Решение по дело №57335/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8739
Дата: 26 май 2023 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20221110157335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8739
гр. С., 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110157335 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от фонд „Социална закрила“ чрез юрк. Г.,
срещу А. Я. О., с която е предявен положителен установителен иск за признаване за
установено, че А. Я. О. дължи на фонд „Социална закрила“ сумата в размер на 2000,00 лева,
представляваща отпусната целева социална помощ за лечение и рехабилитация, подлежаща
на възстановяване поради непредставяне на разходооправдателни документи, ведно със
законната лихва за период от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2022 г. по
ч.гр.д. № 19751/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответникът А. Я. О. получил социална помощ в размер на 2000 лв. от фонд „Социална
закрила“ за закупуване на лекарства и провеждане на рехабилитация във връзка с лечение на
двата му долни крайника, която е била отпусната с решение на Управителния съвет на фонд
„Социална закрила“ от заседание, проведено на 05.02.2019 г. Отпуснатата помощ била
преведена на ответника чрез „Български пощи“ ЕАД на 06.02.2019 г. Поддържа, че
ответникът бил уведомен за отпуснатата му помощ в размер на 2000 лв., както и за срока и
начините на отчитане на същата. Твърди, че съгласно Методика за разпределение на
средствата по фонд „Социална закрила“ социалната помощ подлежала на отчитане в 30-
дневен срок от получаване на същата, като следвало да бъдат представени
разходооправдателни документи – фактура с касов бон и/или вносна бележка в оригинал.
При непредставяне на разходооправдателните документи в посочения срок, отпуснатата
социална помощ следвало да бъде възстановена, ведно със законната лихва за периода.
Поддържа, че след изтичане на 30-дневния срок до ответника било изпратено уведомление
за неотчетени социални помощи, с което му е бил предоставен 14-дневен срок за
възстановяване на отпуснатата сума, като в противен случай бил информиран, че фонд
„Социална закрила“ ще потърси правата си по съдебен ред. Уведомлението било получено
от длъжника на 19.04.2019 г. и 14-дневния срок бил изтекъл на 03.05.2019 г. Твърди още, че
на 14.05.2019 г. било изпратено писмо до Дирекция социално подпомагане – Слатина, за
проверка на случая и на 31.05.2019 г. бил получен отговор от ДСП, съгласно който г-н Я. за
1
пореден път бил уведомен писмено за задължението си да представи разходооправдателни
документи, но същият не предприел никакви действия. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 2000,00 лева, представляваща сума за възстановяване на отпусната целева социална
помощ за лечение и рехабилитация, поради непредставяне на разходооправдателни
документи, ведно със законната лихва за период от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.06.2022 г. по ч.гр.д. № 19751/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му процесуален представител адв.
Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че исковата
молба била нередовна, тъй като в пълномощните на процесуалния представител на ищеца
не се съдържали неговите лични данни, както и ЕГН на ответника, срещу който щяло да се
води иска. На следващо място поддържа, че ищецът не бил обосновал правен интерес от
предявяване на иска, поради което бил недопустим. Не били представени и никакви
доказателства, от които да се установява, че ответникът е кандидатствал за социална помощ
от 2000 лв., както и че му е била отпусната такава, съответно, че не била надлежно отчетена
и възстановена. Отделно от това ищецът не бил представил и доказателства за откриване на
процедура по чл. 4 от Методика за разпределение на средствата по фонд „Социална
закрила“. Не било представено и решение на управителния съвет за отпускане на социална
помощ на ответника, нито било представено заявлението, с което ответникът кандидатствал
за отпускане на социална помощ, както и социален доклад, изготвен от дирекция „Социално
подпомагане“, който се изисквал съгласно чл. 9, ал. 3 от Методика за разпределение на
средствата по фонд „Социална закрила“. Поддържа също така, че в нито един от
представените от ищеца документи не се съдържал ЕГН на ответника, поради което не
можело да се приеме категорично, че помощта била отпусната през 2019 г. на А. Я. О..
Твърди, че изпратените писма не били съпътствани с доказателства за получаването им от
адресата, като не било изпратено и самото решение за отпускане на социална помощ. Ето
защо моли съда да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност - да
отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
На 07.03.2017 г. А. Я. О. депозирал заявление до Управителния съвет на фонд
"Социална закрила" с искане да му бъде отпусната социална помощ по реда на чл. 27, ал. 1,
т. 1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) за неотложно лечение на двата долни
крайника – за лекарства и провеждане на рехабилитация.
Към заявлението от 07.03.2017 г. А. Я. О. попълнил декларация, в която изрично
декларирал, че: ще използва предоставената му социална помощ от фонд „Социална
закрила“ съобразно заявлението, което е подал и решението на Управителния съвет на
фонда; ще възстанови получената социална помощ, в случай че не е използвал помощта по
предназначение; ще възстанови получената социална помощ, в случай че след разходването
й не представи в 30-дневен срок разходооправдателни документи.
