Решение по дело №1054/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260170
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20201510101054
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        16.12.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

01.12.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

          1054

 

2020

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев съдебен адрес:***  чрез юрисконсулт Г.К. срещу В.И.П., с адрес: ***.

           Ищецът твърди, че на 05.10.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и В.И.П. е сключен Договор за кредит № *********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, който договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. е чл. 2 от ЗЕДЕУУ и с подписването на който кредитополучателя потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***, в процесния случай, на 05.10.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В заявката си В.И.П. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер 350, 00 лева. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД на същия ден - 05.10.2015г. Твърди, че с настъпване на падежа по договора - 04.11.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава, при което съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от 12.07.2015г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10, 01% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието, както и че „Вивус“ изпращат четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит,  в които се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, които писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя и са изцяло за сметка на кредитополучателя. Обосновава активната си процесуална легитимация чрез сключване на 23.11.2018г. на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договор № ********** в общ размер 926, 35 лева, от които: главница - 350, 00 лева; наказателна лихва - 546, 35 лева за периода 05.11.2015г. – 22.11.2018г.; отписани такси за събиране - 30, 00 лева, които вземания са подробно описани в Приложение № 1, представляваща неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. Сочи, че „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, но е върната с отбелязване, че получателят се е преместил. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: главница - 350, 00 лева по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           От събраните по делото писмени доказателства -  Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение № I към него (Извлечения); Потвърждение за прехвърляне на вземания, издадено от „4финанс“ ЕООД; Искане за отпускане на кредит до „4финанс“ ЕООД („Вивус“); Договор за кредит № **********/05.10.2015г. и общи условия към него; Разписка за извършено плащане № 2000000090453456 от 05.10.2015г.; Приложение №4-Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия, се установяват изложените в исковата молба обстоятелства по наличие на облигационно отношение на страните в процеса след прехвърляне на вземането към ответника в полза на ищеца от страна на „4финанс“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018г. 

           В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.10.2020г., ответникът В.П. се явява и заявява, че  не оспорва, че е изтеглила 350 лева, имала по това време много кредити, спирали й цялата заплата и не знае дали по този конкретно кредит е плащано.

           Прието е заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В., от което заключение се установява, че в счетоводството на „4финанс” ЕООД няма отразени плащания от В.И.П., ЕГН ********** по договор за кредит с №********** от 05.10.2015г, съгласно предоставени справки от счетоводните масиви на дружеството на 25.11 2020г.; в счетоводството на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница не са правени удръжки на  В.И.П. по кредит с № **********, поради факта, че същата е работила в посоченото здравно заведение до 01.04.2015г. - преди датата на изтегляне на сумата по кредита - 05.10.2015г.; в момента В.И.П. *** и от счетоводството на същото посочват удръжки от възнаграждението на В.П., но не по процесния кредит № **********; в счетоводството на „Кредитреформ България“ ЕООД няма записи за В.И.П. за извършени плащания по договор за кредит с № ********** от 05.10.2015г., както и след датата за прехвърляне на вземания - 23.11.2018г. до 14.10 2020г. включително.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Ответникът в проведеното по делото първо открито съдебно заседание заявява, че не оспорва претенцията по основание, а размера на същата се установява чрез заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, която не установява никакви плащания по процесния кредит от страна длъжника по него – ответник в процеса, поради което следва да се уважи, така както е предявена.

           По разноските:

           На основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид изхода на делото, на ищеца се следват разноски по делото – 50, 00 лева за внесена от него държавна такса и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 150, 00 лева за възнаграждение за вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, доколкото съдът констатира, че той не е сторил това към момента на постановяване на решението, макар да му е вменено такова задължение в проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.10.2020г. с определението, с което е допусната и назначена съдебно – счетоводната експертиза.

           Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА В.И.П., с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев, съдебен адрес:*** сумата в размер на 350, 00 лева, представляваща главница по сключен между В.И.П., с адрес: *** и „4финанс“ ЕООД Договор за кредит № ********** от 05.10.2015г., вземането по който договор е прехвърлено на ищеца в настоящото производство със сключен между ищеца и „4финанс“ ЕООД на 23.11.2018г. договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение № 1 към същия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.П., с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев съдебен адрес:*** разноски по настоящото дело  в общ размер на 150, 00 лева, от които 50, 00 лева за държавна такса и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

           ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев съдебен адрес:*** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 150, 00 лева за възнаграждение за вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

          

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

         

          

                                                                                

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: