РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Сандански, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20231250100709 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание на правно осн. чл.422 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и е образувано по
иск, който е предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, със седалище
и адрес на управление в гр. София против В. А. Ц. с посотянен и настоящ адрес в гр. С..
Ищецът сочи, че на 17.03.2022 година между „Микро Кредит“ АД и В. Ц. бил сключен
договор за заем по силата на който на В. Ц. от дружеството бил предоставен заем в размер
на 500 лева. Твърди, че съгласно уговореното в договора ответникът следвало да върне
заемната сума, ведно с договорна лихва в размер на 69,73 лева, разсрочено на месечни
вноски, съгласно погасителен план уговорен в договора. Ищецът твърди, че крайният срок
за погасяване на договора бил до 25.10.2022 година Твърди, че след изтичане на срока за
погасяване по договора има незаплатена сума за главница в размер на 500 лева и за лихва в
размер на 69,73 лева. Твърди, че на основание договор за цесия от 12.03.2021 година
придобил всички вземания срещу ответника по описания договор за заем и че уведомил за
това ответника, но плащане не последвало. Сочи, че за заплащане на дължимите суми подал
заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд-Сандански, което било уважено, но
ответникът възразил срещу издадената в негова полза Заповед за изпълнение, поради което
предявява настоящия иск.
Ищцовото дружество иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че им дължи сумите по издадената заповед за
1
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 457/ 2023 г. на СРС, а именно сумата
от 500 лева, главница по договор за заем, сумата от 69,73 лева, договорна лихва за периода
от 25.04.2022г. до 25.10.20222г., сумата от 46,81 лева, представляваща лихви за забава за
периода от 26.04.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на додаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане. Иска от съда да осъди ответника да им заплати разноските по настоящото дело и
разноските по гражданско дело 457/ 2023 г.
Ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ищецът в писмено становище на процесуалния си представител
поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
При така установеното съдът намира искането за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за основателно. Налице са предвидените в
закона кумулативни предпоставки за постановяването му.
На първо място, на 27.07.2023 година на ответника са били връчени разпореждане № 1241/
13.07.2023 год. постановено по настоящото дело, препис от исковата молба и от
доказателствата. Със съобщението и разпореждането на ответника са били указани
последиците от неспазването на сроковете за отговор, включително и за възможността от
постановяване на неприсъствено решение при неподаване на отговор и неявяване в първото
съдебно заседание. Въпреки указанията на съда ответникът не е подал отговор на исковата
молба. На второ място, с призовките за съдебните заседания той е бил предупреден за
последиците от неявяване в съдебно заседание, сред които и постановяване на
неприсъствено решение. На проведеното на 02.11.2023 година съдебно заседание той не се е
явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На следващо място, съдът намира предявения иск за вероятно основателен. След
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че за ищеца е налице правото
да иска заплащане на претендираните суми. По делото се установи, че между
“Микрокредит” АД и ответника Ц. е бил сключен договор за заем по силата на който на
ответника е бил предоставен паричен заем, който следвало да погаси разсрочено, съгласно
погасителен план в срок до 25.10.2022г. Установи се, че заемодателят е предал сумата на
ответника, но той не е изпълнил задължението си да погаси кредита в уговорения срок.
Установи се, че ищцовото дружество е придобило паричните вземания на заемодателя
спрямо ответника по процесния договор.
По делото се доказа още, че за събиране на вземанията по процесния договор ищцовото
дружество е предявило заявление по чл. 410, ал.1,т. 1 ГПК пред СРС, което е било уважено и
в негова полза по ч.гр.д. № 457/ 2023г. е била издадена заповед за изпъление на парично
задължение срещу ответника за исковите суми. Установи се, че заповедта за изпълнение е
била връчена на ответника и в законния срок той е възразил срещу нея. Ищецът доказа, че е
предявил настоящия иск в едномесечния срок от узнаването за това.
2
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки и следва да
постанови неприсъствено решение и да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в тежест на ответника направените от
ищеца разноски по настоящото дело в общ размер от 350 лева, от които 150 лева за платена
по делото държавна такса и 200 лева за възнаграждение за юрисконсулт, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ, към която
препраща разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Относно разноските в заповедното производство:
Съгласно задължителната съдебна практика въведена с ТР № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС
– т. 12, съдът в настоящото производство следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени от заявителя в заповедното производство. С оглед изхода на делото в
тежест на ответника следва да се присъдят и разноските на ищеца, направени като заявител
в заповедното производство в размер на 50,37 лева.
Водим от горното и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. Ц. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул.”П.” № **, че дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД (сега „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.”Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от управителя Янислав Бориславов
следните суми по заповед № 278 за изпълнение на парично задължение, издадена на
15.05.2023 г. по гражданско дело № ***/ 2023 година по описа на Районен съд –
Сандански: сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща главница по договор за заем
от Microrocredit № ***-*******/ **.**.****г., сключен с „Микрокредит“ АД, сумата от
69,73 лева (шейсет и девет лева и 73 ст.) за договорна лихва за периода от 25.04.2022 год.
до 25.10.2022 год., сумата от 46,81 лева (четиридесет и шест лева и 81 ст.), лихви за
забава по договора за заем за периода от 26.04.2022 год. до 25.04.2023 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 27.04.2023 год. до изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА В. А. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., ул.”П.” № ** да заплати на
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД (сега
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29, етаж 3,
представлявано от управителя Янислав Бориславов следните суми: сумата от 350 (триста
3
и петдесет) лева за направените по настоящото дело разноски и сумата от 50,37
(петдесет лева и 37 ст.) лева за направените разноски по заповедното производството по
гр.д. № 457/ 2023г.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4