№ 1380
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502037 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, вр.чл.28,ал.6 от ЗЗДт,
образувано по въззивната жалба на С. В. Б. ЕГН ********** от гр.Т.ул.*************, ответник
по гр.д.№4570/22г., чрез пълномощник адв.Мл. Й. от АК-гр.Сливен, със съдебен адрес за
призоваване: гр.Сливен, ул.“Никола Карев“ №3, ет.1, оф.2, против Решение №2218/13.10.22г., с
което малолетното му дете К. С.ова Б.а, ЕГН **********, е настанено в Център от семеен тип в
гр.Бургас, ж.к.“М.рудник“ул.“Кооператор“№35, за срок от 2 години, считано от 19.06.22г. или до
настъпването на други основания за изменение или прекратяване на мярката.
В жалбата се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно. Съображенията са
за неправилно приложение на материалния закон. Съдебната практика приемала, че по правило
семейството осигурява най-добрата среда за отглеждането и възпитанието на детето, а обществото
следва да е насочена към подкрепа на семействата и тяхното социализиране, а не към изваждане
на детето от семейна среда, което е крайна мярка спрямо деца, неотложно нуждаещи се от
психосоциална интервенция. Намира, че няма основание за налагането на такава крайна мярка, а
по-благоприятното решение за детето К. е да бъде отглеждано от единствения си жив
родител.Оспорва приетото като безспорно обстоятелство, че бащата няма добри битови условия за
отглеждането на детето и не разполага с финансови средства за издръжката му. Акцентира, че до
2020г. е полагал грижи за това си дете и изявява желание за в бъдеще да продължава да го прави.
Поддържа, че е започнал процедура по припознаването и на другата по- малка сестра на К.-
М., неприключила само поради смъртта на майката на децата. Твърди, че след завършването на
процедурата, ще предприеме действия по извеждането и на М. от същия център, в който е
насочена К., така че двете сестри пак ще са заедно, но в семейна среда.
1
Моли за отмяната на постановеното първоинстанционно решение и за постановяването на
ново, с което съдът да отхвърли молбата на ДСП-Бургас, малолетната Кристина да бъде настанена
извън семейството, в център от семеен тип. Не ангажира доказателства.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваема ДСП-Бургас.
След извършената проверка по чл.267 от ГПК, съдът прие въззивната жалба за
допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на
съдебното решение на РС, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано пред първата инстанция (Районен съд- Бургас), на
основание чл. 28 и следващите от Закона за закрила на детето(ЗЗДт) по молба на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ град Бургас, за постановяване на решение, с което на
основание чл. 26, ал.1, вр. чл. 28 от ЗЗДт, малолетната К. С.ова Б.а да бъде настанена в Център за
настаняване от семеен тип, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“, №35,
за срок от две години, считано от 19.06.22 г.или до настъпване на други законови основания за
изменение или прекратяване на мярката за закрила.
В молбата е изрично посочено, че понастоящем детето се намира в този център, като
изведено по спешност дете в риск, по причини, че на 15.06. 22 г. е починала майка му, при която е
било фактически отглеждано. За горното бил постъпил сигнал от полицията на 16.06.22 г. в
ОЗД/ДСП Бургас. Детето било определено като оставено без надзор, т.к. настоящият съжител на
майката, полагал ведно с нея грижи за детето и двете му малолетни сестри- М. и М., е заявил
невъзможност за това в бъдеще, въпреки привързаността си към децата.Биологичният баща на К.
живее в гр.Твърдица, общ.Сливен, но детето е заявило нежелание да бъде отглеждано от него,
поради оплаквания за проявено от този родител домашно насилие и агресия след употреба на
алкохол, а останалите близки на детето, установени при извършеното проучване, не заявили
желание и ресурс да я отглеждат. Липсвало и подходящо приемно семейство, в което детето да
бъде настанено заедно с двете си сестри. Между тях и К. имало изградена силна емоционална
връзка и те не искали да се разделят. Понастоящем и трите пребивавали в Центъра в гр.Бургас,
където са били първоначално настанени. Социалната оценка е посочила детето като развиващо се
нормално за възрастта си, то е посещавало училище в гр.Бургас, където завършило пети клас с
добър успех.
Твърди се добра адаптация на момичето към настоящата среда в Центъра, персонала и
другите деца, както и, че понастоящем му е осигурена стабилна среда за нормално и адекватно
посрещане на индивидуалните му потребностите, обусловени от възраст и здравословно
състояние, а също, че паралелна мярка за закрила е предприета и спрямо двете сестри на детето М.
и М., пребиваващи понастоящем в същия център(настанени за сега временно в него).
Детето е оценено като дете в риск, поради което ДСП сочи предприетата мярка за закрила
като единствено възможна към настоящия момент и гарантираща в оптимална степен интересите
му, т.к. осигурява адекватно на потребностите му внимание и грижа.
В първоинстанционното производство е конституиран като заинтересована страна бащата
на детето- С. В. Б.- настоящ жалбоподател.
2
В производството пред БРС той е заявил желание да отглежда и се грижи за К. и
сестричката й М., т.к. двете деца искали да бъдат заедно.Сочи, че К. искала да живее при него.
Изслушана пред БРС, малолетната К. е заявила, че иска да остане да живее с другите си две
сестри в Центъра в гр.Бургас, където се чувствала добре и имала приятели, че е ученичка в шести
клас в училище „Добри Чинтулов“ в гр.Бургас, че сега й е спокойно, че с бащата поддържат
връзка, най-вече по телефона, но той няма възможност (финансова и по принцип) да се справи с
отглеждането на трите момичета, а те искат да са заедно. Детето сочи, че за него, това е най-
важното.
Първоинстанционният съд е приел за доказани обстоятелствата , изнесени в молбата на
ДСП-Бургас, съобразявайки и социалния доклад от ДСП-Твърдица, поради което е постановил
настаняването на малолетното дете за срок от 2 години в Центъра от семеен тип в гр.Бургас,
където пребивава.
Бургаски окръжен съд изцяло споделя този краен правен извод и изнесените в негова
подкрепа фактически и правни доводи на БРС, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК
, към мотивите на обжалваното съдебно решение в тези части.
В допълнение към тях и в отговор на повдигнатите с въззивната жалба възражения,
съдът добавя следното:
Фактическата обстановка по делото не е предмет на спор за страните, като тя е установена
от първата инстанция, съобразно представените по делото доказателства.
Малолетната К. С.ова Б.а, родена на 10.01.2010 г., е дъщеря на М.И.М., починала на
15.06.22г. и С. В.а Б.. К. има още две ненавършили пълнолетие едноутробни сестри: М.- на 15
години и М. – на 11 години, както и непълнолетен брат В., р.02.03.08г.
Според безспорните по делото данни, видни от социален доклад на ДСП Бургас (изготвен
във връзка с оценката на случая за предприемане на мярка за закрила спрямо детето К. на
20.06.22г.) , от социален доклад на ДСП Твърдица( от 18.08.22г.) и от събраните в производството
пред първа инстанция писмени доказателства, включително неприсъствено Решение
№1432/10.12.2018 г., предоставящо упражняването на родителските права над малолетната К. и
по-големия й брат В. Б. -на бащата С. В. Б. от гр.Твърдица, К. е била отглеждана в семейна среда в
гр.Твърдица, първоначално от двамата си родители, а от началото на 2018 г. само от баща си С. Б.,
тъй като майката М.М. е оставила децата си без надзор. Последното обстоятелство е било
установено в постъпил в ДСП –гр. Твърдица сигнал от Главен инспектор- Началник РУ-
Твърдица с дата 04.01.2018 г.
В доклада на ДСП-Твърдица е отразена констатацията, че в семейството често са
възниквали конфликти в следствие злоупотреба с алкохол от страна на бащата- С. Б., поради което
Отдел „Закрила на детето“ към ДСП- Твърдица е наблюдавал грижите, полагани за отглежданите
при него деца. Под наблюдение във връзка с качеството на упражняваната родителска грижа
понастоящем е оставено детето В. Б., което се отглежда в семейството на бабата на детето по
бащина линия- Кръстена Йоргова.
Безспорно е, че според горепосоченото съдебно решение(в сила на 10.12.18г.),
местоживеенето на В. и К. е определено при бащата, на адреса му в гр.Твърдица. Безспорно е, че
С. Б. е полагал ведно с това доброволна грижа и за децата М. и М.(деца на бившата му съжителка
М.М., без установен произход от баща) до 2020г., когато отишли да живеят при майка си. Б. се
3
грижел за К., докато последната отишла също да живее при майка си през 2021г., за което бащата
сочи, че е дал изричното си съгласие. ДСП-Бургас установява, че К. е завършила с добър успех
пети клас в училище „Добри Чинтулов“ в гр.Бургас. Майката на К.-М., е починала на 15.06.22г.
Следователно фактическата семейна среда за К. и сестрите й, посочени по-горе, е била
създадена в последните години преди настаняването им в резиденцията от семеен тип, т.е. до
датата на смъртта на майка им- в дома на последната и съжителя й в гр.Бургас.
