№ 3125
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110205693 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ц. Д., с ЕГН: **********, подадена чрез адв. А. П., срещу
наказателно постановление № ЗОП-102#4/06.03.2025 г., издадено от председателя на
Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП във вр. с
чл. 260, ал. 2 от ЗОП му е наложено административно наказание глоба в размер 1676,40 лева
за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 192, ал. 1 и чл. 195 от ЗОП.
С жалбата се иска отмяна на горепосоченото НП като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, за което са изложени подробни съображения. В тази насока се сочи, че e
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН относно изискванията за съдържание на
НП, тъй като в НП не са описани смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, и не
са обсъдени възраженията на жалбоподателя срещу АУАН. На следващо място се твърди, че
нарушението не е извършено и неправилно административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя, като са изложени подробни аргументи в този смисъл.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от
упълномощен повереник – адв. П.. В хода на съдебните прения, същата поддържа
твърденията, изложени в жалбата. Сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, що се отнася до
задължителните реквизити на НП и до определянето размера на административното
наказание. По-нататък се твърди, че АНО неправилно е приел, че с поведението си
жалбоподателят е извършил нарушение на ЗОП, като са изложени съображения в тази
насока. В заключение се иска отмяна на НП и се претендират направените в хода на
производството разноски.
1
Въззиваемата страна – председателят на Сметната палата на Република България, редовно
призован за съдебно заседание, се представлява от юрк. Г.В.. В хода на съдебните прения
същата моли съда да остави без уважение жалбата срещу НП, като за аргументи в тази
насока препраща към представено по делото писмено становище. Излага аргументи относно
критериите за подбор по реда на ЗОП. Претендира разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
В представеното от въззиваемата страна писмено становище се сочи, че твърденията на
жалбоподателя за незаконосъобразност и неправилност на НП са недоказани и
необосновани, като са изложени подробни аргументи в тази насока. Иска се от съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП като правилно, законосъобразно и
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Отново се претендират
разноски и се прави възражение за прекомерност на предявеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събрания и проверен по делото
доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С Решение № 835/22.11.2018 г. на МС и Заповед № КВ-318/22.11.2018 г. на министър-
председателя на Република България жалбоподателят И. Ц. Д., с ЕГН: **********, бил
назначен длъжността „председател“ на Комисията за регулиране на съобщенията. С оглед на
това, същият бил публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.
11 от ЗОП.
Със заповед № ОД-02-01-004/29.01.2024 г. на заместник-председателя на Сметната палата на
Република България, на одитен екип в състав от петима одитори, било възложено да се
извърши одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на
Комисията за регулиране на съобщенията за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2023 г. Резултатите
от извършения одит били обеткивирани в два констативни протокола от 23.05.2024 г. В хода
на проверката било установено следното:
На 07.03.2023 г. И. Д., в качеството му на председател на КРС и публичен изпълнител,
открил процедура по възлагане на обществена поръчка. Обществената поръчка била на
стойност 69 999,00 лева без ДДС, поради което попадала в стойностния праг на чл. 20, ал. 3,
т. 2 от ЗОП. Предмет на поръчката бил „Проверка за прилагането на системата за
разпределението на разходите от пощенския оператор със задължение за извършване на
универсалната пощенска услуга и одит на внесените документи, свързани с изчисляването
на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга (УПУ) през 2022 г.,
на основание чл. 29а и чл. 296 от ЗПУ”. Обект на обществената поръчка бил услуга по чл. 3,
ал. 1, т. 3 от ЗОП.
В раздел II: „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“ т. III. 1.1 „Изисквания за
личното състояние“ на обявата за събиране а оферти, подписана от жалбоподателя (в
2
качеството му на възложител), било поставено следното изискване:
Възложителят ще отстрани от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка
участника, в случай, че за него са налице някое от основанията, възникнало преди или по
време на процедурата, посочени в чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 1, чл. 107 от ЗОП, както и в
следните три хипотези:
когато предложената от участника цена за изпълнение на поръчката надвишава
обявената прогнозна стойност от Възложителя;
наличие на обстоятелство по чл. 3, т. 8 от Закона за икономическите и финансовите
отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен
режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици. Забраната не
е приложима за изключенията, регламентирани в чл. 4 от същия закон;
обстоятелства от чл. 69 от ЗПКОНПИ.
Органите на Сметната палата на Република България приели, че поставеното изискване е
довело до нарушаване на принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност
и недопускане на дискриминация предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие и
възпрепятстване от участие на тези потенциални участници, които отговарят на другите
поставени от възложителя изисквания и могат да изпълнят предмета на обществената
поръчка, но за които са налице обстоятелствата по чл. 55, ал.1, т.1 от ЗОП.
Предвид гореизложеното, органите на Сметната палата, приели, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и на 07.10.2024 г. св. А. С. П., одитор в отдел 1
ЦО, ОД I ОСФУ на Сметната палата, издала акт за установяване на административно
нарушение № ЗОП-102/07.10.2024 г. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели
и бил подписан както от тях, така и от актосъставителя и нарушителя. В графата „обяснения
(възражения) на нарушителя“ нарушителят посочил, че ще представи възражения в
законоустановения ред. На 07.10.2024 г. препис от АУАН бил връчен на нарушителя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН нарушителят е представил подробни писмени възражения
срещу АУАН, с които е поискано да бъде прекратено производството и да не се издава
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган е преценил, че възраженията, направени от И. Д., са
неоснователни, поради което на 06.03.2025 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № ЗОП-102#4/06.03.2025 г. от Д.Б.Г., председател на Сметната палата на
Република България. Препис от него бил връчен на И. Д. на 17.03.2025 г., а на 28.03.2025 г.
била подадена жалба срещу него, въз основа на която било образувано настоящото съдебно
производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по
делото гласни доказателствени средства – показанията на св. А. П., както и въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
3
Съдът намира за логични, подробни, последователни и лишени от противоречия показанията
на свидетеля А. П., като същите съдействат за установяване обстоятелствата около
констатираното нарушение. Поради това и доколкото същите се подкрепят от писмените
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на производството, съдът ги
кредитира в цялост.
Подробности за времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и за неговото
авторство, съдът установи от писмените доказателства и доказателствени средства. Същите,
ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, допълващи се и водят до единен и
несъмнен извод по отношение на посочените обстоятелства. Съдът не намира основание за
съмнение в достоверността им, поради което ги кредитира при формирането на
фактическите, а оттам и правните си изводи. Доколкото липсват противоречия в
доказателствените материали относно относимите към предмета на делото обстоятелства,
съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗОП, актовете за установяване на нарушения по този закон,
констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от оправомощени одитори в срок 6
месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от три години от извършване
на нарушението. Съгласно ал. 2, наказателните постановления се издават от председателя на
Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.
Съгласно т. 14 от I. Одитна дирекция I „Одити за съответствие при финансовото управление“
от заповед № 158/11.04.2024 г. на изпълняващия правомощията на председателя на Сметната
палата на Република България, св. А. П., съставител на АУАН, е била оправомощена да
образува административнонаказателни производства и да издава актове за установяване на
административни нарушения. Обжалваното НП е издадено от Д.Г., председател на сметната
палата на Република България. Ето защо, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това органи в кръга на службата им.
В чл. 260, ал. 1 от ЗОП е предвиден срок за съставяне и издаване на АУАН, който срок е
специален спрямо срока за съставяне на АУАН, посочен в чл. 34 от ЗАНН. Предвид това
правилата на чл. 260 от ЗОП са специални по отношение на чл. 34 от ЗАНН и в конкретния
случай следва да намерят приложение именно те.
В настоящия случай, проверката, извършена от органите на Сметната палата, е приключила
със съставянето на два констативни протокола от 23.05.2024 г., в които е отразено, че
жалбоподателят, в качеството му на председател на КРС, е бил публичен възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 11 от ЗОП. Посочено е още, че с обява за събиране на оферти от
07.03.2023 г., подписана от жалбоподателя, е открита обществена поръчка с предмет
„Проверка за прилагането на системата за разпределението на разходите от пощенския
оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и одит на
внесените документи, свързани с изчисляването на нетните разходи от извършването на
4
универсалната пощенска услуга (УПУ) през 2022 г., на основание чл. 29а и чл. 296 от ЗПУ”.
С оглед на това, съдът намира, че нарушителят е установен на 23.05.2024 г. – със
съставянето на крайния акт, с който е приключила проверката (констативния протокол).
Доколкото АУАН е съставен на 07.10.2024 г., съдът достигна до извода, че АУАН е издаден в
сроковете, предвидени в чл. 260, ал. 1 от ЗОП.
На следващо място, формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е описано достатъчно подробно и ясно,
съответно е на дадената правна квалификация, по начин, по който жалбоподателят може да
разбере за какво нарушение от фактическа и правна страна е санкциониран. АУАН и НП са
надлежно връчени на страните.
АНО е разгледал възраженията на И. Д. срещу жалбоподателя, като достатъчно ясно е
аргументирал защо намира същите за неоснователни. Също така, съдът намира, че АНО е
изложил подробни мотиви касателно определянето и индивидуализацията на наложеното
административно наказание. Предвид това, възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав констатира, че в производството по
установяване на административно нарушение и налагане на административно наказани не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Що се отнася до приложението на материалния закон, съдът достигна до следните
изводи:
Жалбоподателят И. Д. е санкциониран за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Съгласно тази
разпоредба, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да
ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка.
Съдът установи, че както в обявата за събиране на оферти, така и в документацията за
обществената поръчка, жалбоподателят, в качеството си на председател на КСР е посочил,
че „възложителят ще отстрани от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка
участника, в случай, че за него са налице някое от основанията, възникнало преди или по
време на процедурата, посочени в чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 1, чл. 107 от ЗОП“.
В част Пета от ЗОП (чл. 186 – чл. 195 от ЗОП) са уредени специални правила за възлагане на
обществени поръчки на ниска стойност, като тези разпоредби дерогират приложението на
общите такива – описани в част Първа и Втора на ЗОП, а при липса на правна уредба,
последните се прилагат субсидиарно. По делото е безспорно, че стойността на процесната
обществена поръчка е била по чл. 20, ал. 3 от ЗОП. Следователно приложение е следвало да
намерят разпоредбите на чл. 186 и сл. от ЗОП.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗОП, възложителят отстранява участник, за когото е налице някое
5
от обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и който не отговаря на поставените от възложителя
критерии за подбор, ако има такива.
В чл. 54 от ЗОП са въведени т. нар. основания за задължително отстраняване на участник,
т.е. в случай че бъде установено, че някое от тези основания са налице, възложителят е
длъжен на основание чл. 192, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗОП да отстрани конкретния
участник.
В чл. 55 от ЗОП са въведени основания за незадължително отстраняване на участник. Тук
възложителят само може да отстрани участник, ако установи, че са налице някое от
основанията, но не е длъжен.
Хипотезите за отстраняване на участник са изрично и изчерпателно уредени в чл. 192, ал. 1
от ЗОП. В разпоредбата е посочено, че възложителят отстранява участник, за когото е
налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и който не отговаря на поставените от
възложителя критерии за подбор, ако има такива. Съдът намира, посочената разпоредба е
достатъчно ясна и недвусмислена и че е недопустимо същата да се тълкува разширително,
още повече, че предвижда ограничаване на права.
Съгласно чл. 195 от ЗОП, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на
части първа и втора. Видно от горното, правила за отстраняване на участник при възлагане
на обществена поръчка на ниска стойност (за каквато се касае в настоящия случай), са
предвидени изрично в чл. 192 във вр. с чл. 54 от ЗОП. Следователно тези въпроси са били
уредени в част Пета от ЗОП и тук не намират субсидиарно приложение правилата на част
Първа и Втора от ЗОП. Следователно недопустимо е да се прилагат допълнително
ограниченията на чл. 55 от ЗОП.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно въвеждането на
допълнителни основания за отстраняване по чл. 55, ал. 1 от ЗОП е счетено от
административнонаказващия орган като ограничаващо конкуренцията и възможността на
стопанските субекти да участват в процесната обществената поръчка, с оглед на което на
07.03.2022 г. жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
нарушение. Нарушението е формално, на просто извършване, при което настъпването на
вредоносни последици не е елемент от осъществяването на фактическия му състав.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 11 от ЗОП, публични възложители са председателите на държавните
комисии. В настоящия случай, видно от справка за длъжностните лица в КРС за периода
01.01.2022 г. – 31.12.2023 г., с Решение № 835/22.11.2018 г. на МС и Заповед № КВ-319-
22.11.2018 г. на министър-председателя на Република България, И. Д. е бил назначен на
длъжност „председател“ на КРС, считано от 22.11.2018 г. Ето защо, същият е има качеството
публичен изпълнител към момента на извършване на нарушението, следователно бил е
годен субект на нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
От субективна страна, нарушението е извършено при форма на вината - непредпазливост и
по-конкретно –небрежност, тъй като в качеството си на възложител по смисъла на ЗОП,
жалбоподателят И. Д. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с включването на посоченото
6
изискване по чл. 55 от ЗОП необосновано се ограничава участието на стопански субекти в
обществената поръчка и конкуренцията, но не го е сторил.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното нарушение жалбоподателят е санкционира на основание чл. 247, ал. 1 от
ЗОП. Настоящата редакция на тази разпоредба (в сила от 22.12.2023 г.) гласи, че възложител,
който наруши забраната на чл. 2, ал. 2, чл. 11, ал. 5, чл. 16, чл. 21, ал. 14, 15 или 17, чл. 149,
ал. 10 или чл. 150, ал. 4, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лева.
Към момента на извършване на нарушението – 07.03.2022 г. редакцията на тази разпоредба е
предвиждала максималният размер на наказанието да е било „не повече от 20 000 лева“.
С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено наказание в размер на 1676,40 лева, което
представлява 10 % от прогнозната стойност на съдебната поръчка (83 820 лева с ДДС).
Доколкото наказанието е предварително определено и за съда не е налице възможност за
изменение на неговия размер, съдът намира,че административнонаказващият орган
правилно е определил и индивидуализирал наложеното на жалбоподателя наказание.
Същото е справедливо и ще способства за постигане целите на административното
наказание по чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други сходни случаи, поради което съдът намира, че не са налице предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав достигна до извода, че обжалваното
НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е направила искане за присъждане на такива в срок. При
определяне на размера на разноските, съдът съобрази разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН вр. ал. 4 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимален размер
от 80 (осемдесет) лева, което жалбоподателят да бъде осъдена да заплати в полза на
Комисията за регулиране на съобщенията
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН
наказателно постановление № ЗОП-102#4/06.03.2025 г., издадено от председателя на
Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП във вр. с
чл. 260, ал. 2 от ЗОП на И. Ц. Д., с ЕГН: **********, е наложено административно
7
наказание глоба в размер 1676,40 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 192, ал. 1 и
чл. 195 от ЗОП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН във вр. с на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ И. Ц. Д., с ЕГН: ********** да заплати на Комисията за
регулиране на съобщенията сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8