О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№370/20.2.2020г.
гр.Пловдив 20
февруари 2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.ПЛОВДИВ, ХХV състав в закрито заседание на 20.02.2020
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа
докладваното административно дело № 3668
по описа на Административен съд – гр. Пловдив за 2019 год. и взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба вх.№ 7673/18.04.2019г. на В.К.Т. против писмо № 94В-993-1#4/18.03.2019г. на кмета на община
Родопи, с което му е отговорено на искане за
компенсиране с друг равностоен общински имот, вместо продадения му въз основа
на Заповед № 2880 от 24.08.1994г. и придобит по реда на § 4 от ППЗСПЗЗ.
С
протоколно определение от 28.01.2020г. съдът е дал указания на жалбоподателя да
уточни предмета на оспорването си.
С
молба от 10.02.2020г. жалбоподателят уточнява,че обжалва отказ на община Родопи
да изпълни административните си функции,като конкретизира предмета,продаден му
от същата и отразен в нотариален акт № 184, том 22,н.д.№ 14627/1996г. на
нотариус при ПРС, който отказ е отразен в първоначално посоченото писмо.
Съдът
намира,че така формулираното оспорване е недопустимо и следва да се остави без
разглеждане.
С
допълнителната си молба жалбоподателят въвежда нова нередовност, като посочва
различен ответник. Вместо досегашния – кмета на община Родопи, искането се
насочва срещу Община Родопи. Това от една страна и само по себе си основание да
се приеме,че жалбата е нередовна след указания на съда да се конкретизира ясно
и точно какво се иска от съда и кой е оспорвания акт. Тоест, само на това
основание следва да се приложи чл.158,ал.3 от АПК.
От
друга страна, след като жалбоподателят настоява предмет на оспорването му да е
именно въпросното писмо, то съдът намира,че това писмо не съдържа в себе си
индивидуален административен акт. Същото е изпратено по повод на искане, което
не слага началото на каквото и да е административно производство и не създава
за общинската администрация задължение за издаване на административен акт. Не е
отказано извършване на административна услуга, нито е отпочната
процедура по ЗОС.
Всъщност,
касае се за правоотношения, в рамките на
които общината само е била посредник, защото теренът, по отношение на който
жалбоподателят претендира права е такъв, придобит по реда на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Според цитираната разпоредба, гражданите, на които е предоставено право
на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината.
Какво
е било предоставено на жалбоподателя по силата на акт на държавен орган и какво
като обект на вещното право на собственост същият е заплатил на бившия
собственик, не е определено от общината. Последната, според разписания в §5 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ/в редакцията към 1994г./ ред, само администрира процедурата по
оценка и заплащане на терена и то на база на документа, удостоверяващ
предоставеното някога право на ползване. Действително, придобитият от
жалбоподателят имот, според документите за собственост, с които
разполага-нотариален акт,заповед за оценка и оценителен протокол, не е
индивидуализиран с граници и съседи. Вероятно неговите граници не са ясни поради
липсата на влязъл в сила План на новообразуваните имот към момента,към който е
протекла процедурата по §4а и е съставен нотариалния акт. По правило, най-ранният
момент, в който е възможно да се индивидуализира с граници и местоположение
един такъв имот, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните
имоти. Ако там някъде в процедурата по изготвяне и приемане на същия са били
засегнати придобитите от жалбоподателя права, то следвало е да се защити именно
в рамките на онази процедура.
Като
цяло, процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи по
ЗСПЗЗ е свързана главно именно определянето на реалните граници - стари или нови, на
подлежащите на възстановяване земи. В случая проблемът на жалбоподателя се
свежда също до липса на граници и индивидуализация на имота, който твърди да
притежава. В случаите, когато подлежащите на възстановяване земи попадат в
терени, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, какъвто е процесния, възстановяването на
правото на собственост е при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. § 4к в
първоначалната редакция - ДВ, бр. 98 от 1997 г.,предвижда изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползуване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като плановете съдържат и границите на бившите собственици.
Следователно, за индивидуализацията както на имотите, които ползвателите ще
придобият в собственост при условията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и на
имотите, които ще бъдат възстановени на собствениците им, законът е предвиждал
и допълнителни условия. Тоест, конкретният поземлен участък - предмет на правото на
собственост на жалбоподателя, е следвало да се определи след процедура по § 4к
от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28 и чл. 28а-в ППЗСПЗЗ по
изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти. Актът, с който се
възстановява, съответно се придобива правото, е заповед на кмета на общината по
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28,
ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти. В заповедта се описват номерът на
имота по този план, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието
на сгради,както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, и се прилага
скица на имота. За наличието на такава заповед данни няма. Видно от преписката,
в контекста на горното е,че през 2013г. е съставен протокол във връзка с
искания за изменение на влезли в сила планове на новообразувани имоти, между
които е било и такова на жалбоподателя/т.3 от протокола/, като е констатирано, че
имотът му попада извън границите на одобрения и влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за с.Бойково и следва геодезическото
заснемане с документа за собственост да се изпрати на ОСЗ“Родопи“ за нанасяне и
проверка на документите за възстановяване на имотите,върху които попада неговия
имот. Именно там, пред този административен орган ОСЗ“Родопи“ и в рамките на
тази процедура-дали започнала или не по §4к,ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
жалбоподателят е следвало да търси правата си, засегнати или от грешка или
непълнота на плана на новообразуваните имоти или от спор за материално право.
Претенцията
му да бъде компенсиран и то от общината с друг общински имот при така описаната
фактическа обстановка, не се вписват в рамките на никаква възможна
административна процедура така, щото да се приеме, че е налице започнало по
отношение на жалбоподателя друго административно производство,в рамките на
което да налице и постановен отказ с посоченото от него писмо, който да подлежи
на съдебен контрол пред административния съд.
Ето защо, като намира, че не е налице подлежащ на
съдебно оспорване административен акт, съдът приема, че и жалбата е недопустима
и на основание чл.159,ал.1,т.1 от АПК следва да се остави без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея производство да се прекрати.
Водим
от гореизложеното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх.№ 7673/18.04.2019г. на В.К.Т. против писмо №
94В-993-1#4/18.03.2019г.
на кмета на община Родопи, с което му е отговорено на
искане за компенсиране с друг равностоен общински имот, вместо продадения му
въз основа на Заповед № 2880 от 24.08.1994г. и придобит по реда на § 4 от
ППЗСПЗЗ.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело
№ 3668/2019г. по описа на Административен съд – ПЛОВДИВ.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: