Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13116 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от А.И.М. срещу „А. С. М. Б.“ ООД искова молба, с
която предявява установителен иск за съществуване на свое вземане по запис на
заповед, издаден на 01.09.2011 г. от ответника за сумата от 114 000 евро,
ведно със законната лихва 02.06.2017 г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 36546/2017 г. по описа на СРС, 28 състав.
Ищецът
твърди, че на 01.09.2011 г. „А. С. М. Б.“ ООД издал запис на заповед в негова
полза за сумата от 114 000 евро. Падежът на вземането бил на определен ден
– 02.06.2014 г.
Падежът
на задължението настъпил и въпреки че менителничният ефект бил предявен за
плащане, длъжникът не изпълнил задължението си. Поради това А.М. подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на 07.06.2017 г.
състав на СРС по ч.гр.д. № 36546/2017 г. разпоредил издаване на заповед по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 114 000 евро.
Длъжникът
подал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява иск за
съществуване на вземането.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва иска. Излага подробни съображения срещу
съществуване на задължението: ищецът издал записа на заповед като представител
на юридическото лице – ответник в настоящото производство в своя полза като
физическо лице-поемател; към момента на издаване на записа на заповед дружественият
договор на „А. С. М. Б.“ ООД предвиждал компетентност на общото събрание за
взимане на решения за кредити, като това решение се взимало с единодушие и се
вписвало в протоколна книга. Такова решение не било взето. В подадените пред
НАП годишни данъчни декларации не фигурирала счетоводна операция за задължения
на дружеството в размер на 114 000 евро. На 09.06.2015 г. А.М. продал
дружествените си дялове от „А. С. М. Б.“ ООД на С.Б.. В архива на дружеството
се съхранявал писмен документ, според който А.М. нямал никакви финансови
претенции към дружеството.
Ответникът
възразява и за липса на каузална връзка между страните, за обезпечаване на
задължение по която да е издаден записа на заповед.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 02.06.2017 г. А.И.М. е подал срещу „А. С. М. Б.“
ООД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
за осъждането му да заплати сумата от 114 000 евро главница по запис на
заповед от 01.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
По образуваното
ч.гр.д. № 36546/2017 г. по описа на СРС, 28 състав съдът издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ на 07.06.2017 г., срещу
която от длъжника постъпило възражение. Поради това заявителят е предявил иск
за установяване на задължението по заповедта.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга (запис на заповед) от
01.09.2011 г.
Направените от
ответника възражения срещу съществуването на вземането по ценната книга следва
да бъдат разгледани в последователността, в която са направени. Това е така,
защото първото от тях се основава на твърдение за нищожност на едностранната
сделка, а основателността на това правоизключващо възражение обезсмисля
разглеждане на правопогасяващите такива.
Записът на заповед
е формална, абстрактна и едностранна сделка. За нея са приложими освен
специалните изисквания, на които трябва да отговаря, визирани от нормата на чл.
535 от ТЗ, и на общите условия за действителност (по силата на чл. 44 от ЗЗД),
а именно – да отсъства някое от основанията по чл. 26 и сл. от ЗЗД, които да я
правят недействителна.
Не се спори, че
към 01.09.2011 г. А.И.М. е бил съдружник и управител на „А. С. М. Б.“ ООД. Видно
от справка в търговския регистър, негов съдружник е бил С.Б., но единствено А.М.
е бил управител, с правата по чл. 17 от дружествения договор. В това свое
качество на 01.09.2011 г. той е издал процесния запис на заповед, с който е задължил „А. С. М. Б.“
ООД да заплати на самия него, като физическо лице, сумата от 114 000 евро
на 02.06.2014 г.
Съгласно указания
на ВКС в т. 2 от ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК, към
органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска
сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две
търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Даденото
разрешение на поставения за тълкуване въпрос е мотивирано с наличието на
вътрешни отношения на управителя с дружеството, когато е действал без да е
взето необходимото от общото събрание решение за това, но не и за третите лица,
с които е договарял. Последните нямат задължение да проверяват какво е прието в
дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по
въпроси от неговата компетентност.
Конкретният случай
обаче не е такъв, поради което даденото от ВКС разрешение е неприложимо. При
това, то е последвано от непротиворечива съдебна практика за идентична с
процесната хипотеза – когато волеобразуващият орган на юридическо лице сключва
сделка със себе си. На въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 38, ал.
1 от ЗЗД в този случай решение № 217/10.03.2016 г. по т.д. № 2296/2015 г. на
ВКС, І т.о. дава отговор, че управителят на дружеството с ограничена
отговорност няма право без изрично съгласие на общото събрание на съдружниците
да сключва вещно-прехвърлителна или облигационна сделка. В тези случаи
управителят действа в свой интерес като насрещна страна в материалното
правоотношение с дружеството, чийто представител е отново той.
В този смисъл са и
решение № 14/27.01.2017 г. по т.д. № 1453/14 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №
91/16.04.2018 г. по т.д. № 3513/2017 г. на ВКС, ІV г.о.
След като в случая
е нарушена забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД - за договаряне на А.М. в лично
качество, като поемател по записа на заповед от 01.09.2011 г., с
представляваното от него самия дружество „А. С. М. Б.“ ООД, сделката е нищожна
поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Поради това и
останалите възражения на ответника е безпредметно да бъдат обсъждани.
Предвид
нищожността на едностранната сделка – чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вземането, което се твърди да произтича от нея, не съществува.
С оглед изхода на
спора, разноски се дължат на ответника. Дружеството е сторило разноски в размер
на 604.76 лева за депозит за съдебно-счетоводна експертиза и за
представителство от юрисконсулт. Възнаграждението на представителя съдът
определя в размер на 450 лева, на основание чл. 25, ал. 2 вр. чл. 23 от Наредба
за заплащането на правната помощ, предвид характера и размера на цената на
иска, извършените процесуални действия и представителство от страна на
юрисконсулта и броя на проведените съдебни заседания.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.М., ЕГН ********** срещу „А. С. М. Б.“ ООД, ЕИК ********иск с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 114 000 евро по запис на заповед,
издаден на 01.09.2011 г. от ответника за сумата от 114 000 евро, ведно със
законната лихва 02.06.2017 г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
36546/2017 г. по описа на СРС, 28 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.И.М., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „А. С. М. Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1 004.76 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: