Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар И.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4815
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4815/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „М.С.“
ЕООД гр.София ЕИК ******** срещу решение №1156 от 06.01.2020 г постановено
по гр.д.№3586/19 г на СРС , 153 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.266
ал.1 ЗЗД да се осъди В.П.Н. ЕГН ********** *** да му заплати сумата
от 1320 лева – възнаграждение по договор за изработка
на архитектурен проект на обект „Преустройство на жилищна сграда в с.Трудовец ,
Община Ботевград , УПИ I-1398, кв.62 по плана на с.Трудовец , фаза ТП , част
„Архитектура“ .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй
като представената по делото проформа фактура №1 от 07.03.2018 г на ищеца не е
оспорена от ответницата . Св.К.Т.е напуснал „А.Б.“ ЕООД август 2016 г т.е.
преди страните да влязат в преддоговорни и договорни отношения и свидетелят
няма преки впечатления . Най-добре запознат с отношенията по процесния договор
е св.Н. / съпруг на ответницата/ и показанията му трябва да се кредитират .
Архитектурните проекти са подписани от арх.А.М., защото те винаги се подписват
от лицето със съответната правоспособност , а не е притежаваните от тях
търговски дружества .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба . Проформа-фактурата е частен документ
съдържащ изгодни за ищеца факти и издаването й няма никакви правни последици .
Свидетелят Н. и ответницата са в развод като Н. води и редица други дела срещу
нея . Не могат да се презюмират без доказателства договорни отношения с ищеца .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.01.2020 г и е обжалвано
в срок на 22.01.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
иска СРС е приел , че по делото не е доказано
, че процесният проект е изготвен от ищеца като юридическо лице . Процесният
проект е изготвен от арх.А.М.като следствие от личните и професионални
отношения между архитекта и св.В.Н. .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд . Както е посочено в решение 97 от 03.07.2013 г по т.д.№533/12 г на ВКС ,
II ТО договорът за
изработка е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението,
което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не
рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен,
може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената
форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на
договора за изработка.
В случая няма представени убедителни
доказателства , че проектирането е извършено въз основа на договор с ищеца юридическо
лице „М.С.“ ЕООД . Свидетелските показания на св.Н. не трябва да се кредитират
на основание чл.172 ГПК , защото същият е във влошени отношения и в развод с
ответницата т.е. налице е явна заинтересованост от изхода на спора . Много по-убедителни
са показанията на св.К.Т., според който всъщност проектирането е извършено в
лично качество от арх.А.М.и на приятелска основа с ответницата .
Без значение е издаването на
проформа-фактура от ищеца , защото наличието на договорни отношения между
страните е оспорено в отговора на исковата молба , а фактурата не е подписана
от ответницата . Отделно , по делото не са представени доказателства , че
ищецът е проектантско бюро по смисъла на чл.8 от Закона за камарата на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и върху проекта няма
отбелязване , че е изготвен от такова бюро .
Като е отхвърлил иска СРС е постановил
законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС –
адвокатско възнаграждение .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1156 от
06.01.2020 г постановено
по гр.д.№3586/19 г на СРС , 153 състав .
ОСЪЖДА „М.С.“
ЕООД гр.София ЕИК ******** да заплати на В.П.Н. ЕГН ********** *** сумата от 500
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.