Р Е Ш Е Н И Е
№…..………./…………….2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл. съдия АНТОНИЯ
МЛАДЕНОВА
при секретар
Атанаска Иванова,
като
разгледа докладваното от младши съдия А. Младенова
въззивно гражданско дело № 474 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XX от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Х.Н., чрез
процесуалния му представител адв. Ю.Д., против решение № 66/09.01.2017 г.,
постановено по гр. д. № 2175/2016 г. по описа на Районен съд – Варна (поправено с решение № 2425/14.06.2017 г. по реда на чл. 247 ГПК), в частта,
с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 3 от ЗМВР
(отм.) и чл. 187, ал. 5 от ЗМВР за разликата над сумата от 606,10 лв. до
претендирания размер от 5153,25 лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над сумата от 32,74 лв. до претендирания размер от 793,19 лв.,
както и в частта, с която е осъдил С.Х.Н. да заплати на Областна дирекция на
МВР - Варна сумата от 403,71 лв.,
представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателят оспорва решението като неправилно поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди,
че съдът неправилно е отхвърлил претенциите му за заплащане на равностойността
на установените от съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) 14 работни дни
неползван допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд в работни дни
(4 работни дни за 2015 г. и 10 работни дни за 2013 г.), претенцията за възнаграждение
за нощен труд и за труд, полаган през официални празници за периода от
01.11.2012 г. до 01.07.2014 г. (преди влизане в сила на действащия ЗМВР), както
и за възнаграждение за проведено професионално обучение за времето от
01.11.2012 г. до 04.11.2015 г. Оспорва изчисления размер на мораторната лихва,
както и размера на присъдените с решението разноски. Формулира искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуалния му представител адв. Ю.Д., поддържа въззивната жалба и направеното
в нея искане.
Въззиваемата страна - Областна дирекция на МВР - Варна, не е представила отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК. В открито съдебно заседание процесуалният
представител оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът констатира следното:
Производството
пред Районен съд - Варна е образувано по предявени от С.Х.Н. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Варна (ОД на МВР - Варна) обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: 1.) искове с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 3 ЗМВР
(отм.) и чл. 187, ал. 5 ЗМВР за сумата от 5153,25 лв., представляваща сбор от незаплатените
възнаграждения за 549 часа извънреден труд за периода от 01.11.2012 г. до 04.11.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска - 26.02.2016 г. до окончателното й
изплащане, и 2.) искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 793,19 лв.,
представляваща сбор от дължимите върху всяко отделно възнаграждение мораторни
лихви за периода от 01.12.2012 г. до 25.02.2016 г., ведно със законната лихва
за забава върху сумата, считано от 26.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че е служител в структурите на МВР от
01.05.1991 г. до 13.11.2015 г., когато със заповед № 365з-3511/04.11.2015 г. на
ОД на МВР-Варна, е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 226, ал. 1, т.
13 от Закона за МВР, считано от 13.11.2015 г. Поддържа, че за периода от
01.11.2012 г. до 13.11.2015 г., в който е полагал труд при работа на смени с
продължителност от 24 часа всяка смяна, е отработил 549 часа извънреден труд, от
които 441 часа положен труд извън редовното работно време, в това число нощен
труд и труд по време на официални празници, и 108 часа проведено професионално
обучение, за който извънреден труд не му е заплатено дължимото възнаграждение в
размер на 5153,25 лв.
В отговара на исквата молба ответникът твърди, че исковата претенция за
периода от 01.11.2012 г. до 01.12.2015 г. е неоснователна, тъй като положеният
от ищеца в този период извънреден труд е отчитан с редовно съставени протоколи
и своевременно заплащан съгласно действащата законова уредба. Признава, че претенцията по чл. 187, ал. 5 ЗМВР е частично
основателна до сумата от 97,43 лв., представляваща полагащото се възнаграждение
за 16 часа положен извънреден труд през м. октомври 2015 г., който не е отчетен
поради техническа грешка при изчисляването.
След като
съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
От представената
по делото кадрова справка с рег. № 365-26114 от 06.07.2016 г. (л. 186) се
установява, че С.Х.Н. е започнал работа в системата на МВР на 01.05.1991 г.,
като служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР със
заповед № 365з-3511/04.11.2015 г. на Директора на ОД МВР Варна (л. 13), считано
от датата на връчване на заповедта - 13.11.2015 г.
Видно от Удостоверение peг. № 6036/09.12.2015 г.,
издадено от ОД на МВР - Варна (л. 14), на ищеца са признати като стаж по
ЗМВР прослужени 17 години 04 месеца и 10
дни, както и часове за положен извънреден труд след 31.12.2004 г.
За определяне на количеството положен от ищеца извънреден труд, размера на
заплатеното му възнаграждение и размера на определения допълнителен платен
годишен отпуск, от страна на ответника по делото са представени следните
писмени доказателствени средства: заявления за ползване на платен годишен
отпуск от С.Н. за периода от м. 12.2012 г. до м. 08.2015 г.; заповеди за
определяне на допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на работата
извън работното време за 2012 – 2014 г.; месечни графици за 24 часови дежурства
на служители на ОДЧ РУП – Аксаково за периода от м. ноември 2012 г. до м.
ноември 2015 г., включително; протоколи за отчитане на положен труд при работа
на смени от държавни служители за тримесечен период, а след 01.04.2015 г. – за
съответния месец, съставени за периода от 01.07.2012 г. до 30.11.2015 г.;
справка за часове положен извънреден труд от С.Н. за процесния период и платежни
бележки за заплатени на ищеца възнаграждения за периода 2012 – 2015 г.
От посочения доказателствен материал и заключението на вещото лице по
допуснатата в първоинстанционния процес съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че през процесния период
ищецът е полагал труд при 24 часови смени по график, като:
- за периода от 01.11.2012 г. до 04.11.2015 г. е положил общо 835 часа извънреден труд, от които за заплащане са предвидени 577 часа, възнаграждението за които
възлиза в размер на 3 379,42 лв., а 258 часа следва да бъдат
компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск от 32 работни дни, както
следва: за м. 11-12.2012 г. – 2 работни дни, ползвани от ищеца през м. 04.2013
г., за 2013 г. – 22 работни дни, от които са одобрени и ползвани 12 работни дни
(през м. 05.2014 г. 11 работни дни и през м. 09.2014 г. – 1 работен ден), и за периода
01.01.2014 – 30.06.2014 г. – 4 работни дни, ползвани през м. 07.2015 г., като
на ищеца не са определени полагащите му се според вещото лице 4 работни дни
допълнителен платен годишен отпуск за 2015 г. За периода от 01.11.2012 г. до
04.11.2015 г. във ведомостите за заплати са били начислени и изплатени, общо
553 ч. извънреден труд, като количеството на незаплатен извънреден труд (като
разлика между отчетените 577 ч. и заплатените 553 ч.), вещото лице изчислява
общо в размер на 24 часа и 4 работни дни за допълнителен отпуск за 2015 г. Дължимото
възнаграждение за 24 часа извънреден труд според експертното заключение възлиза
в размер на 147,34 лв., а дължимата сума за 4 работни дни допълнителен платен
годишен отпуск вещото лице определя при изслушването му пред Районен съд –
Варна в брутен размер на 173,60 лв. (нетен размер 156,24 лв.), изчислен по
правилата на чл. 228 КТ – като обезщетение за неползван допълнителен отпуск;
- за периода от 01.07.2014 г. (след влизане в сила на действащия ЗМВР) до
04.11.2015 г. е положил общо 800 часа нощен труд, от които на ищеца са
начислени по ведомост и заплатени 264 часа, а незаплатени остават 536 часа, за
които според експерта се полага възнаграждение в размер на 134 лв.;
- за периода от 01.07.2014 г. до 04.11.2015 г. – общо 40 часа труд по време
на официални празници, дължимото възнаграждение за които е определено на
стойност от 324,76 лв., която сума не е начислена на ищеца по ведомост.
По делото пред Районен съд – Варна е разпитан един свидетел – Й.М.Г.,
ангажиран от ищеца, от показанията на който се установява, че същият е бил
колега на ищеца в РУП – Аксаково. Свидетелят твърди, че на служителите са
провеждани учебни занятия и професионално обучение, състоящо се от теория (от 9
ч. сутринта до обяд) и практика (стрелби, провеждани до 14-15 ч.), за което
присъстващите са се подписвали на нарочни списъци.
В хода на въззивното производство е допусната допълнителна ССчЕ, от
депозираното заключение по която се установява следното:
- извънредният труд, полаган за периода от 01.11.2012 г. до 01.07.2014 г. (с
включен нощен труд) е 350 часа, от които на служителя са заплатени по ведомост
322 часа и неизплатени остават 28 часа, възнаграждението за които възлиза в общ
размер на 166,24 лв. При изслушването на вещото лице същото уточнява, че този извънреден
труд е включен в целия период на първоначалната експертиза (01.11.2012 –
01.07.2014 г.) и установените часове извънреден
труд се дублират. Допълва, че в изчисленията по допълнителната експертиза положеният
нощен труд е приравнен на извънреден в резултат на преизчисляването му от нощен
в дневен с коефициент 0,143, на основание чл. 67 от Закона за държавния
служител (ЗДСл);
- нощният труд, полаган от ищеца за периода от 01.11.2012 г. до 01.07.2014
г., е 1064 часа, за които се дължи възнаграждение в размер на 266 лв., което не
е изплатено;
- трудът, полаган от ищеца през официалните празници за периода от
01.11.2012 г. до 01.07.2014 г., е 112 часа, за които се дължи възнаграждение в
размер на 857,18 лв., което не е изплатено;
- от представените отчети вещото лице не може да изчисли часовете
професионално обучение, на което е присъствал ищецът, както и да определи
съответното възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
I. Съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за часовете
положен извънреден труд през 2013 г. и 2015 г., за които не му е заплатено
възнаграждение и не е определен допълнителен платен годишен отпуск, за
основателна.
Според чл. 211, ал. 5, т. 2 във вр. ал. 3 във вр. чл.
212, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.), приложим към 2013 г., на държавните служители, работещи
на смени (какъвто е ищецът), се дължи възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 50 часа на отчетен тримесечен период и допълнителен отпуск до 12
работни дни за отработеното време над 50 часа. Редът за ползване на отпуск от
служителите на МВР се определя с акт на министъра на вътрешните работи,
съгласно чл. 212, ал. 5 ЗМВР (отм.).
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се
установява, че ищецът е положил извънреден труд през отчетните (тримесечни)
периоди на 2013 г., както следва:
- за м. 01 – 03.2013 г. – 40
часа, за които се е изплатено възнаграждение в размер на 221,43 лв.;
- за м. 04 – 06.2013 г. – 72 часа, за 50 часа от които е изплатено възнаграждение в размер
на 276,79 лв., а останалите 22 часа следва да бъдат компенсирани с допълнителен
отпуск;
- за м. 07 – 09.2013 г. – 176 часа, от които за 50 часа е изплатено възнаграждение в размер
на 276,79 лв., а останалите 126 часа следва да бъдат компенсирани с
допълнителен отпуск;
- за м. 10 – 12.2013 г. – 80 часа, от които за 50 часа е изплатено възнаграждение в размер
на 276,79 лв., а останалите 30 часа следва да бъдат компенсирани с допълнителен
отпуск.
Общият сбор от часовете извънреден труд, компенсируеми с
допълнителен отпуск, е 178 часа, които се равняват приблизително на 22 работни
дни. Със заповед № К-71/04.02.2014 г. на ищеца е определен максималният допустим
съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.) размер на допълнителния отпуск от 12
работни дни, ползван от служителя през м. 05. 2014 г. (11 работни дни) и м.
09.2014 г. (1 работен ден). Останалите 10 работни дни отпуск не са определени в
посочената заповед. Следователно с издадения акт са компенсирани с допълнителен
платен годишен отпуск общо 96 часа положен от служителя извънреден труд за 2013
г., а некомпенсирани остават 82 часа (получени като разлика между отработените
178 часа и компенсираните 96 часа).
Въпреки максимално допустимата норма от 50 часа на
отчетен период, определена в чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.), работодателят не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение, с оглед на което
и предвид липсата на заповед, с която да бъде определен полагащия се на
служителя допълнителен отпуск, тези 82 часа положен извънреден труд, за които
нито е заплатено възнаграждение, нито е определен допълнителен отпуск, следва
да бъдат овъзмездени с възнаграждение, изчислено при условията на чл. 211, ал.
6 ЗМВР (отм.) – с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
на служителя. Същото възлиза в размер на 454,28 лв. (по 5,54 лв. на час, която
стойност е определена в Приложение № 1 към ССчЕ) и за тази сума предявеният иск
по чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.) се явява основателен.
Върху посочената
главница се дължи и претендираната от ищеца мораторна лихва, като периодът, за
който се начислява същата, съдът определя, вземайки предвид следното: 1.)
според чл. 28, ал. 3 от Инструкция № Iз-2453 от от 4.12.2012 г. за реда за
разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното
работно време, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.
211, ал. 7 от ЗМВР (отм.), възнагражденията за
труд извън установеното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно изпращане на
протоколите във финансовите звена; 2.) за 2013 г.
отработените часове извънреден труд са в размер на 178 часа, разпределени по
тримесечен отчетен период по следния начин: 22 часа за периода м. 04 – 06.2013
г., 126 часа за м. 07 – 09.2013 г. и 30 часа за м. 10 – 12.2013 г. Ответникът е
компенсирал служителя с 12 работни дни допълнителен отпуск, равняващи се на 96
часа (22 часа, отработени през първото тримесечие, и 74 часа през второто
тримесечие), следователно некомпенсирани остават 52 часа за периода м. 07 –
09.2013 г., за които се дължи възнаграждение в размер на 288,08 лв., което е
следвало да бъде заплатено на служителя до края на м. 10.2013 г., и 30 часа за
м. 10 – 12.2013 г., възнаграждението за които възлиза на 166,20 лв., което е
следвало да бъде заплатено на служителя до края на м. 01.2014 г. С оглед на
гореизложеното, дължимата мораторна лихва възлиза в общ размер на 102,83,
получена като сбор от лихвата за забава върху сумата от 288,08 лв. за периода
от 01.11.2013 г. до предявяване на иска – 26.02.2016 г. в размер на 67,91 лв. и
лихвата за забава върху сумата от 166,20 лв. за периода от 01.02.2014 г. до
26.02.2016 г. в размер на 34,92 лв.
След 01.07.2014 г. - влизане в сила на действащия ЗМВР, извънредният
труд е ограничен до 280 часа годишно, а за служителите, работещи на смени – и
70 часа на отчетен период (чл. 187, ал. 7 ЗМВР), като според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата
извън редовното работно време за служителите, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период, а компенсация на
извънредния труд с допълнителен платен годишен отпуск е предвидена само за
извънреден труд в работни дни, положен от служителите
на ненормиран работен ден. По делото е установено, че ищецът е полагал труд при
работа на смени и не е изпълнявал служебните си задължения при ненормиран
работен ден, поради което за отработените от него часове извън редовното
работно време се дължи възнаграждение.
От експертното заключение се установява, че за периода
01.01.2015 г. – 04.11.2015 г. ищецът е положил извънреден труд в размер на 217
часа, разпределен за тримесечен отчетен период, както следва:
- за м.01 - 03.2015 г. – 25 часа, от които са му
заплатени 24 часа с възнаграждение в размер на 146, 14 лв. и остават за
изплащане 5,27 лв.;
- за м. 04 – 06.2015 г. – 96 часа, за 70 часа от които е
заплатено възнаграждение в размер на 426,25 лв. и остават за компенсиране с
отпуск 26 часа;
- за м. 07 - 09.2015 г. – 80 часа, за 48 часа от които е
заплатено възнаграждение в размер на 292,29 лв. и остават за изплащане 32 часа,
като вещото лице е определило, че за 22 от тях (до предвидения в закона
максимум от 70 часа за отчетен период) е дължимо възнаграждение в размер на 133,96
лв. и остават за компенсиране чрез отпуск 10 часа;
- за м. 10 – 04.11.2015 г. – 16 часа, като на служителя
са заплатени 15 часа с възнаграждение в размер на 91,34 лв. и остават за
изплащане 6,09 лв.
Според експертното заключение освен определеното
възнаграждение в общ размер на 211,32 лв., дължимо за положения извънреден труд
до 70 часа на тримесечие, за компенсиране с допълнителен отпуск остават 32 часа
извънреден труд, равняващи се на 4 работни дни. При изслушването му, експертът излага,
че за тези часове извънреден труд на служителя се дължи обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ в брутен размер от 173,60 лв. (л.
222). Съдът не кредитира заключението в
тази му част, доколкото същото противоречи на установените по делото факти и на
приложимия към спорното правоотношение материален закон. Според чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР, обсъден подробно по-горе, за извънреден труд, положен от служители,
работещи на смени, се дължи единствено възнаграждение, а не и компенсация с
допълнителен платен годишен отпуск. Такъв отпуск не е определен и от
работодателя. Следователно на служителя следва да бъде заплатено не обезщетение
за 4 дни неползван отпуск, а възнаграждение за 36 часа положен извънреден труд
(26 часа за м. 04 – 06.2015 г. и 10 часа за м. 07 - 09.2015 г.), което възлиза
в размер на 219,24 лв. (по 6,09 лв. на час, която стойност е определена в
Приложение № 1 към ССчЕ). Тези 36 часа извънреден труд надвишават нормативно
установения максимум за отчетен период, но следва да бъдат заплатени на
служителя по аргументите, изложените по-горе относно дължимото възнаграждение
за извънреден труд, положен от служителя през 2013 г.
Върху дължимото
възнаграждение ответникът дължи заплащането на мораторна лихва. За определяне
периода на обезщетението за забава, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР (в редакцията от 20.02.2015 г.), и чл. 33, ал. 1 от Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 187,
ал. 9 във връзка с ал. 8 и чл. 188, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, според които работното време на държавните служители,
полагащи труд при работа на 24-часови смени, се изчислява сумарно за
едномесечен период, като възнагражденията за
труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно ответникът дължи на ищеца заплащането на мораторна лихва за
периода 01.08.2015 – 26.02.2016 г. върху възнаграждението за извънреден труд в
размер на 158,34 лв. (за 26 часа извънреден труд, положен през м. 06.2015 г.) на
стойност от 9,21 лв. и мораторна лихва за периода 01.11.2015 – 26.02.2016 г.
върху възнаграждението за извънреден труд в размер на 60,90 лв. (за 10 часа извънреден
труд, положен през м. 09.2015 г.) на стойност от 5,16 лв. Общият размер на
дължимата мораторна лихва е в размер на 14,37 лв.
II. Настоящият съдебен състав намира претенцията на ищеца за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен нощен труд и труд по време на официални
празници в периода 01.11.2012 г. – 30.06.2014 г. за неоснователна, тъй като за
същата липсва правно основание.
ЗМВР е специален
по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР (арг. от чл. 169,
ал. 2 ЗМВР (отм.) и чл. 142, ал. 2 ЗМВР). В чл. 202, ал. 1 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 44 от 12.06.2012 г., в
сила от 1.07.2012
г.) са изброени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на държавните служителите, като в разпоредбата е предвидено
възнаграждение само за извънреден труд, но не и за нощен труд или труд, полаган от държавните служители по време на официални празници,
каквато изрична разпоредба се съдържа в действащия ЗМВР. Нормата на чл. 202, ал. 5 ЗМВР (отм.) допуска заплащане на
допълнителни възнагараждения и извън посочените в ал. 1, само в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет, каквито в процесния
период не са приети. От систематическото тълкуване на двете норми следва, че изброяването в специалния закон на хипотезите, в които се дължи допълнително
възнаграждение, е изчерпателно и не са налице условията за приложимост на
общата норма на чл. 67 ЗДСл.
III. Претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за 108 часа професионално
обучение също е неоснователна, доколкото същата е недоказана в хода на
производството. От свидетелските показания по делото се потвърждават
твърденията на ищеца, че същият е участвал в учебни занятия и професионално
обучение, но не е установен нито периодът, нито точният брой часове,
заплащането на които се претендира. Последните не се установяват и от
заключението на допълнителната ССчЕ. С оглед процесуалната равнозначност между
недоказаните в процеса и неосъществените в действителност факти, искът се явява
неоснователен.
IV. Съдът намира, че дължимото обезщетение за забава върху всяко от дължимите
възнаграждения за положен извънреден труд е неправилно изчислено, тъй като погрешно
е определен началният момент, от който се дължи същото, считано от изтичане на
съответното тримесечие на отчетен период. Според действащата нормативна уредба
в процесния период, цитирана подробно по-горе, възнагражденията за труд извън установеното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, с оглед на което работодателят изпада в забава не след изтичане на
отчетния период, а в края на месеца, следващ последния месец на отчетния
период.
Намаляването на
периода, за който се дължи обезщетението за забава, води до намаляване на
размера на дължимата мораторна лихва, което би довело до влошаване положението
на жалбоподателя. Решението не е обжалвано от другата страна, поради което, на
основание чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази му част.
С
оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск по чл. 211, ал. 5, т. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 187, ал.
5 от ЗМВР за сумата от 673,52 лв., както и частта, в която е отхвърлен искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 117,20 лв., и да бъде потвърдено в останалата му
част.
По разноските:
В
първоинстанционното производство:
Ищецът претендира
присъждането на извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв., за заплащането на които са представени доказателства (договор за правна
защита и съдействие от 10.02.2016 г. (л. 17).
За процесуалното представителството на ответника районният
съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 366,24 лв. и е
присъдил в полза на ответника същото, както и депозит за вещо лице в размер на
75 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете – общо 403,71 лв. Размерът на
определеното юрисконсултско възнаграждение може да бъде оспорено в производство
по чл. 248 ГПК, каквото ищецът не е инициирал, поради което настоящата въззивна
инстанция не е компетентна да намали присъденото възнаграждение поради
порекомерност – възражение, релевирано от ищеца едва в хода на устните
състезания пред въззивната инстанция (л. 31).
С оглед изхода на спора по същество след въззивната
инстанция, уважената част от исковите претенции е в общ размер на 1429,56 лв.,
изчислена като сбор от 1279,62 лв. по претенцията за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд и 149,94 лв. по исковете за мораторна лихва.
Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
120,20 лв., съразмерно с уважената част от исковите претенции, а на ответника –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 278, 19 лв., съразмерно с
отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимите държавни такси
и разноски следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 51,18
лв. по иска с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 3 ЗМВР (отм.) и чл. 187, ал.
5 ЗМВР и държавна такса в размер на 6,00
лв. по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и разноските за вещо
лице, съобразно уважената част на исковете в размер на 18,03 лв.
Във въззивната
инстанция:
Ищецът (въззивник) претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение, но не посочва размера на претендираните разноски, нито
представя доказателства за заплащането на съответното възнаграждение, поради
което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Ответникът (въззиваема страна) претендира юрисконсултско
възнаграждение, което, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя в размер на 100 лв., отчитайки обстоятелството,
че процесуалният представител на въззиваемата страна не е подал отговор на
въззивната жалба и се е явил само в първото проведено по делото открито съдебно
заседание на 22.05.2017 г.
Доколкото с въззивната жалба се оспорва
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, материалният интерес във
въззивната инстанция е 5307,60 лв., като отхвърлената част от исковете възлиза
в размер на 4516,88 лв., с оглед на което в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 85,10 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимите държавни такси
и разноски за въззивното производство следва да се възложат на ответника
(въззиваема страна), като се осъди същия да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер на 11,54
лв. за обжалване на решението в отхвърлителната му част по иска с правно
основание чл. 211, ал. 5, т. 3 ЗМВР (отм.) и чл. 187, ал. 5 ЗМВР и държавна
такса в размер на 3,90 лв. за
обжалване на решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, както и разноските за вещо лице, съобразно уважената част на
исковете в размер на 22,35 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 66/09.01.2017 г.,
постановено по гр. д. № 2175/2016 г. по описа на Районен съд – Варна (поправено
с решение № 2425/14.06.2017 г. по реда на чл. 247 ГПК), в частта, с която е
отхвърлен предявеният от С.Х.Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2 иск с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 3 от ЗМВР
(отм.) и чл. 187, ал. 5 от ЗМВР за сумата от 673,52 лв., както и
в частта, я която е отхвърлен предявеният от
С.Х.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 иск с правно основание на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 117,20 лв., и в частта за разноските, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати
на С.Х.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 673,52
лв. (шестстотин седемдесет и три
лева и петдесет и две стотинки), представляваща
сбор от незаплатените възнаграждения за 118 часа извънреден труд, положен за периода 01.04.2013 г. - 04.11.2015 г., на основание чл. 211,
ал. 5, т. 3 ЗМВР (отм.) и чл. 187, ал. 5 ЗМВР, ведно със законната лихва върху
сумата от 26.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 117,20 лв. (сто и седемнадесет
лева и двадесет стотинки), представляваща сбор от дължимата върху всяко отделно
възнаграждение мораторна лихва за периода от 01.11.2013 г. до 25.02.2016 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от
26.02.2016 г. до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, в която е отхвърлен предявеният от С.Х.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Областна
дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 иск с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 187, ал.
5 от ЗМВР за разликата от присъдените от двете съдебни инстанции 1279,62 лв. до
пълния предявен размер от 5153,25 лв., както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от С.Х.Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2 иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата от присъдените от двете съдебни инстанции 149,94 лв. до пълния
предявен размер от 793,19 лв.;
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на С.Х.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 120,20 лв. (сто и двадесет лева и
двадесет стотинки), представляваща направени в първоинстанционното
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА С.Х.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на
МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 сумата от 363,29 лв. (триста
шестдесет и три лева и двадесет и девет стотинки), представляваща направени в двете
съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата в размер на 75,21 лв. (седемдесет и пет лева и
двадесет и една стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове
и разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата в размер на 37,79 лв. (тридесет и седем лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените във
въззивната инстанция искове и разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.