Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Панагюрище, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрския районен съд, в публично заседание на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВА гр.д.№ 287/2020 г. по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл.415, ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК,
предявен от „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК: ********* срещу С.Г.Г. с ЕГН: ********** ( фамилията на ответника е променена от р. на Г. на
21.02.2019г.), за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 532,81 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към договор
за потребителски кредит (ДПК) № ********** от 31.03.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане с Разпореждане № 190 от 05.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 56/2020 г. по описа
на Районен съд – Панагюрище е отказано издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: На 31.03.2017 г. ответницата С.Г. била подала до „П.К.Б.” ЕООД искане за отпускане
на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, като е декларирала, че е
запозната с Общите условия на „П.К.Б.”
ЕООД. Твърди се, че С.Г. е получила
преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр с
допълнителна преддоговорна информация, като е декларирала възможност и желание
за закупуване и на пакет от допълнителни услуги и е предоставила на ищеца данни
за финансовото си състояние. След одобряване на искането на ответницата е бил
отпуснат заем на 31.03.2017 г. като е бил сключен Договор за потребителски
кредит № **********. Г. била получила одобрение да закупи и поискания от нея
пакет от допълнителни услуги, за получаването на който била подписала споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Получила била
отново и стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация за предоставяне на информация за потребителски кредит, на който
била положила имената и подписа си.
Твърди се, че ответницата била поела
задължение (чл.8 от Общите условия) по договора за потребителски кредит със
закупен пакет от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия
кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в общ размер на
95,06 лева (от които 52,55 лв. по
кредита и 42,51 лв. по закупения пакет от допълнителни услуги) и падежна дата всяко 26-о число на месеца.
Договорът за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги били подписани при Общи условия, които били неразделна част от договора и споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предадени били на
кредитополучателя при подписването им и тя била декларирала, че е запозната със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва. В исковата молба се твърди, че общият размер на договорното
възнаграждение по кредита бил
предварително определен в погасителния план. Страните били постигнали
споразумение договорното възнаграждение по кредита, което възниквало за клиента
като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и
да се погасява в рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги, което възниквало за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита. То също било разсрочено във времето и се погасявало от
клиента като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план.
Твърди се, че ищецът бил изпълнявал
точно и в срок задълженията си по договора, като бил превел сума в размер на 850.00 лв. по
посочената от длъжника С.Г. банкова сметка, *** погасява предоставения заем на
равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който
бил неразделна част от договора за
потребителски кредит. Погасителния план бил
получен от длъжника на 31.03.2017 г., заедно с договора за кредит,
стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че в
последствие погасителния план се бил увеличил с три вноски, тъй като на
28.08.2017 г. ответницата С.Г. била поискала безплатно отлагане на три вноски,
за което на 21.09.2017 г. бил подписан анекс № 1.
Твърди се, че ответницата С.Г. не била изпълнила изцяло задължението, което
била поела по договора. Общата сума на
направените плащания възлизала в размер на 1232,20, от които 487,43 лева по
възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги към ДПК, т.е.
непогасеното възнаграждение по пакета от допълнителни услуги възлизало на
532,81 лева.
Твърди се, че сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги било по избор на потребителя и зависило
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано
в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащането
на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падежа и
да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички
тези услуги потребителят можел да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи
такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на потребителя право да
получи услуги, които не били свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. По този начин потребителят
си гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит, като
получавал и гаранция, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той
няма да изпадне в забава, а кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно
изискуем, като ще има възможност да отложи плащането на определен брой вноски,
така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че
ако доходът му намалее, ще може да поиска намаляване на размера на определен
брой вноски до 75%. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е
необходимо да попълва и представя допълнителни документи. Предоставените
допълнителни услуги гарантирали спокойствието на потребителя и възможността му
да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги било
сключено по повод на ДПК на 31.03.2017 г. Същото било неразделна част от договор за потребителски
кредит № ********** и страните били
постигнали съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с него, що се
отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него. Твърди се, че
допълнителното споразумение било сключено при спазване на изискванията на
Закона за потребителския кредит. Предвид изложеното се моли за постановяване на
решение, с което длъжникът С. Г. да бъде осъдена да заплати на „П.К.Б.” ЕООД
сума в размер на 532,81 лв. представляваща неизплатеното задължение за
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, след като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск
с правно основание чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.
Предявеният иск е процесуално е допустим, тъй като
е подаден в законовия едномесечен срок, доколкото видно от доказателствата по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 20.05.2020
г., а исковата молба е подадена на 05.06.2020 г.
На 31.03.2017 г. ответницата е подала до ищеца искане за отпускане на кредит в размер на 1000 лв., като на
същия ден между страните бил сключен договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № **********,
по силата на който ищецът предоставил
на ответницата сума в размер на 850 лв., която сума ответницата се задължила да върне. Към договора за кредит било сключено и
споразумение за пакет от допълнителни услуги, по силата на което на ответницата са предоставени допълнителни
услуги състоящи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, за което е било уговорено заплащане на възнаграждение от ответницата в размер на 1020,24 лв, платимо на 24 месечни вноски, всяка в размер
на 42,51 лв.
Ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както по отношение на вземанията по договора за кредит, представляващи отпуснатата главница и договорна лихва, така и по отношение на цената за
закупен пакет от допълнителни услуги, като с Разпореждане № 190 от 05.02.2020 г. постановено по
ч.гр.д. № 56/2020 г. по
описа на Районен съд- Панагюрище искането за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по отношение на възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни
услуги е било
отхвърлено. Разпореждането на районен съд е било потвърдено с Определение № 146 от 21.04.2020г.
постановено по в.ч.гр.д. № 168/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, като в указания от съда едномесечен срок за процесното вземане е предявен иска с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От доказателствата по делото се установява, че между „П.к.Б.“ ЕООД и С.Г.,
на 31.03.2017 г. е бил сключен договор за кредит, по
силата на който ищецът е
предоставил на ответницата кредит в размер на 850 лв., като към договора за кредит е било сключено
допълнително споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Предвид изложеното съдът приема, че между страните по делото са възникнали правоотношения по
чл. 9 и сл. ЗПК, които се уреждат с
императивните правила на ЗЗП и ЗПК, поради което съдът е
длъжен да следи служебно дали договорът съответства на тези правила и дали не
накърнява правата на потребителя, предоставени му в съответствие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. В тази връзка съдът намира претенцията на ищеца за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за неоснователна, доколкото допълнителното
споразумение се явява
недействително по следните съображения:
Процесните допълнителни услуги включват: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
„Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен
падеж и такива са например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. Посочените в споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, постигнато
между страните по делото са действия, целящи осигуряване на
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като
помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита е изрично забранено с нормата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК.
Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в правоотношението и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Още повече, че в споразумението за допълнителни услуги е
посочено, че цената на пакета от допълнителни
услуги е дължима от потребителя към момента на сключване на допълнителното
споразумение, дори и при предсрочно погасяване на отпуснатия кредит, т.е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента
поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по този начин клаузите
налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна –
търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Възнаграждението се
дължи от потребителя не за конкретно предоставени от търговеца услуги, а за
възможността потребителя да упражни права, които така или иначе са му
предоставени по закон.
Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит представляват възнаграждение
за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало
дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си
задължение – да извърши дейността или да предостави услугата. Таксите, за
разлика от възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора
и не следва да се превръщат в източник на печалба за него. Предвид изложеното
следва да се приеме, че клаузите на договора за допълнителни услуги се явяват
недействителни поради противречие с императивни правни правила, установени с оглед защита на потребителите, поради което и
исковата
претенция за
заплащане на възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК се дължат разноски в полза на ответницата, но доколкото по делото такива
не са поискани нито в заповедното, нито в исковото производство, то съдът не
дължи произнасяне.
По изложените
съображения , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:*** срещу С.Г.Г. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ
адрес: ***, с който се иска да се осъди ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 532,81
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит (ДПК) № **********
от 31.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което вземане с
Разпореждане № 190 от 05.02.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. №56/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище
е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: