№ 21690
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20251110106967 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т.2 КТ, по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО, по чл.128, т.2 КТ и евентуален иск по
чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищецът А. В. К. моли съда да постанови решение срещу
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ, с което на осн. чл. 344, ал.1, т.1
КТ да признае за незаконно и да отмени уволнението му със заповед
№280/4.11.2024 г. на законния представител на ответния университет; на осн.
чл.344, ал.1, т.2 КТ да го възстанови на предишната работа до уволнението му
по чл.328, ал.1, т.2 КТ със заповед – „професор“, на осн. чл.58, ал.3, вр. ал.1,
т.3 ЗВО да осъди ответника да му плати сумата от 70800,00 лв., претендирана
като обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение със заповед
№280/4.11.2024 г. поради невъзможността като член на академичния състав на
ответния университет и преподавател в държавно висше училище да му се
осигури изпълнението на преподавателска дейност в размер на 12 заплати,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 5.2.2025 г., до
изплащане на сумата, и на осн. чл.128, т.2 КТ да осъди ответния университет
да му плати сумата от 11505,00 лв., претендирана като трудово
възнагражднеие за 4 работни дни за месец октомври 2024 г., месец ноември
2024 г. и 15 работни дни за месец декември 2024 г., ведно със законната лихва
1
от подаване на исковата молба – 5.2.2025 г., до изплащане на сумата.
Евентуално, ако съдът приеме за неоснователна претенцията по чл.58, ал.1, т.3
ЗВО моли за осъждането на ответника на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1
КТ да му плати сумата от 35400,00 лв., претендирана като обезщетение за
оставането му без работа за период от шест месеца - 23.12.2024 – 23.6.2025 г.
поради уволнението му със заповед №280/4.11.2024 г. на законния
представител на ответния МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ с ЕИК:
*********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
5.2.2025 г., до изплащане на сумата. Моли и за осъждане на ответника да му
плати на осн. чл.78, ал.1 ГПК обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете.
Ответникът МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ моли за
отхвърляне на исковете. Настоява, че уволнението е законно, тъй като
действително е съкратил щата за заеманата от ищеца длъжност и Кодексът на
труда съгласно чл.59 ЗВО му дава основание за това. Относно претенцията на
ищеца за неплатени трудови възнаграждения, твърди че ищецът не е полагал
труд за сочения от него период, в който дори не се е явявал на местоработата
си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно този текст, незаконно уволненият работник може да иска от
съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Искът е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията му сключването на
трудовия договор и прекратяването му въз основа на процесната заповед по
чл.328, ал.1, т.2 КТ. Обусловен е също и от доказване от страна на ответника
на фактите, на които се основава твърдението му, че за него съществува
потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с
посочената заповед – реалното съкращаване на щата и извършването на
подбор, ако за длъжността се предвиждат повече от един щат. Обусловен е
също и от доказване от страна на ищеца, че е преодолял специалната хипотеза
по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
който е заемал академична длъжност в университета.
В процесния случай не се спори, че страните са сключили трудов
2
договор от 2.10.2017 г., изменен с допълнителни споразумения от 5.3.2019 г. и
1.6.2022 г., по силата на който към 23.12.2024 г. ищецът се е задължил и е
работил в предприятието на ответния университет на академична длъжност
„професор“. И на 23.12.2024 г. със заповед №280/4.11.2024 г. е прекратено
трудовото му правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради
съкращаване на щата.
Съгласно съдебната практика на ВКС в решение № 172/15.01.2020 г. по
гр. д. № 3825/2018 г. на ВКС, IІІ г. о., Решение № 29 от 18.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2474/2020 г., IV г. о., ГК При наличие на предвидени специални
основания по чл. 58 ЗВО, не може законосъобразно да бъде освободено от
длъжност лице от академичния състав на висшето учебно заведение, което
осъществява преподавателска дейност, независимо дали са налице общите
основания за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда.
Основанията за уволнение по Кодекса на труда се прилагат по отношение на
членовете на академичния състав на висшите учебни заведения само когато
такива не са предвидени в специалния закон, т. е. членовете на академичния
състав се освобождават от длъжност в хипотезите на чл. 58, ал. 1 от Закона за
висшето образование.
Ето защо, уволнението на ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконно
и следва да се отмени.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Незаконно уволненият работник
може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата
основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на
длъжността, на която желае да бъде възстановен. Последното е безспорно –
ищецът е работил именно на длъжността, на която иска да бъде възстановена.
Следователно и този иск е основателен.
Относно иска по чл.58, ал.1, т.3, вр. ал.3 ЗВО:
Според този текст освободените по ал.1, т.3 ЗВО преподаватели /когато
не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност/ в
държавните висши училища получават обезщетение в размер на трудовото си
възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12
месеца след освобождаването им.
3
Ето защо, правото на ищеца да получи обезщетение на това основание е
обусловено от доказване от негова страна, че трудовото му правоотношение е
прекратено именно на това основание, което означава със заповед на
работодателя да е уволнен на осн. чл.58, ал.1, т.3 ЗВО с мотив, че не може да
му се осигури изпълнението на преподавателската дейност. В случая това
обстоятелство безспорно не се е осъществило, с незаконосъобразна заповед
работодателят е уволнил ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ с мотив, че е
съкратил заемания от ищеца щат в университета, а не на осн. чл.58, ал.1, т.3
КТ, поради невъзможността да му осигури изпълнението на
преподавателската дейност. Именно поради това уволнителната заповед е
незаконна. Ако уволнителната заповед беше по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО предмет на
доказване щяха да бъдат различни обстоятелства.
