М
О Т И В И:
Към НОХД № 205/2019г. по описа на
Районен съд
Велинград
Районна
прокуратура гр. Велинград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Й.С.Г. ***, роден на *** г. за това, че на 29.03.2019
г.г. в гр. Велинград, на ул. Йорданка Чанкова“, като непълнолетен, но като
е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи
постъпките, е отнел чужди движими вещи-един брой дамска чанта на стойност
12,00 /дванадасет/ лв., един брой дамско портмоне на стойност 4,00 /четири/
лв., еден брой мобилен телефон-марка „Самсунг“, неустановен модел на
стойност 15,00 /петнадесет/ лв., два
броя ключюдържатели с икони на стойност 3,00 /три / лв., пет броя секретни
ключове на стойност 10,00 /десет/ лв., еден брой гребен на стойност 0,50 лв.
/петдесет стотинки/, един брой огледалце на стойност 0,50 лв. /петдесет стотинки/, един брой дамско
червило на стойност 1,00 /един/лв., два броя нокторезачки-голяма и малка, на
стойност 3,00 /три/ лв., идин брой пенсета за вежди на стойност 1,00 /един/
лв., един брой лепило за протези „Корега“ на стойност 6,00 /шест/ лв., един
брой зелена на цвят, платнена пазарска чанта с цип, затваряща се като портмоне,
на стойност 4,00 /четитири/ лв., лична карта, банкоматна карта на „Банка ДСК“ и
парична сума в размер на 90,00 /деветдесет/лв., всичко на стойност 150, 00 лв.
/сто и петдесет/ лв. от владението на П. П.А. ***, с намерението противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила-издърпал е чантата от ръцете й и
й е ожулил пръста, с което от обективна и субективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл. 198, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 63, ал.1,
т.
Представителят на Районна прокуратура – Велинград
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за
виновен в извършването на деянието, като
му наложи наказание в минимален размер, с оглед на това, че същият го е извършил
като непълнолетен и че не е осъждан, като наказанието бъде отложено на осн. чл.
66, ал. 1 НК.
Защитникът на
подсъдимия Г.- адв. И.И.-***, счита че в случая следва да се приложи чл. 61 НК
като на подсъдимия съдът определи и
наложи подходяща възпитателна мярка по ЗБППМНП, евентуално ако бъде счетено, че
основанията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по този
текст не са налице, да бъдат зачетени многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства като приложи чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК и наложи на посъдимия
наказание обществено порицание.
Подсъдимият
признава стореното, изразява съжаление за постъпката си и заявава, че
няма да се повтори.
В поведеното
на 08.07.2019 г. разпоредително заседание защита на подсъдимия и прокурора са
направили искане за отлагане на делото, с оглед изразеното желание на Г. да
възстанови имуществените вреди от престъплението и да бъде одобрено споразумение
по реда на чл. 384, ал. 1 НПК. До края на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд вредите не са възстановени и производството се проведе
по общия ред.
Пострадалата П.А. не е предявява граждански
иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият Й.С.Г. е роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен –
ученик.
На 29.03.2019
г. подсъдимият Й.Г., заедно със свидетеля Г.Я.Г., отишли заедно от „махалата“ в централната част на гр. Велинград. Там се разделили понеже св. Г.
трябвало да се срещне с момиче в „Боров парк“. Подсъдимият тръгнал
да се прибира, а Г.Г. се отправил за среща с приятелката си.
На същата дата, около 15,00 часа,
свидетелката А. се прибирала от пазар, като в едната ръка носела една кофа, а в
другата дамска чанта. Вървяла от дясната страна по ул. „Йорданка Чанкова“ в
посока кв. „Каменица“. Близо да хотел „Еделвайс“ в гр. Велинград, на ъгъла на
улицата, някой отзад дръпнал чантата й, измъкнал я от ръката й и побягнал по улицата. Пострадалата
подала сигнал в полицията.
След като се видял с приятелката си,
свидетелят Г. тръгнал да се прибира през Кална баня. Видял подсъмия да тича, не видял да носи
нещо, но като тичал нещо се свил. На момента не разбрал защо тича Й.. В
последствие подсъдимият заявил пред него, че е откраднал чанта, пари и ключове, за да си вземе яке.
В хода на досъдебното производство са
проведени оглед на местопроизшествие, и са иззети част от инкриминираните
вещи-спортна дамска чанта с черен и бял цвят, платнена с два ципа и дълги
дръжки и пазарска платнена, зелена на цвят чанта с дълги дръжки, собственост на
пострадалата, които са й предадени с приемо-предавателен протокол.
Местонахождението на вещите е посочено от подсъдимия.
На досъдебното производство и в съдебно
заседание Й.Г. признава деянието, а именно, че е дръпнал чанта от ръката на
свидетелката А. и изразява съжаление за
случилито се.
Видно
от приложеното по делото заключение на изготвената стоково- оценъчна експертиза, общата
стойност на вещите, предмет на инкриминираното деяние на 23.09.2019 г. възлиза
на 150.00 лева.
Съдът
счита за горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – самопризнания на подсъдимия и от
показанията на свидетелите, депозирани в хода на съдебното следствие,
както и от писмените доказателства по делото - заключения на стоково-оценъчна експертиза, протоколи за оглед и изземване,
справки съдимост, характеристични справки.
Настоящият състав напълно кредитира
обясненията на подсъдимия, изразили се в направените от него самопризнания по
делото и показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни,
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват извършеното престъпление,
личността на извършителя- Й.Г. и неговите лични действия, имали за резултат
противоправни и забранени от закона последици, свързани с отнемането на
гореизброените вещи от владението на А..
Съдът дава вяра на заключенията на
изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза, които счита за обективна, всестранна,
незаинтересована компетентно изготвена, с необходимите професионални знания и
опит, в съответствие с материалите по делото.
Въз
основа на установените по несъмнен и категоричен начин фактически
обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
За да е осъществен
престъпния състав на чл.198, ал. 1 НК, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е необходимо деецът вследствие на употреба на физическа сила или
психическа принуда да отнеме чужди движими вещи от владелеца, против волята му
с намерение за противозаконно своене, а
от субективна страна деянието да е осъществено при пряк умисъл т.е. деецът
трябва да съзнава, че вещта се намира във владението на другиго, че тя е чужда,
владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се
преодолява чрез упражнената принуда. Употребата на сила може да се изразява
било във физическо въздействие пряко върху личността на владелеца на вещта или
на друго присъстващо лице, било върху самата вещ и чрез нея върху владалеца,
както е в случая с издърпване на чантата от ръцете на А..
Грабежът
е престъпление, което се характеризира с усложнение в изпълнителната дейност.
Като състав на престъплението той включва две прояви, всяка от които сама по
себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени
в определена обективна и субективна връзка осъществяват състав на едно
сложно престъпление. Съдът счита за реализиран фактическият състав
на престъплението. Установено е, че подсъдимият е упражнил физическа принуда
спрямо пострадалата, като е издърпал от ръката й дамската й чанта. Това той е
направил, за да прекъсне фактическата на
А. върху предмета на престъплението и да установи своя. Съзнавал е, че
осъщественият от него акт /издърпване на чантата/ е предпоставка за отнемане на
владението от постарадалата, а закономерна последица е установяването на свое владение, което е и
негова непосредствена цел, в изпълнение, на което го е извършил. Й.Г. е знаел, че вещта е чужда и че у
пострадалата липсва съгласие за доброволното й
предаване, за което свидетелстват действията по насилственото
установяване на фактическата власт от негова страна и последващото бързо
отдалечаване от мястото на престъплението.
Присвоителното намерение се изразява в разпореждането с отнетата сума на
стойност 90,00 лв. и в изоставянето на част от отнетите вещи.
В момента на извършването му деецът е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, т. е. действал е в състояние на вменяемост. Бил е наясно, с технологичната
страна на деянието, т.е., че извършването му ще доведе до промяна в действителността и с неговата функционална
страна, а именно с оценката на обществото за постъпка и нейното
въздействие върху действителността като цяло. Волевата дейност е протичала под
контрола на съзнанието на дееца и е била насочена към постигане на
общественоопасните последици на престъплението.
