Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  260179/15.06.2021година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                                     Председател: Красимир Коларов

                                                                                      Членове:Георги Чамбов

                                                                                                     Емил Митев  

                                                                                             

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на    17  февруари 2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 722  / 2020 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

          Образувано е по въззивната  жалба  на адвокат С.Д. *** , в качеството му на  пълномощник на „С. „ЕООД *** , ЕИК … против Решение № 111 от 19.08.2020 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд  по търг.дело№ 65/2019 г.

Предмет на въззивно обжалване  е  частта от  постановеното решение, с което  съдът   е  отхвърлил предявеният от „ С. „ЕООД *** против „Б.М.С.“АД- в н. ЕИК … иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ - за  установяване съществуването  на вземане в размер на 3 737.34 лева   , която сума  представлява обезщетение за ползването без основание на част с площ от 4 614 кв.м., намираща се в североизточната част  от недвижим имот, представляващ производствен терен, целият с площ  от  35 000 /тридесет и пет хиляди / кв.м.,надлежно индивидуализиран  с кад. №..в местността  „Р. д. „ по картата на възстановената собственост/ КВС/ на град С., което ползване е осъществено за времето от 01.04.2018 г.  до 30.06.2018 г.

   Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и на процесуалния закон.    Жалбоподателят  специално подчертава, че  четири години след като дружеството е станало  собственик на  описания недвижим имот с обща площ от 35 000 кв.м.  още през 2016 г. и е  заплатило  неговата  пазарна цена, достигната чрез публичен търг е възпрепятствано да ползва една част от имота  по неговото предназначение.

 Обезщетението, което се претендира се измерва в пазарния наем  за процесния имот.  Претендира  се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 3 737.34 лева , представляващо обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се пазарния наем от имота.

 Въззиваемата страна „Б.М.С.“АД/ в н. редовно призована при условията на чл.50,ал.2 от ГПК не взема становище по основателността на въззивната жалба.

Синдика на  несъстоятелния търговец, редовно призован не ангажира становище по жалбата.

Третото лице-помагач Л.  К., редовно призована- не  взема становище по въззивната жалба.

 Пловдивският апелативен съд  след проверка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното: 

 Предявеният иск е по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ – за установяване съществуването на неприето вземане в размер на 13 236 лева, което ищеца „С.“ ЕООД- *** има към ответника „Б. М. –С. „АД / в несъстоятелност/.  По делото няма спор, че  процесното вземане не е било прието и е включено в списъка на неприетите вземания, обявен на 10.09.2018 г. Вземането не е прието с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1, т.7 от ТЗ , с която се удовлетворяват вземания, които са  възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не са платени на падеж.

   Следователно  предявеният по чл.694,ал.2, т.1 от ТЗ установителен иск  е допустим, а с оглед на събраните по делото доказателства  се явява и основателен по следните съображения:

   Няма спор, че   ищецът „С. „ЕООД- *** е собственик на поземлен имот, представляващ  производствен терен с площ от 35 000 кв.м., с кадастрален № ..в местността „Р. д.“  по картата на възстановената собственост/ КВС/ на град  С..  В този имот  са построени 8 –осем броя производствени сгради и складове ,като целият имот е  функционирал като  един производствен  комплекс.

  ТД-ищец се легитимира с валиден титул за собственост- имота е възложен с Постановление за възлагане №8 от 13.07.2016 г. по търг.дело № 66/2010 г. на Пазарджишкият окръжен съд, което  е влязло в сила на 19.12.2016 г.  Постановлението е вписано в ТР на 23.12.2017 г.  Въз основа на този титул за собственост е бил извършен въвод във владение на целия недвижим имот, включително и върху сграда с промишлено предназначение с  площ от 357 кв.м.,намираща се върху площадка за  товаро –разтоварна дейност.

   Върху  друга част от имота и конкретно в източната му част  при въвода са били налични огромни купчини от „готова продукция“, която  е била буквално в насипно състояние.