На 06.02.2019 г. било изпратено писмо до А. Я. О., в което било посочено, че на
проведено заседание от 05.02.2019 г. Управителният съвет на фонд „Социална закрила“
отново разгледал искането на А. Я. О. за отпускане на социална помощ за предстоящо
лечение и решил да му бъдат отпуснати финансови средства в размер на 2000 лв. В
цитираното писмо изрично било посочено, че в 30-дневен срок ответникът следвало да
представи разходооправдателни документи (фактура с касов бон или вносна бележка в
оригинал) във фонд „Социална закрила“. На следващо място било посочено, че при
непредставяне на разходооправдателни документи и неизползване на средствата по
2
предназначение, отпуснатата социална помощ следвало да бъде възстановена от А. Я. О.
заедно със законната лихва за периода.
Установява се от представените по делото доказателства, че процесната сума в размер
на 2000 лв. е била предоставена на А. Я. О. на 06.02.2019 г. (пощенски запис на лист 5 от
делото).
На 12.04.2019 г. било изпратено писмо от фонд „Социална закрила“ до А. Я. О., в
което било посочено, че последният е получател на социална помощ в размер на 2000 лв.,
която не е била отчетена и не са били представени необходимите разходооправдателни
документи. Било посочено, че при непредставяне на съответните документи социалната
помощ следвало да бъде възстановена в пълния й размер, заедно със законната лихва за
периода, поради което в 14-дневен срок от получаване на уведомлението ответникът
следвало да възстанови сумата в размер на 2000 лв. по сметка на фонд „Социална закрила“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСП, за финансиране на дейности и
мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното подпомагане, се
създава фонд "Социална закрила" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗСП фонд "Социална закрила" е юридическо лице със седалище
С..
Съобразно чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСП, средствата по фонд "Социална закрила" се разходват
за финансиране на целеви социални програми в подкрепа на лица и семейства от уязвими
социални групи.
В частност ищецът фонд "Социална закрила" претендира възстановяване на
отпуснатата на А. Я. О. социална помощ, тъй като ответникът не е представил
разходооправдателни документи.
Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е
активно легитимиран да предяви срещу ответника иск за сумата в размер на 2000,00 лв.,
представляваща сума за възстановяване на отпусната целева социална помощ за лечение и
рехабилитация, поради непредставяне на разходооправдателни документи.
В чл. 27, ал. 4 от ЗСП е указано, че средствата по фонд "Социална закрила", в т. ч. и
социалните помощи се разходват при условия и по ред, определени с методика за
разпределение на средствата, приета от управителния съвет на фонда и утвърдена от
министъра на труда и социалната политика. Със Заповед №РД01-310/27.04.2017 г. на
министъра на труда и социалната политика е утвърдена Методика за разпределение на
средствата по фонд "Социална закрила", съгласно която социалната помощ подлежи на
отчитане с разходооправдателни документи в 30-дневен срок от получаване на същата. При
непредставяне на разходооправдателни документи отпуснатата социална помощ се
възстановява, ведно със законната лихва за периода, като може да се претендира от фонд
„Социална закрила“ по реда на Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 16, чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 6 от методиката, утвърдена със Заповед
№РД-01-788/16.12.2019 г. на министъра на труда и социалната политика.
В производството по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно, че е предоставил на ответника сумата в размер на 2000 лв.,
представляваща отпусната целева социална помощ за лечение и рехабилитация.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че в 30-дневен срок от
получаване на отпуснатата социална помощ е представил на ищеца разходооправдателни
документи – фактура с касов бон и/или вносна бележка в оригинал, респ., че е възстановил
претендираната от ищеца сума.
3
По делото безспорно се установи, че на 06.02.2019 г. А. Я. О. е получил еднократна
социална помощ в размер на 2000 лв., предоставена за лечение и рехабилитация на долните
му крайници.
На следващо място, изясни се, че А. Я. О. е попълнил декларация, в която изрично е
декларирал, че: ще използва предоставената му социална помощ от Фонд „Социална
закрила“ съобразно заявлението, което е подал и решението на Управителния съвет на
Фонда; ще възстанови получената социална помощ, в случай че не е използвал помощта по
предназначение; ще възстанови получената социална помощ, в случай че след разходването
й не представи в 30-дневен срок разходооправдателни документи.
Установи се, че на 12.04.2019 г. било изпратено писмо от Фонд „Социална закрила“ до
А. Я. О., в което било посочено, че последният е получател на социална помощ в размер на
2000 лв., която не е била отчетена и не са били представени необходимите
разходооправдателни документи.
Предвид гореизложеното и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че в 30-дневен
срок от получаване на отпуснатата социална помощ ответникът не е представил на ищеца
разходооправдателни документи – фактура с касов бон и/или вносна бележка в оригинал,
респ., не е възстановил претендираната от ищеца сума.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в заповедното и исковото производството разноски, както следва: 40
лв. за държавна такса в заповедното производство, 40 лв. за държавна такса в исковото
производство, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 180 лв. за заповедното и исковото
производство.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А. Я. О., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. ”В.”, ул. „61“ № 1А, дължи на фонд „Социална закрила“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т.“ № 2, сумата в размер на
2000,00 лв., представляваща отпусната целева социална помощ за лечение и рехабилитация,
подлежаща на възстановяване поради непредставяне на разходооправдателни документи,
ведно със законната лихва за период от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2022
г. по ч.гр.д. № 19751/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА А. Я. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. ”В.”, ул. „61“ № 1А, да
заплати на фонд „Социална закрила“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Т.“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 180 лв. - разноски за
заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4