ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 151
04.02.2020
година град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
четвърти февруари 2020 година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1046 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на З.Г.С. срещу разпореждане за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед №1115 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1879/2019 г. по описа на РС Казанлък.
Частната
жалбоподателка твърди, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист са издадени неоснователно. Сочи, че кредиторът е
претендирал вземането по силата на договор за наем на земеделска земя, при
сключването на който тя не е била уведомена, че земеделската земя към онзи
момент се ползва от трети лица. Твърди, че реално не е могла да ползва
предоставената земеделска земя по предназначението, за което е бил сключен
договорът, като въпреки това обстоятелство кредиторът е претендирал плащане.
Излага, че в последващ сключването на договора момент действието на същия е
било прекратено за стопанската година 2015/16 по отношение на част от имотите,
за които е сключен. Въпреки това в заявлението се претендирало вземане за две
стопански години – 2015/16 и 2016/17. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане.
Постъпил
е отговор от заявителя, „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, в който взема становище за
неоснователност на жалбата и неотносимост на изложените от длъжника основания
за незаконосъобразност на разпореждането. Ответникът по частната жалба сочи, че
заповедта е издадена въз основа на споразумение с нотариална заверка на
подписите, а не както се твърди от длъжника въз основа на договор за наем на
земеделска земя. Излага, че споразумението е редовен от външна страна документ
и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Моли съда да
отхвърли частната жалба като неоснователна.
Съдът,
като взе предвид материалите по делото и обсъди доводите, наведени с частната
жалба и отговора към нея, намира за установено следното:
По
делото са представени доказателства, видно от които призовката за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 15.10.2019 г., а частната жалба е подадена по
пощата на 29.10.2019 г., поради което съдът приема, че е подадена в
преклузивния двуседмичен срок за обжалване, от легитимирано да обжалва лице,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения.
Заявителят „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ
със заявление от 08.07.2019 г. е поискал издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземане в размер на 2607.74 лева,
представляващи наемно плащане за селскостопанската 2015/2016 и 2016/2017 година
по Споразумение от 18.01.2018 г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и 1500 лева неустойка.
Длъжник, срещу когото е подадено заявлението, е частният жалбоподател З.Г.С..
Посочено е, че вземането произтича от документ по чл. 417 – Споразумение от
18.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните, с което длъжницата
се е задължила да изплати на заявителя сумата в размер на 6607.74 лева на 9
равни месечни вноски в периода от 31.01.2018 г. до 30.09.2018 г. Посочено е, че
длъжницата е погасила паричното си задължение до размера на 4000 лева. Посочено
е още, че съгласно уговорка в споразумението, в случай че длъжницата забави или
извърши в непълнота плащане на която и да е от вноските, това ще доведе до
настъпване на незабавна изискуемост на всички дължими суми. Друга последица от
неточното изпълнение е възникване на вземане на заявителя за неустойка в размер
на 3000 лева. Посочено е в заявление, че се претендира половината от дължимата
неустойка, или сумата в размер на 1500 лева. Претендират се и разноски в
заповедното производство.
Заповедният
съд е уважил така подадено заявление и е издал заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист.
Съгласно
чл. 417 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и
когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на някой от
посочените в разпоредбата документи. За да бъде уважено конкретното заявление,
съдът следва да съобрази съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК дали
вземането, посочено в заявлението (за което се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение) се основава на някой от актовете по чл. 417 от ГПК, дали
представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
Разпоредбата
на чл. 417, т. 3 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение се издава и въз
основа на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите
относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други
заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.
В
разглеждания случай дружеството иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на договор (споразумение) с нотариална заверка на
подписите (чл. 417, т. 3 от ГПК). От представения документ е видно, че З.С. се
е задължила да заплати на дружеството-заявител общо сумата от 6607.74 лева на 9
равни вноски с посочен срок за плащане (календарна дата) на всяка от вноските.
Уговорено е, че всяка забава или непълно извършване на което и да е от
плащанията по споразумението ще има за автоматична последица настъпването на
незабавна изискуемост на всички дължими суми, без да е необходима каквато и да
било допълнителна покана или друго действие от страна на дружеството. В случай
на подобно неизпълнение е уговорено право на дружеството да търси неустойка в
размер на 3000 лева.
Следователно
представеното споразумение с нотариална заверка на подписите представлява
редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява неудовлетворено
изискуемо и ликвидно вземане на заявителя за сумите, посочени в него срещу
лицето, което се сочи като длъжник. Следва да се посочи, че съдебният контрол в
това производство касае външната редовност на документа и наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Не подлежи на проверка
недължимостта на суми по договора, включително поради прекратяване на
действието му или погасяване на част от задължението по същия, тъй като действителните
материални правоотношения между страните не се изследват. С оглед на очертаните
параметри на проверка в заповедното производство, съдът намира, че изложените
от частната жалбоподателка аргументи касаят материалните правоотношения между
страните и са по съществото на спора, поради което следва да се разгледат от
съда в производството по чл. 422 от ГПК.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №1115 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 10.07.2019 г.
по ч.гр.д. №1879/2019 г. по описа на РС Казанлък.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: