№ 104347
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20221110148829 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление от ФИРМА срещу Д. Ч. В. за сумата в размер 1 300 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 98682000005
от 13.09.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението на 07.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на
36,71 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от
13.09.2018 г. до 13.10.2018 г., както и за сумата в размер на 1 618,89 лева, за която в т. 9 от
заявлението е посочено, че представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 14.10.2018 г. до подаване на заявлението на 07.09.2022г., като в периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава на основание чл. 6
ЗМДВИПОРНС.
При извършена служебна проверка по чл. 410, ал. 2 ГПК, съдът констатирал, че
подаденото заявление в частта относно претендираното обезщетение за забава не отговаря
на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК, тъй като при извършена
справка в електронния калкулатор на интернет страницата на Национална агенция за
приходите се констатира, че размерът на законната лихва върху сочената от ищеца главница
за описания в заявлението период е в размер различен и значително по – малък от
претенцията на заявителя. Предвид изложеното на страната е предоставена възможност да
конкретизира как е формиран размера на обезщетението за забава, а именно върху каква
главница е начислено, в какъв процент и за какъв период.
По делото е постъпила молба от ФИРМА, с която страната поддържа, че
претендираната сума в размер на 1618,89 лева представлява обезщетение за забава в размер
на законната лихва годишно върху главницата за използван и непогасен кредитен ресурс.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
1
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД –
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Без да са необходими специални знания е
видно, че претендираната сума в размер на 1618,89 лева надвишава законната лихва от 10 %
годишно върху заявената главница от 1300 лева за посочения в заявлението период.
Видно от представените по делото условия към кредита кредитополучателят дължи
връщане на получената в заем сума, възнаградителна лихва и такси за експресно
разглеждане на искането.
От изложеното следва, че като база при изчисление на претендираното обезщетение
за забава в размер на законната лихва освен главницата по договора за кредит са включени и
някои от уговорените неустойки по процесния договор или начисленото обезщетение е в
размер различен от този съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от
01.01.2015 г. ПрикрИ.ето на уговорени такси или неустойки по договора, които съгласно
установената съдебна практика са нищожни, като противоречащи на ЗПП и добрите нрави,
във вземането, върху което се претендира обезщетение за забава противоречи на
изискването за добросъвестност при упражняване на субективни права. Начисляване на
обезщетение за забава, за което се твърди, че е в размер на законната лихва, а всъщност е в
друг и завишен размер, от друга страна противоречи на закона. В подкрепа на изложеното е
и практиката на въззивната инстанция, намерила израз в Определение № 1888/13.02.2023 г.
по ч. гр. д. № 13672/2022 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Б състав, Определение №
5399/28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 13669/2022 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-II-Б състав, с
което изрично е прието, че формалното позоваване на заявителя в заявлението, че
претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва не изключа съдът да извърши
служебна проверка дали всъщност не се претендира завишена и забранена от закона
лихва/неустойка и Определение № 2439/24.02.2023 г. по ч. гр. д. № 13670/2022 г. на
Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Б състав.
Предвид изложеното искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата в
2
размер на 1618,89 лева следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с
вх. № 185739/07.09.2022 г. от ФИРМА против Д. Ч. В. в частта относно сумата в размер
на 1618,89 лева, за която в т. 9 от заявлението е посочено, че представлява обезщетение за
забава.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3