделие“ е взето решение да се приключат нередности посочени в табличен вид бенефициенти, сред които и дружеството- жалбоподателя, поради възстановяване на недължимо платените и надплатените суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства, включително лихвите върху тях (л.38 – 39 по адм.преписка).

С Решение №03/311/00437/3/01/04/02 (Уникален номер 03/311/00437/3/01/04/02, изх. №01-2600/4388 от 02.10.2017г на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ (л.10-12 по адм. преписка) на „Ш.С.“ ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 19 558 лв. за неизпълнение на т.4.12 от Договор №03/311/00437 от 02.10.2012 г., вр. чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, и чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция е наложена след извършени през 2016 и 2017 г. проверки на място, след окончателно плащане по административния договор, обхващащи период от 6 месеца от 2014 г., цялата 2015 г., цялата 2016 г. и част от 2017 г., т.е. две пълни финансови години. Въз основа на фактическите констатации при проверките е достигнат извод, че изпълнението на бизнес-плана за двете пълни финансови години (2015 г. и 2016 г) е в размер на 46.11 % от заложените приходи. Както и в предходното производство, „Ш.С.“ ЕООД чрез управителя Й.М. е участвало в производството чрез депозиране на писмени становища, обсъдени от решаващия орган при произнасянето му, нещо повече – отново са коментирани идентичните факти и възраженията в предходното производство, приключило с Решение №03/311/00437/3/01/04/01. Нещо повече – след като е определил финансова санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по административния договор за целия двугодишен период, административният орган е съобразил наложената с първото решение санкция в размер на 5% за неспазване на същото задължение за една пълна финансова година (2015г), поради което с второто поред такова е наложил санкция за остатъка от 5% в същия размер от 19 558лв. за втората пълна финансова година (2016г). Решението изх.№01-2600/4388 е връчено на управителя Й.М. на адреса на седалището на дружеството и на адрес – ------------- на 03.10.2017 г. (л.9 по адм. преписка).

В срока по чл.27 ал.1 от ЗУСЕФСУ вр.чл.149 ал.1 от АПК след връчване на решението, а именно – на 12.10.2017г, Й.М. е предприела оспорването му по съдебен ред, като видно от жалбата, приложена по адм.д. №3161/2017г на АС – Варна, ХХХІV с-в, същата е насочена не срещу Решение №03/311/00437/3/01/04/02, а срещу Решение №03/311/00437/3/01/04/01 (стр.4-7 по адм.д. №3161/2017г на АС – Варна), и е напълно идентична с тази, по която е било образувано горецитираното адм.д. № 2324/2017г на АС – Варна (стр.79-81 по адм.д. №3161/2017г на АС – Варна), с единствено различие – датата на входящия номер в ДФ „Земеделие“ – 14.07.2017г, съотв. 12.10.2017г. С определение №3295/01.12.2017г производството по второто поред адм.д. №3161/2017г на АС – Варна, ХХХІV с-в, е прекратено на осн.чл.159 т.7 от АПК; това произнасяне е оставено в сила с определение №1031/24.01.2018г по адм.д. №993/2018г на ВАС – София, VІІІ отд.

Предвид факта, че Решение №03/311/00437/3/01/04/02 не е било оспорено, респективно - отменено по съдебен ред, за събирането на установените с него публични държавни вземания в размер на 19 558лв. е образувано изп.д.№*********/2022 г. по описа на ТД на НАП – Варна. Съобщението за доброволно изпълнение е получено от дружеството на 17.05.2022 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.21 по адм. преписка). С Постановление изх.№С220003-022-0091891/14.12.2022 г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна са наложени обезпечителни мерки на „Ш.С.” ЕООД – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в – ТБ Юробанк България АД в размер на 13 303.75лв. (3 853.26лв. главница и 9 450.49лв. лихва) – остатък след частичното ежемесечно погасяване на задължението.

При проведеното административно обжалване по реда на чл.197 ал.1 от ДОПК, с оспореното си понастоящем Решение № 10/20.01.2023г. директорът на ТД на НАП - Варна е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Решаващият орган се е позовал на извършена проверка в архивна база данни, от която е установил, че Решение №03/311/00437/3/01/04/02 по писмо №01-2600/4388/02.10.2017 г. е основание за образуване на изп. дело №*********/2022 г. Изложено е, че с разпореждане изх.№С220003-035-000675/20.01.2022г. е прекратено изп. дело №*********/2019 г., като е уточнено, че представените съдебни актове на Върховния административен съд и Административен съд - Варна касаят точно и само това първо по ред изпълнително производство, образувано въз основа на Решение №03/311/00437/01/04/01 по писмо изх.№01-2600/27.06.2017 г. на Държавен фонд „Земеделие“, задълженията по което са погасени, респективно – че липсва основание за отмяна на ПНОМ от 14.12.2022г по второто изп. дело №*********/2022г.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

На първо място оспореният ИАА е издаден от компетентен орган по чл.197 ал.1 от ДОПК – директорът на ТД на НАП – Варна, в изискуемата за валидността му писмена форма, и съдържа минимално изискуемите за редовността му реквизити по чл.59 от АПК. В хода на производството по издаването на решението не са допуснати и съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. Правилно е приложен и материалния закон.

С чл.195 ал.1 от ДОПК е установен общия принцип, че на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания. Ал.2 на текста поставя изискване за допустимост на обезпечението, а именно – когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато то е разсрочено или отсрочено.

