Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260071/16.7.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
протоколист Антоанета Станева , като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№1510/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правни основания чл.79, ал.1, ЗЗД вр.
чл.327, ал.1 ТЗ , чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.1 ЗЗД. При условие на
евентуалност, в случай, че обективно съединеният иск по чл.240, ал.1 ЗЗД не
бъде уважен, ищцовата страна е предявила и иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.2 ЗЗД.
Ищцовата
страна твърди, че съгласно фактура №1058 от 20.07.2015 г. е продала на
ответника 150 кг пчелен мед с единична цена 5.50 лв/кг на обща стойност 990 лв.,
като ответникът не е извършил плащане и е изпаднал в забава от датата на
издаването. Твърди също, че от м. февруари 2015 г. страните били в договорни
отношения за съвместна дейност и сключване на договор за възлагане на
периодична доставка на стоки и услуги, като ответникът поел ангажимент да
осигури износ и продажба на произведено от ищцовата
страна на външен пазар и с оглед предстоящата съвместна дейност постигнали
съгласие, ищцовата страна да предостави на ответника заем в размер 3800 лв
съобразно което на 07.05.2015 г. и на 12.06.2016 г. ищцовата страна
предоставила в заем на ответника съответно сумите 2500 лв и 1300лв, които били
преведени по негова банкова сметка *** ***Твърди, че след получаване на сумите,
ответникът не предприел никакви действия за реализиране на съвместна дейност с
ищцовата страна и последваща връзка с него ищцовото дружество не успяло да
установи, задължението останало непогасено, включително и след получена от
ответника покана за доброволно изпълнение. Моли съда, да осъди ответника да
заплати на ищцовата страна сумите: 990 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска -19.06.2017 г. до окончателното плащане, представляваща
неплатена цена по договор за продажба, обективиран във фактура №1058 от
20.07.2015 г.; 192,89 лв, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху стойността на главницата за периода от 21.07.2015
г. до 19.06.2017 г.; 3800лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 19.06.2017 г. до окончателното плащане,
представляваща дължима сума по договор за заем, предоставен в периода от
07.05.2015 г. до 12.06.2016 г. При условие на евентуалност, в случай, че
претенцията за дължимост на вземането по договор за заем не бъде уважена,
ищцовата страна претендира, ответникът да бъде осъден на основание чл.55, ал1. ЗЗД да й заплати сумата 3800лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 19.06.2017 г. до окончателното плащане,
представляваща дадена от ищцовата страна и получена от ответника парична сума.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявените искове като недопустими и като неоснователни. Твърди, че в исковата
молба като ответник е посочено физическо лице К.Г.Т., идентифициран с ЕГН и
постоянен адрес, а същевременно се излага, че отношенията са между търговско
предприятие и частен земеделски производител. Твърди, че действително е получил
в началото на 2015 г. от ищцовата страна пчелен мед, но същевременно изтъква,
че тази стока му е предоставена не по договор за продажба, а в заем и с
уговорка да бъде върната при поискване, но не по-рано от следващата година.
Твърди също, че представляващият ищцовата страна не го уведомил предварително,
колко мед му изпраща, а поискал ответникът да го уведоми за това, след като го
получи и претегли и впоследствие да му върне същото количество. Изтъква, че
получения мед бил в шест тенекии и тежал 142 кг. Ответникът твърди, че никога
между страните не е имало договореност К. Т. да закупува меда на каквато и да е
цена и че ищцовата страна не е отправяла към ищеца искане за заплащане на меда.
Твърди, че представляващият ищцовото дружество му изпратил по електронна поща
фактура, но се обадил, за да го уведоми, че е сгрешил и няма да я осчетоводява
и затова не следва и ответника, нито да я осчетоводява, нито да прави плащане
по същата фактура, предвид договорката им да върне мед в количество, равно на
полученото. Твърди също, че съответната фактура не е осчетоводявана в
счетоводството на ищеца, тъй като за финансовите 2015 г. и 2016 г. нито
ответникът, нито неговият счетоводител, е получавал от ищцовата страна
уведомление за потвърждаване на задължения и вземания между страните и едва
след връчване на исковата молба ответникът разбрал, че ищцовата страна
претендира плащане на меда и то в количество, надвишаващо действително
предоставеното му. Ответникът оспорва твърдението, че фактура №1058 от
20.07.2015 г. обективира сключен между страните договор за търговска продажба,
тъй като същата е подписана само от нейния издател, но не и от ответника, като
изтъква, че не е давал съгласие за нейното издаване. Заявява, че посочената във
фактурата цена не е договаряна между страните и оспорва същата като твърди, че
не съответства на пазарната цена на едро за съответната стока към датата на
издаване на фактурата. Моли съда, да отхвърли предявените главен и евентуален
искове като неоснователни. В случай на уважаване на главния иск, ответникът
оспорва периода на претендираното обезщетение за забава и неговия размер и
твърди, че относно искането за плащане на предоставената му стока – мед, е
разбрал едва с получаване на исковата молба, както и че претендирания период на
забава е с начална дата 21.07.2015 г., а представената фактура е с дата
25.07.2015 г. и не следва да се дължи мораторна лихва от 21.07.2015 г. до
посочената в документа дата на плащане.
Ответникът
твърди също, че действително е получил от ищцовата страна чрез банкови преводи
сумата 3800 лв, но изтъква, че тази сума му е предоставена не по договор за
заем, а с конкретно предназначение за плащане дължима от ищеца към чуждестранни
партньори част от цена на разходи по проучване на пазар и намиране на клиенти
във връзка с планувана от ищцовата и ответната страни бъдеща съвместна дейност
с чуждестранни партньори по реализация на земеделска продукция изън страната,
като за участието си в съответната съвместна дейност ищцовата страна
предварително поискала да се включи с посочената сума. Твърди също, че сумите
за участие в проекта били плащани чрез Уестърн Юнион и Мъниграм, които налагали
лимит за преводи на суми от едно лице, и затова ищецът предоставил двукратно
дължимата от него сума на ответника, за да я преведе той на получателя, тъй
като ищецът бил изпълнил своя възможен лимит към момента, в който е трябвало да
се осъществи плащането като втората част от сумата била изпратена не от
ответника, а от трето лице, тъй като бил изчерпан и неговия лимит за преводи.
Ответникът твърди, че е направил услуга на ищеца да му преведе парите за
участие в проекта, осъществяван с чуждестранни контрагенти, по който всеки от
двамата е заплащал своя дял от дължимите разноски. Ответникът твърди, че не
дължи на ищцовата страна претендираната сума 3800лв, тъй като съобразно
договореното помежду им е внесъл същата по предназначение, поради което моли,
предявените главен и евентуален искове, да бъдат отхвърлени.
Доказателствата
по делото са писмени, като са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на
по двама души свидетели за всяка една от страните и изслушване на обяснения,
дадени от представлящия дружеството на ищеца, приети по делото са и експертни
заключения на вещи лица по назначените от съда съдебно –счетоводна и съдебно
оценителна експертиза.
Съдът
намира за установено следното от фактическа и от правна страна :
Съдът
намира така предявените искове за допустими. Регистрирането на фозическото лице
като земеделски производител не води до възникване на нов правен субект,
различен от самото физическо лице - в
този смисъл -Определение №440/25.07.2018
по т. д. №1149/2018 на II т.отд. на ВКС.
По
делото е представена с исковата молба фактура №1058/20.07.2015г. с издател ***и получател ЗП К.Т. за сумата от 990 лв., за 150 кг. пчелен мед с единична цена на
килограм 5,50 лв. Фактурата е подписана за съставител, липсва положен подпис за
получател. Съгласно заключението на вещото лице Р.С. по приетата по делото
съдебно–счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено, фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца,
включена в дневника му за продажби през данъчен период м. юли 2015г. с данъчна
основа 825 лв и ДДС 165 лв. Няма данни фактурата да е
осчетоводена в счеговодството на ответника, да е включена в дневниците му за
покупки, както и да е ползван данъчен кредит по нея,. по процесната фактура
няма извършени плащания.
Така
представената по делото фактура
представлява частен свидетелстващ документ. Същата съдържа вид на
стоката и цена, но тъй като е неподписана от ответника, респ. от негов
представител, съдът не приема, че обективира сключен между страните договор за
продажба. Счетоводните документи се преценяват от съда според тяхната редовност
и във връзка с всички доказателства по делото. След като фактурата не е подписана изобщо за купувач и
не е отразена в счетоводните регистри на ответника, не е вписана в дневниците
за покупки и не е ползван данъчен кредит по нея, тогава тази фактура сама по
себе си не може да установи сключване на договор за търговска продажба. От
друга страна налице са доказателства за престиране на дължимото количество
стока по нея. От показанията на свидетелите ***се установява, че ищцовото дружество чрез своя управител К.К. е предало на ответника шест тенекии с мед, като
приемането на същите не се отрича от ответната страна. Признанието на ответната
страна обаче е направено във връзка със съществуването на други договорни
отношения между страните, не и за реално изпълнение по договор за продажба. Доколкото
договорът за продажба е консесуален, а не реален, предаването на стоката не е
елемент от фактическия състав на договора за продажба. Действително ищецът е
ангажирал и гласни доказателства за установяване твърдяния договор за продажба,
но нито един от разпитаните по делото свидетели както на страната на ищеца,
така и на страната на ответника няма преки и непосредствени възприятия относно
договарянето между страните за съществените елементи на договора за
продажба - цена и количество стока,
всеки един от разпитаните по делото свидетели излага само свои догадки в тази
насока или препредава разказано му от
страната по делото. В своите обяснения пред съда представляващия ищцовото дружество твърди за наличието на такъв договор за
продажба с оглед затруднения на ответника, който се занимавал с търговска
дейност, като зареждал търговски обекти на дребно. Доколкото обаче тези
обяснения не съдържат признания за неизгодни за страната факти, същите не следва
да се обсъждат от съда. Или от ангажираните гласни доказателства се установява,
че между страните са съществували правоотношения, но те не доказват несъмнено,
че между страните е налице именно сключен договор за продажба. Освен това след
като видно от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза издадената
фактура не е била осчетоводена при ответника, съдът приема, че същия не се е
съгласил с посочената в нея цена за доставеното количество мед. Липсата на дори
и частично плащане по фактурата също сочи за липса на постигнато съгласие между
страните за цената на доставеното количество мед по време на сключване на
договора. От друга страна доколкото страните по делото са търговци
неопределянето на дължимата цена при сключване на договора има различни
последици от продажбата по ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.326 ТЗ в
отношенията между търговци ако цената не
е била определена при сключване на
договора, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се
плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стока при подобни
обстоятелства. Видно от ангажираната по делото съдебно – оценителна експертиза,която
съдът кредитира като обективна и компетентно дадена, пазарната цена на едро за
килограм пчелен мед – полифрорен, добиван от Пловдивски регион през месец юли
2015 г. е 5,18 лв без ДДС, като с оглед установеното от вещото лице съдът
приема, че тази е била обичайната цена, на която се е реализирал 1 кг. мед по
същато време при подобни обстоятелства. На второ място липсват по делото доказателства
за отправено и достигнало до насрещната
страна конретно предложение за закупуване на конкретно посоченото във фактурата
количество мед. Видно от исковата молба ищецът твърди и за правоотношения между
страните във връзка с извършване на съвместна дейност с ответника и подписване
на договор за възлагане на периодична доставка на стоки и услуги/ пчелен мед /. В този смисъл са и показанията
на свидетелите ***– за проектирана, но неосъществена доставка на голямо
количество мед от ищеца на ответника, като това количество мед ответника като
износител ще продаде извън страната. От така представената фактура не става
ясно фактурираната процесна доставка на
150 кг мед дали е авансова по този проектиран бъдещ договор или става
дума за доставка по друг договор между страните с оглед други отношения между
тях. При наличие на поне две различни хипотези относно факта на предаване на
процесното количество 150 кг. мед не може да се предполага, че източника на
същото е самостоятелен договор за
продажба. Не може да се приеме и че е налице презумпцията на чл.292 ТЗ за
постигнато мълчаливо съгласие с оглед направеното признание в отговора на
исковата молба за получаване от ответника на процесната фактура, изпратена на
ел. поща на същия. Трйните търговски отношения по смисъла на чл.292 ТЗ предполагат
сключени множество отделни договори, а
не един договор. Освен това няма данни
за сключване предварително на проектирания
договор между страните, въз основа на който да се осъществяват доставките на
количество пчелен мед от ищеца на ответника, който да ги продава зад граница, поради
което следва да се приеме, че страните не
са постигнали съгласие относно количество на всички доставки, които ще бъдат
извършени по този договор. Действително налице е доставено количество мед от
ищеца на ответника, но след като от доказателствата по делото не може да се
установи конкретно възникнало продажбено правоотношение, равностойността на
същото може да се претендира от ищеца на извъндоговорно основание.
Доколкото
претенциите за обезщетение за забава и за текуща лихва се явяват акцесорни на
иска по чл.327, ал.1 от ТЗ, то с оглед неоснователността на последния, същите
се явяват неоснователни
По
отношение на предявения иск по чл.240 ЗЗД ищецът представя два броя преводни
нареждания – от 12.06.2015г. за сумата от 1300 лв с посочено основание заем и
от 07.05.2015г. за сумата от 2 500 лв с основание по договор. Ответната
страна представя плагежни нареждания за изпращане на пари чрез Мъниграм на лице
в Нигерия ***, както следва : на 08.05.2015г. сумата от 2500 лв с изпращач К.Т.
и на 12.06.2015г. сумата от 1300 лв с изпращач ***. Така и в своите изявления
пред съда свидетелят *** потвърди изпращането на сумата на лице в Нигерия, тъй
като ответника и представителя на ищцовото дружество са били изчерпали лимита
си за преводи чрез Уестърн Юнион.
Съдът намира, че преводното
нареждане за сумата от 1300 лв, в което ищецът изрично е записал, че
преведената сума представлява заем, представлява писмено доказателство, удостоверяващо
даването на посочената в него суми именно с такова намерение, поради което
следва да се счита, че при получаването й ответната страна е била наясно, че
същата е дадена от ищеца с такова основание. Ответната страна така и не проведе
пълно доказване на друго основание, на което сумата от 1300 лв да му е била
преведена. Твърденията на същата са за изчерпан лимит на представителя на
ищцовото дружество, за което представя копие от преводно нареждане от
16.04.2015г. на сума от 2073 долара от К.К. на
нигерийски гражданин ***. Неясно обаче остава обстоятелството, защо щом на
представляващия ищцовото дружество му са известни координатите на получателя нигерийски
гражданин в чужбина, ищцовото дружество не е
превеждало суми в Нигерия чрез избрано от него трето лице – напр. доверен
служител на ищцовото дружество, а е
ползвало посредничеството на ответника,
който от своя страна да преведе същата сума в Нигерия чрез трето лице,
непознато на ищеца - свидетелят ***. Прави впечатление и разликата в имената на
получателя по превода на К.К. и по преводите на К.Т.
– *** и ***. Това сочи, че с превода на сумата от 1300 лв чрез
избрано от К. Т. трето лице К.Т. е изпълнявал свое задължение към нигерийския
гражданин ***,
а не задължение на ищцовото дружество ***към
нигерийския гражданин ***.
Няма данни за уговорен срок за изпълнение за връщане на заетата сума, поради
което следва да се счита, че задължението става изискуемо след покана. Такава
покана от ищеца чрез пълномощник ***е представена с исковата молба, като видно
от представените обратни разписки е била връчена на К.Т. на 20.12.2016т. и на
29.12.2016г. Евентуално дори и да се приеме с оглед оспорването на ответната
страна получаването й предвид липсата на отбелязване съдържанието на пратката в
представените два броя обратни разписки
на ***от 20.12.2016г. и от 29.12.2016г. следва да се приеме, че поканата
за изпълнение е била връчена на ответника с получаване препис от исковата молба
и приложенията към нея. След изтичане на определения в
поканата срок – 1 месец от получаването й, е настъпил падежа на задължението за
връщане на заетата сума и е налице виновно неизпълнение на заемополучателя.
Така представеното платежно нареждане за сумата от 2 500 лв установява
изпращането на сумата от ищеца на ответника, но тъй като в него не е посочено
конкретно какъв вид договор е основание за изпращането на сумата, съдът не
приема, че основанието е именно твърдяните заемни отношения между страните. Както
многократно е отбелязвано в практиката на ВКС при липса на други данни не може
да предполага само от факта на предаването и получаването на сумата, че същата
е дадена по договор за заем, още повече че ищецът е разполагал с възможността
да обезпечи твърдяното от него основание
за превод на сумата като посочи в преводното нареждане по договор за заем,
както по-късно е направил това със следващата изпратена сума. Или в обобщение с
оглед гореизложеното така предявеният иск по чл.240 ЗЗД се явява основателен за
сумата от 1300 лв и неоснователен за разликата над тази стойност до
претендираните 3800 лв.
Превид частичното уважаване на
главния иск съдът дължи произнасяне по предявения евентуален иск за
отхвърлената част. И двете страни твърдят за бъдеща проектирана и неосъществена съвместна дейност по доставка,
износ и продажба на пчелен мед в чужбина, като всяка една от страните твърди
различен обем на участие на ищцовото дружество в така проектирания бъдещ
договор. От ангажираните по делото доказателства се установява, че страните не
са оформили тези преговори помежду си в договор-окончателен или предварителен.
Поради това не може да се приеме, че договор между тях е бил сключен и така
изпратената от ищеца на ответника сума от 2500 лв от ищеца на ответника на
07.05.2015г. се явява дадена на неосъществено основание – в момента на
получаването й не е съществувало правоотношение, което да оправдае даването й,
но страните са очаквали такова да възникне и с оглед на това очакване е извършен процесния
превод на парична сума. Няма данни по делото получената чрез банков превод сума
от 2500 лв да е била върната до настоящия момент на ищеца, от който е
преведена, въпреки че такъв договор не е бил сключен и така предявеният ик по
чл.55, ал.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 622 лева за разноски по делото
за възнаграждение на адвокат и държавни такси, а ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 150 лева разноски по делото за възнаграждение
на адвокат.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК
***, седалище и адрес на управление в гр. ***представлявано от управителя К.Л.К.,
против ЗП К.Г.Т., ЕГН **********,***, искове за заплащане на сумата от 990 лева
/ деветстотин и деветдесет лева /, представляваща неплатена цена по договор за
търговска продажба, обективиран във фактура
№**********/20.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска -20.06.2017г., до окончателното й плащане, на основание чл. чл.79, ал.1, ЗЗД вр. чл.327,
ал.1 ТЗ и за зпалащане на сумата от 192, 89 лева /
сто деветдесет и два лева и 89 стотинки / , представляваща обещетение за
забавено изпълнение на паричното задължение по фактура
№**********/20.07.2015г на стойност 990 лева за период от 21.07.2015г. до
19.06.2017г. , на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗП К.Г.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***представлявано
от управителя К.Л.К.,
сумата от 1300 лева / хиляда и триста лева/ ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 19.06.2017 г. до
окончателното плащане, представляваща дължима сума по договор за заем,
предоставен на 12.06.2015 г.; на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над присъдения размер от 1300 лева до
първоначално претендирания размер от 3800 лева
ОСЪЖДА ЗП К.Г.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***представлявано
от управителя К.Л.К.,
сумата от 2500 лева / две хиляди и петстотин лева/ ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата предявяване на иска – 19.06.2017 г. до окончателното плащане,
представляваща дадена на 07.05.2015г. от ищцовата
страна и получена от ответника парична сума на неосъществено основание,
на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗП К.Г.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***представлявано
от управителя К.Л.К.,
сумата от 622 лева / шестотин двадесет и
два лева / за разноски по делото за възнаграждение на адвокат и държавни такси,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление в гр. ***представлявано от управителя К.Л.К., да заплати на
ЗП К.Г.Т., ЕГН **********,***, сумата от 150 лева / сто и петдесет лева /
разноски по делото за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Районен съдия……………………………