№……/……03.2018 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 110 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по
въззивна жалба вх. №75157/21.12.2017г. от „Бадимекс
Димов и сие" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: град
София, бул."Г.С.Раковски", №122, вход „Б", ет.З, чрез управителя
И.Б.Д., чрез адвокат С.Г.С., ВАК срещу Решение №5025/01.12.2017г. по гр.д. №10924/2016г. на ВРС, с коeто са отхвърлени предявените от „Бадимекс Димов и сие" ООД, ЕИК
********* срещу "Билдринг" ЕООД,
с ЕИК *********, с адрес: град Варна, улица „Мир" №1, вход
„В", етаж 4, апартамент 5, представлявано от управителя Р.Г.Ч.искове с правно основание чл.
415 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата 12390.40 евро /дванадесет хиляди триста и
деветдесет евро и четиридесет евроцента/, претендирана като договорна неустойка
за забавено плащане през периода от 1-ви декември 2013г. до 25-ти юли 2016г.
върху сумата 1280 евро, представляваща цена за извършени през 2013г. услуги по
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк", находящ се в
поземлен имот 111-214, 253, в квартал 36, по плана на курортен комплекс „Златни
пясъци", гр. Варна, на основание договор от 20.03.2008г., представляваща 1
% върху сумата от 1 280 евро за всеки ден на забавено плащане, съгласно
изречение първо, раздел V, т.3 от договора от 20.03.2008г. от договор за
поддръжка и обслужване на общи части - комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
03.08.2016г. по частно гражданско дело №8922 по описа за 2016г. на Районен съд
- град Варна.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото
доказателства. Сочи се, че съдът е формирал извод за недължимост на цената на
услугата по процесния договор за 2013г. въз основа на недоказаност на начина,
по който е формирана цената, при липса на спор между страните относно това
обстоятелство. Твърди се неправилност на извода на съда, че вземането по влязла
в сила заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо. Сочи се
като несъответстващ на закона и задължителната съдебна практика извода на съда
за нищожност на договорена между търговци неустойка поради противоречие на
добрите нрави. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и уважен изцяло предявения иск, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемото дружество "Билдринг" ЕООД, с
ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Г.Ч.е депозирало писмен отговор,
в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Сочи се, че е правилен извода на съда за липса на СПН
относно установеното със заповед за изпълнение вземане, както и че начинът на
определяне на неустойката подлежи на главно и пълно доказване с оглед
установяване на нейната дължимост. Твърди се също така, че в хода на производството
от показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели е установено
пълно неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество по процесния договор,
което обуславя недължимост на предвидената по договора цена и съответно на
претендираната неустойка за неизпълнение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази
следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК за
приемане за установено съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№8922/2016г. по описа на ВРС, 30 състав.
Производството
пред ВРС е образувано по искова молба, подадена от «Бадимекс Димов и сие" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Г.С.Раковски" №122, вход „Б", ет.З, чрез управителя И.Б.Д.
против "Билдринг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „ Мир", №1, вход „В", етаж 4, ап. 5,
представлявано от управителя Р.Г.Ч., за установяване в отношенията между
страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 12 390.40 евро
/дванадесет хиляди триста и деветдесет евро и четиридесет евроцента/,
представляваща договорна неустойка за забавено плащане, през периода от 1-ви
декември 2013г. до 25-ти юли 2016г., върху сумата от 1280 евро, представляваща
цена за 2013г. за извършени услуги по поддръжка и обслужване на общи части на
комплекс „Джоя парк", находящ се в поземлен имот 111-214, 253, в квартал
36, по плана на курортен комплекс „Златни пясъци", град Варна, вписани в
изречение първо, раздел II, т.1 от договор за поддръжка и обслужване на общи
части - комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г., представляваща 1 % върху
сумата от 1 280 евро за всеки ден на забавено плащане, съгласно изречение
първо, раздел V, т.З от договора от 20.03.2008г. от договор за поддръжка и
обслужване на общи части - комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 03.08.2016г.
по частно гражданско дело №8922 по описа за 2016г. на Районен съд - град Варна.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен
договор за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк",
находящ се в курортен комплекс „Златни пясъци", град Варна, в сила от
деня, в който ответника е закупил апартамент в комплекса – 20.03.2008г. По
силата на договора /раздел III, т.1, изр.3/ ответникът бил задължен да заплаща за поддръжка на общата
инфраструктура на комплекса ежегодно, в срок до 30-ти януари.на текущата
година. Твърди се, че съгласно договора ищцовото дружество е изпълнявало
задълженията по организиране поддръжката и обслужването на общата
инфраструктура и на всички общи части, а ответникът не е заплатил дължимите
суми за извършените услуги за поддръжка и обслужване за 2013г., за 2014г. и за
2015 година. Твърди се, че съгласно раздел V, т.3, изр. първо от договора при
просрочие ответникът дължи неустойка в размер на 1% върху неплатената сума за
всеки просрочен ден. Сочи се, че ответникът е собственик на апартамент №36, със
застроена площ от 99.21 кв.метра и на 13.04 кв.метра идеални части от общите
части на сградата, поради което задължението му за 2013г. за собствените на
ответника 112.25 квадратни метра е в размер на 1 280 евро. Твърди се, че за
заплащането на тази сума като част от сума в общ размер на задълженията на
ответника за 2013г., за 2014г. и за 2015г., от ВРС бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. №12681/2015 година, поради което дължимостта от ответника на
главницата на неговото задължение за 2013г. не е предмет на настоящето
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответното дружество "Билдринг" ЕООД, ЕИК *********, в който се
изразява становище за неоснователност на иска, основано на твърдения за
нищожност на процесния договор за управление и поддръжка на общите части на
сграда в режим на етажна собственост, поради въвеждане в заблуждение на
ответника от страна на ищеца. На следващо място се твърди нищожност на договора
поради сключването му преди приемане на ЗУЕС, който урежда отношенията в етажна
собственост, както и поради липса на законова форма, тъй като липсва нотариална
заверка на подписите на страните. Твърди се, че съгласно договора
претендираната от ищеца неустойка не се дължи, а е предвидена. На следващо
място е релевирано възражение за погасяване на задължението по давност, както и
за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави.
Изтъква се, че ищецът не е издал фактура за твърдените суми за поддръжка за
2013г. и по тази причина подобни суми не се дължат.
В с.з. страните чрез процесуалните си представители
поддържат изразените от тях становища с исковата молба и с отговора, като по
същество на спора представят и писмени бележки.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Съдът намира, че обжалваното решение
е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото
е допустимо като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Съобразно разпореждането на чл. 269,
ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилност на съдебния акт.
Не е спорно между страните
наличието на сключен договор за поддръжка и обслужване на общи части -
комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г. Оспорва се действителността на договора
на заявени в евентуалност основания, както и дължимостта на процесната такса за
2013г. въз основа на твърдения за неосигуряване на договорените услуги.
От представените към
заявлението по чл.410 от ГПК писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д.
№12681/2015 година на ВРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължимата такса по договор от 2008г. за поддръжка и обслужване на общи
части на комплекс «Джоя парк» за 2013, 2014г. и 2015г. в общ размер 3840 лв. Релевира се във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд неправилно не е зачел установителното
действие на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС
при всички хипотези на чл.416 от ГПК настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по действащия процесуален ред
заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 от ГПК/отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират, преклудират
се и възраженията срещу основателността на претенцията. Недопустим е
отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи
на заявителя сумата, за която е издадена заповедта.
С изтичането на срока по чл.414 от ГПК и влизане в
сила по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено
с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК. Предвидените
специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за
изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ.
на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване,
респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение
на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение
на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането
й.
В случая не са релевирани твърдения за предявени
искове по специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК, с оглед на което следва да се приеме за установена дължимостта
на сумата в размер на 1280 eвро, цена за 2013г. по
договора за поддръжка и обслужване на общи части на хотел „Джоя парк“.
При формирания извод относно вземането по договора
подлежи на разглеждане дължимостта на начислената върху това вземане неустойка,
претендирана за периода от 01.12.2013г. до 25.07.2016г. От представения по
делото договор се установява наличието на клауза по раздел V, т.3, предвиждаща плащане
на неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки просрочен ден.
Падежът на задължението за заплащане на годишна вноска се установява от
клаузата на т.1 в раздел III от договора – 30.01.
Релевирано е в отговора на исковата молба и поддържано
в отговора на въззивната жалба възражение за нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави, което настоящият състав намира за основателно. Не
се касае до намаляване поради прекомерност, което би било недопустимо в
отношенията между търговци с оглед разпоредбата на чл.309 от ТЗ, поради което
оплакването в този смисъл във въззивната жалба е неоснователно. Съобразно
разрешението на ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.дело №1/2009г. на ОСТК нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка в търговски договор,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Като критерии при тази преценка се вземат предвид размера на
основното задължение, вида на неустойката, съотношението между размера на
неустойката и очакваните от неизпълнението вреди. В случая неизплатеното
задължение, въз основа на което е начислена мораторна неустойка, е в размер на
1280 евро. Очакваните от забава на парично задължение вреди обичайно се
съизмеряват с дължимата върху сумата законна лихва, която в случая за периода
от 01.12.2013г. до
25.07.2016г. е 674,38 лв. Сравнението с размера на претендираната неустойка –
12390.40 евро налага извода за категорично несъответствие с присъщите на
неустойката обезпечителна и обезщетителна функции, имайки предвид и нейния
мораторен характер, предназначен да обезщети вреди от забавено изпълнение, а не
да компенсира пълно неизпълнение. Въз основа на изложеното, настоящият състав
намира за основателно възражението за нищожност на договорната клауза,
предвиждаща неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки просрочен
ден.
Поради съвпадане правните изводи на настоящия въззивен
състав с тези на първата инстанция решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно този изход на спора, присъждане на разноски
се следва само в полза на въззиваемата страна в размер на посочените в списъка
по чл.80 ГПК – 1250 лева, представляващи
адв.възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие
с отразяване реалното му заплащане в брой и при липсата на възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5025/01.12.2017г.,
постановено по гр.дело №10924/2016г. на 49 състав на ВРС.
ОСЪЖДА „Бадимекс Димов и сие" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: град София, бул."Г.С.Раковски",
№122, вход „Б", ет.З, чрез управителя И.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на "Билдринг"
ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: град Варна, улица „Мир" №1, вход
„В", етаж 4, апартамент 5, представлявано от управителя Р.Г.Ч.сумата 1250 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/, представляващи сторени във въззивното производство
разноски, на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: