№ 92222
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Частно
гражданско дело № 20251110130060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление на „С.В“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу П. Д. А..
Съдът намира, че искането следва да се отхвърли по следните мотиви:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник
да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение както чл. 410 ГПК, така и
по чл. 417 ГПК.
Под „обичайно местопребиваване“ по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира,
че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО,
ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, §1 от Регламент №
2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма основания на понятието
„обичайно местопребиваване“ да се придава различно значение в другите актове на
общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при действието на чл. 48, ал.7
КМЧП („По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.“) това значение е приложимо и в
българското право; от дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне
на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48,
ал.7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията
на съответната държава.
От представената по делото справка в НБДН се установява, че длъжникът е с
постоянен адрес в гр. София, този адрес е актуален към 30.10.2000 г, но и с настоящ адрес в
Италия от по-късна дата – 04.05.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗГР настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее, като всяко лице има само един настоящ адрес. Според ал. 3
настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се
1
отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.
В случая от доказателства по делото следва да се направи извод, че длъжникът няма
обичайно местопребиваване в България, а живее в Италия, където има и официално
регистриран настоящ адрес, който е актуален към настоящия момент, което става ясно от
справката по делото. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е
недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в
производство. При настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява
имено там, но това е допустимо само в исково производство, но не и в заповедното /в този
смисъл е Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 251/2016 на III г. о. на ВКС/.
Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което изрично е предвидено в закона
чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. Поради това подаденото заявление в частта, с която се иска издаване
на заповед срещу П. Д. А., следва да се отхвърли като неоснователно. По изложените
мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „С.В“ АД, с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. А..
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2