О П Р Е Д ***, 13.07.2017 г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Боряна Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията т.д.№ 188 по описа за 2017 г., съобрази следното:
Ищецът Т.В.К. от гр.Бургас , чрез процесуалния си
представител адв. К.К. е депозирал молба
за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса. Към
молбата е представил декларация за
имуществено състояние; справка за осигурителен доход от НАП и справка за
актуално състояние на трудовите договори към датата на подаване на исковата
молба, от която е видно, че няма регистрирани такива за ищеца и –вероятно-
съпруга Цветанка Ковачева, както и покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело, видно от която ищецът е осъден за друг дълг и е предстояло
принудително изпълнение. Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2 от ГПК.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя,
данните по делото и представените по повод искането писмени доказателства и
декларации, намира молбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК съдът може да
освободи от задълженията за внасяне на държавна такса по
дело и разноски физическо лице, за което
е признал, че няма достатъчно средства да заплати такива, като при преценката
си следва да вземе предвид конкретно изброени в ал.2 на чл.83 от ГПК данни,
както и други такива, които въпреки, че не са изрично посочени в закона, са от
значение и имат отношение към
възможностите на лицето да поеме разноските в производството по
съответното гражданско дело.
Ищецът е предявил отрицателен
установителен иск против „УниКредит Булбанк“ АД с искане да се приеме за
установено, че не дължи на банката сумата от общо 84 955,14 лв. по договор
за револвиращ кредит от 2010г, тъй като счита, че вземането е погасено по
давност.
В
настоящия случай дължимата от ищеца
държавна такса за настоящата първа
инстанция е в размер от 3 398,
21 лв.
Установява
се от писмените изявления на ищеца по делото, удостоверени в декларация, че същият няма
трудови или други доходи, има недвижимо имущество, по отношение на което твърди,
че е предприето принудително изпълнение, не притежава друго имущество или леки
автомобили, женен е с едно дете, което е болно от диабет тип 1 (съгласно
декларираното).
Задължението
за ищеца, което се установява, предвид изявленията му и представените
доказателства, е към дете и семейство.
Представеното
доказателство за принудително изпълнение към притежаван от него имот е покана
за доброволно изпълнение от 2012г. и вероятно няма изпълнение, след като в
декларацията за имуществено състояние е посочено, че притежава имот в същото
село, за имот в което е насрочен опис и оценка през 2012г., но не е ясно какво
се е случило.
Безспорно
е, че ищецът е в трудоспособна възраст и е здрав, поради което не е
възпрепятстван да работи и реализира доходи.
При
горната фактическа обстановка и неубедителност на доказателствата, съдът
намира, че ищецът не следва да бъде освободен от задължението да заплати държавна такса по делото.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал.2 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.В.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв.К.К. за
освобождаване от заплащане на държавна такса по настоящото дело в размер на
3 398,21 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по настоящото дело,
като задължава ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане да заплати държавна такса в размер на 3 398,21 лв. по сметка
на Окръжен съд- Бургас.
При неизпълнение на разпореждането за внасяне на държавна
такса, производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
Окръжен съдия: