МОТИВИ
ПО НОХД № 232/08 Г. ПО ОПИСА НА Карловски Районен
Съд, ІІ наказателен състав, с подсъдим Т.Г.Т. ***
Подсъдимият Т.Г.Т. *** е предаден на съд по обвинение
в извършване на престъпление по чл. 356 к, ал.2,т.1 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – гр. Карлово поддържа обвинението. Предлага на съда с оглед прилагането
на съдебната процедура по глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие и поради това, че за извършеното престъпление
определеното от закона минимално наказание е
две години “лишаване от свобода”,
да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като на осъдения се наложи
наказание под този минимум, а именно – една година и единадесет месеца
“лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален “Строг” режим.
Подсъдимият Т.Т., редовно и своевременно призован, се
явява лично в съдебно заседание, доведен от Затвора – гр. Пловдив,
представляван и от трима пълномощници - адвокати и заявява, че е получил препис
от обвинителния акт преди повече от седем дни и е запознат с него. Признава се
за виновен по повдигнатото и предявено му обвинение. Признава изцяло
всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не желае
да се събират нови доказателства за тези факти.
Заявява, че е уведомен, че самопризнанието му ще се ползва при
постановяване на присъдата. Изразява съжаление за постъпката си. Желае делото да се гледа по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.
Защитниците на
подсъдимия заявяват, че подсъдимия е запознат с правата си по НПК, същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поради което молят съда да не се разпитват свидетели,
да не се изслушват вещите лица и при постановяване на присъдата да се ползват
доказателствата, събрани на фазата на досъдебното производство по делото. Молят съда на подсъдимия да бъде наложено
наказание под минимума, определен в ал.1 на чл. 356 к от НК - под една година “лишаване от свобода” при
първоначален “Общ” режим на изтърпяване на наказанието. Считат, че деянието,
извършено от подсъдимия, следва да се преквалифицира от съда като такова по чл.
356 к, ал.1 от НК, тоест – че от деянието не е последвала опасност за живота
или здравето на другиго.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Г.Т.
е роден на 23.10.1950г. в гр.Сопот, обл. Пловдивска, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен,
осъждан, ЕГН- **********.
Т.Т. е осъждан
общо 3 пъти, като последното му осъждане е с
присъда по НОХД №1757/2004г. на ПОС, влязла в
законна сила на 05.07.2005г.за извършено престъпление на 17.04.2004 г. по чл.
214,ал.2,т.2 вр. чл. 213 А, ал.2,т.1 и ал.3,т.4, вр. чл. 18,ал.1 от НК , като
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години и глоба в
размер на 3 000,00 лева. Освободен е по изтърпяване с помощта на 8 месеца
и 8 дни работа.
Подсъдимият Т. през неустановено време и място се снабдил
със 153 бр. метални плочки, всяка от тях с размери 70х35х2,5 мм, с тегло 30,2
грама, чието покритие е изотоп на
химичния елемент “Америций”, с маса 241. Покритието е било източник на
йонизиращо лъчение. На Т. е било известно, че плочките предвид вида и характера
им са опасни за здравето на хората. Известно му било също, че ако успее да ги
продаде, ще спечели голяма сума пари.
В началото на 2008г. подсъдимият Т. се свързал със защитен
свидетел с идентификационен № 0001. Предложил му да му даде два бр. плочки от
гореописаните, за да ги продаде. Пояснил му, че съдържат химичния елемент
“Плутоний”. Казал му, че ги продава на цена от 300 000 долара за 1 кг., а
в действителност цената им била много по-висока. Изрично го предупредил, че
плочките са радиоактивни. Именно затова, в деня, когато ги предал на свидетел с
идентификационен № 0001, плочките бил увил в алуминиево фолио. Знаел, че
съхранени така, те не излъчвали радиация. Когато предавал двете плочки на
свидетеля, Т. му казал, че съдържанието на елемента плутоний във всяка от тях е
по 0,5 грама и 8 сантиграма. Предал на свидетеля и лист хартия, удостоверяващ
съдържанието на плутоний в тези плочки и наименуван “Сертификат”.
Свидетел № 0001 се свързал със свидетел с идентификационен
№ 0002. Предложил му офертата за продажба на плочките и му казал, че ако успеят
да продадат плочките по 5 000 евро за килограм, двамата ще си поделят по
1000 евро на човек. Като доказателство за това свидетел № 0001 показал двете
плочки на свидетел № 0002. Служителите на ГД “БОП” – Пловдив иззели двете
плочки при спецоперация. Същите не са приобщени по предвидения в НПК ред като
веществени доказателства по делото.
Останалите 151 бр. плочки останали у подсъдимия Т.. Той ги съхранявал,
увити по 10 бр. в пакет, всеки един увит в алуминиево фолио.
Като защитна версия за придобиване на тези общо 153 бр.
плочки, подсъдимият е изтъкнал следното:
През лятото на 1998 г. свид. Румен Харманджиев, живущ ***, твърди,
че отишъл на една сергия на “Руския пазар”. Търсил “гедоре” за колата си. На
сергията продавало лице от руски или украински произход, с което Харманджиев
разговарял на руски език. Свидетелят твърди да е видял на сергията кафява картонена кутия с
наредени вътре пластини, пред която имало поставен надпис “циркон”. Свидетелят
знаел, че от цирконий се правят гривни за понижаване на кръвното налягане,
както и бижута. Твърди, че пожелал да закупи пластините и го сторил за 50 лева. Пластините според свидетеля били плочки с размери
70/30/3 мм., като от двете им страни имало нанесен жълтеникав лак. Свидетелят
ги занесъл в дома си и ги изброил – оказали се 150 броя според него. На
следващия ден свидетелят твърди, че отнесъл
една от пластините във физическата лаборатория на Химическия университет – гр.
София, който бил завършил по-рано. Замерил я с уред за наличие на радиоактивност
и според него уреда е отчел количество 0,6 – под допустимата норма. Свидетелят
счел, че “циркония” е безвреден за организма, след като от него се изработвали
бижута. Опитвал се още през 1998 г. да продаде тези плочки за пари и да махне
лаковото покритие от плочките, за да стигне до “циркониевата намазка”, но не
успял. Лаковото им покритие било много твърдо и нечупливо. Според свидетеля
същият съхранил плочките в мазето си в картонена кутия.
Свидетелят Харманджиев бил се познавал с подсъдимия Т.Т. от повече от 10 години. Били семейни приятели
и си правели взаимни услуги. През 2008 г. свид. Харманджиев твърди да е правил
основно почистване на мазето си и тогава бил намерил кутията с пластините, за
която междувременно бил забравил. Според показанията на свид. Харманджиев, в началото на м. август 2008 г. Харманджиев и Т.
се видели на Централна ЖП-гара в София. Тогава свидетеля разказал на подсъдимия
за плочките и споделил, че не може да премахне лаковото покритие от тях.
Подсъдимия Т. му бил казал, че покритието може да се свали на фреза. Уговорили се Т. да стори това като услуга.
Разбрали се Харманджиев да донесе пластините в Карлово. Харманджиев казал на Т.,
че го интересувал циркония от плочките. Според показанията на свид.
Харманджиев, около 7-8 август 2008 г. Харманджиев донесъл с влака плочките в
Карлово. Т. го бил чакал на гарата. Двамата се качили в колата на Т. на
паркинга на гарата и там свидетеля му предал плочките. Бил ги опаковал на 15
пачки по 10 броя в черно тиксо и ги поставил в найлонов плик. Опаковал ги във
фолио от няколко шоколада. Отгоре ги увил в бяла хартия, върху която поставил
тиксо, за да се оформи като пакет. В колата разкъсал една от опаковките и
извадил и показал на Т. една от плочките. Т. го уверил, че на фреза ще може да
се свали лаковото покритие. Харманджиев му бил казал, че го интересува само праха от
намазката. Не уговорили срок за изпълнение на поръчката, както и заплащане. На
следващ ден подсъдимият се обадил на
Харманджиев по телефона и му казал, че “на момчето, което сваляло
лаковото покритие, много му лютяло на очите”. При разговора не станало въпрос,
че има радиация в пластините. Цялата тази описана обстановка в показанията на
свидетеля Харманджиев и в част от обясненията на подсъдимия Т. не кореспондира
с всички останали събрани и приети по делото доказателства. Особено противоречи
с показанията на свидетели с идентификационни номера 0001 и 0002. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Румен Харманджиев и частта от обясненията на
подсъдимия Т., касаещи момента на придобиване на радиоактивните плочки с
“Америций 241”, както и касаещи факта – знаел ли е подсъдимия Т. за вида,
характера и опасността от досег и съхранение на тези плочки. Съдът дава вяра на
показанията на свидетели с идентификационни номера 0001 и 0002 досежно тези
обстоятелства.
В началото на месец август 2008г. подсъдимият Т. отишъл в
автосалон “Аутомакс” в гр. Сопот, който е собственост на неговия син. Там от
няколко дни като пазач работел свидетеля
Павлин Баталов. Т. го попитал дали има познат фрезист, който да свали
лаковото покритие от плочките като услуга на негов приятел от София. Баталов
отговорил, че “ще помисли”. Тогава Т. взел от торбичката едно пакетче с пластини,
разрязал с ножица тиксото и надигнал 1-2 плочки от него. Т. обяснил на Баталов,
че премахнатото покритие трябва да бъде събрано, за да се предаде на Румен от
София. Т. обяснил, че материала е
цирконий. Баталов се съгласил да се свали покритието. Не уговорили срок. Същия
ден се срещнали отново и Т. обещал да даде 100-200 лева за този, който свали
покритието от плочките. Баталов сложил плочките в автомобила си “Тойота
Авенсис” и се прибрал в къщи. Позвънил на приятеля си – свид. Стефан Ботев,
който се съгласил да извърши тази услуга в цеха на завода във ВМЗ – Сопот,
където работел. Двамата се срещнали на 11.08.2008 г. след 17.00 ч. пред дома на
техен приятел – Момчил Стайков. Баталов му показал плочките, които били в
багажника на Тойотата. Ботев се съгласил да вземе само една плочка за проба и
ако стане механичната работа, ще вземе после и останалите. Ботев казал, че сам
не може да стори това, тъй като е шлайфист, а това било работа за фреза. Казал,
че ще попита някой свой колега от завода дали може да свали покритието. Т. му я
дал и му обяснил какво трябва да се направи. Не му казал от какъв материал са
плочките. Обещал, че за услугата ще плати 200 лева. Ботев сложил плочката в
джоба на панталона си. На следващия ден – 12.08.2008 г., занесъл плочката във
ВМЗ – Сопот. Попитал колегата си – фрезист – свидетеля Ганчо Попов дали може да
свали покритието от тази и от още такива плочки срещу заплащане. Свид. Попов се
съгласил да го стори само за 5-6 плочки поради служебната си натовареност. След
около час свид. Ботев отишъл отново при свид. Попов. Видял, че Попов е свалил
покритието от едната страна на плочката. Бил събрал стружките в хартия. Попов
казал на Ботев, че докато работел плочката, му залютяло на очите и затова я
фрезовал само от едната страна. Усъмнил се, че плочката “може да съдържа всички
химични елементи от Менделеевата таблица”. За около една минута свид. Попов свалил
покритието от едната страна на плочката. Докато я обработвал, имал нагарчане и
солен вкус в устата. Отделил материл колкото човешки нокът, увил го в хартия и
го предал на свид. Ботев. Свид. Ботев
взел плочката и потърсил свид. Трифон Иванов, който работел в рентгеновата
лаборатория на завода. Помолил го да провери в лабораторията какво е по състав
покритието на плочката, че е толкова ценно. Ботев прибрал плочката в шкафа си
на работното място. Свид. Иванов на следващия ден – 13.08.2008 г. сутринта взел
плочката и й направил замерване с дозиметър марка “РР-51А”. Уредът отчел
наличие на радиация. Точните показатели Иванов не запомнил. Казал на Ботев, че
плочката има радиация и че това е опасно за здравето. Ботев взел плочката.
Обадил се веднага на свид. Баталов и му казал, че плочката е радиоактивна.
Баталов му казал да изхвърли плочката. Ботев я увил в парцали и и я изхвърлил в кофа за смет. На 14.08.2008
г. свид. Иванов отишъл при свид. Ботев и му казал, че плочката е много опасна и
трябва да се съхрани при специални условия. Взели плочката с помощта на клещи от
кофата и свид. Иванов направил отново замерване на радиоактивността й в
лабораторията. Уредът отчел стойност на повърхността на покритието на плочката
от над 50 милирентгена за час, което е равно на 500 микросивера за час. На
свидетеля било известно, че пределната доза за ден е 10 микросивера за час,
тоест – измерената била 50 пъти по-висока от пределната доза. Иванов изпробвал
плочката и с друг дозиметър – марка “Кварц 50Е”, който отчел на повърхността на
плочката 150 микросивера. Свидетелят преценил, че трябва да съхрани плочката в
хранилището за радиационни отпадъци на ВМЗ. Опаковал я с олово. Оставил
плочката в лабораторията. Същия ден се
консултирал със своя колежка – медик какво влияние може да му окаже тази
плочка, след като я е държал 30 минути. Тя отговорила, че следва да си направи
изследване на кръвта след няколко дни. На 15.08.2008 г. сутринта свид. Ботев и
Иванов отново се срещнали и Ботев казал, че плочката е фрезована само от едната
страна. Открили стружките, изхвърлени в кофа, увити с хартия. Отнесли ги в
лабораторията и ги замерили на уреда.
Отчел 3 микросивера за час. Иванов опаковал стружките и ги оставил на
съхранение при плочката в хранилището за радиоактивни отпадъци на ВМЗ. При
огледа ги предал с протокол на прокуратурата. След първото замерване на
плочката, когато свид. Ботев казал на Баталов, че материала люти, Баталов
съобщил това на подсъдимия на 13.08.2008 г. Т. отговорил, че няма проблеми.
Подсъдимия казал на Баталов плочките да стоят при него, доката намери друг
човек за услугата. Следобед свид. Ботев отново се обадил на Баталов и му
съобщил, че е направил проверка в химическата лаборатория във ВМЗ и че
материала е показал, че има радиоактивност в плочката. Тогава Баталов казал на
подсъдимия Т., че плочките, които Т. му е дал, имат радиоактивност. Т. оспорил
това негово твърдение. Плочките с торбата останали в мазето на Баталов. Оттам
били иззети от прокуратурата с протокол.
Притеснен за здравето си, свидетеля Иванов се обърнал за
лекарска помощ към свид. Вълко Вълков, рентгенолог в болницата в гр. Сопот.
Вълков пък потърсил компетентно мнение от лекар, завеждащ Отдел “Радиационна
защита” при РИОКОЗ – гр. Пловдив. Вълков обяснил на свид. Иванов, че такова
изследване може да се направи в Националния център по радиобиология в София.
Бил подаден сигнал до ДАНС.
Подсъдимият на фазата на предварителното производство първоначално
е отказал да дава обяснения по случая. Впоследствие е дал обяснения пред съдия.
В тях той лансира защитната версия, че е получил радиоактивните плочки от свид.
Румен Харманджиев. В тази им част съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Т.
като некореспондиращи с останалия доказателствен материал, и по-точно – с
показанията на свидетели с идентификационни номера 0001 и 0002.
В хода на досъдебното производство са били назначени
следните експертизи:
1. Тройна ядрено-физична експертиза, възложена на вещи
лица, определени от Директора на Института за ядрени изследвания и ядрена
енергетика към БАН. Видно от заключението по тази експертиза, основните изводи
са следните:
- Веществените
доказателства представляват: метална плочка / йонизатор/ с размери 70х35х2,5
мм, по чиито повърхност има следи от механична обработка. Същата е поставена в
оловен самоделен контейнер; найлонова торбичка с метални стружки; найлонова
торбичка, съдържаща 150 бр. метални плочки с размери 70х35х2,5 мм и с тегло
30,2 грама всяка. Веществените доказателства не представляват ядрен материал;
не са компонент от ядрени съоръжения; представляват източници на йонизиращи
лъчения – радиоактивния материал е нанесен върху метална плочка с последващо
лаково покритие. Така – 150-те броя метални плочки представляват закрити
източници на йонизиращи лъчения.
- Всички веществени доказателства съдържат
радиоактивно вещество – изотоп на елемента “Америций” с маса 241. Елементът е
идентифициран с гама-спектрометри. Отделно е извършено и т.нар.”ин-ситу”
измерване със специален прибор за изотопна идентификация “Детектив ортек”,
който също потвърдил наличие на “Америций-241”. Изотопът “Америций-241” се
характеризира с период на полуразпад 434 години, следователно е прието, че
активността на плочките на практика не се е изменила от момента на доставката.
- При
измерване на радиоактивните стойности на плочките и стружките е установено, че
стойностите са около 2000 до 4000 пъти над фоновата доза от 0,13 микросивера на
час.
- Йонизиращото
лъчение от плочките е опасно за здравето на лица, намиращи се в контакт с него.
Основното въздействие се дължи на външното гама-облъчване.
- Вредното
външно въздействие от йонизиращото лъчение на плочките може да се изрази в
различна степен на възпаление на кожата до изгаряне при продължителен непосредствен
контакт с радиоактивното вещество, нанесено върху плочката. Експертизата приема
за средна контактна мощност на дозата
0,5 микросивера на час, измерена за една плочка. За два часа контактно
облъчване се получава максимално допустимата годишна доза за населението от 1,0
микросивера на час съгласно “Основни норми на Радиационната защита 2000”. Това
е за една плочка. Предвид факта, че броя плочки е 150, сумарното въздействие на
гама-радиацията е значително по-голямо.
- Според т.8
от заключението, евентуалното разпрашаване и попадане на радиоактивен прах от
плочките по кожата или дихателните пътища представлява по-голяма опасност
поради действието на алфа-лъчението на “Америций-241”.
- Изследваните
веществени доказателства са обект на разрешителен режим по Закона за безопасно използване на ядрената
енергия, публикуван в ДВ, бр. 63/2002 г. и Наредба за радиационна защита при
дейности с ИЙЛ и за тях се изискват – лицензия, разрешение за работа,
съхранение и транспорт и удостоверение за работа с ИЙЛ. Такива йонизатори не се
произвеждат на територията на Република България. Внасяни са многократно от
бившия СССР.
Съдът възприема заключението по назначената
експертиза като обективно и компетентно изготвено. Същото не се оспорва от
страните.
2. В досъдебното производство са назначени
и са налице заключения и по 5 бр. съдебно-медицински експертизи на следните лица: подсъдимия Т.Т.,
свидетелите – Павлин Баталов, Трифон Иванов, Стефан Ботев и Ганчо Попов. От
заключенията им е видно, че няма данни за лъчево увреждане на всички изследвани
лица. Що се отнася до въпроса – представлявал ли е контакта на тези лица с
плочките – източник на ЙЛ опасност за живота и здравето им – заключението е, че
е налице погълната доза йонизиращо лъчение, макар и тя да е ниска. Сочи се, че
може да се получи локално лъчево увреждане на кожата при минимум 25 денонощия
непрекъснато контактно облъчване на един
и същи кожен участък. За възникването на стохастичен ефект – злокачествени
заболявания и левкози няма прагова доза. С нарастване на погълнатата доза
нараства и вероятността от възникването им, следователно – няма безопасни дози.
В случая, видно и от заключението по тройната експертиза, доза е налице,
следователно и опасност за здравето съществува, макар и тя да е минимална
според заключението на медицинския експерт.
Въпреки провеждането на процедурата на
съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК и взетите предвид при
постановяване на присъдата самопризнания на подсъдимия Т., както и признаването
на всички факти и обстоятелства от подсъдимия, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съдът следва при постановяване на присъдата
да вземе предвид и обсъди в мотивите си всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства, като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност.
Тъй като е процесуално недопустимо постановяване на присъда само на основата на
признанията на подсъдимия, съдът счита, че установената
и описана по-горе фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства – справка за съдимост / л.170-171, том
ІІ/, според която подсъдимия Т. е осъждан три пъти, като последната присъда е
“Лишаване от свобода” за срок от три години и глоба в размер на 3 000 лева
за престъпление по чл. 214,ал.2,т.2 вр. чл. 213А,ал.2,т.1 и ал.3,т.4 вр. чл.
18,ал.1 и чл. 54 от НК. Присъдата е влязла в сила на 05.07.2005 г., Т. е
освободен по изтърпяване с помощта на работа на 22.06.2006 г. ; характеристична
справка на Т. – лист 172,том ІІ, трудова характеристика на същия, представена в
съдебна фаза, 3 бр. етапни епикризи, от които е видно, че Т. страда от
неинсулинозависим захарен диабет, стенокардия и друг болести на задстомашната
жлеза, заключенията по тройната
ядрено-физична експертиза и петте съдебно-медицински експертизи. /лист 75-99 –
том І от предв. произв./
Всички писмени и
гласни доказателства са прочетени и приети по надлежния ред. Гласните
доказателствени средства – изразеното от подсъдимия пред съда признаване на
фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, дадените в досъдебното
производство показания на свидетелите : свидетели с идентификационни номера
0001 и 0002 / лист 52 и 53, том І- предв. произв./, свидетелите Трифон Иванов /
лист 55-том І/, Стефан Ботев – лист 56 – том І/, Ганчо Попов – лист 57 – том І/, Вълко Вълков
/ лист 59 – том І/ кореспондират с останалия доказателствен материал по делото
и съдът ги кредитира. Всички тези
свидетели сочат, че подсъдимия Т. е придобил по неустановено време и на
неустановено място 151 бр. плочки с вещество – източник на йонизиращо лъчение;
през 2008 г. предложил на свидетел №
0001 да му даде 2 бр. от тях, за да търси пазар да ги продава, като му казал,
че има 1 кг. от същите; казал на
свидетеля, че това е плутоний; предупредил свидетеля, че са силно радиоактивни;
обяснил му точното съдържание на плутоний в тези плочки; свидетел № 0001 се свързал със свидетел №
0002, за да търсят двамата пазар за тези плочки; по-късно Т. ги предоставил на
съхранение в дома на Павлин Баталов. Свидетелите Ботев, Иванов и Попов през м.
август 2008 г. били в досег с тези плочки, като подсъдимия целял да бъде свален
с помощта им повърхностния активен слой от “Америций 241”. При обработката на
една от плочките на свидетелят Ганчо Попов – фрезист във ВМЗ – Сопот, му
залютяло на очите, имал солен вкус и в устата му нагарчало. Свид. Иванов
потърсил мнението на свид. Вълков – рентгенолог в болницата – гр. Сопот, който
се свързал с лекар, работещ в РИОКОЗ – Пловдив. Същата сигнализирала за
плочките полицията, била уведомена и ДАНС.
Всички тези показания съдът кредитира като
обективни, логични и последователни.
Що се отнася до
показанията на свид. Румен Харманджиев от София – същите не кореспондират с
нито едно от другите събрани по делото доказателства. Съдът ги възприема като
предварително изградена защитна позиция на подсъдимия, свързана с момента и
начина на придобиване на плочките, и не ги кредитира. Факта, че плочките са
придобити много по-рано от посоченото време в разпита на Харманджиев от
подсъдимия, че Т. е знаел вида и опасния им характер и е искал да ги продаде
срещу пари, се доказва от показанията на
свидетели с идентификационни номера 0001 и 0002.
Относно възражението
на защитата на подсъдимия, че деянието било по чл. 356к,ал.1 от НК и поради
това следва да се наложи от съда наказание под минимума на този състав от НК -
под 1 г. “лишаване от свобода – съдът
приема за установено следното :
Видно от показанията
на свидетеля Ганчо Попов/ стр. 57 – предв. произв./, същият на фреза за около
една минута е свалил лаковото покритие от едната страна на пластината, и докато
я обработвал, му нагарчало в устата и имал солен вкус. На 18.08.2008 г. Попов разбрал
от свид. Стефан Ботев, че обработваната от него пластина е радиоактивна. Според показанията на свид. Иванов – /стр.
55-предв. произв./, на 14.08. 2008 г. същият е измерил в лабораторията на ВМЗ
излъчването от плочката, което се оказало 500 микросивера на час. Свидетелят
знаел, че пределната доза за ден е 10 микросивера на час – тоест е измерил
доза, превишаваща пределната 50 пъти. Плочката е била в допир с него 30 минути
само през този ден. В показанията си пред прокурор на лист 56 от делото свид. Стефан
Ботев твърди, че след като оставил плочката за обработка на свид. Попов, след
около час същият му казал, че му залютяло на очите и затова е фрезовал плочката
само от едната страна. След това Ботев прибрал плочката в шкафа си на работното
си място, където тя останала до другия ден. Тогава свид. Иванов му съобщил, че
е измерил радиоактивност на плочката и че същата трябва да се съхрани при
специални условия. Свидетелят Ботев след тази констатация бил силно притеснен
за здравето си и възнамерявал да си направи изследвания на кръвта. От всички
тези свидетелски показания става ясно, че действително от радиоактивното излъчване на плочката е
последвала опасност за здравето на другиго – свидетелите Попов, Иванов и Ботев,
тъй като и тримата са били в пряк досег със само една от общо 151 бр. плочки, и
при този досег е измерено излъчване, превишаващо 50 пъти дневната допустима
доза. Свидетелят Попов имал и преки последствия от досега с плочката – лютене и
горчив вкус в устата.
Отделно от това – в
заключението си тройната ядрено-физична експертиза / стр. 75-78 –предв.произв./
сочи, че при измерване йонизиращото лъчение на 1 бр. плочка със специална
апаратура е установено, че измерената доза гама-лъчение от плочката е от 2000
до 4000 пъти над допустимата фонова доза от 0,13 микросивера на час. В т.6 от
заключението изрично се посочва, че йонизиращото лъчение от веществено
доказателство № 3 – торбичка със 150 бр. плочки – е опасно за здравето на лица,
намиращи се в контакт с него. Основното въздействие се дължи на външното
гама-облъчване. Доказано е по делото, че в контакт с плочките са били както
подсъдимия Т., така и Павлин Баталов и свидетелите Иванов, Ботев и Ганчо Попов.
Следователно от пренасянето на източника на йонизиращо лъчение – 151 бр. плочки
с „Америций 241” между тези лица, дори и само от контакта им с една от тези
плочки – е последвала опасност за здравето им. Нещо повече – от заключенията по
назначените 5 бр. съдебно-медицински експертизи на подсъдимия Т. и на Баталов,
Иванов, Ботев и Попов / лист 85-99-предв.произв./ е видно, че за възникването
на стохастични ефекти – злокачествени заболявания и левкози у горните лица,
няма прагова доза. С нарастване на погълнатата доза нараства и вероятността от
възникването им – няма безопасни дози. Експерта заключава, че е налице
вероятност от възникване на вредни за здравето стохастични ефекти при петте
изследвани лица, макар и тя да е минимална, но такава съществува. Налага се
следният правен извод: престъплението по
чл. 356к,ал.2,т.1 от НК по своята същност и по начин на осъществяване е
формално престъпление, на просто извършване.
За да е налице реален резултат в случая, е достатъчно да е създадена
опасност за живота или здравето на другиго, а не непременно да е настъпила
такава опасност, тоест – закона не изисква и не визира настъпването на реален
резултат. Ерго – ако такъв резултат бе настъпил реално, то в конкретния случай
вследствие въздействието на гама – лъчението от източника на йонизиращо лъчение, съдът щеше да е изправен пред хипотезите на
т. 2 или т.3 на чл. 356к,ал.2 от НК – средна или тежка телесна повреда на едно
или повече лица, или – смърт на едно или повече лица. Точния термин в
хипотезата на т.1 на чл. 356к,ал.2 от НК е – „последвала опасност за живота или
здравето на другиго”, и според всички доказателства по делото, изброени
по-горе, именно това е последвало за здравето на свидетелите, а и на самия подсъдим от контакта с ИЙЛ. Това
съдът приема за безспорно доказано и затова в присъдата си признава подсъдимия
за виновен в извършване на престъпление по чл. 356к, ал.2,т.1 от НК.
Следователно съдът не кредитира на горните основания тезата на защитата на
подсъдимия, че престъплението следвало да се преквалифицира от съда като такова
по чл. 356к, ал.1 от НК и да се наложи на подсъдимия наказание под минимума в
закона за това престъпление – под една година „лишаване от свобода”.
Видно от
гореизложеното, съдът приема, че с деянието си подсъдимия Т.Г.Т. е осъществил
от обективна страна състава на
престъплението по чл. 356к,ал.2,т.1 вр. с ал.1 от НК, тъй като през
неустановено време и в неустановено населено място е придобил източник на
йонизиращо лъчение – изотоп на америций с маса 241, без надлежно разрешение, и
държал до 11.08.2008 г. в гр. Сопот, обл. Пловдивска, източник на йонизиращо
лъчение – изотоп на америций с маса 241, във вид на 151 броя метални плочки с
размери 70х35х2,5 мм и с тегло 30,2 грама всяка, без надлежно разрешение и
същите представляват опасност за живота и здравето на другиго.
Подсъдимият е
осъществил от обективна страна състава на престъплението, тъй като с действията
си е придобил и държал до 11.08.2008 г. източник на йонизиращо лъчение – изотоп
на америций с маса 241 във вид на 151 бр. метални плочки без надлежно
разрешение и същите представляват опасност за живота и здравето на другиго –
Павлин Баталов, Стефан Ботев, Трифон Иванов и Ганчо Попов.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено с пряк
умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Съзнавал е противоправния
характер на осъщественото деяние, като е целял и искал настъпването на
забранените му последици.
Отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства – наличие на предишни осъждания –
общо 3 пъти, като последната присъда е ефективна – лишаване от свобода за срок
от три години и глоба в размер на 3 000 лева; упоритост при осъществяване на престъпната
дейност, голямата обществена опасност на деянието поради вида и характера на
ИЙЛ – опасното за живота и здравето на много хора гама – лъчение от
радиоактивния източник.
Смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства –
признанието на вината и изразеното съжаление за стореното.
Предвид
изложените съображения съдът призна Т.Г.Т. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 356к,ал.2,т.1 вр. с ал.1
от НК.
Предвиденото
наказание за посоченото престъпление е “лишаване от свобода” от две до осем
години. Тъй като за наказанието е предвиден минимум, то при налагането му при
условията на чл. 55 от НК, същото следва да бъде определено под най-ниския
предел, който е две години “лишаване от
свобода”.
Съдът, като се
съобрази с императивната разпоредба на чл. 373,ал.2 от НПК, предвид проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371,т.2 от НПК, за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК независимо дали са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, наложи на подсъдимия
наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и десет месеца.
При определяне
срока на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства: направеното от подсъдимия самопризнание, влошеното му
здравословно състояние, както и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина предвид явяването му пред съда и признаване извършването на
престъплението.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат многократните
осъждания на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на деянието –
опасност за живота и здравето на другиго вследствие въздействието на гама-лъчение
от ИЙЛ.
Предвид обстоятелството, че
не са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
така наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и десет
месеца, съдът постанови ефективното му изтърпяване при първоначален “Строг”
режим с оглед наличието на предпоставките по чл. 47,ал.1,б.”Б” от ЗИН –
предишно осъждане за престъпление от общ характер на „лишаване от свобода” за
повече от 1 г., като изтърпяването му не е отложено по чл. 66,ал.1 от НК. В
този смисъл съдът счете за неоснователно искането на защитата на подсъдимия да
бъде определен първоначален “Общ” режим на изтърпяване на наказанието предвид
обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъплението при условията на
опасен рецидив, което е относимо към определяне на режима на изтърпяване на
наложеното наказание, въпреки че рецидивът не е включен като квалифициран
състав на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен от съда, поради което липсват основания за определяне
на първоначален “Общ” режим на изтърпяване на наложеното наказание.
Така определеното
наказание на подсъдимия съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо
за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето му и постигане на генералната превенция.
В хода на
наказателното производство са направени разноски за възнаграждения на вещи
лица в общ размер 1020,00 лева. С оглед
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, и на
основание чл. 189,ал.3 от НПК, в тежест на същия бе възложена тази сума.
Предвид изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: