Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
05.08.2022 |
град |
Кърджали |
|
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
На |
06.07.2022 |
година |
2022 |
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
В
публично
заседание
и следния
състав: |
|
|||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Като
разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
73 |
по описа за |
2022 |
година. |
|
||||||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл. 208 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна
жалба, подадена от Н.П.К. от ***,
подадена чрез пълномощник – адв.Д.И.Д. от
АК-***, със съдебен адрес за кореспонденция и призоваване: ***, против Решение №67 от 21.03.2022 год., постановено по АНД №76/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е изменено наказателно
постановление №148 от 31.08.2021 год., издадено
от началника на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и че основния
извод на съда - за неоснователност на жалбата, не е съобразен със закона и
доказателствата по делото. Твърди се също, че районният съд не е преценил
представените и приети по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и поради това, решението му е необосновано и постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила, както и при погрешно приложение на материалния
закон. Касаторът счита, че по делото категорично се установило, че същият е
излезнал от дома си да хвърли боклука, тъй като живее до къщата, непосредствено
намираща се до *** в ***, а кофите за боклук били срещу *** и че това
обстоятелство се доказало с показанията на разпитания свидетел Ж. К., а свидетелство
за тази фактическа обстановка, освен показанията на съпругата му, били и
неговите собствени обяснения за случилото се от фактическа страна, намерили
израз в жалбата и в писмената защита, като в жалбата са развити доводи в тази
насока. На
следващо място, в жалбата са изложени твърдения, че в самите показания на
актосъставителя, а и в показанията на свидетеля при установяване на
нарушението, вписан в акта, било налице вътрешно противоречие относно
обстоятелствата, кога касаторът се е обадил на съпругата си и кога тя е донесла
личната му карта, като сомчи, че и актосъставителят, и свидетелят по акта
заявили, че все пак се е обадил на съпругата си да му донесе личната карта и тя
я е донесла в много кратко време, както и че и двамата заявили, че им е казал,
че живее близо. В жалбата подробно са интрепретирани показанията на тези
свидетели, като се прави извод, че касаторът е бил третиран прекалено строго и
то незаслужено и неоснователно. По нататък в жалбата са развити доводи и
твърдения относно обстоятелството, защо касаторът е отказал е да подпише
предявения му АУАН, като се правят твърдения, че това било поради
невъзможността на същия да прочете акта без очила.
В
жалбата са развити доводи, че при така изяснената фактическа обстановка/т.е.
така, както тя е интрепретирана в жалбата/, че касаторът не е извършил никакво
нарушение, като се твърди и че неправилно въззивният съд е приел, че в случая
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана правилно,
както и че е налице виновно поведение от негова страна, т.е. че деянието е
извършено умишлено, тъй като административнонаказващият орган, а от там и
съдът, не са преценили конкретната обстановка при издаване на наказатемнтото
постановление. Сочи се, че няма никакви данни касаторът да е възпрепятствал
проверката на самоличността му или да се е стремял да укрие самоличността си и
респ., да заблуди полицейските органи, а напротив - оказал пълно съдействие,
сам си е казал имената, за да му бъде извършена справка в ОДЧ, а освен това, за
удостоверяване самоличността му имало и свидетел, а именно - негов приятел, при
когото се бил спрял, още повече, че веднага е звъннал на съпругата си да му
донесе личната карта и цялото му поведение било за пълно съдействие при
извършване на проверката от контролните органи. Развити са и доводи, че
съпругата на касатора донесла личната му карта в рамките на 2 - 3 минути/макар
свидетелят по акта да заявил 5 минути/, като се твърди, че самите полицаи не са
осигурили възможност да им бъде представен искания документ, тъй като явно щом
са започнали да пишат акт, за тях нямало връщане назад й всички друго
впоследствие било ирелевантно и че това действие било неправилно и несъобразено
със закона, като се излага довод, че прекаленият формализъм не води до правилно
и справедливо правоприлагане. Развити са и други доводи в тази насока, като се
сочи, че все пак категорично било доказано, че касаторът е представил личната
си карта, но дори и да е станало след започване на съставяне на АУАН, то бил
съществен пропуск, че това обстоятелство не е намерило отражение в този АУАН,
за да бъде направена от АНО преценка, дали е налице маловажен случай. На
следващо място касаторът категорично счита, че в случая, ако не друго, то
приложение следвало да намери чл.28 от ЗАНН най-малко при съдебния контрол.
Грешна практика била съдът никога да не счита за основателно искането за
приложение на чл.28 от ЗАНН, т.к. в не малко от случаите подобно искане не било
самоцелно и с цел пълнеж на жалбите, а било съобразено изцяло с фактите по
делото и духа и смисъла на разпоредбата. Според касатора, така било и в
настоящото производство, въпреки че привидно чл.28 от ЗАНН бил една „празна”
норма, която не била зачитана нито от АНО, нито при съдебния контрол, а
очевидно по настоящото дело случаят бил маловажен. Сочи се, че преценката за
маловажност е условие за законосъобразност на издаденото НП и че тази преценка
тежи и при съдебния контрол за законосъобразност на същото. Развити са доводи и
съображения в насока, защо конкретния случай е маловажен, като отново се
интрепретират фактите и обстоятелствата по случая и се твърди, че точно фактите
по случая разкривали, че обществената опасност на деянието не е типичната за
този вид нарушения, а напротив, въпреки формалността и буквата на закона,
обстоятелствата по делото водели до извод за прекалено ниска обществена
опасност, като и се твърди, че неглижирането на тези обстоятелства, изброени
по-горе, води до постановяване на едно неправилно съдебно решение. Поради изложеното в жалбата
касаторът счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено изцяло,
като бъде отменено изцяло и обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът - Н.П.К. от ***, не се явява, представлява се
от редодно преупълномощен процесуален представител - адв.М. С. от АК - ***, която заявява, че поддържа
касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита
атакуваното решение на Районен съд
– Кърджали за неправилно и като такова, моли съда да го
отмени изцяло, както и да отмени процесното наказдатено постановление, като незаконосъобразно. Сочи,
че в
касационната жалба подробно са развити доводи за порочност на атакувания
съдебен акт, които поддържа изцяло. Моли също така, да бъдат присъдени на касатора направените разноски за двете
инстанции, за което представя списък на разноските.
Ответникът
по жалбата – началник
на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е
неоснователна, като сочи, че правилно е изяснена
фактическата обстановка и са изведени правните изводи, че от обективна и
субективна страна е налице нарушение на състава на чл.6 от ЗБДС,
както и че от
доказателствата по делото се изяснява, че нарушителят не е искал да му се даде
подходящ срок за представяне на документ за самоличност, както е посочено в
касационната жалба, поради което му е съставен АУАН и съответно е издадено
процесното наказатевно постановление. Счита също така, че съдът е изложил
правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието, както и относно
индивидуализацията на санкцията, като е намалил същата. По тези съображения, предлага
да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като
такава е
процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност
е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона и което
нарушение се твърди като неправилно прилагане на материалния закон и
необоснованост.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№67
от 21.03.2022 год.,
постановено по АНД №76/2022 год., Кърджалийският
районен съд е изменил наказателно постановление №148 от 31.08.2021 год., издадено
от началника на РУ -
Кърджали
при ОДМВР - Кърджали, с
което, на основание
чл.80, т.5 от ЗБЛД, на Н.П.К. от ***, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150 лева, за извършено
нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като е НАМАЛИЛ размера на
наказанието „глоба” от 150.00 лева, на 50.00/петдесет/ лева.
Със
същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил Н.П.К. от ***, с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали, сумата от 80.00 лева,
представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови своя съдебен акт, от фактическа страна Кърджалийският районен съд е приел за установено, че на
24.08.2021 год. свидетелите
Н. Р. и Б. Д. - полицейски служители в РУ - Кърджали, били на
работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 20:30 часа те се движели с патрулен
автомобил по *** в *** и спрели пред блок ***, където имало хранителен магазин.
Близо до магазина, пред входа на блока, имало група от хора,
които консумирали алкохол, като там
бил и жалбоподателят Н.П.К.,
който пиел някаква напитка в чаша от кафе. Свидетелят Б. Д. бил полицейски
инспектор в този район и при него многократно постъпвали сигнали от живущи в блок
***, че отвън сядали лица, които употребявали алкохол и викали и затова той предупредил компанията да не
стоят там и да не употребяват алкохол на обществени места, тъй като следващият
път ще бъдат санкционирани. Тогава жалбоподателят
попитал защо трябвало да е от следващия път и не можело ли още сега да напишат
глобата, при което св.Б.
Д. се легитимирал и поискал от жалбоподателя лична
карта, но той не представил документ, с който да удостовери самоличността си.
По този повод, срещу Н.К. на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл.6 от ЗБЛД, като данните му били установени чрез справка в ОДЧ на РУ - Кърджали. Актът бил
предявен и прочетен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише и получи,
като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля С. О. Когато
разбрал, че му съставят акт за нарушението, К. се обадил по телефона на
съпругата си и й казал да му донесе личната карта. Тя
пристигнала след приключване на процедурата по съставяне и предявяване на акта.
Въз основа на така съставния АУАН, на 31.08.2021 год. било издадено и процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.80,
т.5 от ЗБЛД, наказващият орган наложил на касатора
в настящото производсттво Н.К. административно
наказание „глоба”, в размер на 150 лева, за нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
Горната фактическа обстановка районнят съд е установил
след анализ на показанията на свидетелите Н. Р., Б. Д., С. О. и Ж. К., както и
от приобщените писмени доказателства - Акт за установяване на административно
нарушение от 24.08.2021 год.; Заповед №81213-493/01.09.2014 год. на МВР и
Заповед №81213-818/09.07.2015 год. на МВР, установяващи компетентността на
актосъставителя, както и на издалия наказателното постановление орган.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът е посочил най-напред, че жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Районният
съд е посочил, че на жалбоподателя е наложено административно наказание за
това, че е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, според която, гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност, като удостоверяването
на самоличността става посредством валиден документ за самоличност от
изброените в чл.13 от ЗБЛД. Съдът е приел, че от гласните и
писмени доказателства по делото се установява, че действително е извършено
административното нарушение, тъй като жалбоподателят, на
24.08.2021 год. на *** в ***, пред
блок ***, при извършване на полицейска проверка, не е
представил лична карта или друг документ, с който да удостовери самоличността
си и че след като не се е съобразил с нормативно
установеното в чл.6 от ЗБЛД задължение, Н.П.К. е осъществил
вмененото му нарушение. Съдът е приел също, че от субективна страна
деянието е извършено умишлено, като умисълът на дееца се обективира в
поведението му и че правилно е приложена и относимата към случая
санкционна разпоредба на чл.80, т.5 от ЗБЛД, предвиждаща да се наказва с
„глоба” от 50 до 300 лева лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица. Решаващият състав на районния съд обаче е стигнал до
извод, че при
индивидуализиране на наказанието, административно-наказващият
орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е намерил, че
наложеното
на жалбоподателя наказание „глоба”, в размер на 150 лева е явно
несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента
на обществена опасност на деянието и дееца, всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
тази връзка съдът е посочил, че в случая не се установява жалбоподателят да е с
висока степен на обществена опасност, не са ангажирани доказателства да е бил
наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения и
затова
е преценил,
че справедлива се явява санкция към минималния предвиден размер, което налага
наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на наказанието
„глоба” се намали от 150 лева, на 50 лева. Районният
съд е счел, че такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо
в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него
деяние.
Съдът,
при извършената служебна проверка, не е констатирал допуснати нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон в хода на проведеното административнонаказателно
производство, както е посочил, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, отговарят па изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,че нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, индивидуализиран е и
нарушителя. Посочил е също, че е правилна и дадената правна квалификация на
установеното нарушение и че не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на
чл.54 от ЗАНН, като процедурата по установяване на нарушението и налагане на
съответното административно наказание е изцяло съобразена с изискванията на
материалния и процесуалния закон, както и че актът, и наказателното
постановление, са съставени от компетентни органи, с оглед представените по
делото заповеди на МВР. Районният съд е намерил за неоснователен доводът за
липса на осъществено от жалбоподателя нарушение на ЗБЛД, като отново е посочил,
че нормата на чл.6 от ЗБЛД задължава всеки гражданин при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостовери своята
самоличност и че документите за самоличност са посочени в чл.13 от ЗБЛД и с
всеки от тези документи дадено лице може да удостовери самоличността си, като това
обаче не е било сторено от страна на жалбоподателя в момента на проверката,
поради което същият е осъществил състава на чл.6 от ЗБЛД и следва да понесе
санкция на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД. Съдът е приел, че от показанията на
разпитаните свидетели Д. и Р. категорично се опроверга твърдението на
жалбоподателя, че е поискал да му бъде дадена възможност да се обади на
съпругата си и да представи документ за самоличност, както и че е установено,
че той е решил да стори това и се е свързал по телефона със св.Ж. К. едва след
като му е бил съставен акта за нарушението. На следващо място, районният съд е
посочил, че не е допуснато и нарушение на процедурата по предявяване на АУАН,
тъй като същият е бил прочетен на нарушителя и той е бил запознат със
съдържанието му, но е отказал да го подпише и получи. Съдът е счел, че не може
да бъде споделено също и възражението за липса на вредни последици и пострадали
от нарушението, с което по същество се обосновава маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка е посочил, че деянието е формално,
на просто извършване, поради което е без значение липсата на вредни последици и
че за съставомерността му такива изобщо не са необходими. Посочил е също, че със
самото непредставяне на документ за самоличност законодателят е предвидил, че
вече е налице засягане на обществените отношения, поради което е скрепил същото
със санкционна последица и че освен това, конкретното нарушение не разкрива
признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната
за нарушенията по чл.6 от ЗБЛД.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, съдът е приел, че на
основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от 3ПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането па правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, кактхо и че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80
до 150 лева. Посочил е, че в случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но същият изготвил и депозирал писмена защита, поради което е приел, че следва
да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лева, като е посочил също, че доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на
МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция в настоящия състав счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, както
и намира, че правните изводи на решаващия състав на районния съд,
противно на твърденията в касационната жалба, са в пълно съответствие със
събрания доказателствен материал по делото, като тези изводи са в резултат на точен
анализ и правилна преценка на тези доказателства. Недоказани и несъстоятелни
са твърденията в касационната жалба, поддържани и пред районния съд, че
касаторът Н.К., на посочените в акта и в наказателното постановление място и
време, бил излезъл от дома си да хвърли боклука, тъй като живеел до къщата,
непосредствено намираща се до *** в ***, а кофите за боклук били срещу магазина
и поради това не носел в себе си документ за самоличност, съответно, не
представил такъв при поискването му от полицейските органи. Тези негови
твърдения, изложени и в жалбата до районния съд, се
поддържат единствено в показанията на свидетелката Ж. К., дадени в съдебно
заседание на 22.02.2022 година. Тази свидетелка обаче, е съпруга на касатора Н.К.
и нейните показания безспорно са насочени към това, да поддържат неговата
защитна теза или по-скоро защитна версия, поради което и правилно районният съд
не е ги е коментирал, съответно - не ги е кредитирал.
Същевременно, показанията на свидетелите Н. Р. и Б. Д. са логични,
последователни и непротиворечиви и от същите безспорно се установява
фактическата обстановка по случая и тя е такава,
каквато е правилно възприета от районния съд. От показанията
на тези двама свидетели става ясно, че на посоченото място и време, пред
описания хранителен магазин на ***, до *** блок ***, освен касатора К., е имало
още три-четири лица, които са консумирали някакви напитки, според свидетеля Р.
– алкохол, като на същите е била направена забележка от свидетеля Д., да не се събират
на едно място, предвид действащата към този момент заповед
на министъра на здравеопазването, с която са били въведени
противоепидечни мерки, както и да не консумират алкохол на обществено място и
да не вдигат шум, на което касаторът е реагирал, като е влязъл в „диалог” с
полицейските служители, отправяйки им реплики относно възможността на лицата да
бъдат наложени глоби, като всъщност се е държал неуважително към тях. От тези показания става безспорно ясно, че едва след този „диалог” му
е бил поискан документ за самоличност, както и че същият не е представил такъв,
самоличността му е била установена след направена справка с ОДЧ в РУ –
Кърджали, бил е предупреден, че ще му бъде съставен акт за това и че едва след
като свидетелят Н. Р. е започнал да съставя акта, касаторът К. се е
обадил по телефона на
съпругата си, да донесе личната му карта. В тази връзка съдът в настоящия
състав намира за несъстоятелни доводите в жалбата, че от страна на полицейските
служители не е била осигурена възможност на касатора Н.К. да им представи
документ за самоличност. От
показанията на двамата свидетели става ясно, че същият е могъл веднага след
като му е бил поискан такъв документ, нормално да им обясни, че живее наблизо и
че ще се обади на съпругата си да го донесе, за да им го представи, но вместо
да стори това, същият е продължил с репликите и пренебрежителното отношение към
полицейските служители и едва след като свидетелят Н. Р. е започнал да му съставя акта, касаторът се е обадил по телефона на
съпругата си, за да донесе тя личната му карта.
На
следващо място, доводите в жалбата, касаещи мотивите или причините за отказа на
касатора да подпише съставения му АУАН, съдът не намира за нужно да коментира,
тъй като това е негово право, а разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН ясно
регламентира, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая, АУАН е съставен именно при условията на тази
разпоредба от ЗАНН, като в акта са вписани трите имена и точния адрес на такъв
свидетел, който е удостоверил с подписа си отказа на
соченото за нарушител – касаторът Н.К., да подпише акта.
На
следващо място, настоящият съдебен състав не споделя пространните доводи в
касационната жалба, за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая,
поради неговата маловажност, което било очевидно. В
обжалваното решение на Кърджалийския районен съд са изложени мотиви в тази
насока, като съдът коректно се е обосновал, защо не следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, като тези мотиви в пълна степен се
споделят от настоящия състав, поради не е нужно същите да се преповтарят. Същевременно, наличието на смекчаващи вината обстоятелства е било
съобразено от решаващия състав на районния съд, същите са отразени в мотивите
към решението и това е обусловило и крайния резултат, а именно - намалянето на
наложената на касатора К. санкция от 150 лева, на законово предвидения миминум
от 50 лева.
Така или иначе, предвид събраните по делото пред въззивния съд писмени и
гласни доказателства, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира,
че в случая не са налице нито допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната фаза на административнонаказателното
производство, нито е налице недоказаност на адмистративното обвинение, за което
срещу касатора Н.П.К. е издадено процесното наказателно постановление, като
съдът в настоящия състав намира, че събраните по делото доказателства в
достатъчна степен убедително и безпротиворечиво установяват извършването на
административното нарушение по чл.6 от ЗБЛД, за което на К. е наложено
административното наказание „глоба”, от което следва, че обжалваното
решение не е неправилно поради нарушение на материалния закон, както се твръди
в касационната жалба.
В
заключение следва да бъде посочено, че няма спор за това, че административнонаказателната
отговорност е конкретна и следва да се носи за конкретно нарушение,
като НП
в описателната си част следва да наподобява формата и съдържанието на присъда, т.к.
същото всъщност е правораздавателен акт,
като
описателната част на допуснатото нарушение следва да съответства на
диспозицията на нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя, с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. В настоящия случай,
отразените в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него процесно НП
обстоятелства съответстват на диспозицията на самия чл.6 от ЗБЛД,
който вменява задължение на гражданите, при поискване от
компетентни длъжностни лица, да удостоверяват самоличността си и то не с
конкретни, изисквани от органите документи за самоличност, а с всички допустими
от ЗБЛД такива, като именно такива допустими от ЗБЛД документи, с които
да удостовери своята самоличност, не са били представени от касатора Н.П.К.,
при поискването им от полицейските служители от РУ – Кърджали.
Така,
след като е
изложил доводи в същия смисъл и е изменил процесното наказателно
постановление, като е намалил наложената на касатора К. глоба в минимално
регламентирания й размер, Кърджалийският районен съд е
постановил едно правилно и законосъобразно решение, при
правилна и коректна преценка на събраните и приобщени по делото писмени и
гласни доказателства и съответно - при правилно приложение на материалния закон.
С
оглед всичко изложено, касационната инстанция в настоящия състав намира
касационната жалба, подадена от Н.П.К. от ***, чрез пълномощника му адв.Д.Д. от
АК-***, с изложените в нея оплаквания и доводи, за недоказана и неоснователна,
както и намира, че не са налице сочените в нея касационни основания за отмяна
на атакуваното решение, като обжалваното решение на Кърджалийския районен съд,
като законосъобразно и правилно, постановено при спазване на
съдопроизводствените правила, с решението по настоящото дело следва да бъде
оставено в сила.
Независио
от изхода на спора по делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за
деловодните разноски, тъй като такива не са поискани от ответника по касация, а
и реално, никакви деловодни разноски не са и сторени от него в хода на
настоящото касационно производство.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.I/първо/,
във вр. с чл.217, ал.3,
предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №67 от 21.03.2022 год., постановено по АНД №76/2022 год. по описа на Районен съд –
Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.