Съгл.чл.64а ал.2 от ЗУСЕФСУ след окончателното плащане по проект установените и невъзстановени недължимо платени и надплатени суми са публично вземане по см.чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК. Текста на последната сочи, че публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

В конкретния казус с влязлото в сила на 18.10.2017г Решение №03/311/00437/3/01/04/02 с изх.№01-2600/4388/02.10.2017г. на Изп. директор на ДФ „Земеделие“ са установени по основание и размер задълженията на „Ш.С.“ ЕООД, представляващи финансова санкция за неспазване на задължението му по т.4.12 от административния договор между страните, в размер на 5% от стойността му - 19 558лв. Дружеството-жалбоподател не е оспорило размера на частичното погасената от тях сума, нито определения с ПНОМ от 14.12.2022г остатък от задължението в размер на 3 853.26лв. главница и 9 450.49лв. лихва. С оглед необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането и с оглед липсата на доброволно изпълнение, публичният изпълнител обосновано и законосъобразно е пристъпил към постановяване на процесната обезпечителна мярка чрез налагане на запор върху постъпващи суми. Тази мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. Същевременно в случая не е налице и противоречие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, доколкото размерът на обезпечението кореспондира с размера на задължението, и ПНОМ не цели да бъдат засегнати права на адресата в степен, по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на органите по приходите.

Предвид изложеното съдът в настоящия си състав намира, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за налагане на обезпечителни мерки по чл.195 от ДОПК, съответно – липсват основания за отмяна на постановлението за налагането им. В същия смисъл доказателствено обвързано, обосновано и законосъобразно се е произнесъл и горестоящия административен орган с проверяваното си Решение №10/20.01.2023г.

Съдът в настоящия си състав констатира, че единственият аргумент на дружеството-жалбоподател за незаконосъобразност на оспорения ИАА е неоснователен. Той се изчерпва с твърдението, че изп. дело №*********/2022г. на ТД на НАП – Варна за дължими от „Ш.С.“ ЕООД публични вземания по Решение с изх. №01-2600/4388/02.10.2017г на ДФ „Земеделие“ има за предмет вече изплатени задължения, и е фактологически неверен. Както подробно беше изложено по-горе, „Ш.С.“ ЕООД е погасило задълженията си по Решение с изх. №01-2600/3170 от 27.06.2017г. в хода на образуваното за събирането им изп. дело №*********/2019г. на ТД на НАП – Варна. Липсва идентичност между Решение с изх. №01-2600/3170 от 27.06.2017г. и Решение изх. №01-2600/4388 от 02.10.2017г. – двете на Изп.директор на ДФ „Земеделие“, по второто от които е образувано изп. дело № *********/2022г и са наложени обезпечителни мерки. Вярно е, че основание за постановяване и на двете решения е неизпълнение на т.4.12 от административния договор на „Ш.С.“ ЕООД, фактическите констатации и правните изводи в двата акта се припокриват в определена степен, но първото от решенията е за установено неизпълнение на одобрения бизнес-план за една финансова година – 2015г, докато с второто решение е установено неизпълнение на същия бизнес-план за две пълни финансови години 2015г и 2016г. Тези релевантни факти са съобразени от решаващия орган в мотивите на Решение №03/311/00437/3/01/04/02 с изх.№01-2600/4388/02.10.2017г, и конкретно – че с първото Решение №03/311/00437/3/01/04/01 с изх. №01-2600/3170/27.06.2017г е наложена 5 % корекция за неспазване на задължението за период от една пълна финансова година – 2015 г., поради което с второто решение е наложена корекция в размер на остатъка до 10 %, т.е. още 5 % от предоставената финансова помощ по договора. Нещо повече – макар този казус да е извън такава хипотеза – дори в случай на дублиране на периодите на неизпълнение на задължението по административния договор по двете решения за налагане на финансови корекции, то не може да е предмет на изследване в хода на изпълнителното, респективно – и на настоящото съдебно производство, понеже е въпрос относно материалноправната законосъобразност на изпълнителното основание – предмет на самостоятелно оспорване в сроковете по чл.149 ал.1 от АПК, каквото изобщо не е предприето спрямо Решение изх. №01-2600-2388/02.10.2017г. Същото Решение №03/311/00437/3/01/04/02 с изх.№01-2600/4388/02.10.2017г, надлежно връчено на управителя на дружеството – негов адресат на 03.10.2017г, представлява влязъл в сила, стабилен административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред, поради което установеното с него публично задължение е основание за образуване на изпълнително дело, съответно – и за налагане на обезпечителни мерки за събиране на задължението, което е сторено с Разпореждането от 14.12.2022г по изп. дело №*********/2022г на ТД на НАП - Варна. Твърденията на жалбоподателите, че Решение №03/311/00437/3/01/04/02 изобщо не им е било връчено, и че изп. дело №*********/2022г е образувано за вече погасени техни задължения, са опровергани със събраните в настоящото производство писмени доказателства, които мотивират извод за законосъобразност на проверяваното решение на директора на ТД на НАП – Варна за потвърждаване на ПНОМ от 14.12.2022г.

В заключение - обхватът на съдебната проверка на постановлението за налагане на обезпечителни мерки е установен в чл.197 ал.3 от ДОПК. Според цитирания текст съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК. В настоящия случай искането за отмяна на наложените обезпечителни мерки не почива на нито едно от изчерпателно уредените в закона основания, поради което не може да бъде уважено.

Изложеното квалифицира жалбата на „Ш.С.“ ЕООД против Решение № 10/20.01.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер от 100лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно невисоката фактическа и правна сложност на делото и реално положения от юрисконсулта квалифициран юридически труд по процесуално представителство в едно съдебно заседание.

Предвид изложеното и на осн.чл.197 от ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ш.С.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: -------------, представлявано от управителя Й.М., срещу Решение № 10/20.01.2023 г. на директор ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220003-022-0091891/14.12.2022 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА „Ш.С.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Й.М., да заплати в полза на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.197 ал.4 от ДОПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: