Решение по дело №5380/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1224
Дата: 12 април 2023 г.
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20223110105380
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1224
гр. Варна, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110105380 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. С. З., в
качеството на баща и законен представител на В. К. З. срещу Н. С. Ф., с
правно основание чл. 76, т.9 от ЗБЛД, с която се иска постановяване на
съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието
на майката Н. С. Ф., на детето В. К. З., да бъде издаден паспорт по реда на
Закона за българските лични документи.
В молбата се твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и родители на
малолетното им дете В. К. З., родена на 08.08.2010г. Излага твърдения, че с
влязло в сила решение са предоставени упражняването на родителските права
по отношение на детето на бащата, като със същото решение е определен
режима на лични контакти с родителите и местоживеенето на детето, както и
размера на месечната издръжка, която майката трябва да заплаща по
отношение на детето. Сочи, че ответницата понастоящем живее и работи в
Германия, като не поддържа постоянен контакт с ищеца и малолетното им
дете. Твърди, че след прекратяване на брака им, ищецът многократно е
разговарял с ответницата, относно регулиране на режима на лични отношения
с детето и заплащане на дължимата издръжка, както и издаване на
задграничен паспорт на детето или евентуално да му предостави изрично
пълномощно да я представлява пред ОД МВР Варна, във връзка с издаване на
задграничен паспорт на В. З.. Сочи, че неговата майка и брат живеят в
Република Чехия. Излага твърдения, че многократно молил ответницата да
даде разрешение детето да пътува извън пределите на Република България, за
да може да се вижда с баба си и чичо си, като същата не дала разрешение.
Твърди, че със съдебно решение, съдът издал разрешение, заместващо
1
съгласието на майката детето В. З. да пътува извън пределите на Република
България до държавите-членки на ЕС и в страните от Шенгенското
пространство. Сочи, че към настоящия момент задграничния паспорт на
детето е изтекъл и, че не може да постигне съгласие с ответницата да бъде
издаден нов задграничен паспорт на детето. Обосновава твърдения за
необходимостта на детето да пътува извън пределите на страната. Моли се за
разрешение в този смисъл, в т.ч. допускане на предварително изпълнение на
решението. Претендират се разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа и се моли за уважаването му.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, чрез
особен представител, с който оспорва иска. Излага твърдения, че с решение
на ВРС, влязло в законна сила на 01.08.2020г., съдът е дал разрешение
заместващо съгласието на майката, малолетното дете да пътува извън
пределите на Република България до държавите-членки на ЕС и в страните от
Шенгенското пространство, придружавано от своя баща или упълномощено
от него лице, без ограничения в броя на пътуванията, за период от пет години,
считано от датата на влизане на решението в сила. Сочи, че не са представени
доказателства, че задграничния паспорт на детето и изтекъл и е върнат в
паспортна служба. По тези съображения моли за отхвърляне на искането за
даване на разрешение заместващо съгласие.
В съдебно заседание ответникът, чрез особен представител, изразява
становище за основателност на молбата с оглед ангажираните по делото
доказателства.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално
подпомагане” – гр. Варна счита, че молбата следва да бъде уважена, тъй като
е в интерес на детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че с ответника са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно издаването на задграничен паспорт на същото,
както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението, е в интерес на детето, в т.ч. необходимостта да пътува извън
пределите на страната и че предходно издадения паспорт е изтекъл и върнат в
паспортна служба.
Не е спорно между страните, а и видно от приобщеното удостоверение
за раждане на детето В. К. З., родена на 08.08.2010г. , негови родители са К. С.
З. и Н. С. Ф..
Липсва спор между страните, че родителските права по отношение на
детето са представени на бащата, както и че с решение № 3067/13.07.2020 г.
на Варненски районен съд, гражданска колегия, 17-ти състав постановено по
2
гр.дело 18348/2019 г. е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката
да бъде детето да пътува извън пределите на Република България за срок от
пет години от влизане в сила на решението.
Съобразно направеното отбелязване решението е влязло в сила на
01.08.2020 г.
В производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК
съдът е задължен служебно да следи за интересите на детето (аргум. и от чл.
127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от СК).
Видно от представеното по делото удостоверение от ОД на МВР,
паспортът на детето В. З. е бил валиден в периода от 23.02.2017 г. до
23.02.2022 г., т.е. към датата на предявяване на иска същият е изтекъл.
В случая за установяване на несъгласие на майката да даде съгласие за
издаване на задграничен паспорт на детето са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Найденов, които съдът
кредитира като последователни и вътрешнологични и от които се установява,
че майката работи в чужбина и въпреки отправените от бащата молби,
последната е отказала да даде съгласие за издаване на задграничен паспорт на
детето. Разказва, че ищецът има роднини в чужбина, които посещават.
Съдът като съобрази изложените от страните обстоятелства и наличието
на влязло в сила решение по чл. 127а СК, както и след анализа на
ангажираните гласни и писмени доказателства /изтекъл срок на валидност на
международен паспорт/, намира иска за основателен, поради което следва да
бъде уважен. В интерес на детето е да бъде издаден паспорт, доколкото
понастоящем неговият е изтекъл и върнат в паспортна служба, за да може да
упражнява пълноценно правото си да пътува извън пределите на страната.
Следва да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката за
снабдяване на детето В. З. с международен паспорт.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съобразно
която всяка страна следва да понесе разноските, както ги е направила в хода
на спорната съдебна администрация (така определение №385/25.08.2015 г. на
ВКС, определение от 13.09.2018 г. по ч.в.г.р.д. № 1951/2018 г. по описа на
ВОС и др.). За разлика от исковото производство, в производството по чл.127,
ал.2 СК, чл.127а, ал.2 СК, чл. 76, т.9 ЗБЛД не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие на страните за разрешаване на възникнал
между тях спор относно пътуването на детето в чужбина, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. С оглед на това искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искане на бащата К. С. З., ЕГН **********,
заместващо съгласието на майката Н. С. Ф., ЕГН **********, да бъде
издаден задграничен паспорт на детето В. К. З., ЕГН **********, по реда
на Закона за българските лични документи, на основание чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4