№ 11062
гр. ..., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110151398 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „.............” ЕАД
срещу ответника „...............” АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 2658,20 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „....“ по
щета № 470421222206291, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 02.02.2022 г. в гр. ..., в района на
пл. ......, водачът на автомобил „.......“, с ДК № ........, при потегляна навлиза неправомерно в
съседната лента за движение и удря лек автомобил „.........“, модел „......” с ДК № ..........., в
резултат на което му причинява материални вреди, за които при ищеца е имало сключена
имуществена застраховка обективирана в полица №5С1068812867. За настъпилото ПТП е
съставен Двустранен констативен протокол от двамата водачи. По образуваната при ищеца
ликвидационна преписка по щета № 470421222206291 е изплатено обезщетение на
26.05.2022 г. в размер на 2633,20 с ДДС лева представляващо стойността на извършения
ремонт в автосервиз „.......“. С изплащането на посоченото обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента и неговия застраховател по
гражданска отговорност. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът
на автомобил „.......“, с ДК № ........ е имал сключена с ответника „...............” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 2658,20 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски
от 25,00 лв., но ответникът не е направил плащане. Плащането е отказано с довода, че
застрахования при ответника водач няма вина за настъпване на произшествието.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество „...............” АД и в
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва искa като неоснователен и
недоказан. Оспорва представения по делото протокол за ПТП относно механизма на
процесното ПТП. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията по автомобила,
причинна връзка между ПТП и вредите. Наред с това оспорва наличието на валидно
1
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане с ищеца към
датата на ПТП, с твърдение за липса на подписи в полицата. Ответникът не оспорва факта,
че отговорността на лицето, управлявало увреждащия автомобил – „.......“, с ДК № ........ е
застрахована при него, но оспорва наличието на виновно поведение на водача на този
автомобил. Навежда възражение за съпричиняване на вредите от водача на МПС „.........“,
модел „......” с ДК № ........... в размер на 90 %. Не се оспорва заплащането на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” от страна на ищцовото дружество в твърдения в
исковата молба размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
От представената по делото застрахователна полица № 5С1068812867 се установява, че
между ищеца и водача на лек автомобил „.........“, модел „......” с ДК № ........... е имало
валидно сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, със срок на застрахователно
покритие от 21.06.2021 г. до 20.06.2022 г. Не се спори и се признава от ответника наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на „.......“, с ДК № ........, валидна към датата на процесното ПТП. Фактът на
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че
отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 02.02.2022 г.,
останалите приобщени писмени доказателства, събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Ж. В. П. и С. С.ов Х. – водачи на двата автомобила, както и от заключението
на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, обективно и компетентно се
установява, че на 02.02.2022 г. около 08:50 часа в град ... ......... „.......“, с ДК № ........ се движи
по бул. „.....“ в района на кръговото движение на пл. ...... като при потегляне при зелен
сигнал на светофара навлиза в съседната пътна лява лента, при което реализира ПТП с
движещият се в тази крайна вътрешна лента лек автомобил „.........“, модел „......” с ДК №
............ Разпитани пред съда и двамата водачи посочват, че според са потеглили при зелен
сигнал на светофарната уредба като водачът на лек автомобил „.........“, модел „......” с ДК №
........... е продължил движението си напред, а ......... „.......“, с ДК № ........ е предприел маневра
завий на ляво с включена светлинна сигнализация. И двамата заявяват, че според
хоризонталната маркировка на място в най- лявата лента движението е разрешение на ляво
и на право, а в съседната на нея лента – само направо. В този смисъл е и заключението на
вещото лице, според което на 30 м. след навлизане в кръговото движение на пл. ...... от бул
„Данил Николаев“ пътят се състои от четири ленти за движение като според хоризонталната
пътна маркировка в най – лявата лента указва движение на ляво и направо, двете средни
ленти указват движение само направо, а най – дясната лента указва движение направо.
Вещото лице е извело извод, че причина за настъпването на произшествието е поведението
2
на водача на ......... „.......“, с ДК № ........, който е предприел маневра на ляво, за да престрои
без да се увери, че лявата лента е свободна, при което настъпва с движещият се от ляво
автомобил. Съгласно заключението след сравняване на щетите, описани от застрахователя и
тези, отразени в двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания е направен
извод, че щетите по лек автомобил „.........“, модел „......” се намират в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 02.02.2022 г. произшествие.
Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат
на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е
настъпило единствено в резултат от действията на водача на автомобил „.......“, който е
застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е
противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на лек автомобил
„.........“, модел „......” да е имал възможност да предотврати удара. Според заключението на
САТЕ водачът на лек автомобил „.........“, модел „......” не е имал техническата възможност
да предотврати настъпването на ПТП, ъуй като водачът на другия автомобил е бил в задната
му част и ударът за него има внезапен характер. Установи се по делото, че водачът на лек
автомобил „.........“, модел „......” не е нарушил правилата за движение по пътя като се е
предприел движение направо от най- лавата пътна лента, в която това е било разрешено
според наличната на място хоризонтална маркировка.
Не е спорно, че с регресна покана от 12.07.2022 г., получена от ответното дружество на
14.07.2022 г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил изплатеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
3
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „.........“, модел „......” с ДК №
..........., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2549,46 лева.
Претендираната от ищеца сума е в по-висок размер от установения дължим такъв поради
което задължението на ответника следва да се определи в размер на 2549,46 лева. Съдът
счита, че сумата 25.00 лева, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, поради което регресната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение ведно
ликвидационни разноски за определянето му съдът намира за основателна до сумата от
2574,46 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2658,20 лева искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 21.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса – 106,32 лева, депозит за
вещо лице и за свидетел – 250.00 и адвокатско възнаграждение в размер на 499,28 лева, от
които следва да му се присъди сума в общ размер на 828,65 лева съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът претендира присъждането на разноски за депозит за вещо лице и свидетел
– 350,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК във
връзка с чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено в размер на 100 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да му се присъди сума в общ размер 14,18 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..............“АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ........
да заплати на „.............“ АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ........ на
основание чл. 411 КЗ сумата 2574,46 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка
„....“ по щета № 470421222206291, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 828,65 лева – разноски за производството като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2574,46 лева до пълния предявен размер от 2658,20 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА „.............“ АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ........ да
заплати на „..............“АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ........ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 14,18 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4