Тази продукция е била включена в масата на несъстоятелността, но не е била продадена от  синдика .   Установено е още ,че това, което е обозначено като „ готова продукция“ е вещество наречено „  млян пегматит“.  Същото е оформено като две купчини и в това насипно състояние заема част от  площадката за товаро-разтовари работи още  от 2010 г. и до настоящия момент. Или в продължение на 11-години  нещата остават непроменени , но , считано от  2016 г. ищецът е придобил  правото на  собственост върху  целия имот    и като такъв  следва да получи владението върху собствения си имот, така че да го ползва по неговото предназначение.

  От фактическа страна е установено, че в източната част на  имота  още през 2016 г. е било складирана готова продукция , а именно въпросния млян  пегматит.  Въпросът за това каква точно площ от имота е заета от тази  готова продукция е изяснен с помощта на две  съдебно –технически експертизи.   Първоначално заключение е дал вещото лице  Б. Г. със специалност – строителен техник и той е посочил , че  площта , която е заета с готова продукция е 9 740 кв.м. При направено оспорване на това заключение от третото лице-помагач Л.К. е назначена  повторна експертиза,  но този път с вещо лице-геодезист. По този начин се стига до заключението на в.л. инж. Х. К., която след като е направила геодезична снимка на свлечената и разпиляна готова продукция е установила, че тази площ е 4 614 кв.м , като същата се намира в  западната част / оцветена е в зелено  на приложената скица - л.179/.

   Вещото лице е дало пояснение в смисъл, че границата между мястото на което е разпиляна  т.н. готова продукция и земната повърхност е ясно разграничена. Това е така, тъй като на място има изкуствено изграден каменен слог.Това  фактически представлява   една преграда от едри несмляни фракции пегматит, но тази преграда пречи готовата продукция да  се свлича под влияние на дъждовните води  и  по този начин  да заеме още по-голяма площ. Като цяло тази   площ, измерена геодезично  от 4 614 кв.м. и е била и понастоящем е  заета от свлечена готова продукция.  Свидетелят  И. И., който е дал показания пред първата инстанция и е установил, че от м.октомври 2016 г е бил назначен и е  започнал работа на обекта като охранител.  Същият е охранявал  не само сградите, но  и готовата продукция. Свидетелят е  потвърдил  факта ,че  въпросния пегматит е бил разпръснат в източния  край на имота още към 2016 г.  Съдът кредитира показанията на св. И. И., тъй като  те изцяло съвпадат с констатациите на ЧСИ, отразени в протокола за осъществения от него  въвод във владение.   Въззивният съд споделя виждането на жалбоподателя, че геодезичното измерване  е по-прецизно, поради  което приема, че геодезичната снимка  най-точно отразява реалната картина на нещата.

  По тази причина  съдът кредитира   заключенията  на вещото лице  инж. Х. К., както първоначалното заключение, така и  повторното допълнителното заключение, прието  от първата инстанция  в последното съдебно заседание, проведено13.юли 2020 г. Това допълнително заключение е илюстрирано  със Скица на североизточната част от  процесния имот / л.150 от делото/. От заключението на експерта –геодезист  се изяснява , че общата площ, заета с готова продукция е 9343 кв.м.   В тази  общ площ  се включва и площта от 4 614 кв.м., която е оцветена в зелено и тази площ  е заета със свлечена и разлята готова продукция. Другата площ, която е оцветена в син цвят / 3 536 кв.м/ и площта от 1193 кв.м.,оцветена в червен цвят или  общо  от 4 729 кв.м.-това е готовата продукция, която се намира под  пирамидалните купчини.

    Първоинстанционният съд е отхвърлил установителния  иск и не е признал вземането за пропуснати ползи с мотив, че по делото липсват доказателства през  процесния период от време  дали  готовата продукция е била  разсипана и в какъв обем, т.е. каква площ е била заета от нея.

     Следва да се уточни, че исковият период за който се претендира обезщетение за пропуснати ползи  е тримесечен и включва времето считано от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.