В
случая е безспорно, че вследствие на упражнената принуда подсъдимият Г. е отнел
процесните вещи на обща стойност 150,00 лева от владението на пострадалата,
като са установил своя трайна фактическа власт върху тях. От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
Предвид изложеното следва, че на
инкриминираната дата и място подсъдимият Г. е осъществил престъпния състав на чл. 198, ал. 1,
във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за
което следва да му бъде наложено наказание.
Съдът счита за неоснователно искането на
защита на подсъдимия за освобождавана на посъдимия от наказателна отговорност с
прилагане на чл. 61, ал. 2 НК, във вр. чл. 61, ал. 1 НК.
Съображенията за това са следните:
Законът предвижда освобождаване от
наказателна отговорност на непълнолетните, в случаите на извършено от тях
поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност,
когато спрямо дееца могат да се приложат успешно възпитателните мерки по
ЗБППМН. В този случай следва да бъдат
съобразени, от една страна,
емоционално-волевото състояние на подсъдимия по време на извършване на
престъплението, ведно с преценка за степента на неговата обществена обасност, а от
друга дали с прилагането на института, ще бъдат постигнат целите на 60 НК чрез
избор на походящата възпитателна мярка.
Съгласно
разясненията в т. 2 от ППВС № от 30.10.1975 г. увлечението се характеризира с
понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства-продиктувано е от
специфичните за възрастта на непълнолетния мотиви на престъпно
поведение-състрадание, неосъзнато напълно увлечение, необуздани пориви или
стремежи да се докаже пред някого. В случая няма данни подсъдимият да се е
намирал под влиянието на такива фактори. В момента на извършване на
престъплението е бил сам и не може да се счита, че намерението да извърши
престъплението и последващата му реализация са възникнали поради увлечение.
Нещо повече, според показанията на св. Г.,
подсъдимият е извършил грабежа, за да си купи яке, т. е. по причина свързана с
лична потребност, задоволяването на която избира да извърши чрез престъпление.
Лекомислието
е свързано с недооценка на характера, значението и запретеността на престъпното
деяние, на последиците от извършването му. Не съществува равновесие в оценката на
обстоятелствата, свързани с престъпното деяние: значението на едни
обстоятелства прекомерно се надценява, а на други прекомерно се подценява, или
пък не се съпоставят едни с други, не се разглеждат като единно цяло, без обаче
това да изключва вменяемостта. Действително Й.Г. лекомислено не е дооценил обстоятелствата, свързани с оценка на проявата
и нейното обществено-морална укоримост. Въпреки това, в случая не следва да се
прилага чл. 61 НК, предвид липсата на останалите предпоставки.
Грабежът е тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК. Законът да не
изключва изрично възможността за приложение на чл. 61 НК при тежките
престъпления, ако те не представляват голяма обществена опасност. Дали престъпленията
са голяма обществена опасност, се определя от това, колко деяния са извършени и
не е ли налице продължавано престъпление, от начина по който са осъществени
деянията, какъв е предмета на престъплението и каква е паричната му стойност,
какво отрежение е дало престъплението сред обществото и др.
Както се посочи по-горе, грабежът е
съставно престъпление, при което деецът, чрез упражняване на някаква форма на
физическа или психическа принуда, засяга
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване на
правото на собственост или правото на владение или държане върху движимите
вещи. Грабежът е сложно престъпление и поради това неговият обект е комплексен.
Освен правото на собственост, чрез упражняваната принуда срещу личността на
пострадалия, която е начин или метод на парализиране на съпротивата му срещу
отнемането на вещта, при него необходимо
и закономерно се засягат и обществените отношения, които осигуряват на човека
възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение, т.е. неговата
личност. Поради това, грабежът е престъпление с висока степен на обществена
опасност, която законодателят е отчел, като не е предвидил привилигировени
състави, предвиждащи по-леки наказания.
По тези съображения, съдът счита, че при
престъплението грабеж чл. 61 НК е неприложим, предвид високата му обществена
опасност. Това прави безпредметно обсъждането на следващата педпоставка-могат
ли да се приложат успешно възпитателните мерки по ЗБППМН.
При
определяне вида и размера на наказанията, съдът се съобрази с двата основни
принципа в наказателното право, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК –
принципът на законоустановеност на наказанието и принципът на индивидуализация
на наказанието.
За извършеното престъпление по чл. 198, ал.
1 НК, законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода от три до десет години. Към датата на извършване на
престъплението подсъдимият е непълнолетен, като не е навършил шестнадесет
години и в този случай предвиденото в закона наказание, съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, се заменя с лишаване
от свобода до три години.
При индивидуализация на наказанията за
деянието, съдът отчете като отегчаващи вината следните обстоятелства:
- подсъдимия като деец, макар и непълнолетен, е
извършил и други противообществени прояви, поради което се е водил в графата
„преминал“ през ДСП-РУ Велинград за кражба на пари от дарителница в параклис на
хотел „Рич“, гр. Велинград, в съучастие с други малолетни и непълнолетни, за
което, от МКБППМН, са му наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал.1, т. 5 и т.
10 ЗБППМН общ. Велинград. Това говори за една формираща се у непълнолетния
установена нагласа да извършва престъпления против собствеността, свързана с
незачитане на обществените отношения, които са техен обект. Наложените
възпитателни мерки, не са изиграли
своята превъзпитателна роля спрямо него, макар и същият да се намира в съвсем
ранна възраст в своето социална развитие, когато се счита, че същият е податлив
на обществено възпитателно въздействие. Същият
е извършил настоящото деяние, и то през деня, на обществено място, с което е
демонстрирал, че не се счита обвързан с установените в обществото норми за
поведение,
-
високата степен на обществена опасност
на деянието, предвид че се касае за
посегателство върху беззащитна с оглед
възрастта жена, която е била сама по време на извършване на престъплението.
Като смекчаващи
вината обстоятелства за престъплението съдът отчете: -сравнително ниската стойност на
отнетите вещи
-чистото съдебно минало
на Г.
-изразеното съжаление от негова страна
Въпреки
това не са налице предпоставките на чл. 55 НК, независимо от изтъкнатите в
жалбата на защитника доводи. Признанието, макар и да изразява известна степен
на разкаяние от страна на подсъдимия, не е предприето доброволно от него, а се
явява последващо на проведените от органите на реда действия по разкриването на
престъплението и извършителя. Чистото съдебно минало на Г. е компрометирано от
извършените от него противообществени прояви в миналото. Ниската стойност на
предмета на престъплението, не може да бъде самостоятелно изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид, че в представите на дееца
отнемането на вещта е средство да се придобие неправомерно имуществена облага, с
която да задоволи своя потребност и за стойността на вещта предварително няма
обективна представа. Степента на обществена опасност на извършеното от дееца се
очертава и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е имал никакво колебание
да се възползва от обстоятелствата на конкретния случай, като възрастта на
пострадалата, която би се затруднила да окаже съпротива, че се е движила сама и
е носила багаж.
Предвид
гореизложеното, за извършеното престъпление по чл. 198, ал. 1, във , вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, преценявайки
поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства, съдът счита за
справедливо на подсъдимия да се наложи
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от шест месеца, изпълнението на което да
бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК , като бъде определен изпитателен срок
от две години.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК при
изпълнение спрямо подсъдимия Й.С.Г. на наложеното му наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” да бъде приспаднато времето на предварителното му задържане по ЗМВР.
На основание чл. 189 от НПК, съдът
осъди подсъдимия Й.С.Г. да заплати в
полза на ОД на МВР Пазарджик сумата от 50 / петдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
На основание чл. 189 от НПК, съдът осъди
подсъдимия Й.С.Г. да заплати в полза Районен
съд Велинград сумата от 50 / петдесет/ лева, представляваща възнаграждение
за вещо лице.
Воден от горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1./ Ф.С.
2./ П.Т.