№ 239
гр. Плевен, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДА.В
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500248 по описа за 2024 година
С решение №35 от 12.02.2024 г. по гр.д. №676/2023 г. Левченски
Районен съд е:
ИЗМЕНИЛ размера на ежемесечната издръжка, която А. Т. А., с ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, обл. Л., ул. Д. Р. № *, следва да заплаща на
непълнолетното дете А. Х. И., с ЕГН:
********** с одобрението и съгласието
на нейния баща Х. И. Х., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. ***, обл.
П., ул. Р. №31, определена по гр.д. №566/2010 г. по описа на Левченски
Районен съд, като я е УВЕЛИЧИЛ от 60 лева на 350 лева месечно, считано
от датата на предявяване на иска - 13.11.2023 г. до настъпване на причини и
условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
ОСЪДИЛ А. Т. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Л., ул. Д. Р.
№ *, да заплати в полза на Левченски Районен съд дължимата по делото
държавна такса, определена по реда на Тарифата за държавни такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на 417.60 лв.
ОСЪДИЛ А. Т. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Л., ул. Д. Р.
№ *, да заплати на А. Х. И., с ЕГН: **********- непълнолетна, с одобрението
и съгласието на своя баща Х. И. Х., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: с.
***, обл. П., ул. Р. №31, сумата от 500 лв., представляваща разноски по
делото.
1
Недоволна от решението в частта му, с която издръжката е увеличена
над 250 лв. месечно, е останала А. Т. А. и е подала въззивна жалба срещу
него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което иска да бъде съответно отхвърлен.
Въззивницата твърди, че в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подала
отговор, но с оглед предявения проекто-доклад и разпределената
доказателствена тежест е изпратила по пощата на 17.01.2024 г. становище по
фактите, ведно с писмени доказателства относно нейните възможности да
дава издръжка. Твърди, че в о.с.з. на 29.01.2024 г. Левченски Районен съд е
оставил без уважение искането за приобщаване на тези доказателства към
делото и е решил спора без да ги съобрази. Моли на основание чл.266, ал.3 от
ГПК да бъдат приети същите доказателства, но към въззивната си жалба
прилага само част от тях.
А. Т. А. твърди, че поради липса на доходи или недостатъчни такива, не
е могла да заплаща на дъщеря си определената по гр.д. №566/2010 г. по описа
на Левченски Районен съд издръжка. Така за погасяване на натрупаното в
годините задължение за издръжка в общ размер на 12 000 лв., по изп.д.
№20234140400089 на ДСИ при РС-Павликени е бил описан и изнесен на
публична продан единственият ѝ недвижим имот.
А. Т. А. твърди, че през 2021 г. е заминала да работи в чужбина, за да
може да плаща задълженията си. Уточнява, че понастоящем работи в Белгия
по 4 часа на ден – общо 20 часа седмично срещу брутно трудово
възнаграждение в размер на 1 100 евро, от които след удръжките остават
646.81 евро. Сочи, че тази сума не стига да покрие разходите за наем – 500
евро, за ток – 170 евро, за вода – 66 евро, както и да погасява месечната
вноска от 87 лв. по изтегления в България кредит, поради което търси
допълнителна работа. Предлага да плаща издръжка по 250 лв. месечно, като
заявява, че при определяне на издръжка повече от 250 лв., ще бъде „оставена
без имущество и работа“, което не е в интерес на детето.
Препис от въззивната жалба на А. Т. А. е връчен на А. Х. И. чрез адв. М.
С., но в указания срок до 21.03.2024 г. отговор не е депозиран.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
26.03.2024 г.
С определение №609 от 27.03.2024 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 09.05.2024 г. не са се явили страните и/или техните
процесуални представители. Силвия Миланова като представител на АСП,
ДСП-Левски, отдел „Закрила на детето“ е заявила становище да бъде уважена
изцяло претенцията на детето за увеличение на месечната издръжка.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
2
Не е спорно и е видно от у-ние за раждане серия ПЛАР, №080166 от
29.01.2008 г. , че А. Т. А. и Х. И. Х. са родители на А. Х. И., която към
настоящия момент е на навършени 16 години.
Не е спорно и е видно от служебна бележка изх. №РД-20-93 от
07.11.2023 г., че А. Х. И. е ученичка в 9-ти клас през учебната 2023/2024 г. в
Професионална гимназия по електроника и химични технологии – гр. Плевен.
Не е спорно, че с решение от №156 от 02.11.2010 г. по гр.д.№566/2010
г. по описа на Левченски Районен съд А. Т. А. е осъдена да заплати на
дъщеря си А. издръжка в размер на 60 лв. месечно, считано от 26.07.2010 г.
Към последната дата А. е била на навършени 2 години.
Липсват доказателства за образувано срещу А. Т. А. изп. дело и за
предприето принудително изпълнение срещу нейно имущество, респ. че
определената с горното съдебно решение издръжка се изплаща от Държавата
по реда на съответната Наредба.
Липсват доказателства, че Х. И. Х. е пенсионер по болест и че
получава пенсия в размер на 549 лв. месечно.
Свидетелят АСЕН АСЕНОВ твърди, че за А. се грижи баща с
помощта на своите родители, като майка му е починала през миналата година.
От представения в първоинстанционното производство социален
доклад се установява, че през седмицата А. ползва пансион в гр. П., а през
почивните и празнични дни се прибира при баща си в с. ***, който се грижи
за нея. Установява се още, че майката на А. се е разделила с баща малко
след раждането ѝ, като двете не поддържат отношения оттогава.
В ИМ се твърди, че ищцата от години не поддържа отношения с
ответницата и че не знае дали се намира на територията на България. Не се
сочат никакви доказателства относно възможностите на ответницата да плаща
издръжка. Препис от ИМ е връчен на настоящия адрес на ответницата в с. ***
чрез Е. Г., посочен като съжител на ответницата. В указания срок отговор не е
подаден.
На 08.01.2024 г. Левченски Районен съд е изготвил проекто-доклад по
делото, с който е очертал параметрите на спора и е указал на ищцата, че е в
нейна тежест да докаже както своите нужди, така и възможностите на
ответницата да заплаща издръжка в претендираните размери.
На 17.01.2024 г. А. Т. А. е изпратила по пощата становище, в което е
оспорила частично основателността на иска – за разликата над 250 лв.
месечна издръжка и е изложила релевантни обстоятелства, подкрепени от
доказателства за трудовите си доходи; за задълженията си и за разходите за
живот, които прави в чужбина.
Левченски Районен съд не е съобразил, че неподаването на отговор в
срок не прави иска основателен и не освобождава ищцата от
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /по арг. от решение №27 от
16.04.2014 г. по т.д. №1893/2013 г. на ВКС, II т.о./. Не е съобразил също, че
3
дефакто ответницата е поела доказателствената тежест на ищцата, като е
представила относими доказателства. Не на последно място,
първоинстанционният съд е могъл, доколкото следи за защита интересите на
непълнолетната ищца, да събере и служебно доказателства за нейните нужди
и за възможностите на родителите да осигуряват средства за издръжката .
По така изложените съображения и на основание чл.266, ал.3 от ГПК
въззивната инстанция е счела, че Левченски Районен съд е следвало да
приеме и вложи в делото доказателствата, приложени към становището на
ответницата от 17.01.2024 г., респ. че следва да бъдат приети и вложени в
делото тези от тях, които са приложени към въззивната жалба.
Видно от превод на български език от нидерландски език на трудов
договор от 01.10.2023 г. , А. Т. А. работи в гр. Д., Белгия като чистачка по 20
часа седмично срещу брутно възнаграждение по 15.7395 евро на час, което за
4 седмици /приблизително месец/ прави общо 1 259.16 евро.
Видно от превод на български език от нидерландски език на страница от
договор за наем без дата, А. Т. А. е наела от Г. Х. жилище в гр. Д., Белгия.
Не са ясни условията на този договор, тъй като същият не е представен в
цялост. Видно от превод на български език от нидерландски език на
документ за паричен превод, на 10.11.2023 г. А. Т. А. е превела на Г. Х.
сумата от 500 евро като наем. Не е посочен месец/период, за който е платения
наем.
Видно от превод на български език от нидерландски език на документ
за паричен превод, на 07.09.2023 г. А. Т. А. е превела на ФАРИС сумата от
66 евро. Не е ясно кой/какво е ФАРИС и какво е основанието за превода.
Към въззивната жалба не са приложени, не е поискано приемането им
на основание чл.266, ал.3 от ГПК и респективно няма как да бъдат обсъдени
от въззивната инстанция: документ на нидерландси език за паричен превод на
сумата от 170 евро в полза на LUMINUS NV; документи на нидерландси език
на стр.32 и 33; договор за кредит за текущо потребление и вн. бележка от
15.01.2024 г., които са били приложени към становището от 17.01.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, Левченски Районен
съд правилно е приел, че от определяне на издръжката, чието изменение се
иска, е изминал продължителен период от време, през който трайно са се
променили релевантните за размера й обстоятелства. А. вече не е 2-годишно
дете, а 16-годишно момиче, ученичка в гимназиален клас – в етап на
разнообразни образователни потребности и на бързо физическо израстване.
Променени са и обективните икономически условия в страната – необходими
са повече средства за издръжката на живота.
Въззивната инстанция споделя извода в обжалваното решение, че
минималната издръжка, която понастоящем е в размер на 233.25 лв., е
съизмерима с нуждите на най-малките деца, а не на 16-годишна гимназистка.
Този извод не се променя при наличието на гореобсъдените доказателства,
ангажирани от А. Т. А.. Тя следва да положи усилия да реализира по-високи
4
доходи, за да може да посрещне адекватно нуждите на дъщеря си. Още
повече, че сама признава, че възможностите за по-високи доходи са по-
големи в чужбина.
Според въззивната инстанция, сумата необходима за месечната
издръжка на А. е около 600 лв., а не 500 лв., тъй като тя живее на пансион в
гр. П., а не дома си в с. ***, което обстоятелство предполага допълнителни
разходи за пътуване и за хранене в недомашни условия. Правилно е прието,
че майката следва да участва в осигуряването на тази издръжка със сумата от
350 лв. Бащата следва да осигурява разликата от 250 лв., а не сумата от 150
лв. /която е под минимума от 233.25 лв./, доколкото той полага
непосредствените грижи за детето.
По така изложените съображения, Плевенски Окръжен съд намира, че
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
Водим от горното, Плевенски Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №35 от 12.02.2024 г. по гр.д. №676/2023 г. по описа на Левченски
Районен съд в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5