Ето защо, този иск е неоснователен и следва да се отхвърли, което
предпоставя да се разгледа евентуално съединения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ, условието за разглеждането на който е отхвърлянето на иска
по чл.58, ал.3, вр. ал.1, т.3 ЗВО.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съгласно тези текстове работникът и служителят има право да иска
обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.
При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Този иск е обусловени от доказването от страна на ищцата фактите по
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, оставането й без работа поради
уволнението (ТР №6/2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК) и размера на
брутното му трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението.
Главният иск е основателен, по делото не се спори и от представения по
делото препис от трудовата му книжка се установява, че ищецът е останал без
работа през исковия период поради уволнението му с процесната заповед,
поради което следва да се приеме, че искът е доказан по основание.
Не се спори и че размерът на брутното трудово възнагражднеие на
ищеца за последния отработен месец при ответника е равен на твърдения от
него – 5900,00 лв.. Следователно размерът за шестмесечния период е 35400,00
4
лв. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи.
Относно иска по чл.128, т.2 КТ:
Основното задължение на работодателя по трудовия договор е да плаща
на работника или служителя трудовото му възнаграждение. Този иск е
обусловен от доказване от страна на ищеца на трудовия договор и доколкото
според презумпцията по чл.8 КТ следва да се предполага, че работникът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, то тежестта за
опровергаването и доказването, че работникът не е работил или е работил
непълноценно, както се възразява, е в тежест на ответника-работодател; ако не
опровергае тази презумпция, носи тежестта да докаже, че е платил трудовото
възнаграждение на ищеца за исковия период заедно с лихвите за забава.
В процесния случай трудовият договор е безспорен. От приетите
доклади от проверки дали ищецът е на работно си място през исковия период
се установява, че същият не е открит там. Тези доклади не са оспорени от
ищеца, поради което следва да се приеме, че ответникът доказа твърдението
си, че ищецът не е работил и не се е намирал на работното си място. В
хипотезата, при която не по вина на работника работодателят не може да
осигури на работника да изпълнява трудовите си задължения – при престой –
чл.267, ал.1 КТ - работникът има право да получи брутното си трудовото
възнаграждение. Това право обаче поради двустранния характер на трудовия
договор е във връзка с изпълнение на задължението на работника да бъде на
разположение на работодателя, като поне да присъства на работното си място.
Респективно, отсъствието му показва неизпълнение на трудовите му
задължения, поради което за него не възниква право на възнаграждение.
Ето защо, този иск е изцяло неоснователен.
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 КТ ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
В случая с договора за правна помощ не са посочени по отделно
възнагражденията за всеки от исковете, а е даден общ размер от 6500,00 лв.
Затова съдът приема, че по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ
възнаграждението е в минималния размер по чл.7, ал.1 от Наредба 1/2004 на
ВАдвС - по 1077,00 лв., т.е. общо 2144,00 лв., какъвто следва да е и размерът
на обезщетението по чл.78, ал.1 ГПК по повод уважаването на тези искове.
5
Обезщетението по чл.78, ал.1 ГПК във връзка с разноските за останалите
оценими искове следва да е съразмерно на уважените им части - 30,07 % от
856 лв., т.е. 257,40 лв. /който резултат се получава като общия размер на
разноските на ищеца от 3000 се извадят сумите за възнагражденията по
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ - общо 2144,00 лв./. Общо – 2401,40 лв.
/2144,00 лв. + 257,40 лв./
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС държавна такса в размер по 80,00 лв. за неоценимите искове по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ и 4% от 35400,00 лв., т.е. 1576,00 лв.
На осн. чл.242, ал.1 КТ следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на ищеца А. В. К. с ЕГН ********** със заповед №280/4.11.2024
г. на законния представител на ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-
СОФИЯ с ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ ищеца А. В. К. с ЕГН
********** на предишната работа до уволнението му по чл.328, ал.1, т.2 КТ
със заповед – „професор“ при МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ с
ЕИК *********.
ОСЪЖДА ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ с ЕИК
********* да плати на ищеца А. В. К. с ЕГН ********** следните суми:
на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – 35400,00 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода
23.12.2024 – 23.6.2025 г. поради уволнението му със заповед №280/4.11.2024 г.
на законния представител на ответния МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-
СОФИЯ с ЕИК *********, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 5.2.2025 г., до изплащане на сумата,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 2401,40 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като
6
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите, както следва:
по чл.58, ал.3, вр. ал.1, т.3 ЗВО - 70800,00 лв., претендирана като
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение със заповед
№280/4.11.2024 г. поради невъзможността като член на академичния състав на
ответния МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ с ЕИК ********* и
преподавател в държавно висше училище да му се осигури изпълнението на
преподавателска дейност в размер на 12 заплати, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 5.2.2025 г., до изплащане на сумата,
по чл.128, т.2 КТ – 11505,00 лв. – трудово възнагражднеие за 4 работни
дни за месец октомври 2024 г., месец ноември 2024 г. и 15 работни дни за
месец декември 2024 г., ведно със законната лихва от подаване на искововата
молба – 5.2.2025 г., до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ с ЕИК:
********* да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните
суми: 1576,00 лв. – държавна такса, съразмерно на уважените части от
исковете.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 КТ предварително изпълнение на
решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от
35400,00 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на страните. В частта по чл.242, ал.1 ГПК съдебният акт
представлява определение и обжалването му е възможно по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК – пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7