  По делото е  представено влязло в сила решение  № 48 от 07.02.2020 г., постановено от ПАС по търг.дело № 710/ 2019 г.,с което  съдът е потвърдил изцяло решение № 76 от 13.06.2019 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.  По силата на това решение съдът е признал за установено по отношение на несъстоятелния длъжник, че в полза на ищеца  съществува  вземане в размер на 12 000 лева,представляваща обезщетение за пропуснати ползи по  чл.59 от ЗЗД за ползването на  същата площ от  собствения на ищеца недвижим имот.

Установено е, че тази площ се е ползвала за складиране на готовата продукция, поради което собственика е бил лишен от възможността да ползва имота си  по предназначение .  Вземането  е за пропуснати ползи, които ищецът не е могъл да реализира за   месеците октомври , ноември и  декември 2017 г.  Вярно е ,че силата на присъдено нещо се отнася  само до тези три месеца, но върху  същата площ се е намирала  готовата продукция и  през  цялата следваща 2018 г. Това се отнася в пълна степен и за процесния период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.  Съдът  е игнорирал показанията на св. И. И., който има непосредствено впечатление  за складираната готова продукция, тъй като е осъществявал охрана на целия обект. Както  вече бе казано от м.октомври 2016 г. площта, която е заета от тази разсипана продукция  е останало непроменено и това е така и „сега“,т.е. м. ноември 2019 г., когато е бил разпитан свидетеля пред първата инстанция.  Следователно  и през трите месеца на 2018 г. площта,посочена в заключението на в.л. инж. Х. К. е била заета от готовата продукция и не е съществувала възможност ищеца да ползва тази част от  собствения си  недвижим имот.

  В заключение следва да се отмени решението в отхвърлителната му част,с която не е признато вземане в размер на 3 737.34 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание на площта от 4 614 кв.м., намираща се в североизточната част от недвижимия имот с площ от 35 000 кв.м., с кад .№ 000680 по КВС на град С., местността „Р. д.“.. Това е обезщетение, равняващо се на  следно-пазарния наем от тази площ, дължими за времето от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.

  При този изход на спора в полза на ищеца „С.“ЕООД *** следва да се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни разноски в общ размер на 2 390 лева. В тази последна сума се включва и адвокатското възнаграждение на адвокат Св.Д. в размер на 720 лева с вкл.ДДС.

   По тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                              Р   Е   Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 111 от 19.08.2020 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело № 65/2019 г. в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният  от „С. „ЕООД *** против търговско дружество „ Б. М. С.“АД – в несъстоятелност, ЕИК..  иск по чл.694,ал.2, т.1 от ТЗ – за установяване съществуване на вземане, което има ищеца в размер на  3 737.34 лева, представляващо обезщетение за пропуснати ползи,дължими за времето от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „ Б. М. С.„ - в несъстоятелност ЕИК .., че в полза на  „С. „ЕООД- *** ЕИК.  съществува вземане в размер на  3 737.34  лева ,представляващо обезщетение за пропуснати ползи от ползването без основание на част с площ от 4 614 кв.м.,намираща се в североизточната част от недвижимия имот, представляващ производствен терен,целият с площ от 35 000 кв.м.,означен с кадастрален  № ..,намиращ се в град С.,местността „Р. д.“ по картата на възстановената собственост на град  С., а понастоящем: ПИ с идентификатор …по плана на град С., като ползването без основание обхваща периода,считано  от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., като  признава за установено, че „С.“ЕООД ЕИК .. е кредитор с ред на удовлетворяване  по чл. 722,ал.1 т.7 от ТЗ.

  В останалата част решението като необжалвано  е влязло в сила.

  ОСЪЖДА  „Б.М.С. „АД- в н. ЕИК..  да заплати в полза на „С.“ЕООД- *** 390 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски пред първата и пред въззивната инстанция.

             Настоящото въззивно решение е постановено при участието на третото лице-помагач Л.  А.К.  с ЕГН: **********.

 

           

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.               2.