В жалбата и в съдебно заседание пред БОС има изявление, отразено и в доклада на ДСП-
Твърдица, че С. Б. е направил постъпления за припознаване на детето М., тъй като я сочи за
биологична дъщеря, но процедурата не е завършена.
Б. е подал нарочно заявление на 04.08.22г. до ДСП- Твърдица, че иска да полага
родителската грижа за К., което потвърждава и пред двете съдебни инстанции по делото.
С оглед горното е обследван капацитетът му като родител.
Според доклада на ДСП-Твърдица, бащата няма постоянни доходи, разполага с жилище-
едноетажна къща, електрифицирана, водоснабдена и с тоалетна, състояща се от две стаи и салон,
където хигиената е занижена, едната стая е с минимално обзавеждане и се обитава от Б., а другата,
в която се предполага, че следва да живеят децата му, е непригодна за ползване по предназначение.
Затова при съобразяване на семейната история, финансовото състояние и възможности на
бащата, факта на прекъсването на връзката му с детето К. и неизпълняването на родителската
функция спрямо нея преди да бъде настанена в Центъра в гр.Бургас, ДСП-Твърдица изразява
мотивирано крайно становище, че към момента той би се затруднил с грижите за детето и
съществува риск от неуспешна реинтеграция на дъщеря му в семейна среда.
Констатациите на ДСП-Бургас са в насока, че К. е много привързана към двете си сестри, с
които е живеела при своята майка и с които живее сега в Центъра за резидентна услуга, че се
чувства добре в тази среда и е напълно адаптирана към нея. Детето не желае да живее при баща си,
т.к. спрямо него и майка му е било упражнявано насилие, той употребява алкохол и става
агресивен, че е безработен и в дома му няма условия за отглеждането й.
От проучванията на ДСП-Бургас не се установява друго лице от разширения семеен кръг на
К., което да изяви желание за полагане на лични грижи за нея, респективно да покаже ресурс за
това(сестрата на майката на К., живееща в гр.София, също не изявява такова желание).
Изслушана от БРС, К. е изявила желание да остане в Центъра със сестрите си, с които не
иска да бъде разделена и не желае да живее при баща си.
При тези данни Бургаски окръжен съд намира оплакванията, изнесени в подадената
жалба за изцяло неоснователни.
Производството по чл.26 и сл. от ЗЗДт е такова по спорна съдебна администрация и
решението на съда по чл.28 от закона, за настаняването на детето извън семейството, е съдебен
акт, който няма СПН, разрешаваща спор за субективно право, а цели съдействие на
упражняването на такива права, съобразно установени от закона критерии и интереси, след
преценка по целесъобразност.
В това производство съдът преценява дали са налице условия за отглеждането на детето в
семейна среда и дали са изчерпани възможностите в това отношение, като следи за най-добрия
интерес на детето, защото според чл.14 от Конституцията на Р България семейството,
майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото, а децата останали без грижата
4
на близките си, се намират под особената им закрила(вж. чл.47, ал.4 от КРБ). Според чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, страна по която е РБългария, висшите интереси на детето са от
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи, а чл.9 от същата конвенция изисква от всяка
държава-членка да осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля,
освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и
при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на
детето.
Един от принципите за закрила на детето според чл. 3, т. 3 от ЗЗДт е осигуряване на
неговия най-добър интерес, а в § 1, точка 5 от допълнителните разпоредби на закона е
конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва: неговите желания и
чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата, както и други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
С оглед на това в ЗЗДт са уредени правила за подпомагане на детето и предоставяне на
закрила за него в семейна среда(вж. чл.23 от Закона), но също е предвидена възможност за зарила
и грижа чрез извеждането му за отглеждане извън семейната среда.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, като настаняването извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството, извън случаите, когато се налага спешното му извеждане – член 25, алинея 2 от
ЗЗДт, а обследваният по делото не попада в изключението.
При така изяснената нормативна база, приложима към казуса, спорът по делото е
изцяло правен, т.к. малолетната К. вече няма майка, но има баща и той заявява желание да полага
личната грижа за нейното отглеждане и възпитание.
Подчинявайки решението си изцяло на интересите на малолетната К., въззивният съд
приема, че те ще са най-добре защитени, ако тя бъде включена в социалната услуга за резидентна
грижа – Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, находящ се в
ж.к. М********* ул.************, в какъвто смисъл е заявената от ДСП-Бургас молба, по
следните съображения:
Детето е на 12 годишна възраст и е от женски пол, преживяло съвсем скоро смъртта на
майка си, при която е живеело и от която е било отглеждано, въпреки тежкото й фатално
завършило заболяване. Понастоящем детето се нуждае от емоционалната подкрепа на близки хора
и от сигурна среда за преодоляване на тежката травмираща загуба на любимия родител.
При настаняването си в Центъра при условията на 48 часовата спешна мярка „полицейска
закрила“ на 16.06.22г. детето е констатирано като силно разстроено от загубата на майката и
неутешимо, докато в обстоятелствената част на настоящата молба по чл.28 от ЗЗДт от 19.07.22г.,
ДСП–Бургас констатира вече много добра адаптация на К. към условията на центъра, в който е
настанена и към новата житейска реалност. Тя се чувства комфортно в тази социална среда,
продължава успешно обучението си, емоционалната връзка и подкрепа, които получава от двете
5
си сестри на близка възраст -също настанени в Центъра, й дават допълнителна сигурност, от която
силно се нуждае след загубата на майката.
Не на последно място следва да се оцени положително и добрата материална база, която
Държавата осигурява на детето и което то очевидно оценява високо, сравнявайки я с физическите
условия, които може да му предложи скромният финансов статут на бащата.
При положение, че двете сестри на К. са част от нейното семейство, на която особено
държи и която й се отразява благотворно, би било необосновано да се приеме, че детето е
откъснато от обичайната си семейна среда. В същност то няма да бъде отглеждано от бащата, но
няма да е лишено от връзката си с него в обема, в който тя е съществувала по времето, когато
детето с негово съгласие е отишло да живее при майка си.
На следващо място съдът съобразява оценката на социалните служби за ниския
родителски капацитет на бащата, който не се съизмерява само с ниските му финансови
възможности, но и с твърде ограниченото му разбиране за грижата, която дължи на детето си за
неговото правилно емоционално, физическо и умствено развитие. Според Б.(вж. обясненията му в
о.с.з. пред БОС), отглеждането се изчерпва с осигуряването на подслон на децата и срещи на
семейството сутрин и вечер, което обаче не е достатъчно да покрие нарасналите с възрастта
потребности от емоционално и духовно общуване на К. с близки хора, нито може да замести
връзката й с другите деца в семейството, от която би била лишена, ако се разделят.
Не без значение за преценката на родителската способност бащата да отглежда детето е
обстоятелството, че в семейството са били установени от органите на полицията в близкото
минало скандали и проблеми, поради злоупотреба с алкохол, с произтичащите от това агресия и
упражнено физическо насилие от страна на бащата.
Висшият интерес на детето според този съд не се съвместява с доброто желание на Б. да
полага личната грижа за дъщеря си, т.к. това налага извеждането й от така постигнатата сега зона
на комфорт, за да бъде поставена в семейна среда, в която очевидно ще се нуждае от прилагането
на допълнителни мерки за закрила и помощ.
Действително Б. е бил предпочетен от съда през 2018г. като родител, който да упражнява
родителската власт над двете си малолетни деца В. и К., но само защото другият родител е
напуснал семейството. Следва да се съобрази обаче, че израствайки, К. доброволно е предпочела
да живее при майка си, където вероятно би останала до пълнолетието си, ако тя не бе починала.
Очевидно това сочи на настъпило между дъщерята и бащата отчуждаване, което той опитва да
преодолее едва сега.
Важно за преценката на съда е и обстоятелството, че детето е изразило желанието да не
бъде разделяно от сестрите си и да живее заедно с тях, което може да се осъществи в пълнота само
при положение, че бъде трайно настанено в центъра, в който сега временно пребивава.
Предвид всичко изложено дотук съдът заключава, че изразилият желание да се грижи
лично за детето си К. родител не доказва достатъчен ресурс за това, а други лица от семейния им и
близък кръг не изявяват такова желание. Следователно в случая в интерес на детето е да бъде
приложена крайната мярка за закрила при извеждане от семейната среда и настаняването му да
живее в Центъра от семеен тип, в който се намира понастоящем, за срок от две години или до
настъпване на други основания за изменение или прекратяване на мярката, в какъвто смисъл се е
произнесла първата инстанция.
Поради съвпадението на крайните правни изводи не двете съдилища, обжалваното решение
6
следва да бъде потвърдено.
Тъй като производството е такова за съдебна администрация, страните не си дължат
съдебно –деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2218/13.10.22г. по гр.д.№4570/2022г. по описа на БРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7