№ 22353
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110159335 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Т. Х., чрез адв.
Т., срещу „фирма“ ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно
сключен с „фирма“ ООД Договор за финансов лизинг № ....../23.10.2019 г., по силата на
който ответното дружеството, в качеството му на лизингодател, се задължило да
придобие и да му предостави за ползване лек автомобил „.....“. В изпълнение на
договорните си задължения ответникът придобил собствеността върху процесното
МПС, като предоставил на ищеца ползването му с приемо – предавателен протокол от
11.11.2019 г. Осигурената от доставчика на процесния автомобил стандартна гаранция
за безаварийна експлоатация била за срок от пет години и 100 000 км. пробег, като в
настоящия случай гаранционния пробег бил удължен до 150 000 км., за което
обстоятелството ищецът – лизингополучател заплатил съответната цена. Твърди, че
съгласно чл. 12.2. от Общите условия към договора за финансов лизинг, в рамките на
срока на договора в тежест на лизингополучателя били възложени всички разходи,
свързани с поправката и поддържането на предоставеното имущество, с изключение на
тези, за които се носила отговорност от производителя, дистрибутора или доставчика
на имуществото, предмет на договора. Ищецът изпълнявал надлежно задълженията,
произтичащи от договора, като за целта обслужвал редовно процесния автомобил в
оторизиран сервиз на ответното дружество. Твърди, че при осъществено периодично
обслужване на автомобила е заплатил стойността на материали и труд за смяна на
части, за които ответното дружество носи гаранционна отговорност. В издадената от
1
ответника фактура № ......../01.02.2022 г., в тежест на ищеца неправомерно били
начислени разходи на обща стойност 287,96 лв. Счита, че по отношение на
подменените части и осъществените ремонтно – възстановителни дейности не са
налице предпоставките за изключване на гаранционната отговорност на производителя
на автомобила, по аргумент на т. 3.8. от Гаранционните условия за фабрично нови
автомобили „....“. В тази връзка, счита че е заплатил неоснователно подмяната на
попадащите в обхвата на гаранционната отговорност на производителя части,
съответно цената за извършения ремонт. Моли съда да осъди ответника да му заплати
извършените разходи за подмяна на един брой вентилационна дясна решетка, един
брой вентилационна централна решетка, както и цената на труда за смяна на
обдухвател – външен Д-М и обдухвател – среден Д-М, на обща стойност 287,96 лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 01.11.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането. Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взема
становище относно неоснователността на предявения иск. Сочи, че по отношение на
процесния договор за лизинг, сключен с ищеца, приложение намират гаранционните
условия на „....“. Съгласно чл. 9.6. от Общите условия към договора за лизинг, на
лизингополучателя били прехвърлени правата на лизингодателя по гаранционната
отговорност на производителя. Ответното дружество било официален дилър и
сервизен партньор на „....“, като в тази връзка ищецът му възложил обслужването и
ремонта на въздуховода на процесния автомобил. След извършен оглед от
техническите специалисти на дружеството било установено, че въздуховода бил
повреден механично и имало липсващи елементи, като увреждането не било последица
от дефект на материалите на производителя. Посочените обстоятелства изключили
възможността претенцията на ищеца да бъде определена като гаранционна. Твърди, че
ищецът бил уведомен, че дейностите по възстановяване на установените повреди са
извън обхвата на гаранционната отговорност на производителя, като е дал съгласието
си за извършването на ремонт на въздуховода за негова сметка. Ищецът потвърдил
осъществените ремонтни дейности по автомобил и заплатил цената им, като не е
обективирал възражения във връзка с отказаната рекламационна претенция. В тази
връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.
2 ТЗ, с който се иска осъждането на ответната страна за възстановяване на сума в
размер на 287,96 лв., заплатена от ищеца по повод извършена подмяна на авточасти и
ремонт на предоставен в условията на финансов лизинг лек автомобил „....“, модел
„...“, които попадат в обхвата на гаранционната отговорност на доставчика на
имущество.
Предвид изложената в исковата молба фактическа обстановка съдът счита че е
сезиран с едно на брой искане, доколкото в съдържанието на петитума относно
заявения като евентуален иск не се разкриват различни обстоятелства.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
В отношенията между страните е налице сключен договор за финансов лизинг
№ ....../23.10.2019 г., по силата на който ответното дружество, в качеството му на
лизингодател е предоставило на ищеца ползването на лек автомобил марка „....“, модел
„...“. Ответното дружество е извършило подмяна и ремонт на авточасти на процесния
лек автомобил, в качеството му на сервизен партньор на „....“, в рамките на
осигуреното от производителя гаранционно покритие.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
2
доказване факти:
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно основанията, поради които счита че рекламационните
претенции на ищеца са неоснователни и попадат извън обхвата на гаранционната
отговорност на производителя.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи препис от договор за покупко –
продажба на МПС № ....._..._.... от 23.10.2019 г., сключен между „....“ ЕАД и „фирма“
ООД, тъй като същият не е необходим за изясняване на обстоятелствата относно
настоящия правен спор. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи препис от Гаранционните условия за фабрично
нови автомобили „....“, доколкото същите са приложени към отговора на исковата
молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2023
г. от 9.50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3